Р Е Ш Е Н И Е
№307
25.02.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7488/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.И.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-1030-010446/29.11.2018 г., издадено от М. В. М. – *** към ***,
с което:
1) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 150
от ЗДвП и
2) на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (в редакция към ДВ бр. 2 от 03.01.2018 г.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да липсва
надлежно описание на мястото на извършване на нарушението, както и да не е
посочено от кого изхожда упълномощителната заповед, с която издалият НП е
оправомощен за извършването на това действие. Моли наказателното постановление
да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
явява, представлява се от ***. Б.З., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 77571/27.11.2019
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.И.П., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е. от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 13.11.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП на лист 11
от делото, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
15.11.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Относно
извършеното връчване на НП на 19.12.2018 г. съдът намира същото за нередовно.
Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към общите правила на НПК – раздел I на глава
петнадесета, досежно връчването на призовки и съобщения. Извършеното връчване
на НП на дата 19.12.2018 г. не отговаря на тези правила. Не е посочено какво е било
отношението на лицето, получило екземпляра от НП, с жалбоподателя П., до когото
е било адресирано съобщението. Приелият съобщението не е поел изрично
задължение да го предаде на лицето, за което то е предназначено – в случая
жалбоподателя П.. Не се установява и дали приелият съобщението е сред
категориите лица, изброени в разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от НПК. В крайна
сметка не се доказва по никакъв начин съобщението (НП № 18-1030-010446/29.11.2018
г.) да е достигнало до своя адресат и жалбоподателят да е узнал за издаденото
срещу себе си наказателно постановление. Тъй като връчването е нередовно, то не
е породило правно действие, а срокът за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН не е
започнал да тече спрямо жалбоподателя преди надлежно извършеното връчване на НП
на 13.11.2019 г. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят В.И.П. не бил преминал обучение за
водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ,
нито бил издържал изпит за водач на моторно превозно средство.
На 30.10.2018 г. в гр. Пловдив жалбоподателят П.
управлявал лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ***, който бил собственост на С.Я.А..
Около 15:10 часа жалбоподателят П. преминал, управлявайки процесния автомобил,
през кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Дилянка“ и ул. „Напредък“
в гр. Пловдив. По това време и на посочения пътен участък *** Й.В.К. и И.А.П.
изпълнявали служебните си задължения по контрол за безопасност на движението.
Те подали сигнал и спрели за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя.
В хода на проверката и след справка ОДЧ полицейските служители установили, че
жалбоподателят П. не бил правоспособен водач на моторно превозно средство, а
управляваният от него автомобил, който бил чужда собственост, не бил представен
на периодичен преглед за техническата си изправност в предвидения за това срок.
За така констатираните нарушение Й.В.К. съставил на
30.10.2018 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) против
жалбоподателя П., в негово присъствие, както и в присъствието на свидетел. Препис
от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя В.И.П.
се установява, че той не е издържал успешно изпит за водач на моторно превозно
средство, няма издадено свидетелство за управление на МПС и придобити категории
и не е правоспособен водач на МПС.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
По делото не е провеждан разпит на актосъставителя
като свидетел, тъй като в откритото съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител изрично заяви, че не оспорва фактическата обстановка, приета за установена в
наказателното постановление, и не желае провеждането на непосредствен разпит на
актосъставителя, като възраженията му са единствено за твърдени съществени
процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, изразяващо се в липсва на надлежно описание на мястото на извършване
на административните нарушения, вменени във вина на жалбоподателя. И за двете
нарушения, за които П. е наказан с обжалваното НП, е прието да са извършени в
гр. Пловдив, кръстовището на ул. „Дилянка“ и ул. „Напредък“. Така направеното
описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде отграничено от
кое да е друго място, като не възниква съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила.
Категорично несподелимо е твърдението, че жалбоподателят бил поставен в
ситуацията да гадае в кой град било извършено нарушението, тъй като и в АУАН и
в НП ясно е посочено, че то е било извършено в град Пловдив. Не се споделя и
доводът, че описанието не позволявало на жалбоподателя да разбере къде точно в града
били извършени нарушенията. Доколкото улиците „Дилянка“ и „Напредък“ в град
Пловдив се пресичат само на едно място и образуват едно кръстовище, то мястото
на нарушението е ясно определено и е разграничено от всяко друго място на
територията на град Пловдив. По тези съображения съдът приема, че описанието на
нарушението отговаря на стандарта по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а
възражението е неоснователно.
Неоснователно е и твърдението наказателното
постановление да е съществено опорочено поради непосочване от кого изхожда
описаната в него Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. Посочената заповед е приета
като писмено доказателство по делото и е приложена по
административнонаказателната преписка по издаването на НП. Същата е издадена от
министъра на вътрешните работи, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12
от ЗДвП издава НП за нарушения по ЗДвП и може да възлага правата си на наказващ
орган на определени за това длъжностни лица. Именно с посочената заповед, т.
2.11 издалият наказателното постановление началник група в сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Пловдив е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения
по ЗДвП. Неоснователно е твърдението да не е посочен в НП авторът на процесната
заповед. Напротив – в края на втори ред от уводната част на постановлението и
непосредствено след изписването на номера и датата на издаване на Заповедта
изрично е посочено, че тя е издадена от министъра на вътрешните работи, като е
използвана абревиатурата „МВР“. Същата има общоизвестно значение. Дори и да се
приеме, че по този начин не е надлежно описан нейният издател, то това не
съставлява съществено процесуално нарушение и не е порок, влечащ за последица
незаконосъобразност на издаденото НП. Заповедта е надлежно индивидуализирана и
чрез посочването на своя рег. № и датата на издаването си. Същественото
обстоятелство е, че тя е издадена от компетентно за това лице съгласно
изложените по-горе съображения. Заповедта е приложена по преписката и по делото,
приета е и за доказателство. Следователно правото на защита на жалбоподателя не
е било ограничено по никакъв начин, поради което съдът намира и това възражение
за неоснователно.
По т. 1 от НП жалбоподателят е наказан за нарушение по
чл. 150 от ЗДвП. Съдът намира, че от събраните и проверени по делото
доказателства по категоричен начин се установява жалбоподателят В.И.П. да е
извършил административното нарушение по чл. 150 от ЗДвП. От обективна страна се
доказа, че на посочените в НП време и място – на 30.10.2018 г. около 15:10 часа
в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Дилянка“ и ул. „Напредък“, П. е
управлявал лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ***. Авторството на деянието е
също категорично установено, тъй като автомобилът, макар и собственост на друго
лице, е бил управляван от жалбоподателя. Субект на нарушението по чл. 150 от ЗДвП е водачът на превозното средство, без да е необходимо той да съвпада с
неговия собственик, т.е. въпросът за собствеността е ирелевантен за това
нарушение. Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез поведението
на жалбоподателя по привеждане на лекия автомобил в движение, при което той се
е придвижвал с него по пътното платно и е боравил с уредите му за управление,
когато е бил спрян за проверка от полицейските служители. Доказа се на следващо
място, че към момента на извършване на деянието жалбоподателят е управлявал
моторното превозно средство като е бил неправоспособен водач. В тази връзка
съдът намира, че правилно е определена правната квалификация на нарушението по
чл. 150 от ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото се установи, че се касае
за хипотеза на управление на МПС от неправоспособен водач, както е приел и
наказващият орган. Съгласно трайната съдебна практика правоспособността се
извежда от фактически състав, регламентиран с разпоредбите на чл. 150 – чл. 152
от ЗДвП и неправоспособен ще бъде всеки водач, по отношение на когото не се е
осъществил този фактически състав. Съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП лицето
следва да е завършило X клас, да отговаря на изискванията за минимална възраст
на водача, да е физически годно да управлява моторни превозни средства за
съответната категория, да е преминало обучение за водач на моторно превозно
средство и за оказване на първа долекарска помощ и успешно да е издържало изпит
за водач на моторно превозно средство. Доказа се от справката за
нарушител/водач, че жалбоподателят П. не е издържал изпит за водач на МПС,
следователно спрямо него не се е осъществил фактическият състав по чл. 150 - чл.
152 от ЗДвП и той е неправоспособен водач. Относно доказаността на тези
обстоятелства следва да се има предвид и изявлението на жалбоподателя, че не
оспорва фактическата обстановка, такава каквато е била изяснена от
административнонаказващия орган. Нарушението е формално и с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние, същото е било довършено.
От субективна страна деянието е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят
е формирал представа относно проявлението на всички елементи от състава на
нарушението, но въпреки това е пристъпил към неговото осъществяване. Съзнавал
е, че служейки си с уредите на автомобила, го е привел в движение, съзнавал е и
че не е бил правоспособен водач и следователно съзнателно е пристъпил към
извършване на нарушението.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ от 100 до 300 лева. При определяне на размера
на наказанието съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил наказание глоба
в размер на 200 лева. Никъде в наказателното постановление обаче наказващият
орган не е посочил как е определил именно в такъв размер следващото се на
нарушителя наказание, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за
отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на
наказанието остава скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Настоящият
съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал решението си да наложи санкция в
съответния размер – 200 лева,
която надвишава предвидения от закона минимум. Административнонаказващият орган
няма задължение във всеки случай да налага най-лекото предвидено наказание, тъй
като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 от ЗАНН. Щом
обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение
трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи
мотиви за това си решение. В случая не
се касае за допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и правото на жалбоподателя да разбере за извършването на какво
административно нарушение е наказан, не е било ограничено. Констатираният
недостатък следва да бъде преодолян чрез изменение на НП в частта му относно
размера на наложеното наказание, който да бъде намален до предвидения в закона
минимум. Отделно от това в случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на наказание в размер над минималния
за този вид нарушение. Това налага наказателното
постановление да бъде изменено в частта си по т. 1, като размерът на наложеното
административно наказание глоба бъде намален на 100 (сто) лева, а наказателното
постановление бъде потвърдено в останалата си част.
По т. 2 от НП жалбоподателят е наказан за нарушение по
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, като предвид датата на извършване на деянието приложима
е редакцията на разпоредбата съгласно ДВ бр. 2 от 03.01.2018 г. По делото не е спорно, че
управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил преминал задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата си изправност към датата на
деянието. Установява се и че автомобилът е бил собственост на трето лице – С.Я.А..
Следователно жалбоподателят П. е бил единствено ползвател на превозното
средство. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП в приложимата й
редакция регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета
и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с
изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили,
специалните пътни превозни средства, предназначени за борба с пожарите, и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Специалният
състав на чл. 181, т.1 от ЗДвП предвижда носене на административнонаказателна
отговорност от собственика на МПС
или длъжностно лице, което не го представи в законоустановения срок за
технически преглед. В настоящия случай жалбоподателят не е собственик на
автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го представя на
технически преглед. Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за
извършването на такъв технически преглед е необходимо представяне на определени
документи, които притежават единствено собствениците на ППС. По делото не се
установява и П. да е бил длъжностно лице, за което да е съществувало
задължението по чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че в случая
изначално – още при описанието на нарушението, не се твърди жалбоподателят да е
притежавал никое от тези качества, единствено при наличието на които би бил
годен субект на нарушението. Следователно самото описано деяние, което е
вменено във вина на жалбоподателя по т. 2 от НП, е изначално несъставомерно,
тъй като не се твърди П. да е притежавал задължението за представяне на
автомобила на преглед за проверка на техническата му изправност.
Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП
задължение за водач на МПС, на което не е собственик, да го представя на
технически преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия да се налага
наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. Внимателният прочит на
текста на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не дава отговор на въпроса чие е задължението
да представи МПС на технически преглед, като сравнителното тълкуване на тази
диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл. 181 ЗДвП изяснява, че
задължението по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на превозното средство.
Лицето, посочено като нарушител в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде
извършител на административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не
е годен субект на това административно нарушение. В този смисъл е и трайна
съдебна практика (така Решение № 1153 от
17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 573/2018 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 958 от 07.06.2017
г. по к.а.н.д. № 1104/2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2027 от 23.09.2013 г. по к.а.н.д.
№ 1667/2013 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив). По тези
съображения съдът намира, че наказателното постановление в частта си по т. 2 е
необосновано, тъй като направените от АНО изводи по приложението на материалния
закон са в противоречие със събраните по делото доказателства и установените от
тях факти, поради което наказателното постановление трябва да бъде отменено в
тази си част.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. второ и предл. трето от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-010446/29.11.2018 г., издадено от М. В. М. – *** към *** В ЧАСТТА, с която на
В.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 150 от Закона за движението по пътищата, като НАМАЛЯВА размера
на административното наказание „глоба“
на 100 (сто) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-010446/29.11.2018
г., издадено от М. В. М. – *** към ***
ЧАСТТА, с която на В.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.
147, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (в редакция към ДВ бр. 2 от 03.01.2018 г.).
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ