Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Производство по реда на чл.435,ал.2 вр.чл.78,ал.5 и чл.79 ГПК. Производството по делото е образувано по жалба вх.№512/21.1.2013 г. на О. З. подадена чрез пълномощника й адв. С. Д. от ВТАК против покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 661/2012г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М. Г. с рег. № 730 с район на действия ОС В. Т.. Освен тази жалба е приложена и друга жалба вх.№ 533/21.1.2013 г. на О. З., подадена чрез пълномощника й адв. С. Д. от ВТАК против постановлението на частен съдебен изпълнител М. Г. с рег. № 730 с район на действия ОС В. Т. по изп. дело № 661/2012г. , относно отказа да се редуцира прекомерен адвокатски хонорар. Твърди се ,че неправилно в поканата за доброволно изпълнение е посочена сумата 450 лв. за адвокатски хонорар, който е прекомерен, тъй като не е съобразен с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се ,че съгласно чл.10 ал.1 от нея възнаграждението за образуване на изпълнително дело 100 лв., като стойността на задължението по изпълнителния лист е 150 лв., че изпълнителното дело не е с правна и фактическа сложност, както и че реално свършената работа от адвоката е подаването на молбата за образуване на делото. По делото са постъпили мотиви от ЧСИ М. Г., в които се твърди, че жалбата е допустима, но не е основателна, като се излагат подробни съображения. Великотърновският окръжен съд като съобрази оплакванията в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното: Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ М. Г. по молба на РЗИ В. Т., в качеството й на взискател по изискуемо парично вземане в размер на 150 лв. срещу О. З. съобразно изпълнителен лист от 13.09.2012г. по адм.дело № 388/2012 г. по описа на Адм.С – В. Т.. Молбата е придружена с изпълнителния лист, пълномощно и договор за правна помощ с посочен и внесен в брой размер на адвокатското възнаграждение от 450 лв. и квитанция за внесена държавна такса за издаване на изпълнителния лист от 5 лв. На 08.10.2012г ЧСИ Г. е изпратил покана за доброволно изпълнение на О. З. за сумата от 756, 80 лв., от които 155 лв. - разноски по гражданското дело, 450 лв. – адвокатско възнаграждение и 151, 80 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. Поканата е връчена лично на кмета на О. З. на 11.10.2012г. Във връзка с получената покана за доброволно изпълнение, в която е посочено и адвокатското възнаграждение е представено възражение за размера на същото с твърдение за прекомерност на същото. ЧСИ М. Г. постановление от 21.12. 2012 г. не е уважила възражението. С оглед изложеното въззивният съд намира следното: Съгласно нормата на чл.78,ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА, като фактическата и правна сложност следва да се преценява за всяко едно производство. В случая единствените извършени от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнително дело, съответно е направено искане за изпращане на призовка за доброволно плащане и налагане на запор върху вземанията на длъжника и опис и продажба на движимо и недвижимо имущество. Процесуалния представител не е извършил никаква друга защита по изп.д.№ 661/2012г. , по което ЧСИ е предприел поисканите действия. При това развитие на изпълнителното производство уговореното възнаграждение, е прекомерно и не следва да се заплаща от длъжника в пълния му размер и са налице основанията за прилагане на нормата на чл.78,ал.5 ГПК. Подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение следва да се определи съгл.чл.10, т.1 от Наредбата и в случая дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лв.,каквито са и оплакванията на жалбоподателя. Освен това следва да се отбележи ,че Наредбата е издадена на осн.чл.36 ЗА и с нея Висшия адвокатски съвет по законова делегация е определил минималните адвокатски възнаграждения. По аргумент обаче от нормата на чл.15 ЗНА по отношение на чл.78,ал.5 ГПК такова делегиране не е предвидено и пар.2 от Наредбата не следва да се прилага задължително от съда ,като негово право е при наличие на предвидените за това предпоставки в чл.78,ал.5 ГПК да присъди по-нисък размер. При така посоченото жалба вх.№ 533/21.1.2013 г. на О. З., подадена чрез пълномощника й адв. С. Д. от ВТАК, ЕИК: *, с адрес: гр. З., ул. „С. П.” № 22 против действия на частен съдебен изпълнител М. Г. с рег. № 730 с район на действия ОС В. Т. по изп. дело № 661 от 2012г., изразяващи се в отказа на ЧСИ от 21.12.2012 г. да се уважи възражението на О. З. за намаляване на адвокатския хонорар в размер от 450лв. като прекомерен, е основателна и доказана. С оглед правомощията на съда като контролно-отменителна инстанция, обжалваното от длъжника постановление от 21.12.2012 г. следва да се отмени като незаконосъобразно. Водим от изложеното и на осн.чл.437 ,ал.4 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановление от 21.12.2012г. на частен съдебен изпълнител М. Г. с рег. № 730 с район на действия ОС В. Т. по изп. дело № 661 от 2012г., относно отказа на ЧСИ да уважи възражението на О. З. за намаляване на адвокатския хонорар в размер от 450лв. поради прекомерност. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |