Решение по дело №46347/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1929
Дата: 9 февруари 2023 г. (в сила от 9 февруари 2023 г.)
Съдия: Валерия Родопова Диева
Дело: 20221110146347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1929
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110146347 по описа за 2022 година
намира следното:

Производството е по ГПК, част II „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата общо от 19 431,82 лв., от
които сумата 15 756,00 лв. – неплатена главница за предоставени ВиК услуги, за което са
издадени осем фактури, както следва: Фактура № ./05.11.2019 г., на стойност 480,00 лева;
Фактура № **********/05.11.2019 г., на стойност 7 920,00 лева; Фактура №
**********/02.12.2019 г., на стойност 2 160,00 лева; Фактура № ./02.12.2019 г., на стойност
1 536,00 лева; Фактура №./02.01.2020 г., на стойност 1872,00 лева; Фактура № ./03.02.2020 г.,
на стойност 672,00 лева; Фактура № ./02.03.2020 г., на стойност 936,00 лева; Фактура №
./03.07.2020г., на стойност 180,00 лева, и сумата 3 675,82 лв. – лихва за забава върху
посочената главница за периода от 06.12.2019 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д № 21994/2022г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав.
Ищецът твърди, че е предоставял ВиК услуги (почистване на канализация, шахти,
профилактика на канализация, услуги с водоноска, транспорт на специализирана техника,
услуги с комбиниран багер и други) на ответното дружество в продължение на дълги
години. Сочи, че за периода от 05.11.2019 г. до 03.07.2020 г. „Е. е предоставило над 100 пъти
различни ВиК услуги по заявка на „В., за които били издадени фактури на обща стойност 15
756,00 лв., като фактурите били надлежно приети от ответното дружество. Твърди, че
1
въпреки че услугите са предоставени и извършени от „Е. точно, качествено, надлежно и в
срок, а извършените услуги били приети без забележки от страна на ответното дружество,
фактурите не били заплатени от ответника, както и не бил осъществен контакт от негова
страна за уреждане на отношенията между страните. Твърди, че ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на 3 675,82 лв. върху посочената главница за периода от
06.12.2019 г. до 20.04.2022 г. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищецът е поискал да се даде ход на делото и да бъде
постановено неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по
делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от
наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 3325,50 лв. за
настоящото и в размер на 1857,07 лв. за заповедното производство за държавни такси и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „В., ЕИК ., със седалище и адрес на управление
в гр. С. дължи на „Е., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата общо от 19 431,82 лв., от които
сумата 15 756,00 лв. – неплатена главница за предоставени ВиК услуги, за което са издадени
осем фактури, както следва: Фактура № ./05.11.2019 г. на стойност 480,00 лева; Фактура №
**********/05.11.2019 г. на стойност 7 920,00 лева; Фактура № **********/02.12.2019 г. на
стойност 2 160,00 лева; Фактура № ./02.12.2019 г. на стойност 1 536,00 лева; Фактура
№./02.01.2020 г. на стойност 1872,00 лева; Фактура № ./03.02.2020 г., на стойност 672,00
лева; Фактура № ./02.03.2020 г. на стойност 936,00 лева и Фактура № ./03.07.2020 г. на
стойност 180,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 26.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата 3 675,82 лв. – лихва за забава върху
посочената главница за периода от 06.12.2019 г. до 20.04.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д № 21994/2022г. по описа на Софийски районен съд, 145
състав.
ОСЪЖДА „В., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на „Е.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
3325,50 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за исковото
производство и сумата 1857,07 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3