Разпореждане по дело №53275/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20583
Дата: 1 октомври 2021 г.
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20211110153275
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 20583
гр. София, 01.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20211110153275 по описа за 2021 година
По отношение на претендираната неустойка за непредоставяне на обезпечение:
В настоящия случай заявителят твърди, че в договора за кредит е предвидено
задължение за заемателя в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави
на заемодателя обезпечение, като за неизпълнението на това задължение е уговорена
неустойка, платима на части - заедно с всяка погасителна вноска. Такава уговорка се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага
от насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Несъмнено целта на регламентираната неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този
смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г.
по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът
следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Отделно от казаното, уговорената
компенсаторна неустойка е за неизпълнение на задължение, различно от главното, като
начинът, по който е уговорена, сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер на
половината от заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не
осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си
задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.
По отношение на претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в приложното поле на чл. 10а
ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи
като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
1
неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната
лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя
с издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието
й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №53668/13.09.2021 г., подадено от ................ срещу ПР. В.
Н. в частта за сумата от 590,91 неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение за периода 16.06.2020 г. до 16.03.2021 г., както и сумата от 100
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението за периода 23.07.2020 г. до
24.09.2020 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2