№ 3135
гр. София, 29.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503267 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна въззивна
жалба вх.№345971/30.08.2021 г., подадена от „Корпоративна търговска банка“АД /в
несъстоятелност/ /по-нататък „КТБ“АД /н.//, чрез А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно
изпълняващи правомощията на синдик, срещу Определение №263961/27.07.2021 г., по
т.д.№7664/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, с което съдът е оставил без
уважение искането на синдиците на „КТБ“АД /н./ да бъде допуснато по реда на чл.248
от ГПК изменение на Определение №31781/30.06.2020 г., постановено по т.д.
№7664/2015 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, в частта му за разноските, като бъде
постановено разноските на ответника да бъдат заплатени от масата на
несъстоятелността, вместо от физическите лица, заедно изпълняващи правомощията на
синдик на „КТБ“АД /н./. Релевирани са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение – съдът правилно е приел, че
държавната такса при отхвърляне на иска, на основание чл.62, ал.2 от ЗБН се събира от
масата на несъстоятелността, но въпреки това е осъдил не масата на
несъстоятелността, а физическите лица, назначени да изпълняват правомощията на
синдик на банката. Въпреки че страна по делото /ищец по предявения иск по чл.60а,
ал.1 от ЗБН/, са синдиците на Банката, по силата на изричната законова разпоредба на
чл.62, ал.2 от ЗБН, държавната такса при отхвърляне на иска се събира не от ищеца, а
от масата на несъстоятелността. Съгласно ТР №1/20.12.2019 г. постановено по тълк.д.
№1/2019 г. на ОСТК на ВКС, в производството по банкова несъстоятелност, за разлика
от общата търговска несъстоятелност, несъстоятелната банка има качеството на
управлявана от синдика маса на несъстоятелността. В този смисъл се сочи съдебна
практика, инкорпорирана в Определение№183/26.03.2020 г. по т.д.№2312/2019 г. на
1
ВКС – 1-во т.о., както и решения и определения на САС. В случай, че съдът счита за
невъзможно да осъди масата на несъстоятелността, е следвало да осъди самата банка,
като в този смисъл се сочи съдебна практика на ВКС по дела, в които исковете на
„КТБ“АД /н./ по чл.60а от ЗБН са били отхвърлени. Настоява се обжалваното
определение да бъде отменено, и постановено осъждане на масата на
несъстоятелността на банката за заплащането на дължимата по делото държавна такса.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни с правен интерес,
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, на осн. чл.60а, ал.2 от ЗБН
синдиците са освободени от задължението за внасяне на държавна такса, поради което
частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни, и в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор вх.№352692/05.10.2021 г.,
подаден от КПКОНПИ, чрез Д. М. – гл. инсп. при ТО – Благоевград към ТД София, в
който се застъпва становище за основателност на подадената частна жалба, и са
изложени правни съображения в подкрепа на аргументите, изложени в частната жалба.
Останалите страни не са се възползвали от възможността да депозират отговор
на частната жалба.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е
постановен в изискуемата от закона форма, от компетентен съд в надлежен състав, и е
подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по депозирано в срок
допустимо искане за изменение в частта за разноските на постановеното определение,
приключващо делото, поради което е допустим.
По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.60а, ал.2 от ЗБН, при отхвърляне на иска по чл.60а,
ал.1 от ЗБН държавната такса се събира не от ищеца, а от масата на несъстоятелността.
Съгласно установената непротиворечива съдебна практика, при прекратяване на
производството на основание чл.233 от ГПК, поради направен от ищеца отказ от
предявения иск, държавната такса за производството се дължи в пълен размер, като
правното положение досежно разноските за производството е уредено по идентичен
начин с хипотезата, при която искът е бил отхвърлен. Ето защо, в хипотезата на
направен отказ от иск по чл.60а, ал.1 от ЗБН, намира приложение разпоредбата на
чл.60а, ал.2, изр. второ, предложение второ, от ЗБН.
При предявяването на исковете за попълване масата на несъстоятелността,
синдикът на банката е процесуално легитимиран да ги предяви, но при това той не
действа в лично качество и в свой интерес, а в качеството си на представляващ масата
на несъстоятелността, и в интерес на кредиторите на банката в несъстоятелност.
Доколкото обявената в несъстоятелност банка продължава да съществува формално
2
като юридическо лице /същата не е заличена от ТРРЮЛНЦ/, макар нейните органи да
са напълно лишени от своите управителни и представителни функции, тя все още
притежава ограничена правосубектност като персонифицирано имущество /до
изчерпване на производството/, предназначено за удовлетворяване на кредиторите,
съобразно правата им по реда, установен в чл.94, ал.1 от ЗБН. Същевременно,
съобразно изричната законова разпоредба на чл.60а, ал.2 от ЗБН /аналогична е и
разпоредбата на чл.62, ал.2 от ЗБН/, съдът участва като кредитор в производството по
банковата несъстоятелност с вземането за дължимата държавна такса за
производството по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, и се
удовлетворява пропорционално с останалите разноски по несъстоятелността по
смисъла на чл.54, т.3 от ЗБН /които са уредени с привилегия по чл.94, ал.1, т.3 от ЗБН/.
Ето защо, правните последици при отхвърляне на иска, както и при прекратяване на
производството по делото, следва да настъпят в патримониума на представлявания от
синдика правен субект /масата на несъстоятелността/, и да бъдат понесени от
кредиторите на банката, съобразно с правата им на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността, в съответствие с общия принцип „Комуто ползата, нему и
вредата“/Cuius commodum, eius incommodum/. Ето защо, осъдителният диспозитив
следва да бъде постановен по отношение на банката в несъстоятелност, като
юридическо лице, като бъде постановено вземането да бъде събрано от масата на
несъстоятелността.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №263961 от 27.07.2021 г., постановено по т.д.№7664 по
описа за 2015 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, с което е оставено без
уважение искането на А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно изпълняващи правомощията
на синдик на „Корпоративна Търговска Банка“АД /в несъстоятелност/, с ЕИК
*********, да бъде допуснато по реда на чл.248 от ГПК изменение на Определение
№31781/30.06.2020 г., постановено по т.д.№7664/2015 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, в
частта му за разноските, като бъде постановено разноските на ответника да бъдат
заплатени от масата на несъстоятелността, вместо от физическите лица А. Н. Д. и К. Х.
М., двамата заедно изпълняващи правомощията на синдик на „Корпоративна
Търговска Банка“АД /в несъстоятелност/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.248 от ГПК, ИЗМЕНЕНИЕ на Определение
№31781 от 30.06.2020 г., постановено по т.д.№7664 по описа за 2015 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-9 състав, в частта му, в която е постановено осъждане на А. Н. Д. и
3
К. Х. М., двамата заедно изпълняващи правомощията на синдик на „Корпоративна
Търговска Банка“АД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, за заплащане на
дължимата държавна такса за производството, в размер на 9 779 150 лв., КАКТО
СЛЕДВА:
ОСЪЖДА „Корпоративна Търговска Банка“АД /в несъстоятелност/, с ЕИК
*********, да заплати на основание чл.60а, ал.2 от ЗБН, по сметка на Софийски
градски съд, държавна такса в размер на 9 779 150 лв. /девет милиона седемстотин
седемдесет и девет хиляди сто и петдесет лева/, която сума да се събере от масата на
несъстоятелността.
Определението подлежи на касационно обжалване, на основание чл.274, ал.3 от
ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните, с касационна частна жалба
пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4