РЕШЕНИЕ
№ 1330
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20205330110587 по описа за 2020 година
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу
З. Г. АРГ., от гр. *****, с което се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 914,15 лв., представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. *****, ИТН: *****, ведно със законната
лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
98 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 04.12.2018 г. – 26.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2436/ 28.05.2020 г. по ч.гр.д.
№ 5640 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с. Претендира се
присъждане на сторените разноски в заповедното производство и в исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. *****, като съгласно чл.150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи
условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия с № ***** по
отношение на обект на потребление, находящ се в гр. *****, ИТН: *****.
Поддържа, че за процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. била доставена от
1
ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение,
топлинна енергия за отопление, за битова гореща вода, както и топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, включваща главница в размер на 914,15 лв.,
както и обезщетение за забава в размер на 98 лв. за периода 04.12.2018 г. –
26.05.2020 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5640 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, XIII гр.с., която била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли за уважаване на предявените искове, както и за
присъждане на разноските в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З. Г.
АРГ., чрез назначения особен представител адв. Р.Г., със становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че
ответницата не дължи процесните суми. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5640 по описа за 2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХIII гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 2436/ 28.05.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 10.08.2020 г. и на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия
2
през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на
услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. *****, че ищецът е
изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг.
чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и
един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е
сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за
публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник
преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от
закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба
на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото
на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период
върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства – декларация по ЗМДТ, с която
ищцата декларира процесния имот на неин е данъчната служба на основание
договор за дарение от 28.09.1988 г., както и справка за лице от Служба по
вписванията, видно от която по отношение на собствения на страната имот са
налагани възбрани, се установява, че ответницата е придобила правото на
собственост по отношение процесния недвижим имот, находящ се в гр. *****.
Поради това същата е клиент на топлофикационното дружество за потребена от
нея топлинна енергия за имота.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения
имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на
СТЕ и ССчЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. ****, неоспорено от страните, което се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през
процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. АС, обслужваща жилищния блок в
гр. *****, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадена е общо
312,392928 MWh TE за разпределение, от които са изчислени технологични
разходи в размер на 4,639103 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация“
3
ЕАД. През процесния период в имота има монтирани 3 бр. отоплителни тела,
които са снабдени с ИРУ за ежемесечен визуален отчет на изразходваното
количество ТЕ за отопление. За отчет на същите не е осигуряван достъп. Въпреки
това от дружеството за топлинно счетоводство не са начислявали компонентата за
същите. През процесния период в имота има монтиран 1 бр. водомерно
устройство за ежемесечен визуален отчет на изразходваното количество ТЕ за
БГВ. Поради неосигурен достъп за отчет на същите, ТЕ за БГВ за имота е
начислявана на 1 бр. лица по 140л./ денонощие. През имота на ответника
преминава щранг лира с мощност 427 W. Поради липса на уред за отчет
начисляванията за изразходваното количество ТЕ за отопление от същата са се
извършвали по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. За имота
на ответника са прилага изискванията на т.6.7, във вр. т.6.5. от „Методика за
дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към чл.61,
ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването поради неосигурен
достъп за отчет на водомерно устройство, на 1 бр. лица по 140 л./денонощие и
щранг-лира по максимална нормативна мощност на отоплителните тела.
Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника възлизало на общо 8,19735
MWh, в това число 1,13562 MWh за отдадената от сградната инсталация, 3,98308
MWh за отопление и 3,07865 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното
от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, което е установено след сравнение на справките за
начислената топлоенергия от „Нелбо“ ЕАД и ищцовото дружество. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и
Закона за енергетиката. Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат
от съда като компетентни и обективни, следва, че топлинната енергия е
разпределяна и начислявана в съответствие с действащата нормативна уредба.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. ****, при съобразяване на начислените количества ТЕ по
партидата на ответника – съгласно издадените от ответника фактури и
извлечението от партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че стойността на топлинната енергия, консумирана от
ответника и касаеща процесния недвижим имот в гр. *****, за процесния период е
формирана както следва: топлоенергия сградна инсталация в размер на 123,82 лв.
с ДДС, топлинна енергия за отопление в размер на 434,29 лв., топлинна енергия за
4
гореща вода (БГВ) в размер на 335,68 лв., услуга дялово разпределение – 20,36 лв.
с ДДС, общ размер – 914,15 лв. с ДДС. Лихвата за забава, изчислена върху всяка
неплатена месечна сума, за периода от 04.12.2018 г. до 26.05.2020 г., възлиза на
общо 98 лв. За процесния период по партидата на ответника не са издадени
кредитни известия /т.нар. минусови изравнителни сметки/. Процесните фактури са
осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и справка-
декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника, водено е
редовно счетоводството при ищеца относно продажбата на ТЕ на ответника за
процесния период.
Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от
страните, съгласно чл.202 ГПК. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че за процесния период ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния имот, собственост на ответника. Затова и
именно ответникът, на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на
доставената топлинна енергия. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето
основание. Определеният размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло
кореспондира на заявения с исковата молба, поради което и искът следва да бъде
изцяло уважен. Като законна последица от уважаване на заявената главна искова
претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно –
27.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр.
***** купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в
общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е
настъпил в посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на
дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане.
Ищецът претендира сумата от 98 лв. - обезщетение за забава за периода от
04.12.2018 г. до 26.05.2020 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице
размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна на
ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се явява
5
доказано по основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78,
ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от
775 лв. съгласно представен списък на разноските, от които за исковото
производство: 75 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозити за съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, 300 лв. – депозит за възнаграждение
за особен представител, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума
на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното
производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив. Общата дължима сума за разноски възлиза на 850 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. Г.
АРГ., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
сумата от 914,15 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. *****,
ИТН: *****, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 98 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.12.2018 г. –
26.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
6
задължение по чл.410 ГПК № 2436/ 28.05.2020 г. по ч.гр.д. № 5640 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с.
ОСЪЖДА З. Г. АРГ., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.1
ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 850
лв. (осемстотин и петдесет лева), представляващи съдебно деловодни разноски, от
които – 775 лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лв. –
разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 5640 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7