Решение по дело №7993/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3583
Дата: 24 юли 2023 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20231110207993
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3583
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110207993 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Ц. М. Ц., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №23-4332-007195/24.04.2023 г. на началник
сектор в СДВР, отдел Пътна полиция – СДВР, с което на основание чл.175
ал.1 т.5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.”б” ЗДвП и глоба
в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.20
ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление – нарушение на процеусалните правила, както и
недоказаност на двете вменени нарушения. Редовно призован
жалбоподателят се явява в с.з. и поддържа жалбата, като моли съда да отмени
НП като недоказано.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Ц. Х. Ц. заемащ длъжността мл. автоконтрольор, при отдел
ПП-СДВР съставил на жалбоподателя АУАН №АД 201948/31.03.2023 г. въз
основа на докладна записка за това, че на 19.12.2022 г. около 12:10 часа в
гр.София по ул.”Филип Кутев” с посока на движение от бул.”Черни връх”
към ул. „Емилиян Станев”, управлявал л.а. Опел Астра с рег.№ВР 8200 АТ и
срещу МОЛ „Парадайс”, поради движение с несъобразена с интензивността
на движението скорост, реализира ПТП с намиращия се пред него л.а.
Хюндай с рег. №СВ 7659 НТ. След това напуска местопроишествието, като
не спира да установи нанесените щети, респ. не остава на място до
пристигането на компетентните органи на МВР.
Срещу съставения акт постъпило възражение с доводи, идентични с
тези в жалбата.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН, като в тази връзка
възраженията в жалбата са неоснователни.

По т.1 от НП /нарушение чл.123 ал.1 т.2 б.”б” ЗДвП/:

Съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.”б” ЗДвП "Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото
2
на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи". По делото липсват каквито и да
било данни за пострадали хора, като има доказателства, видно от Протокол за
ПТП само да налични материални щети по автомобила на другия участник в
ПТП – П. Х. Мурджева, както следва: задна броня;
Следвало е административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя да бъде ангажирана с посочване на разпоредбата на чл. 123,
ал. 1 т. 3, б. "в" ЗДвП - когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди - ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и изпълняват дадените им указания.
Посоченият порок в съдържанието на АУАН и НП представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита
на жалбоподателя и правото му да разбере срещу какво конкретно
административнонаказателно обвинение следва да се защитава. Ако се счете,
че на жалбоподателя е вменено нарушение за това, че не е изпълнил
задълженията си като участник в ПТП, при което има пострадали лица, то
следва да се посочи, че повдигнатото административнонаказателно обвинение
не кореспондира на фактическата обстановка. Посочените нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила са достатъчно основание за
отмяна на наказателното постановление и в тази част. Независимо от това за
пълнота съдът ще посочи, че не се доказа и субективна съставомерност на
нарушение по чл. 123 ал. 1 ЗДвП. За да е нарушил задълженията си като водач
на МПС, участник в ПТП, водачът следва да формира субективни представи,
че ПТП е настъпило с негово участие. В настоящия случай не се доказа по
несъмнен и категоричен начин жалбоподателят въобще да е разбрал за
настъпилото ПТП и да е напуснал мястото на произшествието със съзнание за
настъпило ПТП.
Поради гореизложеното НП в частта по т.1 като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.

По т.2 от НП /нарушение на чл.20 ал. 2 ЗДвП/:
3

Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, водачът е длъжен да избере
скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. За нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, законът
предвижда специална санкционна разпоредба – чл. 179 ал. 2 пр. 1 ЗДвП:
"Който поради движение с несъобразена скорост,.... причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. "
Нарушението е описано по следния начин - поради движение с
несъобразена с интензивността на движението скорост реализира ПТП с
намиращия се пред него л.а. Хюндай с рег. №СВ 7659 НТ. В случая обаче се
твърди неспазване на дистанция, за което нарушение има специална
разпоредба, тази на чл.23 ал.1 ЗДвП: „водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.
Поради неправилно квалифициране на това нарушение, наказателното
постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено и в тази му
част.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-007195/24.04.2023 г.
на началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция – СДВР, с което на Ц. М.
Ц., с ЕГН ********** , на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.”б” ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. на
4
основание чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.20 ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

********** против наказателно постановление №23-4332-007195/24.04.2023
г. на началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция – СДВР, с което на
основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1
т.2 б.”б” ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП
за нарушение на чл.20 ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление – нарушение на процеусалните правила, както и
недоказаност на двете вменени нарушения. Редовно призован
жалбоподателят се явява в с.з. и поддържа жалбата, като моли съда да отмени
НП като недоказано.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят ХХХ заемащ длъжността мл. автоконтрольор, при отдел
ПП-СДВР съставил на жалбоподателя АУАН №АД 201948/31.03.2023 г. въз
основа на докладна записка за това, че на 19.12.2022 г. около 12:10 часа в
гр.София по ул.”Филип Кутев” с посока на движение от ХХХ към ул.
„Емилиян Станев”, управлявал л.а. Опел Астра с рег.№ВР 8200 АТ и срещу
МОЛ „Парадайс”, поради движение с несъобразена с интензивността на
движението скорост, реализира ПТП с намиращия се пред него л.а. Хюндай с
рег. ХХХ След това напуска местопроишествието, като не спира да установи
нанесените щети, респ. не остава на място до пристигането на компетентните
органи на МВР.
Срещу съставения акт постъпило възражение с доводи, идентични с
тези в жалбата.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
1
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН, като в тази връзка
възраженията в жалбата са неоснователни.

По т.1 от НП /нарушение чл.123 ал.1 т.2 б.”б” ЗДвП/:

Съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.”б” ЗДвП "Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото
на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи". По делото липсват каквито и да
било данни за пострадали хора, като има доказателства, видно от Протокол за
ПТП само да налични материални щети по автомобила на другия участник в
ПТП – Пламена Христова Мурджева, както следва: задна броня;
Следвало е административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя да бъде ангажирана с посочване на разпоредбата на чл. 123,
ал. 1 т. 3, б. "в" ЗДвП - когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди - ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и изпълняват дадените им указания.
Посоченият порок в съдържанието на АУАН и НП представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита
на жалбоподателя и правото му да разбере срещу какво конкретно
административнонаказателно обвинение следва да се защитава. Ако се счете,
че на жалбоподателя е вменено нарушение за това, че не е изпълнил
задълженията си като участник в ПТП, при което има пострадали лица, то
следва да се посочи, че повдигнатото административнонаказателно обвинение
не кореспондира на фактическата обстановка. Посочените нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила са достатъчно основание за
отмяна на наказателното постановление и в тази част. Независимо от това за
пълнота съдът ще посочи, че не се доказа и субективна съставомерност на
нарушение по чл. 123 ал. 1 ЗДвП. За да е нарушил задълженията си като водач
на МПС, участник в ПТП, водачът следва да формира субективни представи,
че ПТП е настъпило с негово участие. В настоящия случай не се доказа по
несъмнен и категоричен начин жалбоподателят въобще да е разбрал за
настъпилото ПТП и да е напуснал мястото на произшествието със съзнание за
настъпило ПТП.
Поради гореизложеното НП в частта по т.1 като незаконосъобразно
2
следва да бъде отменено.

По т.2 от НП /нарушение на чл.20 ал. 2 ЗДвП/:

Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, водачът е длъжен да избере
скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. За нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, законът
предвижда специална санкционна разпоредба – чл. 179 ал. 2 пр. 1 ЗДвП:
"Който поради движение с несъобразена скорост,.... причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. "
Нарушението е описано по следния начин - поради движение с
несъобразена с интензивността на движението скорост реализира ПТП с
намиращия се пред него л.а. Хюндай с рег. ХХХ В случая обаче се твърди
неспазване на дистанция, за което нарушение има специална разпоредба, тази
на чл.23 ал.1 ЗДвП: „водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко.
Поради неправилно квалифициране на това нарушение, наказателното
постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено и в тази му
част.
3