Р Е Ш Е Н И  Е    №  260265   

 

гр.С.,22.04.2021  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 636/2021  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

  

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 08.06.2020 г. на ищецът е била връчена нотариална покана, от която той узнал, че брат му Д.С.Р. го кани да напусне родния си дом, тъй като той е придобил правото на собственост върху него по давностно владение и наследство по силата на нот. акт № 46, том V, peг. № 9143, дело № 755/2011 г., съставен от Д.Н. - нотариус с рег. № 092 на Нотариалната камара, с район на действие С.ски районен съд.

Спорният недвижим имот представлявал еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 81387.501.63.1, със застроена площ от 42 кв. м., на един етаж, построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор № 81387.501.63, в землището на с. Чинтулово, общ. С., с адрес на поземления имот: с. Чинтулово, общ. С., ул. „Хаджи Д.“ № 10, с площ от 527 кв.м., ведно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота, при съседи - поземлени имоти с идентификатори № 81387.501.455, № 81387.501.64, № 81387.501.407, № 81387.501.406, № 81387.501.62.

Твърди се, че ищецът, заедно с брат си и сестра му са родени и израснали в горепосочения недвижим имот, заедно с бащата - С.Р.П., който починал на 10.02.2001 г. и майка им - Д.Х.П., която е починала на 12.15.2005 г. Правото на ползване на това дворно място било учредено по силата на акт № 50/30.05.1974 г. на С.ски окръжен народен съвет на бащата на ищеца и ответника - С.Р.П., починал на 10.02.2001г. През 2000 г. сестрата на С.П. и Д.Р., Б.С.Р., се преместила да живее в гр. Е.,*** Търново, тъй като там се омъжила. С.П. и брат му Д.Р., живели на горепосочения адрес, заедно с родителите им преди да починат. През 2009 г., ищецът заживял на съпружески начала с М.Р.Д. и от тогава тя и децата им също живеели на този адрес в този имот. През същата година – 2009 г., ответникът, заедно със съпругата си са се преместили да живеят при родителите й в с. Чинтулово, но на друг адрес. През 2011 г. се върнал отново да живее в двора, където си построил постройка, която не била узаконена и живеел със семейството си там.

Междувременно с помощта на дарители – К.К. - заместник областен управител на гр. С., М.И.Г., фирма “Тритон“, “Закрила на детето“ и др., през 2009 г. С.П., еднолично и с подкрепата на приятели започнал да реномира старата къща, описана в процесния нотариален акт, като в продължение на няколко години я изградил отново. От тогава – 2009 г., ищецът живеел в тази сграда заедно със семейството си. Той владеел и владее и до сега този недвижим имот като свой, необезпокоявано, непрекъснато, със съзнанието, че е негов собственик.

Д.Р. също живеел в процесното дворно място, но в друга сграда, която не била узаконена и по никакъв начин не бил предявявал претенции за собственост по отношение на процесната жилищна сграда до 08.06.2020 г., когато на ищеца била нотариална покана, от която той узнал за претенциите му.

Поради това С.П. бил принуден да внесе пред PC - С. тъжба с вх. № 3065/09.07.2020 г., с която бил сезирал прокуратурата да бъде извършена проверка на процедурата по издаването на нот. акт № 46, том V, peг. № 9143, дело № 755/2011 г., съставен от Д.Н., нотариус с район на действие РС С., peг. № 092 на Нотариалната камара, за извършени престъпления от страна на ответника по насрещния иск и тримата свидетели по нотариалния акт по чл. 290, ал. 1 от НК, алтернативно по чл. 314 от НК.

С оглед горното се счита, че по отношение на ищеца е изтекла предвидената в чл. 79 от ЗС давност от 10 години, даваща му правото да придобие собствеността върху процесния недвижим имот, тъй като е владял същия непрекъснато през този период - от 2009 г. до 2020 г., включително до датата на образуване на настоящото дело.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което:

На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за установено по отношение на Д.С.Р., че С.С.П. е собственик по давностно владение и наследство на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 81387.501.63, в землището на с. Чинтулово, общ. С., с адрес на поземления имот: с. Чинтулово, общ. С., ул. „Хаджи Д.“ № 10, с площ от 527 кв.м., ведно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота, при съседи - поземлени имоти с идентификатори № 81387.501.455, №  81387.501.407, № 81387.501.406, № 81387.501.62.

Ha основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да ОТМЕНИ нот. акт № 46, том V, peг. № 9143, дело № 755/2011 г., съставен от Д.Н., нотариус с район на действие РС С., peг. № 092 на Нотариалната камара, с който Д.С.Р., е признат за собственик на давностно владение и наследство, при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка, като НЕВЕРЕН.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуален представител адв. Е.П. ***, в който се твърди, че искът е процесуално допустим, но неснователен.

Сочи се, че ответникът се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 21.12.2011 г., с който бил признат за собственик на целия процесен имот. Процесният недвижим имот в с. Чинтулово е бил собственост на С.Р.П. - баща на страните в процеса. Ответникът се е снабдил с нотариален акт за обстоятелствена проверка на спорния имот през 2011 г., като е бил признат за собственик на имота на основание давностно владение, продължило повече от 10 години и наследство. Твърди се, че тези обстоятелства са безспорни и се установяват по категоричен начин от представените по делото писмени доказателства.

Твърди се, че наведеното от ищеца придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя, като се сочи, че правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение, каквото в настоящия случай липсвало.

Твърди се, че ответника владее изключително за себе си целия имот от смъртта на общият наследодател и от момента на възникване на собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. Намерението му за своене се предполага и е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Твърди се, че ответникът е придобил по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, които не е техен владелец и е превърнал едностранните действия държането им във владение.

В имота живеел ответника заедно със семейството си. На 14.12.2015 г. същият е подписал декларация но чл.92. ал.З от Закона за гражданската регистрация, с която е дал съгласието си за регистрация по постоянен и настоящ адрес на племенника си С.С.С. - син на ищеца, за да може ищецът да вземе изоставеното от първата му съпруга дете от Закрила на детето. Твърди се, че ответникът винаги е живял в имота, докато ищецът е живял на различни места и едва след проблемите с първородният му син, му е дал право да живеят при него заради децата му, но ответникът лично е упражнявал фактическа власт по отношение на имота и е манифестирал намерение по отношение на останалите съсобственици да свои имота, т.е. да го счита за изцяло негов.

Твърди се, че ищецът не е упражнявал лично фактическа власт по отношение на недвижимия имот с намерение за своене. Той е пребивавал в имота като дете, а след това го е напуснал, като е живял на различни населени места. Нито той, нито другите сънаследници са се противопоставяли на намерението на ответника да владее имота изцяло като свой за периода след смъртта на праводателя им. Освен това имотът се е знаел като собствен на баща им, който след смъртта си е станал собственост на неговия син Д.Р. и децата му.

Тъй като ответникът си е построил и друго жилище в имота, където да живее, той е дал право на ищеца да живее в неговият имот единствено и само заради децата му и особено заради детето от първия му брак, което е било под опеката на Закрила на детето и е имало опасност детето да бъде настанено в защитено жилище.

Предвид изложеното се моли съда да приеме, че процесният имот е собственост на ответника Д.С.Р. по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка през 2011 г., а не е придобит по давност от ищеца.

В с.з. ищецът редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 124 ал.1 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника Д.С.Р., че ищецът С.С.П. е собственик по давностно владение и наследство на процения имот, както и на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт № 46, том 5, рег. № 9143, дело № 755/2011 г. съставен от Д.Н. – нотариус с район на действие СлРС, рег. № 092 на Нотариалната камара, с който ответникът Д.С.Р. е признат за собственик по давностно владение и наследство, тъй като същият е неверен.

Ответникът редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Алтернативно, ако съдът приеме иска за основателен, моли да бъде уважен до размера на неговата част от наследството.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:       

            По делото е представен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 46, том V, рег. № 9143, дело № 755/2011 г., с който Д.С.Р. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в с. Чинтулово, общ. С., а именно:

Сграда с идентификатор № 81387.501.63.1, със застроена площ от 42 кв. м., на един етаж, построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор № 81387.501.63, в землището на с. Чинтулово, общ. С., с адрес на поземления имот: с. Чинтулово, общ. С., ул. „Хаджи Д.“ № 10, с площ от 527 кв.м., ведно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота, при съседи - поземлени имоти с идентификатори № 81387.501.455, № 81387.501.64, № 81387.501.407, № 81387.501.406, № 81387.501.62.

            Представено е Удостоверение за наследници на С.Р.П., починал на 10.02.2001 г., от което е видно, че негови наследници са Д.Х.П. – съпруга, Б.С.Р. – дъщеря, А.С.Р. – син, С.С.П. – син и Д.С.Р. – син.

            По делото са събрани гласни доказателства.

            В показанията си свид. И.Щ. – Кмет на с. Чинтулово заявява, че познава двамата братя С. и Д.. Познава и техните родители. Бащата е починал преди 17 – 18 години, а майката 2004 – 2005 г. В момента в имота имало две сгради, едната я обитавал С., а другата Д.. Сградата, която обитавал С. била строена от родителите им. Сградата, която обитавал Д., той си я построил. След смъртта на родителите им, двамата братя живеели заедно, като впоследствие Д. си построил друга къща. Не си спомня С. да е напускал имота, откакто са починали родителите им. След смъртта на майката, три четири години след това Д. напуснал къщата на родителите си и заживял в тази построена от него. Не си спомня С. да е живял със съпругата си в друго населено място или на квартира. С. живеел в старата къща, която била рухнала, като е получил от областната управа помощ за да я ремонтира. Не знае как точно Д. се е сдобил с нотариален акт. Често чувал, че двамата братя са в конфликт за къщата и за имота. 2017 г. С. преустроил къщата. Не може да каже дали Д. е имал разрешение за строеж. Три четири години след смъртта на майката, Д. напуснал бащината къща. Запознал се е с документа когато подписал декларация. Къщата където живеел С. била с отстъпено право на строеж от Община С. и той с помощта на областната управа, направил ремонт. Д. предполага, че не е участвал в ремонта, тъй като двамата братя били скарани. Д. е ходил веднъж при него, за да се оплаква, че го притискат за къщата от къде има нотариален акт. Подробности не може да каже, когато дал декларацията на С., сигурно е видял нотариалния акт.

            В показанията си свид. Г.Г. заявява, че познава двамата братя отдавна. Познавал е и родителите им. Живеели в имота на баща им. Докато били живи родителите им къщата била съборетина, но всички заедно живеели там. 2001 г. починал бащата, след около пет години починала и майката. Двамата братя продължили да живеят там, след това Д. излязъл за малко и пак се върнал, но С. продължил да живее там. 2008 – 2009 г. Д. излязъл от имота и отишъл да живее при дядо си. Докато живял там, започнал да си прави къща в имота на родителите си. На около 2 – 3 метра било разстоянието между двете къщи. След смъртта на майка им и до сега в бащиният им имот живеел С.. Свидетелят твърди, че той му е правил ремонт на къщата. Двамата братя нямали разправии докато той правел ремонта. Д. е нямал претенции защо се прави ремонт. Не е помагал с труд при ремонта. Доколкото знае, къщата е собственост на бащата на двамата братя. След като починала майката Д. не е живял в къщата. Около две години след като почина майка им са живели заедно. Не е чувал за документ за собственост. Не е чувал след ремонта двамата братя да имат конфликти. Не знае за уговорка на кого е тази къща.

            В показанията си свид. Б.Ж. – сестра на ищеца и ответника заявява, че е живяла  в с. Чинтулово до 1992 г. Там живеели майка й, баща й, брат й Д. и брат й С.. Баща й е починал 2001 г., а майка й – 2005 г. Д. и С. живели около две години в бащиния й дом, къщата започнала да се срутва. Две години след смъртта на майка им, Д. *** дядо си – баща на жена му. Около четири години живял там, докато си построил къща в бащиния си двор. В бащината им къща останал да живее С.. След това Д. не се е връщал в бащината им къща, построил си нова къща в бащиния им двор. С. със съпругата си и децата си живеят в бащината им къща. Къщата била срутена, не ставала за обитаване, С. работил около два месеца на друго място, за да спести пари и да ремонтира къщата. От социалните му дали пари. Не знае той да е напускал бащината им къща. Свидетелката заявява, че не е имала претенции за тази къща. Собственик на тази къща бил С., защото вложил много пари там и продължавал да я ремонтира. Д. не бил дал една стотинка за този имот. С. до ден днешен живеел там с жена си и децата си. Д. живеел в неговото жилище. Жилището му било в самия двор, на около два метра от старата къща. Научила февруари месец тази година, че Д. се е снабдил с нотариален акт, когато следовател от гр. Е. я извикал и я питал дали знае, че брат й Д. има нотариален акт. Знаела, че има нотариален акт за неговата къща. Тя знае, че бащината им къща остава за брат й С.. По отношение на С. нямала претенции. Знае от брат си С., че Д. му е казал да му даде 15 хиляди, за да го остави да живее като собственик в този имот. Жена му М. не допуснала това да се случи. Не знае С. да е живял на квартира. Не знае Д. да е имал претенции към бащиния им имот. Това го е направил без тяхно съгласие.

            В показанията си свид. С.С. заявява, че познава С. и Д.. Знае, че с родителите си са живели в с. Чинтулово. Не знае след смъртта на родителите им кой е останал да живее в имота. Не знае Д. да е живял другаде. С. е живял на квартира близо до неговата къща. Знае, че е живял в с. Селиминово по едно време след смъртта на родителите си. След смъртта на родителите им къщата не била годна за живеене. Направен е покрива, С. и Д. заедно го правили. Не знае кой е плащал на майсторите, но знае, че взаимно са го правили. Не ги е виждал заедно да го правят, от хората го знае. Не е чувал да имат проблеми за бащината си къща. Доколкото знае уговорката била къщата да остане на Д.. С. нямал къде другаде да живее, затова бил там. Имал шест деца. Знае, че къщата е на Д., защото знаел, че той има документ за това нещо. Мисли, че С. отдавна знае за този документ. Не е чувал С. да се е отказвал от имота. Не е чувал С. да казва, че се отказва от къщата в полза на Д.. И двамата живеели в имота в различни къщи – С. живеел в бащината си къща, а Д. – в другата къща до нея. Д. я е правил тази къща, там живеел повече от 10 години. С. живеел в бащината си къща.

            В показанията си свид. Х.С. заявява, че познава С. и Д. от много години. Живеели в с. Чинтулово в бащиния си имот. В този имот живеели заедно с децата си и родителите си. След смъртта на бащата мисли че Д. е останал да живее там. С. живял в с. Селиминово, гледал животни. Около година и повече живял там. През това време Д. живеел в бащината им къща. Не била много годна за обитаване къщата. Когато започнал да си строи неговата къща Д., живял известно време при дядо си. Не си спомня къде е живял С. през това време. Правен е ремонт на бащината им къща, покрив правили двамата братя. С. му бил споменал, че някаква социална организация му е дала материали. Не знае кой е платил на майсторите. Виждал е двамата братя да правят ремонта. 2011 г. Д. му споменал, че има нотариален акт за къщата. Свидетелят твърди, че тогава двамата братя били неразделни, нямали проблеми. Сега чувал, че имат проблеми. От както Д. си построил новата къща, С. живеел в бащината им къща. Не е чувал С. да казва, че къщата е на брат му. Знае само, че Д. има нотариален акт. Не знае Д. да е дал къщата на С. под наем. От както Д. живеел в новата къща, С. не бил напускал бащината си къща. Д. не бил живял на друго място след като си построи къщата. Не е чувал брат му да има претенции към тази къща. Не знае Д. дали има разрешение за строеж.

            Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи:

            Предявеният иск е с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик  по давностно владение и наследство на процесния недвижим имот.

            С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 46, том V, рег. № 9143, дело № 755/2011 г., с ответникът Д.С.Р. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в с. Чинтулово, общ. С., а именно:

Сграда с идентификатор № 81387.501.63.1, със застроена площ от 42 кв. м., на един етаж, построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор № 81387.501.63, в землището на с. Чинтулово, общ. С., с адрес на поземления имот: с. Чинтулово, общ. С., ул. „Хаджи Д.“ № 10, с площ от 527 кв.м., ведно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота, при съседи - поземлени имоти с идентификатори № 81387.501.455, № 81387.501.64, № 81387.501.407, № 81387.501.406, № 81387.501.62.

Установи се, че страните са наследници на  С.Р.П., поч. на 10.02.2001 г., който е оставил като наследници съпруга Д.Х.П.- поч. на 12.05.2005 г., Б.С.Р.- дъщеря, А.С.Р.- син, поч.  12.01.1997 г., С.С.П.- син и Д.С.Р.- син.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че имотът е собственост на родителите на страните.. Докато били живи родителите им къщата била съборетина, но всички заедно живеели там. 2001 г. починал бащата, след около пет години починала и майката. Двамата братя продължили да живеят там, след това Д. излязъл за малко и пак се върнал, но С. продължил да живее там. 2008 – 2009 г. Д. излязъл от имота и отишъл да живее при дядо си. Докато живял там, започнал да си прави къща в имота на родителите си.. След смъртта на майка им и до сега в бащиният им имот живеел С., като в определени периоди от време работел в други населени места. С. правил ремонт на къщата със средства , отпуснати от Областната управа. Св. Г. е участвал в ремонта на къщата. Двамата братя нямали разправии докато той правел ремонта. Д. е нямал претенции защо се прави ремонт. Не е помагал с труд при ремонта.

Св. Б.Ж. – страните е живяла  в с. Чинтулово до 1992 г. Там живеели майка й, баща й, брат й Д. и брат й С. Те живели около две години след смъртта на майка си в къщата, която започнала да се срутва. Две години след смъртта на майка им, Д. *** дядо си – баща на жена му,докато си построил къща в бащиния си двор. В бащината им къща останал да живее С.. След това Д. не се е връщал в бащината им къща, построил си нова къща в бащиния им двор. С. със съпругата си и децата си живеели в бащината им къща. С. работил около два месеца на друго място, за да спести пари и да ремонтира къщата. От социалните му дали пари. Свидетелката заяви, че не е имала претенции за тази къща. Собственик на тази къща бил С., защото вложил много пари там и продължавал да я ремонтира. Д. не бил дал една стотинка за този имот. С. до ден днешен живеел там с жена си и децата си. Тя знаела, че бащината им къща остава за брат й С.. По отношение на С. нямала претенции. Не знае Д. да е имал претенции към бащиния им имот.

Съгласно чл. 79 , ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 г. Придобивната давност е способ за придобиване право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в определения от закона срок. При съсобственост върху имот, собственикът на определена идеална част е владелец на тази част и държател на частите на останалите съсобственици. В чл. 69 е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Безспорно се установи, че ищецът е живял в процесния недвижим имот  с родителите си, а след тяхната смърт със семейството си. Дори да е напускал имота в определени периоди от време, то това е било епизодично и е демострирал, че е собственик на имота, като  е предприел действия да ремонтира срутената къща и я направи годна за живеене. Придобивна давност по отношение на идеалните части на ответника обаче не е изтекла, тъй като на 21.12.2011 г. Д.Р.  се е снабдил с нот. Акт за собственост по давностно владение и наследство, от който е видно, че е демонстрирал, че е собственик на имота.

Ответникът, въпреки, че се е снабдил с нот. Акт за собственост по давностно владение и наследство,  не доказа в хода на производството, че владението му върху имота е било  постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Като елемент от придобивната давност владението трябва да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. В случая в сградата, предмет на настоящия спор са живели  С. и семейството му . Бонка Желева- сестра на страните е напуснала имота, като е нямала претенции за имота, считала го е за собственост на С.П.. Не се доказа непрекъснато владение от ответникът в предвидения от закона срок от 10 години по отношение на идеалните части на ищеца и неговата сестра Б.Ж. Майката на страните е починала през 2005 г., а ответникът се е снабдил с нот. Акт по давностно владение и наследство през 2011 г.

 Снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС. Това нотариално удостоверяване има за цел формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си на собственост. Нотариалният акт по обстоятелствена проверка не притежава обвързваща доказателствена сила и не задължава съда, а следва с оглед на всички доказателства по делото да бъде преценено дали лицето, което се легитимира с посочения титул, е собственик на спорния недвижим имот.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че  ответникът не е станал собственик на идеалните части от правото на собственост на ищеца и неговата сестра по давностно владение. Ищецът е собственик на 1/3 ид. части от имота по наследство.

Тъй като С.П. е владял имота  спокойно и необезпокоявано от страна на сестра си Б.Ж., и тъй като същата заяви, че счита имота за негова собственост, съдът следва да признае за установено по отношение на ответника, че С.П. е собственик на 2/3 ид. части от процесния недвижим имот, от които 1/3 ид. част по наследство и 1/3 ид. част по давностно владение , като отхвърли предявеният иск по отношение на останалата 1/3 ид. част от имота.

На отменяване и изменяване подлежат констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка. Съгласно чл. 537, ал.2 от ГПК нотариалният акт може да бъде отменен или изменен, когато със съдебно решение е установено, че засяга правата на трети лица. С оглед на възприетото разрешение за основателност на предявения установителен иск за собственост, следва нотариален акт  № 46, том V, рег. № 9143, дело № 755/2011 г.,на нотариус Д.Н. с рег. № 92 да бъде отменен, като констатиращ неоснователно вещни права върху процесния имот до 1/3 ид. части  от правото на собственост върху имота. 

Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството, съразмерно с уважената част от иска в размер на 50 лева д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 270 лева.

На осн. чл. 78, ал.3 ищецът дължи на ответника разноски , съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 170 лева.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Р. с ЕГН ********** ***, че  С.С.П. с ЕГН ********** *** е собственик на 2/3 ид. по наследство и давностно владение от  еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 81387.501.63, в землището на с. Чинтулово, общ. С., с адрес на поземления имот: с. Чинтулово, общ. С., ул. „Хаджи Д.“ № 10, с площ от 527 кв.м., ведно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота, при съседи - поземлени имоти с идентификатори № 81387.501.455, №  81387.501.407, № 81387.501.406, № 81387.501.62, като отхвърля над размера от 2/3 ид. части искът за собственост като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН..

 

Ha основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да ОТМЕНЯ нот. акт № 46, том V, peг. № 9143, дело № 755/2011 г., съставен от Д.Н., нотариус с район на действие РС С., peг. № 092 на Нотариалната камара, с който Д.С.Р., е признат за собственик на давностно владение и наследство, при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка за 2/3 ид части от имота.

 

ОСЪЖДА Д.С.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на   С.С.П. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 270 лева.

 

ОСЪЖДА С.С.П. с ЕГН ********** *** да заплати на  Д.С.Р. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 170 лева.

 

 

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: