Протокол по дело №3963/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 309
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 4 март 2022 г.)
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20215220103963
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 309
гр. Пазарджик, 01.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103963 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД - редовно призовано чрез
ССЕВ, не изпращат законов или процесуален представител. Постъпило е
писмено становище с вх. № 4308/25.02.2022 г. от адв. П., пълномощник на
ищеца, с която изразява становище по хода на делото и съществото на спора.
Моли да се даде възможност на вещото лице да изготви назначената ССчЕ,
както и да им се изпрати протокол от днес проведеното о.с.з. на посочения в
молбата електронен адрес.
Ответникът И. Ф. А. - редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. А.П. от АК-Пазарджик – надлежно упълномощен с ОИМ.
Вещото лице Б. Ст. Д. – редовно призована, не се явява. Постъпила е
молба от същата с вх. № 3903/21.02.2022 г., с която уведомява за причините,
поради които не е изготвена експертизата в законоустановения срок по ГПК и
моли да й бъде дадена повторна възможност. Постъпила е и молба с вх. №
4193/25.02.2022 г., с която моли да й се издаде съдебно удостоверение, което
да послужи пред "Юробанк България" АД.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. П.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 06.08.2007 г. в гр.
Пазарджик е сключен Договор за потребителски кредит № FL282120/1013 от
06.08.2007г. между „Юробанк И Еф Джи България ”АД (с настоящо
наименование „Българска пощенска банка“ АД), с ЕИК ********* в
качеството на Кредитор и И. Ф. А., ЕГН **********, в качеството на
Кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 5300 лв.(пет хиляди и триста лева) за
текущи нужди. Разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името
на Кредитополучателя. Същият се е задължил да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в
договора.
Твърди се, че в чл. 3, ал. 1 е договорено, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
Базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за
потребителски кредити (наричан за краткост БЛП) за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договяорна надбавка в размер на 6,70 пункта.
Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по
договора. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 16.27%
процента. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително
дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 6-то число на
месеца, като крайния срок на погасяване на кредита е до 06.08.2017г. Общата
сума, която Кредитополучателят се задължава да върне в уговорения срок, е в
размера посочен в погасителния план, като ответникът се е задължил да
погася задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски
по 83.73лв. и една изравнителна в размер на 84.14 лв. Вземането на Кредитора
е станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 06.08.2017г.
Твърди се, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил
част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. След
преустановяване на плащанията непогасената главница е в размер на
2
4990,96лв. и дължимите лихви.
Междувременно, на основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него
между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (с предишно наименование „Българска
пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД), с ЕИК *********
и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, задължението на И. Ф. А., ЕГН
**********, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
FL282120/1013 от 06.08.2007 г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че считано от
датата на получаване на Уведомлението за цесия и за предсрочна
изискуемост, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично
вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба
и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, Цесионера -
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД и „Иванов и Денев - Адвокатско дружество“ са
упълномощени от - Цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, да извършват
уведомяване от името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3
ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той
и цесионер, не опорочава изпълнението. Уведомлението за цесия е изпратено
на постоянния му адрес, който съвпада с този, посочен в Договора за кредит,
като писмото се връща с отбелязване „непотърсено“. Уведомлението се счита
получено съгласно чл. 19 от договора. Моля, на основание чл.235 ал.З ГПК да
приемете, че длъжникът е надлежно уведомен втори път и с връчването на
Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото,
ответникът получава уведомлението изходящо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания,
като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има
възражения в тази насока.
Твърди се, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е пристъпил към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до
Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК на 01.06.2021 г. Претендирна е сумата сумата 3797.49лв, от които:
главница - 3000лв. - частично от общо дължимата главница - 4990.96лв.;
3
лихва за забава-797.49лв. /за претендиралата главница/.
Образувано е частно гражданско дело № 1858/2021 г. по описа на
Районен съд Пазарджик. Срещу издадената заповед ответникът е подал
възражение, за което сме уведомени със съобщение, надлежно връчено ми на
04.08.2021г.
Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по
издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на
задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не ми е известно и
основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника
кредит да е отпаднало.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че И. Ф. А., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. “Луда Яна“ 58 дължи
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД - гр. София сумата в размер на 3797.49 лв, от
които: главница – 3000 лв. - частично от общо дължимата главница - 4990.96
лв.; лихва за забава -797.49 лв. /за претендираната главница/ за периода от
01.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит № FL282120/1013 от 06.08.2007 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда - 01.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорва изцяло така предявения иск, както по основание, така и по размер по
следните съображения. Видно и от приложеният към исковата молба Договор
за потребителски кредит № FL282120/1013 от 06.08.2007 г., погасителните
вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни
лихви, е следвало да се заплащат ежемесечно на 6-то число на месеца, като
крайния срок на погасяване на кредита е до 06.08.2017г. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне в уговорения срок, е в размера
посочен в погасителния план, като ответникът се бил задължил да погасява
задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски по
83.73лв. и една изравнителна в размер на 84.14лв. Никъде в исковата молба не
е посочено, колко вноски са платени от ответника, нито кога е направено
4
последното плащане от негова страна. Единсвено се твърди, че вземането на
Кредитора било станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора -
06.08.2017 г. Според договореното в чл. 15 от процесния договор - „При
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или от
лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго
задължение по настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на
целия кредит става предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на
договора. Изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните. Банката може да се снабди с изпълнителен лист
по извлечение от сметка и да пристъпи към принудително събиране на
вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на
Кредитополучателя по установения във закона ред. “, тоест, предсрочната
изискуемост е настъпила много преди изтичането на крайния срок на
договора - 06.08.2017 г.
Твърди се, че всички претендирани за плащане суми по главница, за
мораторна и възнаградителна лихва са погасени по давност, а тези за лихви са
недължими, пак поради погасяването и им по давност, тъй като последната
дължима вноска по кредита е през месец август 2017 г., тоест, всички
задължения за лихва са погасени от тригодишната давност. Бездействието на
ищеца в един продължителен срок следва да се преценява като забава на
кредитора, която освобождава кредитополучателя, от последиците на
собствената им забава. По делото не са представени доказателства за това, че
ответника е бил уведомен за настъпилата изискуемост на задължението,
преди изтичането на 5 годишния давностен срок. В условията на
евентуалност, иска може да се приеме за частично основателен по отношение
на вноските за периода 06.11.2016 г. - 06.08.2017 г., и то по отношение на
само на главницата, тъй като тези за лихва са погасени с кратката 3 - годишна
давност.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска
на ищеца като неоснователен и недоказан, както и да отхвърли искането за
плащане на разноски по делото, като в условията на евнтуалност, ако
приемете иска за частично основателен, то същият да бъде уважен единствено
и само за вноските за периода 06.11.2016 г. - 06.08.2017 г., и то по отношение
само на главницата.
5
Претендират се разноски съобразно изхода на делото.
Изразено е становище по отношение на направените доказателствени
искания с ИМ.
ПРЕДЯВЕН Е ПОЛОЖИТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно
основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В тежест на ищцовата страна е да установи наличието на процесуалните
предпоставки за допустимостта на иска, а именно, че е проведено заповедно
производство между същите страни, с предмет идентичен на настоящото
исково производство. Подадено в срок възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение и подадена в срок искова молба.
В тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че съществува вземане на твърдяното основание, а именно
договор за цесия. Следва да установи, че цесията е съобщена на длъжника.
Следва да установи вземането си по размер, както и че същото е изискуемо.
Ответникът следва да докаже възраженията си направени в писмения
отговор.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация. Да се
даде възможност на вещото лице да изготви експертизата.
За изслушване на СИЕ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 12.04.2022 г. от 11.00 часа, за която
дата и час ищецът уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, ответникът
уведомен чрез пълномощника си, вещото лице уведомено лично от днес.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10.10 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6