№ 938
гр. Велико Търново, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110100286 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Е. А. А., в която се излагат твърдения, че с
„И. А. М.” АД е сключил Договор за паричен заем №*** от 09.05.2024г. като получил сумата
от 1500 лв., която се задължил да върне заедно с начислената договорна лихва в срок до
06.12.2024г. Изтъква се, че на 09.05.2024г. Е. А. сключил Договор за предоставяне на
гаранция №*** с „Ф. Б.” ЕООД, с който дружеството в качеството на гарант се задължило
срещу плащане на възнаграждение от 819 лв. да издаде гаранция за плащане на
задълженията на кредитополучателя към „И. А. М.” АД. Навеждат се доводи, че е налице
неяснота при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит и
невключването в него на разходите за възнаграждение на гаранта, представляващи
допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно
правоотношение, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват
добрите нрави. С оглед изложеното, ищецът счита договорите за недействителни съгласно
чл. 22 от ЗПК като отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността им и да присъди разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на договора за
кредит като изтъква, че оспорените в него клаузи са действителни, поради което е налице
валидно основание за плащане на уговорените с него суми. С оглед изложеното се отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
1
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 09.05.2024г. между „И. А. М.” АД в качеството на заемодател и Е. А. в качеството на
заемател е сключен Договор за паричен заем №***. Кредиторът предоставил на ищеца
сумата от 1500 лв., а последният се задължил да я върне заедно с начислената
възнаградителна лихва от 216 лв. в срок до 06.12.2024г. на 15 вноски. Страните постигнали
съгласие годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита да е 55,78 %, а годишният
процент на възнаградителната лихва – 45 %. Ответникът уведомил ищеца чрез стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, че
условие за сключване на договора е предоставяне на обезпечение в полза на кредитора в
тридневен срок чрез двама поръчители, чрез банкова гаранция или чрез одобрено от „И. А.
М.” АД дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. В резултат на това на
09.05.2024г. Е. А. сключил с „Ф. Б.” ЕООД, действащо чрез заемодателя, Договор за
предоставяне на гаранция №***. Търговското дружество в качеството на гарант се
задължило срещу възнаграждение от 819 лв., платимо по сметка на заемодателя, да издаде
гаранция за плащане в полза на „И. А. М.” АД за обезпечаване изпълнението на
задължението на заемателя по договора за заем. Страните по договора за предоставяне на
гаранция уговорили възнаграждението да се плаща в полза на заемодателя на погасителни
вноски, съвпадащи с тези по обезпечения договор, като за периода от 24.05.2024г. до
13.09.2024г. Е. А. платил 1521 лв. за погасяване на задълженията си по договорите.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски по своя характер и за него са приложими
разпоредбите на ЗПК. От анализа на клаузите в договра за заем и съпоставката им с тези на
договора за предоставяне на гаранция се достига до извод, че с последния се въвежда
допълнителен разход по заема от 819 лв. за възнаграждение на гарант, който не е включен в
ГПР и с него се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради
обстоятелството, че като условие за сключване на договора за заем е въведено задължение за
предоставяне на обезпечение чрез одобрено от кредитора дружество - гарант, че „И. А. М.”
АД е едноличен собственик на капитала на гаранта „Ф. Б.” ЕООД, извършващ дейност по
сключване на гаранционни сделки и че плащането на вноските за възнаграждение на гаранта
се извършва в полза на кредитора, се достига до извод, че с договора за предоставяне на
гаранция не се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с
предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в
полза на кредитора. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за заем по ясен и
разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания
при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти
размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за заем съгласно чл.
2
22 от ЗПК, а оттам и до нищожност на договора за предоставяне на гаранция. Последният
има акцесорен характер като единствената цел за сключването му е обезпечаване на главната
сделка. Поради изложеното исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно
като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 110 лв. представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
Претенцията на ищеца за присъждане на разноски от 600 лв. за адвокатско възнаграждение е
неоснователна поради липса на доказателства за реалното им извършване.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявените искове от Е. А. А. с ЕГН: ********** от с. ***, общ.
***, №***, срещу „И. А. М.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул. ***, че Договор за паричен заем №*** от 09.05.2024г. и Договор за предоставяне на
гаранция №*** от 09.05.2024г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22
от Закона за потребителския кредит.
Осъжда „И. А. М.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***, да
заплати на Е. А. А. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, №***, сумата от 110 лв. /сто и
десет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3