Решение по дело №572/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 383
Дата: 1 ноември 2024 г.
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20241210200572
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Благоевград, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200572 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Божанов груп” ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Разлог, ул.”Братя Каназиреви“ № 59, ет. 1,
с управител ***, подадена чрез адв. Д. Т., със съдебен адрес гр.София,
ул.“Лавеле“№ 32, ет.5, офис 1 против Наказателно постановление (НП) № 42-
0010039 от 27.02.2024 година на Директора РД „Автомобилна администрация“
- София, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл.92
ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на
дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в т.2
пред.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.104 ал.7 предл.
последно от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000.00 (две хиляда) лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
акт, сочи се, че е издаден изцяло в нарушение на императивните разпоредби
на чл.57 от ЗАНН, твърдят се процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на дружеството-жалбоподателя, както и се оспорва се
извършване на нарушение. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален
представител по делото, но в писмено становище застъпва тезата, че жалбата е
неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди. Прави се и възражение за прекомерност на размера на
претендирания по делото от жалбоподателя адвокатски хонорар, в случай че
1
същия надвишава размера на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура-Благоевград надлежно призовани не ангажират
становище по делото и процесуален представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срока за обжалване на процесното наказателно
постановление и от страна, имаща право на жалба. Разгледана по същество,
същата е основателна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен и безпротиворечив начин, че на 02.02.2024г., около 11.30ч., в
сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Благоевград е
извършена комплексна проверка на „Божанов груп” ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Разлог, ул.”Братя Каназиреви“ № 59,
ет. 1, с управител ***, в качеството му на превозвач, притежаващо Лиценз на
ЕО за международен извършване на превоз на товари с № 14873 от
17.03.2016г. Проверката е възложена със Заповед № РД-12-355 от 02.02.2024г.
(лист 18 от делото) и със срок на осъществяване за времето от 02.02.2024г. до
09.02.2024г. от свидетелите П. Д. и Д. Т., двамата служители на РД “АА“ –
София за проверяван период от 31.12.2022г. до 31.12.2024г., като са проверени
изискани и представени от дружеството писмени документи и са направени
справки в информационната система на ИА „АА“ – София. Проверката е
започнала с изпращане до дружеството-превозвач на Известие с рег. № 11-56-
10375/1/10.01.2024г. (лист 17 от делото), получено от управителя *** на
18.01.2024г. в 13.00 часа, в което било посочено, че проверката ще се извърши
на 02.02.2024г., както и били изискани в седем дневен срок от получаване на
известието да бъдат представени множество документи, касаещи превозвача и
ППС на дружеството, подробно описани в известието, като сред тях били и
тахографски листа, както и съхранени и архивирани данни от дигиталните
тахографи и картите на водачите с цифрово криптиран подпис (DDD – форма)
за проверявания период – от 31.12.2022г. до 31.12.2023г. На посочената дата за
извършване на проверката – 02.02.2024г. се явило упълномощено лице А. М.
на дружеството-жалбоподател, което представило част от изисканата
информация, но не била представена както в седемдневен срок до 29.01.2024г.,
така и на 02.02.2024г. до 09.30 часа за проверка информация от аналогов
тахограф марка KIENZLE 1318 27 № 3234498, монтиран на МПС марка
Мерцедес 3234 с рег. № ***, категория N3, за периода от 31.12.2022г. до
31.12.2023г., като да периода от 22.03.2023г. до 27.09.2023г. същото МПС е
изминало 7041км. видно от разликата в показанията на
километропоказателите описани в удостоверение за техническа изправност №
33308931 и удостоверение за техническа изправност № 31510510 от
2
22.03.2023г. Констатациите били отразени в Констативен протокол за
извършена комплексна/тематична проверка № 11-56-10375/2/ от 07.02.2024г.
(лист 19-22 от делото), подписан от упълномощеното лицеи служителите,
извършили проверката.
Проверяващите служители приели, че процесното дружество „Божанов
груп” ЕООД е осъществило нарушение като превозвач, тъй като чрез своя
управител или упълномощено от него лице не е представило за нуждите на
комплексната проверка, приключила на 02.02.2024г., както в седемдневен срок
до 29.01.2024г., така и на 02.02.2024г. до 09.30 часа, за проверка информация
от аналогов тахограф марка KIENZLE 1318 27 № 3234498, монтиран на МПС
марка Мерцедес 3234 с рег. № ***, категория N3, за периода от 31.12.2022г. до
31.12.2023г., като за периода от 22.03.2023г. до 27.09.2023г. същото МПС е
изминало 7041 км. видно от разликата в показанията на
километропоказателите описани в удостоверение за техническа изправност №
33308931 и удостоверение за техническа изправност № 31510510 от
22.03.2023г. За установеното нарушение актосъставителят П. А. Д. съставил
на дружеството-жалбоподател „Божанов груп” ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Разлог, ул.”Братя Каназиреви“ № 59, ет. 1,
с управител ***, в присъствието на свидетеля Д. А. Т., Акт за установяване на
административно нарушение № 339920 от 02.02.2024г. (лист 10 от делото). В
акта е посочено, че установеното нарушение е квалифицирано, като
административно нарушение по чл.91в т.2 пр.1 от Закона за автомобилните
превози. Същият е връчен на 06.02.204г. срещу подпис на упълномощено лице
на дружеството А. М., която отразила възражения: „Актовете не са съставени
в мое присъствие проверката не бе извършена в мое присъствие.“. Писмени
възражения в законоустановения срок не са постъпили. Въз основа на този акт
и след като възприел идентична фактическа обстановка на 27.02.2024 г.
Директорът на РД“Автомобилна администрация“, София издал и обжалваното
Наказателно постановление № 42-0010039 от 27.02.2024г. (лист 8 от делото), с
което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по
чл.91в, т.2, пр.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.104 ал.7,
предл. последно от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляда) лева. НП е връчено на упълномощено
лице ****, съгласно нотариално заверено Пълномощно от 20.03.2024г. (лист 9
от делото), като в законоустановения срок, на 08.04.2024г. била подадена и
разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № 5200-56-1874/3/ от
08.04.2024г. (лист 3-6 от делото).
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите - актосъставителя Д. и свидетеля по
установяване на нарушението и съставяне на акта Т., които са категорични, че
на посочената в акта дата, час и място при извършената комплексна проверка
на дружеството-жалбоподател установили описаното в акта нарушение на
дружеството-жалбоподател, на база извършена документална проверка за
дейността. Поддържат констатациите си, както и чрез показанията си
3
установяват процедурата по съставяне на АУАН. Сочат ,че съгласно
изпратеното известие, което е връчено на дружеството, са били изискани
необходимите за комплексната проверка документи и информация, като при
проверката не били представени данните от дигиталния тахограф, описан в
обжалваното наказателно постановлени, като се установявало, че МПС на
което е бил монтиран тахографа е извършвало превози. Актът е съставен в
сградата на областния отдел в Благоевград, където се връчил на
упълномощено лице от управителя на дружеството.
В хода на съдебното производство са допуснати и разпитани свидетеля
**** и свидетеля А. М., които чрез показанията си установява своето участие
в проверката и взаимоотношенията си с дружеството-жалбоподател.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз
основа на приложението по делото писмени доказателства, както и
показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът
кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената
проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически
последователни. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си
да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна
следното.
Същественото при производството от административнонаказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт
съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо);
наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните
разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не
разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Достатъчно ясно е и мястото на осъществяване на
4
нарушението. В случая дружеството е санкционирано за нарушение,
изразяващо се в бездействие, като за място на нарушение, когато нарушението
се състои в бездействие, се приема местонахождението на съответния орган,
пред който е било дължимо действието. Предвид обстоятелството, че
контролът по прилагане разпоредбите на Закона за автомобилните превози е
възложен на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, в чиято
структура съобразно устройствените правила е включена и Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, София, подпомагаща дейността на
Изпълнителния директор на Агенцията и осъществяваща контролните
функции на Агенцията по различните нормативни актове, следва да се приеме,
че мястото на извършване на нарушението е именно мястото, където е
следвало да бъдат представени според полученото от дружеството-
жалбоподател известие, което съобразно и седалището и адрес на управление
на дружеството се установява, че попада в териториалния обхват на отдела,
където е и констатирано нарушението.
Неоснователни са и възраженията, че АУАН е предявен и връчен на лице
без нужната представителна власт, като това е така, тъй като се установи, че
АУАН е връчен не на свидетеля ****, а на надлежно упълномощеното лице –
свидетелката А. М., която видно от представено нотариално заверено
Пълномощно от 11.12.2023г. (лист 12 от делото), има право да представлява
дружеството-жалбоподателя и неговия управител пред Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, в чиято структура попадат Районна дирекция
„Автомобилна администрация“, София и Областен отдел „Автомобилна
администрация“, Благоевград, като има правото да подписва, подава и
получава всякакви документи, свързани с търговската дейност на
дружеството, включително да подписва и получава актове и наказателни
постановления, поради което в случая същата е изрично упълномощена и
притежава нужната представителна власт да участва от името на дружеството-
жалбоподател в административнонаказателното производство, включително и
да получава АУАН. За пълнота следва да бъде посочено, че дори и
упълномощаването да беше да получава документи от тази институция,
настоящия съдебен състав приема, че съответното лице има представителна
власт. Изразът да получава всякакви документи от тези органи, когато е
посочено и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съдът
приема, че това включва и актове за установяване на административни
нарушения, доколкото в ЗАНН няма специфични от общите изисквания за
представителство на юридическите лица в административно наказателното
производство. /В този смисъл Решение № 1284/2016г., постановено по
КНАХД № 390/2016г. по описа на Административен съд гр.Благоевград/.
Съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато с него
съществено се засяга правото на защита на лицето да разбере за какво
нарушение е подведен под отговорност, за да може да организира защитата си
в пълен обем, като тези нарушения представляват отменителни основания, ако
са допуснати в хода на административнонаказателното производство.
5
Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН,
административнонаказателното производство започва със съставянето на
АУАН, който в случая е съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството жалбоподател, като във връзка с посоченото от
свидетелката А. М., че актовете били готови, следва да се посочи, че от
показанията на свидетелите Д. и Т. се установява, че същата е идвала и
слизала до офиса си, поради което съдът приема, че същата е присъствала
както на проверката, удостоверено от подписания протокол, така и при
съставяне на АУАН. Още повече актът й е бил предявен да се запознае със
съдържанието му и да го подпише на същата дата, като й е била осигурена
възможност да направи писмени възражения, поради което и съдът намира, че
по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя с
връчването на АУАН на упълномощено лице. Идентични са изводите на съда и
по отношение доводите за нарушение, свързано с връчване на наказателното
постановление на лице без представителна власт. Приложено по делото
пълномощно удостоверява, че свидетеля **** има право да представлява
дружеството, като получава документи, а от друга страна в случая надлежното
връчване на НП има отношение единствено към срока за обжалване, като в
случая с оглед подадената жалба в срок по никакъв начин не е нарушено
правото на защита на дружеството-жалбоподател. Не може да бъде прието за
съществено нарушение и това, че акта е съставен в присъствието само на един
свидетел, както и че не било посочено в какво качество го е подписал.
Законодателят не поставя такова изискване, още повече свидетелят е в
достатъчна степен индивидуализиран, като същият е участвал в проверката и
в установяване на процесното нарушение. По отношение възраженията, че
акта е подписан само от един свидетел следва да се отбележи, че в закона е
поставено изискване за двама свидетели единствено в случая, когато няма
очевидци на нарушението, в случая свидетеля Д. е присъствал и на
установяване на нарушението и на съставяне на акт, поради което съдът
намира разпоредбата на чл.40 от ЗАНН за спазена.
В случая обаче съдът констатира, че начинът, по който е формулирано
фактическото обвинение води до неяснота във волята на наказващия орган,
относно това какво точно нарушение е осъществило дружеството-
жалбоподател. Санкционната разпоредба на чл.104 ал.7 от закона предвижда
налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява и отказва
да предостави за проверка от контролните органи на тахографски листа или
картата на водача за период 365 дни, т.е. сред възможните форми на
изпълнителното деяние няма „не представя информация“, както е посочил
административнонаказващия орган в случая, т. е. формулирането в случая на
обвинение за непредставяне на процесната информация не е предвидено като
наказуема форма на изпълнителното деяние от законодателя. Освен това,
обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация от
превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма формулирано обвинение за
това. От друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на информация, то
6
такава следва да съществува и да се съхранява от превозвача, като отново
няма изложени факти и обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. За
да бъде ясно, дали нарушението се изразява в несъхранение на исканата
информация в срок или за отказ да се представи тази информация е
задължително причините, поради които не е предоставена изисканата
информация в указания срок да бъдат изследвани от контролните органи,
както същите следва да бъдат посочени в обстоятелствената част на АУАН и
НП. Това е така, защото непредставянето на информацията като резултат,
може да се дължи както на факта, че изобщо не е била извлечена и поради
това не се съхранява, респ. била е извлечена, но не се пази в установения от
закона срок, така и на отказа на превозвача да я предостави, за да осуети
проверката й. Само по себе си обаче непредставянето на информацията в срок,
не осъществява състава на вмененото административно нарушение, поради
което и в случая е налице неяснота в какво се състои съставомерното
бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да
разбере за извършването на какво административно нарушение му е
повдигнато обвинение и съответно не е могло да реализира правото си на
защита в пълен обем.
На следващо място следва да бъда посочено, че в случая приложената от
наказващия орган норма, касае информация от дигитални тахографи,
доколкото съгласно чл.91в т.2 от ЗАвП превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тях информацията, извлечена от
паметта на дигиталните тахографи и от картите на водачите, по отношение
аналоговите тахографи е приложима т.1 на същата разпоредба, като според
същата превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи
превози за собствена сметка следва да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
тахографски листове от аналогови тахографи. Целта на съхранението на тези
документи е контрол на компетентните органи от съответните страни, членки
на ЕС, върху записите и данните от контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт. Ето защо, за да бъде
преценено наличието на нарушение по соченият законов текст от страна на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на превозвач, следва да бъде
установен и да е ясно кой е началният момент, от който започва да тече
едногодишният срок за съхранение на информацията от тахографските
листове и то за всеки един от водачите извършвали превоз. В конкретния
случай е налице неяснота досежно проверявания период, като наред с това,
тази констатация препятства и съдът в преценката си, до колко е налице
осъществено административно нарушение от обективна страна от страна на
дружеството-жалбоподател. Констатации в тази насока, обаче, не са намерили
обективно отражение, както в констативносъобразителната част на АУАН,
така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, което
винаги е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на
7
защита на санкционираното лице. Констатираната неяснота и непълнота при
описание на нарушението в АУАН и НП касателно обективната страна на
деянието вменено на дружеството-жалбоподател, като административно
нарушение обуславя допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на обжалваното наказателно постановление. /В този смисъл Решение
№ 1289 от 12.08.2020г., постановено по КНАХД № 207/2020г. по описа на АС -
Благоевград; Решение № 2189 от 03.07.2024г., по КНАХ № 580/2024г. по
описа на АС - Благоевград/.
Следва да бъде отбелязано и това, че цитираното в НП Известие до
дружеството-жалбоподател е било изпратено на основание чл.12 ал.4 и ал.5 от
Наредба № Н-14/2009 г., според които при извършване на проверка, като
процесната на превозвачите и при изискване на документи, свързани с
елементите на проверката, то същите се представят от предприятията в
седемдневен срок от получаване на уведомлението за проверката в
съответната териториална структура на ИА „Автомобилна администрация“,
поради което за изпълнение на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН е необходимо в АУАН и НП да намери отражение и да бъде посочен
предоставения срок на дружеството за изпълнение на задължението по
известието, кога е започнал да тече, респективно кога е изтекъл, което е
свързано и с конкретната дата, която е приета от наказващия орган като начало
на съставомерното бездействие, което в случая не е сторено, не е посочен
периода, не е посочено от кога е започнал този срок в същото време са
посочени и две дати, а именно от една страна е посочено, че жалбоподателят
не е представил исканата информация до 29.01.2024г., а от друга, че не е
представена и на 02.02.2024г. до 11.30 часа, което води до неяснота какво е
прието от наказващия орган дали нарушението е извършено на 29.01.2024г.
или 02.02.2024г. до 11.30 часа, което допълнително внася неяснота в
повдигнатото обвинение. Освен, че ограничава възможността нарушителят да
разбере, в извършването на какво деяние е обвинен, горното процесуално
нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с
материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната
норма, както и да упражни евентуално правомощието си за преквалификация,
доколкото в случая не е ясно какво точно нарушение се твърди, че е
извършено, макар и посоченото по-горе, относно регламентацията по
отношение аналоговите тахографи. В конкретния случай описанието на
твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за прецизност и
съобразяване с изискванията за пълно отразяване на всички съставомерни
признаци на деянието и провеждане на ясно разграничение на отделни
прояви, консумиращи различни състави на нарушения. Очертаване рамките на
предмета на доказване е изключително правомощие на
административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не
могат да бъдат допълвани или извеждани по тълкувателен път от съда и
наказаното лице.
8
С оглед горните съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, доколкото се констатираха съществени процесуални
нарушения, които ограничават правото на защита на санкционираното лице.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя е
безпредметно да бъде обсъждано дали случаят е маловажен. При този изход
на делото, право на разноски за производството възниква само за
дружеството-жалбоподател, което прави искане за присъждане на такива в
размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за
един адвокат. Наказващия орган излага възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение, което се явява основателно. Намаляването на
заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно разпоредбата на чл.36 от Закона за
адвокатурата, която от своя страна препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за
правна помощ редакция, който в случая е на 01.04.2024г. Съгласно чл.18 ал.2
във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, действащ в приложимата редакция, за
защита по дела с определен материален интерес възнагражденията при
интерес от 1000 до 10000 лева възлизат на 400 лева + 10 % за горницата над
1000 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление имуществена санкция в размер на 2000 лева, определеният по
адвокатски хонорар пи реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 500 лева. Предвид горното и доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в съдебното
производство са проведени три открити съдебни заседания (едно заседание е
отложено по молба на процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател), в полза на „Божанов груп” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Разлог, ул.”Братя Каназиреви“ № 59, ет.
1, представлявано от управителя си ***, следва да бъдат присъдени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата
минимум, а именно 500 лева, като над уважения размер претенцията следва да
бъде отхвърлено, като неоснователно. Съгласно § 1 т.6 от ДР на АПК
разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация“, която е юридическото лице, съгласно чл.2
ал.3 от Закона за автомобилните превози, в чиято структура е включен
административният орган РД „Автомобилна администрация“, София –
издател на оспореното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с ал.3 т.1
и т.2 от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, Благоевградският районен съд

РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 42-0010039 от 27.02.2024 година на Директор на РД
„Автомобилна администрация“ - София, определен от Министъра на МТИТС
за длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2
от ЗАНН, с което на „Божанов груп” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Разлог, ул. ”Братя Каназиреви“ № 59, ет.1, с управител
***, за административно нарушение по чл.91в т.2 пред.1 от Закона за
автомобилните превози, на основание чл.104 ал.7 предл. последно от Закона за
автомобилните превози е наложена „имуществена санкция” в размер на
2000.00 (две хиляда) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“, в
чиято структура е РД “Автомобилна администрация“, София, да заплати на
„Божанов груп” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Разлог, ул. ”Братя Каназиреви“ № 59, ет.1, с управител ***, сумата 500
(петстотин) лева, представляващи сторените по делото разноски за един
адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Благоевград
от всяка от страните в 14-дневен срок от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10