Р Е Ш Е Н И Е
град София, 07.08.2025г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ЕВГЕНИ СТАНОЕВ
при секретаря ХРИСТИНА
ЦВЕТКОВА и с участието на прокурор …….………. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №2773 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №297414 от 10.12.2019г., постановено по гр.дело №40687/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 177-ми състав, са отхвърлени
предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, срещу Х.Б.П., с ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 909.36 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2010г. до 30.04.2012г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на
адрес: град София, бул."*********;
както и 69.29 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 31.07.2010г. до 25.04.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 17.05.2013г., до окончателното й
плащане. С решението е осъден Х.Б.П., с ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 300 лв., сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, чрез процесуален представител
юрисконсулт Б.Г., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва
изцяло решение №297414 от 10.12.2019г., постановено по гр.дело №40687/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 177-ми състав, с което са отхвърлени предявените установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, като са наведени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в
противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения при разглеждане на правния спор. Оспорва се изводът на първоинстанционния
съд, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция е доказан факта,
че ответникът е погасил претендираните от ищеца вземания за доставка на топлинна
енергия и обезщетение за забава за исковия период, което е основание за
отхвърляне на предявените искове. Поддържа се, че приетите като доказателство
по делото фискални бонове установяват извършени плащания по фактури за период
извън процесния. Твърди се, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение
като не е допуснал поисканата от ищеца с исковата молба съдебно-счетоводна експертиза,
с конкретно формулирани задачи, и е постановил съдебен акт, без да бъдат
събраните относимите към правния спор факти и обстоятелства, което е довело до
ограничаване правото на защита на страната и съответно до постановяване на
неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. По изложените аргументи моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови
друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение, сторени пред въззивната инстанция.
Въззиваемата
страна - Х.Б.П., с ЕГН **********, не депозира писмен
отговор и не взема становище относно постъпилата въззивна жалба.
Трето лице-помагач - "Т.с." ЕООД не изразява
становище по подадената
въззивна жалба.
Предявени са от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, срещу Х.Б.П., с ЕГН ********** при условията на обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
С оглед заявения петитум на
въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното
първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените искове за главница
и мораторна лихва.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват факти и обстоятелства относими към конкретния правен спор.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №8119/2013г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 85-ти състав, въззивника-ищец - "Т.С." ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК на 17.05.2013г.
и е постановена на 20.05.2013г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК срещу Х.Б.П.. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - Х.Б.П. възражение, поради което
дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни искове.
Пред настоящата инстанция е
допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, от
която се установява, че към 12.05.2025г. няма данни за извършени плащания от
ответника за погасяване на задълженията му за периода от 01.06.2010г. до
30.04.2012г. досежно процесния топлоснабден имот. Експертът изрично е посочил,
че след направени от него справки и съответни изчисления е установил, че неплатените суми за топлинна енергия за
исковия период 01.06.2010г. до 30.04.2012г. са общо в размер на 837.96 лв.,
както и че законната лихва за забава върху
сумите по процесните фактури за стойността на доставената в имота топлинна
енергия възлиза на 103.79 лв..
Вещото лице е дало отговор на поставения от съда въпрос, а именно че от
приетите по делото фискални бонове се установява, че са заплатени задължения по
фактури след процесния период, като във всички фискални бонове са посочени
конкретни фактури и дата на издаването им, по които е извършено всяко едно
плащане. Посочено е изрично, че в представените по делото фискални бонове
няма платени суми по задължения, касаещи процесния период от 01.06.2010г. до
30.04.2012г..
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно, тъй като е постановено при неправилен анализ
на събраните по делото доказателства и обоснованите изводи противоречат на материалния закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което
са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че по делото са представени 15
броя касови бележки, от които се установява, че ответникът е заплатил
задълженията си към топлофикационното дружество за исковия период, което е
послужило като основание за отхвърляне на предявения установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и съответно на акцесорния установителен иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Така обоснованият краен извод на
СРС е неправилен и не кореспондира на
събраните по делото доказателства. Първостепенният съд, макар че правилно е разпределил доказателствената тежест между страните съобразно нормата на чл.154 ГПК, както и е изпълнил задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 ГПК, в мотивите на оспореното решение е направил
неправилен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който
неправилно е приложил материален закон, което е довело до постановяване на
незаконосъобразен съдебен акт. Изложените във въззивната жалба доводи
досежно допуснатото от първостепенния съд процесуално нарушение, довело до
накърняване на правото на защита на жалбоподателя, са основателни.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Във връзка с твърденията на ищеца
настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка
на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във
връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да
се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както
и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. В разглеждания
случай от ангажираните по делото доказателства се установява факта на
възникнали договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия.
Предвид нормата на чл.153 от
Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова
дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата
на §1, т.42 от ДР на ЗЕ,
съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на
доставена такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Горната законова
уредба определя, че потребител по
силата на закона на доставяната топлинна
енергия за битови нужди е собственикът
на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено
ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай по делото не е спорно
обстоятелството, както и от приложения нотариален акт за дарение на недвижим
имот №151, том LXIV, дело №13820/08.09.1992г. е видно,
че ответникът е придобил правото на собственост по
отношение на процесния топлоснабдения недвижим имот, предвид на което и
по горните мотиви на съда същият се явява ползвател на доставяната в имота
топлинна енергия през процесния период. В случая единствен правнорелевантен
факт досежно възникването на договорното правоотношение между страните е факта
кой е собственикът, респективно носителят на ограничено вещно право на ползване
върху имота за исковия период от време. Както се посочи по-горе по делото е
доказано, че собственик на имота през исковия период е ответникът, поради което
същият се явява потребител съгласно §1, т.42 ДР на ЗЕ
и е налице основание в закона за ангажиране на неговата договорна отговорност.
На следващо място въззивният съд
взе предвид, че ответникът, чрез процесуален представител в съдебно заседание
на 25.11.2019г. е направил изрично волеизявление, че не оспорва количеството и
размера на доставената в имота топлинна енергия за процесния период 01.06.2010г.
до 30.04.2012г.. Следователно в случая от съвкупната преценка на представените
доказателства - извлечение от сметки, прието като неоспорено от страните заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, както и при съобразяване с извършеното
съдебно признание на неизгоден за ответника факт, съдът приема, че по делото е
доказан и размерът на реално потребеното от ответника
по делото - Х.Б.П. количество
топлоенергия за процесния период. Дължимият
размер за потребеното количество топлинна енергия досежно имота на ответника за
периода 01.06.2010г. до 30.04.2012г. възлиза на 837.96 лв., чиято
стойност е изчислена в заключението на съдебно-счетоводна експертиза на база реално потребената топлинна енергия, в която
сума не са включени предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях. Заключението по съдебно-счетоводна експертиза е изготвено обективно и компетентно, даден е отговор на поставените му
задачи, предвид на което съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира.
По изложените съображения съдът приема, че
за исковия
период 01.06.2010г.
до 30.04.2012г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в недвижимия имот на ответника, като общата стойност на фактически
потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 837.96 лв.. Настоящият състав противно на приетото в мотивите на
оспореното решение, счита, че въззиваемата
страна – ответник до приключване на устните състезания не е ангажирал
доказателства, че е заплатил стойността на доставената в имота му топлинна
енергия. Противно на твърденията на въззиваемата страна – ответник, че е
погасил всички задължения, които е имал към топлофикационното дружество, в
случая в приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че от
приетите по делото фискални бонове се установява, че са заплатени задължения по
фактури след процесния период, като във всички фискални бонове са посочени
конкретни фактури и дата на издаването им, по които е извършено всяко едно
плащане. Експертът-счетоводител изрично е посочил, че в представените по делото
фискални бонове няма платени суми по задължения, касаещи процесния период. от
01.06.2010г. до 30.04.2012г.. Следователно предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ се явява основателен и доказан до размер на сумата от 837.96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.06.2010г. до
30.04.2012г. по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: град София, бул."*********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.05.2013г. /дата на депозиране в съда на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/, до
окончателното изплащане на сумата. Съдебното решение в частта, в която е
отхвърлен предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ до размер
на сумата от 837.96 лв. следва да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго решение, с което в
тази част иска да се уважи. В останалата част предявеният установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над 837.96 лв. до пълния предявен размер от 909.36 лв. се явява неоснователен и недоказан и като такъв подлежи
на отхвърляне, предвид на което съдебният акт в тази част следва да бъде
потвърден.
По предявената претенция за лихви,
съдът намира следното:
В чл.32, ал.1 от Общите условия е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал.6 на същата
разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Следователно ответникът като
не е заплатил дължимите от него суми за доставена топлинна енергия в посочените
в Общите условия срокове е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху дължимите главници за
периода от 31.07.2010г. /дата, на която вземането за лихва по първата процесна
фактура за месец юни 2010г. е станало
изискуемо/ – 25.04.2013г.
/крайна дата
на заявената претенция за заплащане на мораторна лихва/. Общата стойност на претендираното обезщетение за
забава върху главните вземания възлиза на сумата от 103.79 лв., изчислена от
експерта-счетоводител в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. Следователно и с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес предявеният установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и
доказан за сумата, за която е предявен – 69.29 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2010г. до 25.04.2013г. и като такъв
следва да бъде уважен. Съдебното решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сумата
от 69.29 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2010г. до 25.04.2013г., следва да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго решение, с което така
предявеният иск да се уважи.
С оглед на изложените съображения
и поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение следва да бъде отменено частично
като неправилно, тъй като противоречи на материалния закон, и вместо това да
бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове до посочените
по-горе размери.
По разноските:
С оглед
изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има
въззивника-ищец. С оглед обстоятелството, че с първоинстанционното решение в
полза на въззивника-ищец са присъдени сторените от него разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство, поради
което постановеният съдебен акт в тази част следва да бъде потвърден.
В полза на въззивника-ищец следва да се присъдят на основание чл.81 и чл.273 във
вр. с чл.78, ал.1 от ГПК сторените от него разноски за
производството пред настоящата инстанция, които са в размер на 450 лв. /платена
държавна такса и депозит за вещо лице/, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя
сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за СГС.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №297414 от 10.12.2019г., постановено по гр.дело №40687/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 177-ми състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени
предявените от "Т.С." ЕАД,
с ЕИК *********, срещу Х.Б.П., с ЕГН **********, установителни искове с правно основание
чл.422 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 837.96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.06.2010г. до
30.04.2012г. по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: град София, бул."*********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.05.2013г. /дата на депозиране в съда на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/, до
окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 69.29 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 31.07.2010г. до 25.04.2013г.,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***; срещу Х.Б.П., с ЕГН **********, с адрес: ***; при условията на обективно
съединяване установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 837.96 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2010г. до 30.04.2012г. по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: град София, бул."*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.05.2013г. /дата на депозиране в съда на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК/, до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 69.29
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 31.07.2010г. до 25.04.2013г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, издадена на 20.05.2013г. по ч.гр.дело №8119/2013г. по описа на
СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №297414 от 10.12.2019г., постановено по гр.дело №40687/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 177-ми състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Х.Б.П., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***; на основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 450 лв., представляваща направени разноски в производството
пред въззивната инстанция, както и на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение за СГС.
Решението е постановено с участие
на трето
лице-помагач - "Т.С." ЕООД на страната на ищеца - "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./