Р Е
Ш Е Н
И Е № 260295
град
Пловдив, 01.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №2915 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.357, ал.1
във вр. с чл.188, т.1 от КТ и чл.357, ал.1
вр. чл.128 от КТ.
Образувано е въз
основа на въззивна жалба, подадена от Професионална гимназия „Свети Патриарх
Евтимий“ – гр. Асеновград, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Асеновград, ул.
Училищна №16, представлявана от Е.К.А. и насрещна въззивна жалба, депозирана от
Д.Д.Р. ***, ЕГН **********, срещу решение №361/21.08.2020 г., постановено по
гр.д. №2788/2019 г., поправено с решение №260024 от 25.09.2020 г. по същото
дело на Асеновградски районен съд. С атакуваното решение е отхвърлен предявения иск от Д.Р.
против Професионална гимназия „Свети Патриарх Евтимий“ за отмяна на
дисциплинарно наказание “забележка”, наложено със заповед №РД-19-119/15.11.2019
г., ПГ „Свети Патриарх Евтимий“ е осъдена
да заплати на Д.Д.Р. сумата от 130 лева незаплатена част от трудово
възнаграждение за месец октомври 2019 г. и сумата от 130 лева неизплатена част
от трудово възнаграждение за месец ноември 2019 г. Р. е осъдена да заплати на
Професионална гимназия „Свети Патриарх Евтимий“ сумата от 250 лева направени по
производството разноски, а ПГ „Свети Патриарх Евтимий“ е осъдена да заплати по
сметка на Районен съд Асеновград държавна такса в размер на 50 лева и 50 лева
заплатено възнаграждение за вещо лице. С второто решение е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка, като ответникът е осъден да заплати на ищцата
сумата от още по 16 лева над присъдените по 130 лв. неизплатено възнаграждение.
С
въззивната жалба на Професионална гимназия „Свети Патриарх Евтимий“ – гр.
Асеновград се атакува решението в частта, в която учебното заведение е осъдено
да заплати на Д.Д.Р. незаплатена част от трудово възнаграждение за месец
октомври 2019 г. и за месец ноември 2019 г. в размер на по 130 лева месечно; и
в частта относно разноските, като се навеждат доводи за незаконосъобразност,
нарушения на процесуалния и на материалния закон, и необоснованост. Твърди се,
че съдът не е приложил относимата правна норма. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, като се
твърди неоснователност на същата; сочи се, че ищцата по първоначалното дело -
въззиваема по жалбата, няма принос към неизпълнението на задълженията от страна
на ръководството на ответника и не е недобросъвестна. Иска се жалбата да се
остави без уважение и да се присъдят разноски по делото.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана и насрещната въззивна жалба от Д.Д.Р.
срещу същото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед №РД-19-119/
15.11.2019 г. Твърди се незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в
тази му част и нарушение на съдопроизводствените правила. Според
жалбоподателката неправилно е прието от състава на районния съд, че са искани
обяснения за всички нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание.
Иска се решението в атакуваната част да се отмени, както и заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, и да се присъдят разноските на
жалбоподателя.
В
отговора на насрещната въззивна жалба се сочи, че решението в атакуваната част
е правилно и законосъобразно, а насрещната въззивна жалба следва да бъде
оставена без уважение.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански
състав, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба
са депозирани в законоустановения срок, изхождат от легитимирана страна и са
насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
При служебната
проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и
допустимо. Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част, и само на поддържаните
основания, без ограничение в дейността по приложение на материалния закон.
Производството, в което е постановено
обжалваното решение, е образувано по обективно и субективно предявени искове с
правно основание чл.357 във връзка с чл.188, т.1 от КТ и по чл.357 във връзка с
чл. 245, ал.2 от КТ, предявени от Д.Д.Р., ЕГН **********, срещу Професионална
гимназия „Свети Патриарх Евтимий“ град Асеновград, представлявана от Директора
Е.А., с искане за отмяна на наложеното ѝ дисциплинарно наказание „забележка“
със заповед №РД-19-119/15.11.2019 г. на Директора А., за осъждане на ответника
да заплати по 130 лв. неизплатено възнаграждение за месеците октомври и ноември
2019 г., както и да се заплатят разноските по делото.
В съдебно заседание на 27.07.2020 г.
пред първата инстанция е допуснато изменение на исковете за заплащане на
възнаграждение за месеците октомври и ноември 2019 г., като същите се считат
предявени за сумата от по 146 лв.
Ищецът Р. твърди, че работи като „***“ в
ПГ „Свети Патриарх Евтимий“, гр. Асеновград. На 15.11.2019 г. била издадена
заповед от Директора на учебното заведение, с която ѝ е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено нарушение на трудовата
дисциплина и Правилника за вътрешния трудов ред, тъй като не е извършена учебна
дейност в 6-ти учебен час от седмичното разписание, в кабинета са присъствали
лица, на които не е определена и възложена дейност за конкретния учебен час, и
в дневника на класа не са отразени никакви отсъствия на учениците на 21.10.2019
г. за шести учебен час. Счита, че заповедта е незаконосъобразна - по отношение
на последното нарушение не са искани писмени обяснения, а изложеното в нея не
съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Ищцата е била на работното си
място, учениците са отсъствали по причина, за която тя не отговаря.
Действително са присъствали други лица – колеги учители от същата гимназия, но
това не може да се третира като нейно нарушение. Моли да се постанови решение,
с което наложеното наказание да бъде отменено. Същевременно за месеците
октомври и ноември 2019 г. не ѝ е заплатено цялото трудово
възнаграждение, поради което моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от по 146 лева за всеки един от месеците. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск като
недопустим - предявен след предвидения в закона срок, а и поради липса на
правен интерес - към настоящия момент трудовото правоотношение между страните е
прекратено. Евентуално твърди, че предявените искове са неоснователни.
Признава, че ищцата е работила на посочената в исковата молба длъжност. Твърди,
че на 21.10.2019 г. не е извършвана учебна дейност за шести учебен час от
седмичното разписание, както и, че в кабинета по фризьорство са присъствали
учителите З.К., Д.Ш. и Д.Т., без това да им е възложено, както и, че целият
клас не е присъствал, без да са освободени, и без отсъствията им да са отразени
в дневника. За всички тези нарушения са поискани писмени обяснения, като ищцата
е била изслушана и устно. Нарушенията са посочени ясно и точно в заповедта. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен. По отношение на иска за заплащане на сумата
от по 130 лева за месеците октомври и ноември - твърди, че намаляването на
часовете е обективен факт и се дължи на намаления брой ученици, като само поради
пропуск допълнителното споразумение с ищцата не ѝ е връчено през месец
септември. Няма правно основание за определяне на възнаграждение в размер на
990 лева за учебната 2019/2020 година - ищцата претендира възнаграждение за
неизвършена работа. За да получава по-високо възнаграждение, ѝ е
предложено да работи по проекти на МОН или да заема и длъжността „***“ на
половин щат, но е отказала. Определеното и изплатено възнаграждение за месеците
октомври и ноември е законосъобразно, като следва и този иск да бъде
отхвърлен.
Безспорно е между страните, че между
ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение, че на 21.10.2019 г.
шести час с ученици не е проведен, в кабинета са присъствали колеги на ищцата
и работодателят е наложил на Р. дисциплинарно
наказание „забележка” със заповед № РД-19-119/15.11.2019 г. за допуснати
нарушения, изразяващи се в неизпълнение на трудови задължения. Понастоящем
трудовия договор между страните е прекратен.
По делото са
представени писмени доказателства и са разпитани двама свидетели. Пред
въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява акта си на базата на събраните такива пред районния съд.
Относно исковете
за неизплатено трудово възнаграждение:
Съгласно т.1 от
ТР №4/12.12.2011 г. по т.д. №4/2011 г. на ВКС, ОСГК, в правомощията на
директора на училище е да определя самостоятелно числеността на персонала и
съответно да утвърди ново/променено щатно разписание съобразно утвърдения
бюджет. Това правомощие се определя от утвърдения бюджет на учебното заведение.
В дадените разяснения към мотивите е посочено, че съгласно чл.12, ал.1 от
Наредба №3/18.02.08 г. за нормите на преподавателската работа и реда за
определяне числеността на персонала в системата на образованието, числеността
на персонала се утвърждава в списък – образец №1 за всяка учебна година от
директора на училището, а промени в числеността на педагогическия персонал
могат да се извършват по време на цялата учебна година при условията и по реда
на чл.10. Според чл.10, ал.1 от същата Наредба, преподавателската работа на
педагогическите кадри се планира през юни в списък – образец №1 и се утвърждава
от директора не по – късно от 30 септември.
В настоящия
случай със заповед №РД-06-818/13.09.2019 г., в нормативно предвидения срок, е
утвърдено ново щатно разписание, като са закрити щатове непедагогически
персонал и са разкрити нови на педагогически. Съгласно структурното щатно
разписание, е предвиден един щат за учител по професионална подготовка със
средно образование и клас квалификация.
Със заповед
№РД-06-802/13.09.2019 г. е разпоредено да се преизчисли трудовото
възнаграждение на ищцата, като преизчисленото е включено в поименното
разписание на длъжностите на ПГ.
Съгласно чл.16,
ал.4 от Наредба №4 от 20 април 2017 г. за нормиране и заплащане на труд, когато
в началото на учебната година на педагогически специалист се определи по-ниска
индивидуална норма преподавателска работа от тази за предходната учебна година
или определената индивидуална норма преподавателска работа се намали в някой от
случаите по чл. 11, основната му работна заплата се намалява пропорционално на
намалението на нормата при спазване на условията и по реда на чл.119 от Кодекса
на труда - с писмено съгласие
между страните. Такова съгласие обаче от Р. не е дадено. Нещо повече –
допълнителното споразумение ѝ е връчено около 40 дни по – късно и тя,
както се посочи, не се е съгласила.
Според приетото
от първостепенния съд, от заключението на вещото лице по ССЕ е установено, че
за месеците октомври и ноември 2019 г.
на ищцата е изплатено трудово възнаграждение в размер на по 952.38 лева за
всеки от тях, а уговореното в сключения трудов договор и допълнителното
споразумение към него от 04.02.2019 г. е 1098.90 лева. За това е прието, че на
ищцата се дължи разликата от 146.52 лева на месец. Доводите за намаляване на
норматива на преподавателската работа са ирелевантни, тъй като за намаление на
размера на дължимото възнаграждение е необходимо да се сключи договор или
споразумение между страните, което не е направено. Поради това и на основание
чл.128 от КТ работодателя дължи изцяло възнаграждение в уговорения размер. Тези
доводи се споделят от настоящата инстанция, като правилно и законосъобразно е
присъдена сумата от по 146 лв. за трудово възнаграждение за месеците октомври и
ноември 2019 г. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди,
а жалбата е неоснователна и се остави без уважение.
По насрещната
въззивна жалба:
Преди
разглеждането ѝ по същество следва да се даде отговор на възражението за
недопустимост, направено в отговора. Това твърдение е неоснователно. Искът за
отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е предявен в
едномесечния преклузивен срок по чл.358, ал.1, т.1 от КТ.
Ирелевантен към производството е факта, че трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено със заповед №РД-07-217/07.01.2020 г., тъй като и нарушението, и
дисциплинарното наказание са наложени по време на действието на сключения между
страните трудов договор. Вярно е, че наложеното дисциплинарно наказание не се
вписва в трудовата книжка и се заличава с изтичането на едногодишен срок, но в
случай, че заповедта, с която е наложено, е влязла в сила. Към настоящия момент
обаче заповедта е обжалвана. Отделно от това, ищцата има правен интерес да
докаже, че наказанието ѝ не е наложено законосъобразно, респективно – че
не е нарушила трудовата дисциплина. Още повече, че производството по делото не
се е забавило по нейна вина.
Съставът на районния съд е приел, че от
служителя са изискани писмени обяснения (писмо - искане на лист 113 от
първоинстанционното дело) и такива са дадени от него (лист 53), като е спазена
процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ.
Обяснения от ищцата са поискани за причините,
поради които не са проведени пети и шести учебен час, присъствието на външни
лица, поименно посочени, в кабинета по фризьорство, като са отбелязани и
нормите на чл.23, ал.2, т.1, т.15 и т.21 от Правилника за вътрешния трудов ред.
Същите обаче формулират най - общо задължения на учителя да изпълнява нормите
за задължителна преподавателска работа и другите задължения, включени в
длъжностната му характеристика, и да изпълнява всички законосъобразни
разпоредби на директора, свързани с длъжностната характеристика …, а т.21
вменява отговорност на заместник директора по УД. Според настоящия състав тези
текстове от Правилника за вътрешния трудов ред нямат отношения към нарушението
или процедурата по установяването му.
В дадените обяснения ищцата е посочила,
че колегите ѝ не са външни лица, разговорът им е бил свързан с отминалия
бал. Присъствието на И.А. е било, за да си осигури свидетел за ДТС. Липсата на
ученици в 6 и 7 час не е по нейна вина, като в кабинета по фризьорство е била
от втори до седми час.
Със заповед №РД-19-119/15.11.2019 г.
дисциплинарно наказание е наложено за допуснати нарушения по чл.18, ал.1, т.3
от Правилника – вменено задължение на учителите да спазват точно работното
време и да го използват само за възложените задачи, изразяващо се в това, че не
е извършена учебна дейност в шести учебен час от седмичното разписание, в
кабинета са присъствали лица, на които не е определена и не е възложена дейност
за конкретния учебен час и в дневника на класа не са отразени никакви отсъствия
на учениците от 21.10.2019 г. за шести учебен час.
Ищцата не оспорва, че час не е проведен,
че е имало в кабинета нейни колеги и още едно лице, както и, че ученици в
учебния час не са присъствали. Възраженията ѝ са за незаконосъобразност
на заповедта, тъй като не са ѝ искани обяснения за неотразяване в
дневника на отсъствия на учениците в шестия учебен час.
Според настоящия състав при отсъствие на
учениците ищцата е била длъжна да отрази факта в дневника, но това не е
направено, видно от приложеното копие на л.56 от първоинстанционното дело.
Самото отсъствие е причина да не се проведе часа, но ищцата е била длъжна да
направи надлежното отразяване. В тази насока са ѝ искани обяснения. Ето
защо напълно се споделят доводите на първостепенния съд, че е спазена
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание – заповедта отговаря на
изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ – издадена е в писмена форма, посочено е нарушението
и кога е извършено - точно и ясно са описани конкретни действия на ищцата, с
които е нарушила трудовата дисциплина.
Безспорно, както е отбелязал и състава
на районния съд, отсъствието на учениците от учебния час не може да се вмени
във вина на учителя. Основателни са доводите, че за присъствието на трети лица
(и то учители) в стаята, където следва да се проведат учебни занятия (при липса
на такива), ищцата не може да носи дисциплинарна отговорност. Същата обаче е
следвало да отрази отсъствието на учениците в учителския дневник. Като не го е
направила, видно от представения препис от съответния лист от него, безспорно е
допуснала нарушение на трудовата дисциплина.
По тези съображения настоящият състав се
солидаризира с изводите на състава на районния съд, че наложеното наказание е
законосъобразно. Жалбата е неоснователна, като следва да се остави без
уважение, а обжалваното решение в тази му част да се потвърди.
Разноски са поискани от двете страни, но с оглед
отхвърляне на жалбите не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав, на основание чл.272 от ГПК,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №361/21.08.2020
г., постановено по гр.д. №2788/2019 г., поправено с решение №260024 от
25.09.2020 г. по същото дело на Асеновградски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280, ал.3,
т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: