№ 1562
гр. Варна, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501720 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба вх. №10909/26.05.2021г. по описа на ВРС, на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез
пълномощник адв. Г.Я., срещу решение № 279/23.04.2021 г., постановено по гр.д. №
10022/2021 г. по описа на ВРС, 14 състав, с което е отхвърлен предявения срещу ИВ. В. ИВ.,
ЕГН **********, гр. Варна осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ във връзка с
чл. 45 ЗЗД, за сумата от 436,43 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2019 г. до
окончателното й плащане, както и разноските по делото.
Поддържаните във въззивната жалба оплаквания са за неправилност и
незаконосъобразност на решението, както и за допуснати от първоинстанционния съд
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва се като
неправилен и напълно необоснован изводът на първоинстанционния съд, че ищецът по
регресния иск не е ангажирал доказателства, въз основа на които да се приеме, че към
момента на ПТП ответникът е бил с отнето СУМПС, като се твърди, че същият е направен в
резултат на допуснато съществено процесуално нарушение по чл.178, ал.1 ГПК, изразяващо
1
се в незачитане на материалната доказателствена сила на протокола за ПТП. Според
въззивника, този извод противоречи и на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установяващи, че към датата на ПТП притежаваното от ответника СУМПС е
било отнето, като към този момент същото е било и с изтекъл срок на валидност (до
28.02.2016г.). Наред с това, събраните доказателства установявали и факта, че след ПТП
ответникът е напуснал мястото на произшествието, което съгласно чл.500, ал.1, т.З от КЗ
също е основание за ангажиране на регресната му отговорност.
При тези основни оплаквания въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което исковата претенция
да бъде уважена. Претендира и присъждане на сторените разноски по делото.
В подадения отговор на въззивната жалба ответникът ИВ. В. ИВ. излага бланкетни
аргументи за нейната неоснователност. Като твърди, че събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства не установяват, че притежаваното от него
СУМПС е било отнето, а само, че е с изтекъл срок, счита, че предпоставката по чл.500, ал.2
от КЗ за наличието на право на регрес на застрахователя към застрахования не е била
доказана и правилно предявения иск е бил отхвърлен. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като му се присъдят и разноските, направени за двете инстанции.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не е взел участие в съдебното заседание чрез законен или
упълномощен представител. С молба, подадена преди заседанието, пълномощникът на
страната адвокат Гергана Я., АК-Благоевград, е заявил, че поддържа подадената въззивна
жалба с обоснованите в нея оплаквания и искане, като е приложен и списък по чл.80 ГПК за
претендираните разноски.
Въззиваемата страна ИВ. В. ИВ., представлявана от надлежно упълномощен
представител адвокат К.С., АК-Добрич, е заявил, че поддържа направеното с подадения
отговор оспорване на въззивната жалба. Обосновава допълнително становище, че дори да се
приеме, че към момента на настъпване на ПТП свидетелството за управление е било
временно иззето, каквито данни всъщност не са категорично установени от събраните
доказателства, то това не означава, че ответникът не е бил правоспособен. В този смисъл
според въззиваемия решението на първоинстанционният съд е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено. Моли да му се присъдят разноските за двете инстанции.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, с която ищецът е поискал ответникът ИВ. В.
ИВ., ЕГН **********, от град Варна, да бъде осъден да му заплати сумата 436,43 лева,
2
включваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност”, за поправяне на щетите по л.а. „Пежо 301”, ДК № *****, причинени от
ответника като водач на л.а. „Опел Корса”, ДК № *****, при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 11.02.2017г. в гр. Каварна, на ул. „Георги Кирков” №13, в общ
размер на 421,43 лева, и обичайните ликвидационни разходи в размер на 15 лева, както и
следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Регресната си претенция ищецът обосновава с твърденията, че към момента на
настъпване на ПТП ответникът И.И. е бил неправоспособен водач с отнето свидетелство за
управление на МПС.
Така предявените искове намират своето правно основание в нормата на чл.500, ал.2
от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Първоначално в подадения отговор на исковата молба ответникът е повдигнал
оспорване по отношение механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие
(ПТП) и вината си за него, оттеглено впоследствие в хода на производството след
събирането на допуснати писмени доказателства и разпит на свидетели. Не оспорва, че
управляваният от него лек автомобил „Опел Корса”, ДК № *****, е бил застрахован по
сключена между ищцовото дружество и собственика на автомобила задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” - застрахователна полица №BG/06/117000426412, със
срок на покритие 08.02.2017 - 07.02.2018 година. Не оспорва и щетите по другия автомобил,
извършения ремонт за неговото възстановяване и неговата стойност, съответно платеното
застрахователно обезщетение.
Единствените поддържани от ответника възражения по иска са за недоказаност на
предпоставките по чл.500, ал.2 от КЗ за възникване на право на регрес на ищеца –
застраховател към застрахования водач, евентуално – за погасяване на вземането му по
давност, чиято изискуемост по смисъла на чл.114, ал.1 ЗЗД свързва с датата на деликта.
От представения препис на протокол за ПТП №1606223/11.02.2017г., съставен от
автоконтрольор в РУ-Каварна, ОДМВР–Добрич, се установява, че на посочената в него дата
- 11.02.2017г., в 11,55 ч., в гр. Каварна, на ул. „Георги Кирков” №13, при извършване на
маневра назад за излизане от реда на паркираните лек автомобил „Опел Корса” с peг.
№*****, управляван от ответника ИВ. В. ИВ., блъска спрелия на пътното платно преди
кръстовище, регулирано с пътен светофар, л.а. „Пежо 301”, ДК № *****, в неговата задна
част. Установява се също така, че в резултат на ПТП на л.а. „Пежо 301” са били причинени
щети, изразяващи се в пукната задна броня. Протоколът носи подписите на съставителя –
орган по контрол в РУ-Каварна, ОДМВР–Добрич, и водачите на ППС – участници в
произшествието без пострадали хора, само с имуществени щети. Документът съответства на
изискванията на чл.123, ал.1 т.3, б.”в” от ЗДвП и удостоверява обстоятелствата на
3
местопроизшествието, посетено от контролния орган. Този вид документиране изрично е
признато за допустимо в производствата по ликвидация на щети по застрахователни събития
в Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд
Протоколът за ПТП от 11.02.2017г. е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга
на службата му и по установените форми и ред. По смисъла на разпоредбите на чл.179, ал.1
ГПК той е официален документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на
МВР и за извършените от него и пред него действия. Ответникът, на който се
противопоставя този протокол, може на основание чл.193 ГПК, да оспори истинността му,
като заяви, че той е неавтентичен или че е неверен. Такова оспорване от страна на ответника
не е направено, поради което съдът приема за надлежно установени удостоверените в
протокола факти досежно настъпването на ПТП между двата автомобила на посочената дата
и място, причинените на МПС материални щети, както и досежно факта, че виновният за
ПТП водач е бил с отнето/иззето свидетелство за управление на МПС (СУМПС).
Фактът, че към датата на ПТП ответникът И. е бил с отнето свидетелство за
управление на МПС се установява и от приетите по делото писмени доказателства –
заверено копие от цялата административна преписка във връзка с ПТП, документирано с
протокол за ПТП №1606223/11.02.2017г. на ОД на МВР -Добрич, РУ – Каварна. Видно от
справката за нарушител/водач, ответникът И. многократно е бил наказван за извършени
нарушения по ЗДвП като са му налагани наказание лишаване от право да управлява МПС и
принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.1 ЗДвП временно отнемане на
свидетелството за управление. В издадения при процесното пътно произшествие АУАН
№164759/11.02.2017г. освен нарушения по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП
контролният орган е установил и извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като
водачът И.И. е управлявал автомобила след като е бил лишен от това право по
административен ред, СУМПС отнето/иззето. Издаденото впоследствие от наказващия орган
наказателно постановление, с което тези нарушения са установени и са наложени съответни
наказания (НП №17-0283-000036/20.02.2017г. на Началник група към ОДМВР-Добрич, РУ-
Каварна), е влязло в сила на 16.08.2017г.
Наред с това, от данните по преписката се установява, че към датата на ПТП
издаденото на ответника СУМПС е било невалидно (срокът му на валидност е изтекъл още
на 28.02.2016г.).
Безспорно е, че с това свое действие водачът И.И. не е изпълнил вмененото му с
чл.150а, ал.1 от ЗДвП задължение да управлява моторно превозно средство единствено, ако
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
4
Съгласно нормата на чл.500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи
платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без да
притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС или съответната
категория моторно превозно средство, или на което свидетелството за управление е
временно отнето.
С оглед безспорно установения в настоящия случай факт, че към датата на
процесното ПТП (11.02.2017г.), при което са причинени обезщетените от застрахователя
материални щети на друг участник в движението, ответникът - виновен за произшествието
водач е бил лишен от право да управлява МПС, СУМПС отнето/иззето, като същото е било
и с отнето свидетелството за управление с изтекъл срок на валидност (още от февруари
2016г.), обосновано може да се заключи, че същият е бил неправоспособен водач,
управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС, което е достатъчно основание за
възникване на регресното право на застрахователя, изплатил дължимото застрахователно
обезщетение, да претендира възстановяването му от застрахования. Действително,
правоспособността да се управлява моторно превозно средство не се поражда от
притежаването на свидетелството, а от наличието на съвкупност от правно регламентирани
факти - възраст, образование, физическа годност, издържан изпит - чл.150 – 164 от ЗДвП.
Когато тези юридически факти са осъществени по изисквания от закона начин лицето
придобива правоспособност, а свидетелството удостоверява този факт. Дори да е налице
придобита правоспособност обаче, тази правно регламентирана дейност – управление на
МПС, не може да се упражнява без свидетелство за управление - чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Следователно, по своята правна същност свидетелството е документ от значение за
упражняване на права - правото да се управлява моторно превозно средство. Именно с
липсата на такъв документ законът в нормата на чл.500, ал.2 от КЗ свързва възникването на
регресното право на застрахователя, изплатил дължимото застрахователно обезщетение, да
претендира възстановяването му от застрахования водач.
По тези съображения съставът на въззивния съд намира, че предявеният главен иск е
доказан в своето основание и размер и следва да бъде уважен.
Безспорно е в случая, че с оглед естеството на задължението, приложение намира
нормата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, съгласно която, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Липсват доказателства за
надлежното връчване на ответника на отправената от ищеца регресна покана изх. №92-
11513/13.09.2017г., поради което не може да се приеме, че до предявяването на иска
ответникът е в забава за изпълнение на задължението. Ролята на такава покана има самата
искова молба, поради което и при безспорната установеност по делото, че и понастоящем
ответникът не е погасил задължението си главната претенция, приета от съда за основателна
и доказана в размер на 436,43 лева, следва да се присъди със следващото се обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда,
т.е. от 23.10.2019г. до окончателното й плащане.
5
При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК като
основателно се цени и искането на въззивника да се осъди ответника да му репарира
сторените разноски за исковото производство. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК
(л.23), същите се претендират в общ размер на 809 лева, в т.ч. 424 лв. при
първоинстанционното разглеждане на делото и 385 лв. за въззивното производство. От този
общ размер на сторените в двете инстанции разноски ответникът следва да репарира на
ищеца сумата 609 лева, съответстваща на платените държавни такси, адвокатски
възнаграждения и депозит за разноски на свидетел. Внесената сума от 200 лв. - депозит за
вещо лице по САТЕ, не съставлява сторен по делото разход, тъй като експертиза не е
слушана, определението за нейното допускане е било отменено в последното съдебно
заседание на 23.03.2021г. като е разпоредено внесения от ищеца депозит да му бъде върнат.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №279/23.04.2021г. на Варненски районен съд, 14-ти състав,
постановено по гр.д. №10022/2021г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Хан Кубрат” №34, да
заплати на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша” №89Б, сумата 436,43 лева (четиристотин тридесет и
шест лева и четиридесет и три стотинки), включваща изплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, за поправяне на щетите по л.а.
„Пежо 301”, ДК № *****, причинени от ответника като водач на л.а. „Опел Корса”, ДК №
*****, при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.02.2017г. в гр. Каварна, на ул.
„Георги Кирков” №13, в общ размер на 421,43 лева, и обичайните ликвидационни разходи в
размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.10.2019г., до окончателното й плащане, на
основание чл.500, ал.2 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 609
лева (шестстотин и девет лева), представляваща сторени при двуинстанционното
разглеждане на делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7