№ 70
гр. И., 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840101159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 – чл. 329 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод искова молба за развод от АД. Д.
К. от с. К. срещу ЕМ. Г. К. от гр. К., заедно с който е предявен и иск да предоставяне
упражняване на родителските права и издръжката по отношение на роденото по време на
брака дете.
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак на 05.06.2005 г., като от
есента на 2021 г. се намират във фактическа раздяла. Страните имат родено по време на
брака едно дете Н.Е.К... Сочи се, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което и иска същият да бъде прекратен. Иска да бъде предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето, като предявява иск за издръжка в
размер на 200 лева месечно.
Ответникът не оспорва иска за развод, като също иска прекратяването на брака
между страните. Не оспорва претенцията на ищцата за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на роденото по време на брака дете, но оспорва размера
на претендираната издръжка, тъй като е със 100 % намалена работоспособност и не
получава доходи извън пенсия.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Страните са сключили брак на 05.06.2005 г., видно от представеното удостоверение
за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №
13/05.06.2005 г. на община К..
Съгласно приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане
№ **** от 07.12.2011 г. на Столична община, Район „Красна поляна“ по време на брака си
страните имат родено едно дете – Н.Е.К.. ЕГН **********.
От приложеното експертно решение № 90194 от 28/10.02.2022 г. Е.К. е със 100 %
1
трайно намалена работоспособност, като съгласно приложеното разпореждане на ТП на
НОИ София област от 09.05.12017 г. получава инвалидна пенсия поради общо заболяване в
размер на 169,45 лева
От изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ И.
се установява, че детето Н. К. се отглежда от своята майка, като е подкрепяна от разширения
си семеен кръг. В жилището й са създадени необходимите условия за детето, което е
привързано към своята майка. При проведеното социално проучване в дома на бащата е
установено, че той желае да поддържа контакти с детето, като неговата майка и баба на
детето Н.К.. е изразила готовност да се грижи за него, когато осъществява контакти с баща
си. В жилището му също има условия за отглеждането на детето.
От показанията на св. К.П., който е брат на ищцата, се установява, че
взаимоотношенията между сестра му и съпругът й са се влошили, след като преди 2-3
години тя разбрала, че той е изтеглил множество кредити. Двамата се разделили на
17.09.2021 г., когато Е. се е изнесъл от семейното жилище. Според свидетеля сестра му не е
създавала пречки детето да общува със своя баща.
От своя страна в показанията си св. Н.К.., която е майка на ответника, твърди, че
синът й и снаха й са се разделяли няколко пъти. Е. е в тежко здравословно състояние, като
има поставени импланти в мозъка, а след настройването на електродите получил пареза на
езика и на гласните струни и не може да говори. След операцията съпругата му не е идвала
да го посети в болницата. Съпругата му помогнала да погаси част от изтеглените кредити
Детето се гледа от майката, като баща му контактува ежедневно с него като си пише по
телефона
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му и
непоправимо разстройство по реда на чл. 49, ал. 1 СК
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства бе установено, че
съпрузите са разделени от месец септември 2021 г. Установено бе, че съпрузите нямат
взаимно разбирателство и не виждат общ път за развитие, поради което и съдът приема, че в
действителност бракът между страните е лишен от съдържание. Няма съмнение, че
настъпилото между съпрузите отчуждение, липса на привързаност, уважение и дружба,
както и желание за полагане на общи усилия за развитие на семейството прави безсмислено
продължаване съществуването на брака. От обстоятелството, че страните не поддържат
съпружески отношения помежду си, не се грижат един за друг и за семейството, преценено с
оглед фактическата раздяла, съдът извежда извода и за непоправимост в отношенията
между двамата.
Ето защо съдът следва да допусне прекратяване на брака като постанови развод
поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за
вината, доколкото не са поискали да стори това.
По отношение на фамилното име, с оглед направеното искане на ищцата, съдът
намира, че следва да постанови след прекратяването на брака съпругата да продължи да
носи предбрачното си фамилно име – П..
По отношение на родителските права, личните контакти и издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и 2 СК при развод съпрузите по общо съгласие
решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие
деца от брака в техен интерес, а ако не се постигне съгласие, съдът служебно постановява
2
при кого от родителите да живеят децата, на кого да се предостави упражняването на
родителските права, определя издръжката, както и режима на личните отношения между
децата и родителите.
В случая в хода на производството страните не са постигнали споразумение относно
отглеждането и възпитанието на роденото по време на брака дете.
При преценката кому да възложи упражняването на родителските права съдът следва
да се ръководи преди всичко от интересите на детето. Това обстоятелство е посочено от
закона и съдебната практика /чл. 59, ал. 4 СК и т.3 от ППВС № 1/ 1974 г./. За определяне
понятието "интереси на децата" са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелствата за конкретния случай. Видно от чл. 59, ал. 4 СК съдът следва да съобрази
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности, т.е. основен, а и на практика
единствен обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено
упражняването на родителските права е интересът на детето, преценен през призмата на
родителските качества на двамата родители.
В хода на настоящото производство от фактическа страна бе установено, че детето се
отглежда от своята майка, която е създала сигурна и спокойна среда за него. Ответникът не
оспорва обстоятелството, че именно ищцата е по-подходящият родител, който да поеме
основните грижи за детето, поради което и родителските права следва да бъдат присъдени
на майката, при когото то да живее.
По отношение на режима на лични отношения съдът приема, че независимо от тежкото
здравословно състояние на бащата следва да му бъде дадена възможност да общува
пълноценно със своя син, още повече, че в хода на производството бе установено, че Е.К. е
подкрепян от своята майка и баба на малолетния Н., която изразява готовност да оказва
помощ на сина си за отглеждането на детето, когато то ги посещава.
В този смисъл ответникът следва да има възможност да взима при себе си детето всяка
първа и трета седмица от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния
ден, както и 15 дни през лятото в период, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, 7 дни през зимата, както и през четните години – за Коледа /Бъдни вечер и
Рождество Христово/ от 24.12 до 26.12 и за Гергьовден и 1 май, а през нечетните години – за
Новогодишните празници – от 31.12. до 01.01 и за Великденските празници – от Разпети
петък до първия ден след Великден.
Доколкото родителят, комуто се предоставят за упражняване родителските права по
отношение на роденото от брака малолетно дете, ще му предоставя дължимата издръжка под
формата на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител
следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за това.
Всеки от родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото. Правно
значимо за спора е дали родителят, при който детето не живее изпълнява задълженията си
по чл. 143, ал. 2 СК. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, а конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителя. Освен това в ал. 2 на чл. 142
СК императивно е посочено, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Към момента на постановяване на съдебното
решение минималната работна заплата за страната е в размер на 710,00 лева, съгласно ПМС
№ 37/24.03.2021 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата, т.е.
минималният размер на присъдената издръжка следва да е не по-малко от 177,50 лева.
3
Предвид тежкото здравословно състояние на ответника той не би могъл да реализира
доходи, а се издържа от пенсията си за инвалидност, поради което и съдът приема, че следва
да бъде присъдена издръжка в размер на 180 лева месечно, като претенцията на ищцата за
разликата до 200 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ АД. Д. К. ЕГН ********** от с. К., ул. „С“
№ 22 и ЕМ. Г. К. ЕГН ********** от гр. К., ул. „П.“ № 3 КАТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата АД. Д. К. ЕГН
********** от с. К., ул. „С“ № 22 да носи предбрачното си фамилно име П..
ПРЕДОСТАВЯ на АД. Д. К. ЕГН ********** от с. К., ул. „С“ № 22
упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Е.К.. ЕГН ********** при
която то ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата ЕМ. Г. К. ЕГН ********** от
гр. К., ул. „П.“ № 3 с детето Н.Е.К.. ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца
от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, както и 15 дни през лятото в
период, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, 7 дни през зимата, както и
през четните години – за Коледа /Бъдни вечер и Рождество Христово/ от 24.12 до 26.12 и за
Гергьовден и 1 май, а през нечетните години – за Новогодишните празници – от 31.12. до
01.01 и за Великденските празници – от Разпети петък до първия ден след Великден.
ОСЪЖДА ЕМ. Г. К. ЕГН ********** от гр. К., ул. „П.“ № 3 ДА ЗАПЛАЩА В
ПОЛЗА НА Н.Е.К.. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител АД. Д.
К. ЕГН ********** от с. К., ул. „С“ № 22 ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лв. (сто и
осемдесет лева), считано от 18.11.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за разликата до пълния
предявен размер от 200 лева.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК в тази част на решението.
ОСЪЖДА ЕМ. Г. К. ЕГН ********** от гр. К., ул. „П.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ да
заплати в полза на ИРС държавна такса върху иска за издръжката в размер на 259,20 лв.
/двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки /, ведно с пет лева за служебно издаване
на изпълнителен лист в случай, че не ги внесе доброволно.
Решението по развода е окончателно, а в останалата част подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
4