Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 04.07.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на четвърти май две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ДИМИТРИНКА МИНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
517 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищците М.Й.Г. и Н.Й.С. твърдят, че са съсобственици
по наследство и делба на недвижим имот, представляващ част от нива, цялата с
площ от 5.895 дка, находяща се в землището на село К., област П., о.К.
местността Н.С., при граници: от север - общински поземлен имот, от изток-път,
от запад - общински поземлен фонд и от юг С.Х.С., САМО на 3.633 дка в южната ѝ половина, при
граници от изток-път, от запад - общински поземлен фонд и от юг С.Х.С. и от
север - Ц. Й. А. - тяхна сестра, която била собственик на останалите 2.262 дка
от целия имот. Имотът притежавали по наследство от покойния си баща Й.С.Й.,
бивш жител ***, о.К. починал на 09.12.1977 г. През 1991 г., ищцата Н.Й.С.
подала заявление с вх. № 1876/10.09.1991 г. до Поземлена комисия град К. за
възстановяване на земеделските земи, останали в наследство от баща им. С
решение № 181/6249 от 23.02.1993 г. им била възстановен в съществуващи стари
реални граници описания по-горе недвижим имот. През 1995 г. с нотариален акт №
35, том I, дело № 66/1995 г. на Районен съд К., трите сестри били признати за
собственици на земеделска земя - описания по-горе недвижим имот, възстановена по
реда на чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи. След това извършили доброволна
делба на същия имот, по силата на която двете ищци получили в дял САМО на 3.633
дка в южната половина на от нивата, цялата с площ от 5.895 дка, а сестра им Ц. Й.
А. получила в дял 2.262 дка в северната част от същата нива. Договорът за
доброволна делба със съответната скица - проект за същата бил вписан в СВ при
PC-К. на 18.01.1995 г. - том I, стр.6 от същата дата. След вписването на
договора за доброволна делба, сестра им Ц. Й. А. продала своята част на Д. А. Б.
с нотариален акт № 34, том I, дело № 76/1995 г. на Районен съд К., а двете ищци
продължили да ползват имота, който получили в дял. Върху тяхната част имало
построена паянтова жилищна сграда, за която заплащали данъци. През настоящата
година се наложило да се снабдят със скица и данъчна оценка. При подаване на
молба за скица и характеристика на земята, от ОС „Земеделие“ К. отказали
издаването на такава, тъй като имотът, за който искали скица бил част от
общински имот с № 000097 по картата на възстановената собственост на село К..
Служителите не обяснили на какво основание техният имот станал общински.
Независимо, че заплащали данъци за сградата, построена върху имота им, в МДТ
при О.К. също отказали да издадат данъчна оценка, тъй като имотът бил част от
общински. Процесния имот ищците ползвали от възстановяването му през 1993
година в съществуващи реални граници до настоящия момент. С него били
извършвани разпоредителни сделки, описани по-горе. Не преустановявали
владението и ползването върху имота. Повече от двадесет години двете ищци
ползвали и владеели този имот на валидно правно основание - като собственици. О.К.
не била собственик на процесния имот, а към настоящия момент с факта на
записването му като част от имот № 000097 - общинска частна собственост,
ответната община оспорвала правото им на собственост, поради което за тях бил
налице правен интерес от предявяване на иска.
Молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение О.К. че М.Й.Г. и Н.Й.С. са собственици по
наследство от Й.С.Й., бивш жител ***, починал на 09.12.1977 г., реституция и
делба на следния недвижим имот: ОТ НИВА, цялата с площ от 5.895 дка (пет декара
осемстотин деветдесет и пет квадратни метра), находяща се в землището на село К.,
област П., о.К. местността Н.С., при граници: от север - общински поземлен
имот, от изток-път, от запад - общински поземлен фонд и от юг С.Х.С., САМО на
3.633 дка (три декара и шестстотин тридесет и три квадратни метра) в южната
половина на описаната нива, при граници от изток-път, от запад - общински
поземлен фонд и от юг С.Х.С. и от север - Ц. Й. А., съставляващ част от
общински имот с № 000097 по картата на възстановената собственост на село К., в
местността Н.С.. Претендират за разноските по делото.
Ответникът О.К. оспорва иска. Сочи, че с Решение
№ 181/6249 от 23.02.1993 г., Поземлена комисия - К. на основание чл.18ж, ал.1,
чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ възстановила на наследниците на Й.С.Й. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници имот - нива, 5.900 дка (пет дка и
деветстотин кв.м), пета категория, находящ се в землището на село К. в
местността Н.С.. За възстановяване на собствеността върху имотите в стари
реални граници не било достатъчно основание за индивидуализиране на правото на
собственост, защото било издадено на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл.18ж ал.1 изр.1 от ППЗСПЗЗ предвиждала, че ОСЗ постановява
решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на
имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях. Съгласно изречение 2–ро, към решението се
прилагала скица на имота, заверена от ОСЗ, а за имоти в границите на
урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Видно от
горецитираните правни норми, след постановяване на позитивното решение,
задължително следвало издаване на скица на имота от административния орган и
това действие се извършвало служебно. Несъмнено, допустимо било да се издаде
скица и по искане/заявление от самите заинтересовани лица, в чиято полза е
решението за възстановяване на собственост. В настоящия случай към исковата
молба не била приложена такава скица издадена от ОСЗ, липсвали данни и такава
да е била издавана въобще. Следователно фактическият състав по възстановяване
на собствеността не бил довършен, което било безспорно, тъй като скица не само
че не била представена, но липсвали данни изобщо да е издавана такава скица. От
една страна, административният орган не е издавал скица, но и явно и
заявителите не са проявили инициатива да подадат заявление/искане за издаване
на скица при наличен правен интерес. Налагал се изводът, че при липса на скица,
не могат да се легитимират като собственици на имотите нито към датата на
влизане в сила на издаденото на позитивното решение, нито биха могли да се
позоват на изтекла придобивка давност в тяхна полза заради липса на
индивидуализация на земеделските площи. Липсвали данни за имота в регистъра на
земеделските земи при ОСЗ К.. Имот № 000081, с площ 13.751 дка в землището на
с. К. била със закрита партида на 28.05.2013 г., след регистрирането в ОСЗ на
нотариален акт за продажба № 34 от 18.01.1995 г., издаден от Районен съд гр. К..
Имотът бил разделен на имот № 000095 с площ 2.262 дка, собственост на Д. А. Б.
с ЕГН ********** и на имот № 000097 с площ 11.490 дка, собственост на с. К.,
общ. К.. Така полученият след разделянето имот № 000097 бил разделен през 2015
г. на проектните имоти с № 000108 с площ 7.938 дка и имот № 000106 с площ 3.552
дка.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Й.С.Й., бивш жител *** е починал на
09.12.1977 г., като е оставил наследници по закон двете ищци, негови дъщери и
дъщеря си Ц. Й. А., видно от представеното удостоверение за наследници.
От изисканата от ОСЗ К. преписка по
заявление вх. № 1876/1993 г. се установява, че наследниците на Й.С.Й. са
заявили за възстановяване общо шест земеделски имота, с обща площ от 9.1 дка,
като в заявлението не е посочена нива с площ от 5.900 дка в местността Н.С. в
землището на село К.. Няма представено по преписката допълнително заявление. С
Решение № 181/6249 от 23.02.1993 г., взето по преписка вх. № 1876 от 10.09.1991
г. на Поземлена комисия К.( понастоящем – ОСЗ К.), на наследници на Й.С.Й. е
било възстановено правото на собственост върху нива с площ 5.900 дка, пате
категория на земята, находяща се в землището на село К., в местността Н.С.. В
решението не са посочени граници и съседи на имота, нито номер, посочено е че
същият е заявен с пореден номер 7 от заявлението.
С нотариален акт № 35, том І, дело №
66/1995 г. по описа на КрлРС – на 18.01.1995 г. М.Й.Г., Н. Й.С. и Ц. Й. А. са
признати за собственици на следния недвижим имот: НИВА с площ от 5.895 дка, находяща
се в землището на село К., област П., о.К. местността Н.С., при граници: от
север - общински поземлен имот, от изток-път, от запад - общински поземлен фонд
и от юг С.Х.С.. В нотариалния акт е посочено, че при съставянето му са
представени Решение № 181/6249 от 23.02.1993 г. на ОПК К., скица от 16.01.1995
г. на ОПК К. и удостоверение за наследници. На същата дата сестрите са сключили
договор за доброволна делба, по силата на който двете ищци са получили в дял ОТ
НИВА, цялата с площ от 5.895 дка (пет декара осемстотин деветдесет и пет
квадратни метра), находяща се в землището на село К., област П., о.К.
местността Н.С., при граници: от север - общински поземлен имот, от изток-път,
от запад - общински поземлен фонд и от юг С.Х.С., САМО на 3.633 дка (три декара
и шестстотин тридесет и три квадратни метра) в южната половина на описаната
нива, при граници: от изток-път, от запад - общински поземлен фонд и от юг С.Х.С.
и от север - Ц. Й. А., а тяхната сестра Ц. Й. А. е получила в дял от същата
нива само 2.262 дка в северната половина, при граници: от изток-път, от запад -
общински поземлен фонд, от юг М.Й.Г. и Н. Й.С. и от север - общински поземлен
фонд. По делото е представена скица- проект за делба от 16.01.1995 г. Договорът
за доброволна делба е с нотариална заверка на подписите и вписан по отношение
на ищците на същата дата в том І, стр.6.
С нотариален акт № 34, том І, дело 76/1995
г. Ц. Й. А. е продала на Д. А. Б. собствената си нива с площ от 2.262 дка, като се е легитимирала като собственик по
силата на сключения договор за доброволна делба.
По делото е представена приходна квитанция
за заплатени местен данък и такса битови отпадъци за недвижим имот – земя и
сгради, на адрес село К., ул. ****.
От представената скица на ОСЗ К. от
02.05.2017 г. се установява, че понастоящем имотът представлява друга селищна
територия, общинска частна собственост с площ от 11.490 дка – имот № 000097,
като на скицата е очертана територията на имоти 000095 и част от имот, явяващ
се негово продължение от юг, с построена в имота сграда. Не е посочено какво
представлява продължението на имот № 000095, а за собственик на последния е
посочен Д. А. Б..
От ответната страна е представен регистър
на земеделски земи в землището на село К. за имот № 000081, в който е посочено
следното: имот № 000081 е разделен на следните имоти: 000095 с площ от 2.262
дка, собственик Д. А. Б. – начин на придобиване – покупко-продажба с нотариален
акт № 34 от 18.01.1995 г. Имот № 000097 с площ 11.490 дка, собственик с. К., о.К.
начин на придобиване – делба.
От ответната страна е представен регистър
на земеделски земи в землището на село К. за имот № 000097, в който е посочено
следното – собственик на имота – село К., о.К. История на имота – получен след
разделяне на имот № 000081, начин на придобиване – по ЗСПЗЗ.
От ответната страна е представен регистър
на земеделски земи в землището на село К. за имот № 000106 с площ от 3 552
дка, в който е посочено следното – имотът е получен след разделяне на имот №
000097 с площ от 11490 дка и собственици с. К., о.К. с начин на придобиване –
делба.
В показанията си свидетелят Р. сочи, че
живее в село К. и познава ищците. Имали имот с площ от около 6 дка в края на
селото, в посока град Т., от лявата страна на пътя. Съседи на имота били – от юг
– къща на М.С.Б., от изток – пътят за Т., от север било храсталак и започвала
планината. Свидетелят живеел наблизо, на юг от имота на ищците, на около двеста
метра. М., Н. и Ц. имали имота от наследство от баща си, който починал около 1973
г. Докато баща им бил жив, ползвал имота, в който имало къща на два етажа. В
нея живеело семейството на Й., а след смъртта му в имота останала да живее М. Д.
Предева със сина си, тъй като не се разбила със съпруга си. Те работели имота,
косели тревата, и до момента го поддържали. Къщата си стояла, в двора имало
чешма, обор, електричество. Имало и ограда с камъни, която била разрушена.
Между сестрите нямало спорове за имота, ползвали го и след смъртта на баща си,
а после го разделили помежду си. Най-малката сестра – Ц., продала частта си на Б..
Свидетелят не знаел дали имотът е влизал в ТКЗС, но знаел, че тези имоти са
попадали в регулацията на селото преди демокрацията. Ходил в имота още тогава и
бил сигурен, че планът е минал през това място. Регулацията била до табелата на
селото. През всички тези години и досега никой не извеждал Ц., Н. и М. от имота,
никой не им е пречил да упражняват правата си. Само Й. и наследниците му са
ползвали имота.
От първоначалното заключение на вещото лице
от 11.09.2017 г. се установява, че:
1) При изработването на ПЗ - КВС на землище
К., о.К. обявен в ДВ бр.125/29.12.1997 г., е бил оформен имот № 000081 с площ от
13,751 дка с начин на трайно ползване - „Друг вид терен със селищен характер“,
посочен на скица № 1 към заключението. ПИ 000081 е между точките 1,2,9,10 и 1
със собственост на о.К.
Имот №000081 с площ от 13,751 дка е
разделен на следните имоти:
1. Имот № 000095 с площ от 2,262 дка,
обозначен на скица № между точките 3,4,5,6,7 и 3, записан собственик - Д. А. Б..
ПИ 000095 представлява северната част от процесния наследствен имот. С н.а. 34
от 18.01.1995 г. се регистрира в КВС нов ПИ 000095 с площ от 2,262 дка, с начин
на трайно ползване - „Друг жилищен терен“ с дата на промяната в ОСЗ К.
28.05.2013 г., а останалата част от стария ПИ 000081 с нов ПИ 000097 между
точките 1,2,3,4,5,6,7,9,10 и 1 с площ от 11,490 дка със собственост общинска
частна и начин на трайно ползване „Друг жилищен терен“, начин на придобиване:
делба.
За процесния случай още с одобряването на
ПЗ-КВС - обявена в ДВ бр.125 от 29.12.1997 г. процесният имот със стари
възстановими граници не е заснет и отразен в КВС на землище К., общ. К..
Старите възстановими граници са показани на скица № 2 към заключението,
комбинирана със преработения стар ПИ 000081. След преработка на 28.05.2013 г.
ПИ 000097- „Др. жилищен терен”, местност Н.С.,
землище К., частна общинска собственост е останалата част от ПИ 000081 с площ
от 11,490 дка между точките 38,39,40,41,42,29,26,53,55 и 38.
На 03.11.2015 г. се извършва делба на
общински имот 000097 и се образуват два нови имота с проектни идентификатори
- проектен идентификатор 000108 -
„Др.жилищен терен“ с площ от 7,938 дка (скица 2) с проектни собственици о.К. и
е между точките 38,39,40,41,42,29,44,43,53,55 и 38.
- проектен идентификатор 000106 - „Др.
жилищен терен” с площ 3,552 дка (скица 2) с проектен собственик о.К. и е между
точките 29,26,43,44 и 29, която част представлява южната част от търсения наследствен
имот на насл. Й.С.Й..
Съвпадението на ПИ 000106 - проектен имот
по КВС на землище К. се показва и доказва с извършеното геодезическо заснемане
през м. август 2017 г.
2) Извършено е геодезическо заснемане, след
запознаване с материалите по делото и оглед на място на процесната южна част от
имота, което показва действителната ситуация на търсения имот - застроен и незастроен,
със стари възстановими граници и ситуацията около него.
Заснетият имот е показан с цвят зелен и е
между точките 29,26,56,14,12,11,10,8,4,37,35,34,33,32,31,30 и 29. Общо заснета
площ е 3705 кв.м. Имотът от всички страни е затворен видимо със стара каменна
ограда, от която към настоящия момент е останала каменна зидария с височина до
0,20 м. Край материализираните граници има овощни дървета - череши, посадени от
1958 г., посочени при т.26 и 36. При точки 29,28,27 и 26 съответната имотна
граница представлява синор, слог, която граница съвпада с южната граница ПИ
000095 и представлява северна част от процесния имот.
Вътре в имота има още заснета и отразена
стара „МЖ” - жилищна сграда със ЗП от 38 кв.м между точките 23,24,15,16,17,18 и
23. В западната част на заснетия имот има стара стопанска сграда, която
представлява към този момент развалина и е между точките 19,22,21 и 20. От юг
на търсения имот в съседство е заснетата „2МЖ” - двуетажна масивна жилищна
сграда, при точките 45,46,47,48,49,50 и 45, на юг от тази сграда има построен
гараж „МГ” - масивен гараж, които към този момент се ползват. Същите тези
сгради попадат в общинския ПИ 000097 и в ПИ 000108 - проектен идентификатор.
От извършеното геодезическо заснемане,
комбинирано с КВС на землище К., общ. К., се констатира: процесната южна част
на нива с площ от 3705 кв.м, местност Н.С. на землище К., общ.К. попада в ПИ
000097 с проектен ИД 000106 и в проектен ИД 000108 и е между точките 29,26,25,24,14,12,11,10,9,8,4,37,35,34,33,32,30
и 29.
От допълнителното заключение на вещото лице
от 19.03.2018 г. се установява, че при съпоставка на действащия кадастрално
регулационен план от 1971г. с КВС на с.К. се получава частично застъпване между
имот 000097 (проектен 000108) с УПИ I-СНС от кв.2 и УПИII-6 от кв.2.
Застъпването с УПИ I-СНС е с площ от 94 кв.м между точките 1, 7, 8 и 1, като
тази площ не е застроена, а застъпването с УПИ II-6 е с площ от 33 кв.м между
точките 2, 3,4, 5,6,7 и 2, като тази площ е изцяло застроена. Застъпване между
имот 000097 и УПИ I-СНС от кв.2 с площ от 94 кв.м и УПИ II-6 от кв.2 с площ от
33 кв.м се нарича контактна зона. „Контактната зона“ е участък от картата, в
който при обединяване на данни от източниците по чл. 41, ал. 1 ЗКИР се
констатира явна фактическа грешка. Коригирането на тази контактна зона се прави
с изработване на кадастрална карта и има установен ред за отстраняването на
грешки. При съпоставка с отменения кадастрално регулационен план от 1924 г. на
с.К. се констатира, че към онзи момент е била само загатната регулацията на
населеното място да бъде тепърва съставяна, т.е. населеното място е било
предвидено да се разширява на север или по отменения план регулацията на
населеното място не е достигала имот 000097 (проектен 000108) по сега
действащото КВС на с.К..
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Правото си на собственост ищците в процеса
черпят от реституционно решение за възстановяване на земи и гори от горския
фонд, издадено на 23.02.1993 г. от ПК К., съставения въз основа на него констативен
нотариален акт за собственост от 18.01.1995 г. и сключеният договор за
доброволна делба от същата дата. Ответната страна въвежда възражение, че
процедурата по реституцията не е приключила, доколкото имотът не е описан с
номер, граници и съседи и няма скица, неразделна част от решението. Не въвежда
като възражение срещу правата на ищците свое насрещно право на собственост, а в
съдебно заседание се установи, че имотът не е актуван като частна общинска
собственост при условията на ЗОС. Доводът за липса скица, неразделна част от
решението се явява неоснователен. Решението на ПК К., представено в настоящия
процес и посочено от нотариуса в констативния нотариален акт е постановено при
действието на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ, редакция ДВ бр. 28 от 03.04.1992 г. и чл.
18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, нов ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г., съгласно които
разпоредби, в реституционното решение за възстановяване правото на собственост
на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, следва
да съдържа размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници,
съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за
тях. В представеното по делото решение не съдържа само един от елементите –
граници и съседи. Видът на имота е посочен – нива, площта е 5.900 дка,
местонахождението е установено – землището на село К., местността Н.С. посочена
е и категорията на имота – пета. Отделно от това, в първоначално посоченото
решение личат следи от изписани с химикал съседи на имота, каквато практика съществуваше
в първите години при възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ – същата практика
може да се установи и решението, официално изпратено от ОСЗ К. (л.62), касаещо
друг имот. Въпреки, че съдът не може да ползва нечетливия екземпляр на
решението, което е и оспорено, и не може да установи съседите на имота,
посочени в него, налице е неоспорения в производството констативен нотариален
акт, който в частта относно представянето на описаните в акта документи се
ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, която важи
спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния
акт като писмено доказателство, т.е. по реда на чл. 193 ГПК. В тази насока за
указанията на ВКС, дадени в мотивите на ТР 11/12 от 21.03.2013 г. на ОСГК. В
нотариалния акт районния съдия, действащ като нотариус по време на съставянето
му е удостоверил, че пред него е представена скица на имота, издадена от ПК К.
на 16.01.1995 г., в акта са посочени границите и съседите на имота (преди да
бъде разделен), точната му площ и местонахождение. Актът, в частта относно
констатацията на нотариуса, респективно – районния съдия досежно
принадлежността на правото на собственост се счита верен до оборването му от
оспорващата страна. В конкретния случай ответникът не е въвел факти, които да
водят до извод, различен от констатирания от нотариуса относно права на ответника
или друго лице върху частта от спорния имот. Съдът пир постановяване на
решението си не ползва изводите на вещото лице, изложени в експертизата относно
представените по делото скици, доколкото по делото е представена единствено
скица-проект за делба, а не такава на целия имот с площ от 5.895 дка. С
гласните доказателства, неоспорени от ответника се установява, че
наследодателят на ищците до смъртта си е обработвал имота, живял е в
построената сграда. Тук съдът намира за коректно да отбележи, че ответната
община е зачела правото на собственост на трето, неучастващо в производството
лице върху част от целия реституиран имот с площ от 2.262 дка, което го е
придобило по силата на покупко-продажба от сестрата на ищците въз основа на
същите документи, с които е бил съставен констативният акт, а впоследствие
сключен и договорът за доброволна делба. В договорът за покупко-продажба имотът
също не е бил индивидуализиран с номер по КВС.
При това положение и доколкото ответната
страна въвежда възражение единствено във връзка с реституционната процедура,
което съдът счете за неоснователно, съдът намира, че ищците са установили
правото си на собственост върху процесния имот при условията на пълно и главно
доказване.
Индивидуализацията на имота и точното му
местоположение спрямо действащата КВС е установена с неоспорената експертиза,
съставена въз основа на оглед на място, геодезическо заснемане и съпоставка с
действащия КРП. Тук следва да се отчете и факта, че КВС за землище К. е
обнародвана през 1997 г., т.е. към момента на реституцията и на съставяне на
констативния акт не са били начини номера на имоти, които да бъдат посочени.
Този факт е посочен от вещото лице Й. в първоначалното му заключение. За
индивидуализацията на пространствените предели на правото на собственост върху
недвижим имот е достатъчно да се установят неговото местонахождение и граници.
Границите са тези, които определят правото на собственост върху определена част
от земната повърхност, достигаща до там, откъдето започват имотите на неговите
съседи и тяхното право на собственост. Площта на имота и сигнатурата му (ако
има въобще такава) не са индивидуализиращи белези, тъй като площта зависи от
начина на измерване, а сигнатурата на имота зависи изцяло от действащия план и
подлежи на промяна при приемането на нов такъв.
По горните съображения съдът следва да
признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
недвижим имот – НИВА с площ от 3.705 дка (три декара и седемстотин и пет
квадратни метра), при граници от изток-път, от запад - общински поземлен фонд и
от юг С.Х.С. и от север – Д. А. Б., съставляващ част от общински имот с №
000097 по картата на възстановената собственост на село К., в местността Н.С. с
проектен ИД 000106 и проектен ИД 000108 и обозначена между точките 29, 26, 25,
24, 14, 12, 11, 10, 9, 8, 4, 37, 35, 34, 33, 32, 30 и 29 от скица № 2 към
заключението на вещото лице Б.Й. с вх. № 9773/2017 г., прието в съдебно
заседание на 19.09.2017 г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да
се осъди ответника да заплати на ищците направените по делото разноски в размер
на 65 лева за внесени държавни такси, 600 лева за адвокатско възнаграждение и
800 лева за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О.К.
ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Е.К., че М.Й.Г.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, о.К. *** и Н.Й.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, о.К. *** са
собственици по наследство от Й.С.Й., бивш жител ***, починал на 09.12.1977г.,
реституция и делба на следния недвижим имот:
НИВА с площ от 3.705 дка (три декара и седемстотин
и пет квадратни метра), пета категория на земята, находяща се в землището на
село К., в местността Н.С., при граници от изток-път, от запад - общински
поземлен фонд и от юг С.Х.С. и от север – Д. А. Б., съставляващ част от
общински имот с № 000097 по картата на същото землище и местност, с проектен ИД
000106 и проектен ИД 000108, и обозначена между точките 29, 26, 25, 24, 14, 12,
11, 10, 9, 8, 4, 37, 35, 34, 33, 32, 30 и 29 от скица № 2 (л.81) към
заключението на вещото лице Б.Й. с вх. № 9773 от 11.09.2017 г., прието в
съдебно заседание на 19.09.2017 г., неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на О.К. ЕИК *****да заплати на М.Й.Г.
с ЕГН ********** и Н.Й.С. с ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 1465 (хиляда четиристотин шестдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.