Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 30.11.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 8994 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.05.2020 г. по гр.д. № 62577/19 г., СРС, ГО, 119 с-в е отхвърлил иска за признаване уволнението на П.Н.А., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез пълномощника адвокат И.А.С. за незаконно и за отменяне на Заповеди № № РД-08.1273 и РД-08- 1275 от 08. VIII. 2019 година на
Главния прокурор на Република България като незаконосъобразни. Отхвърлил
е иска за възстановяване
на П.Н.А., ЕГН ********** на длъжността "Главен експерт-юрисконсулт" в П. на Република България, БУЛСТАТ*********със седалище и адрес на
управление в гр. София на бул. „******, представлявана от главния прокурор,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е.В.. Отхвърлил
е иска за осъждане
на П. на Република България, БУЛСТАТ*********със седалище и адрес на
управление в гр. София на бул. „*****, представлявана от главния прокурор, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Е.В. на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер от
общо 16 203, 60 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума за
времето от предявяването на иска на 30.10.2019 г. до окончателното изплащане. Отхвърлил е иска за осъждане на П. на
Република България, БУЛСТАТ*********със седалище и адрес на управление в гр.
София на бул. „******, представлявана от главния прокурор, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Е.В. да върне на П.Н.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** чрез пълномощника адвокат И.А.С. сума
в размер на 2 700,60 лева, удържана от трудовото му възнаграждение на
основание 221, ал. 2 от Кодекса на труда. Осъдил
е П.Н.А., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:*** чрез пълномощника адвокат И.А.С.
да заплати на ….100 лв. разноски по
делото
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца П.Н.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат И.А.С.,*** с мотиви, изложени във
въззивната жалба. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Сочи се, че не са налице твърдените в заповедта за
уволнение системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на КТ, като
подробно се излагат мотиви, досежно сочените в уволнителната заповед нарушения.
Счита се, че не е спазена уволнителната процедура, като е нарушена
императивната разпоредба на чл.193, ал.1 КТ, а именно на ищеца са му искани
писмени обяснения формално и не е била връчена докладната записка от 24.07.2019
г. на главния секретар, с която ищецът се е запознал едва със завеждане на настоящето
производство. Обжалваните заповеди /за уволнение и прекратяване на ТПО/ са издадени
в нарушение на чл.195, ал.1 и чл.194, ал.1 от КТ и са немотивирани, като не е
указано какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е извършено от ищеца
и кои задължения, произтичащи от трудовия договор не е изпълнил. Нарушена е
императивната норма на чл.194, ал.1 от КТ, като обжалваните заповеди не сочат
кога е извършено грубото нарушение на трудовата дисциплина, а сочат само
граждански дела и европейски регламенти за защита на личните данни. Ищецът не е
извършил описаните в обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина,
както и други тежки системни нарушения по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Моли
да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени предявените искове.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна П. на Република
България, БУЛСТАТ ********, със седалище
и адрес на управление в гр. София на бул. „Витоша" № 2, представлявана от
главния прокурор, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е.В. оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове за признаване на уволнението, извършено със Заповед № РД-08-1273/28.08.2019 г. на ответника
за незаконно и за неговата отмяна, за отмяна като незаконосъобразна на Заповед №
РД-08-1275/28.08.2019 г., с която е прекратено ТПО на ищеца, за възстановяване на предишната
работа на
заеманата от ищеца преди уволнението длъжност
„главен експерт-юрисконсулт“ в отдел „Правен“ на АГП, като исковете са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т.1 и 2 от КТ; за
осъждане на ответника по иск с правно основание чл. 344 ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ на
обезщетение от незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение и
последващо оставяне на ищеца без работа за периода от 04.09.2019 г. до
04.03.2020 г. в размер общо на 16 203 лв., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, за връщане
от ответника на сумата от 2700 лв., на основание чл.221, ал.2 ГПК, неправилно
удържано БТВ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът П.Н.А. твърди, че уволнението е незаконно, извършено в
противоречие с разпоредбите на КТ. Ищецът не е извършил твърдените от работодателя нарушения
на трудовата дисциплина. Ответникът изпълнил процедурата по чл.193 от КТ
формално, макар и да поискал обяснения от ищеца не му е връчил докладна записка
от 24.07.2019 г. на главния секретар, посочена в обжалваните заповеди, в която
следва да има данни за конкретните дисциплинарни нарушения и времето, през
което са извършени. Заповедта не е мотивирана, т.е. не отговаряла на
изискванията на чл.194 от КТ, като била издадена пет месеца след извършване на
едно от твърдените нарушения. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае уволнението на
ищеца за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност. Претендира заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконно
уволнение за периода от 04.09.2019 г. до 04.03.2020 г. в размер общо на
16 203 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, за връщане от ответника на сумата от 2700
лв., на основание чл.221, ал.2 ГПК, неправилно удържано БТВ, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът в
депозирания отговор оспорва исковите претенции.
Съдът констатира следното:
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че на 25. 02.2003
година в град София ищецът е сключил с Националната следствена служба трудов
договор, по силата на който заемал длъжността „главен специалист, той и
юрисконсулт". На 13. 05.2014 г.
ищецът сключил с ответната прокуратура Допълнително споразумение към №
ЛС-1652 към трудов договор № ЛС-99 от 04. III. 2003 година, по силата на което
заемал длъжността „Главен експерт -
юрисконсулт". Според т. т. 1.7 и 1.9 от Раздел II на длъжностната характеристика, представена
по делото, за посочената длъжност,
озаглавен „Основни задължения и отговорности", основно функционално
задължение на ищеца е осъществяване на процесуално представителство на
ответната прокуратура пред съдилищата, както и да изготвя искови молби, жалби,
възражения и писмени бележки по съдебни дела, по които П. е страна.
На 01.08.2019 г. Главният прокурор на Република България изпраща до ищеца
писмо с изходящ № 648/2019 г., с което от ищеца са поискани писмени обяснения по реда на чл. 193,
ал. 1 от Кодекса на труда. На 05.08.2019 г.
ищецът е представил писмени обяснения, в които не отрича извършването на
твърдените от работодателя действия и бездействия, но сочи, че е имал
основателни причини за поведението си.
На 28.08.2019 г. Главният прокурор на Република България издава Заповед № РД-08-1273,
с която налага на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение" за системно
извършване на нарушения на трудовата дисциплина, предвидени в чл. 187, т. 3,
предложение I и чл. 187, т. 10 от Кодекса на труда във връзка с чл. 190, ал. 1,
т. 3 от същия кодекс:за системно неизпълнение на възложената работа и за
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Според
мотивите на заповедта, ищецът е нарушил трудовата дисциплина като не е
представил отговор на касационна жалба, подадена по гражданско дело № 15271 по
описа на Софийски градски съд за 2013 година; не се е явил в открито съдебно
заседание, проведено по гражданско дело № 19413 по описа на Софийския районен
съд за 2015 година; не поискал вписване в Агенцията по вписванията на
решението, постановено по гражданско дело № 3340 по описа на Пловдивския
окръжен съд за 2015 година, в предвидения от закона шестмесечен срок; не
изпълнил задълженията си да наблюдава спазването на Регламент 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27. IV. 2016 година, както е бил задължен
със Заповед № РД-04-179, издадена от Главния прокурор на Република България на
25.V.2018 година, като последното дисциплинарно нарушение се изразява в това,
че ищецът не е проявил активно поведение.
На същата дата Главният прокурор на Република
България е издал Заповед №РД-08-1275, с която е прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл.
138, т. 4 от Закона за съдебната власт във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 от
Кодекса на труда.
По делото е била приета ССЕ, според която
последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 2 700,60
лева
|
|
От правна страна:
В настоящия спор на една дата
работодателят е издал две заповеди- една, с
която е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“- Заповед № РД-08-1273/
28.08.2019 г./ на основание чл.138, т.4 от ЗСВ във вр. с чл.192 от КТ, чл.195,
ал.1, чл.188, т.3 и чл.190, ал.1 и ал.3, във вр. с чл.187, т.3, предл. 1 и т.10
във вр. с чл.126, т.4 и т.13 от КТ и Докладна записка от 24.07.2019 г. на
главния секретар на Администрацията на главния прокурор и друга, с която поради
наложеното наказание главният
прокурор е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.138, т.4 от ЗСВ е
чл.330, ал.2, т.6 от КТ и във връзка със заповед № РД-08-1273:28.08.2019 г. И двете заповеди са издадени и връчени на ищеца в един ден. Следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че ефектът на прекратяване на трудовото правоотношение настъпва с връчването
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение "
и изискването по чл.195,
ал.1 от КТ за
мотивираност е относимо към нея.
Посочено е в
заповедта, че дисциплинарното наказание "уволнение " на ищеца се налага
за това, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина като не е представил отговор на
касационна жалба, подадена по гражданско
дело № 15271 по описа на Софийски градски съд за 2013 година, нито е
осъществил процесуално представителство в производството ред ВКС.
Относно работата по гр.д.
№ 19413/2015 г. на СРС, с ответник ПРБ, е посочено, че поради отпуск на
титуляра, за открито съдебно заседание на 01.07.2019 г. е следвало да се яви ищецът
в качеството на процесуален представител на ответната прокуратура, нещо, което
той не е сторил и делото е било отложено за друга дата-14.10.2019 г. За
решението си да не се яви, ищецът не е уведомил прекия си ръководител, нито
главния секретар на администрацията на главния прокурор.
По искова молба на ПРБ, по която било образувано гр.д. №
3340/2015 г. на ОС-Пловдив, 15 състав, с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу
посочените трима ответници било постановено решение № 665/29.05.2017 г., влязло
в законна сила на 26.07.2018 г. Съгласно чл.115, ал.2 от ЗС, ищецът следва да
извърши вписване в 6-месеч. срок от решението, с което се уважава искът. В
посочения срок, изтичащ на 26.01.2019 г., ищецът не е поискал вписване в
Агенцията по вписванията, като по нареждане на прекия ръководител вписването е
било извършено от друг служител и то на 19.07.2019 г.
Относно неизпълнение на задължения като длъжностно лице по защита на
данните, е посочено, че ищецът не е
изпълнил задълженията си да наблюдава спазването на Регламент 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27. IV. 2016 година, както е бил задължен
със Заповед № РД-04-179, издадена от Главния прокурор на Република България на
25. 05.2018 година, като последното дисциплинарно нарушение се изразява в това,
че ищецът не е проявил активно поведение.
СГС намира за неоснователно твърдянето във въззивната жалба и исковата
молба нарушение на уволнителната заповед, състоящо се в невръчване на докладната записка от 24.07.2019 г. на главния секретар, с която ищецът
се е запознал едва със завеждане на настоящето производство.
Изискване на санкционирания работник/служител да се връчат и документите,
въз основа на които работодателят е приел наличието на дисциплинарно нарушение,
е налице тогава, когато в заповедта липсва изложение на фактите и
обстоятелства, а вместо него заповедта препраща към съответните документи.
Когато заповедта не препраща към други документи, а самата тя съдържа фактите и
обстоятелствата, приети за установени от работодателя и квалифицирани от него
като дисциплинарно нарушение, документите, въз основа на които са формирани
фактическите и правни изводи на работодателя не е задължително да бъдат връчени
на работника/служителя.
Именно такъв е настоящият случай. Заповед № РД-08-1273/28.08.2019
г. буквално преповтаря съдържанието на цитираната в нея Докладна записка от 24.07.2019 г. на главния секретар на Администрацията на
главния прокурор, а не препраща към нея, поради което и нейното невръчване на ищеца не ограничава
правата и възможностите му за защита. В заповедта подробно и ясно са изложени
обстоятелствата, които работодателят е приел за установени и, които са го
мотивирали за извод, че ищецът е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.190, ал.1, т.3 от КТ като основание за налагане на дисциплинарното
уволнение.
Съдът трябва да изследва дали е
спазена процедурата по издаване на заповедта за уволнение, редовна ли е от
външна страна, издадена ли е от компетентен орган в кръга на правомощията му. Разпоредбата на чл. 186 от КТ
дефинира като нарушение на трудовата
дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна
на работника или служителя. Процедурата по която се налага наказание за
допуснато дисциплинарно нарушение представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален
характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на
дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни и за спазването им съдът
следи служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата
съдебна фаза. Това са нормите на чл. 195, ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване
относно съдържанието на уволнителната заповед, чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно -
в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина
работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на
дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако
работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да
го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство. В
противен случай работникът ще бъде поставен в положение на нерегламентирана от закона
изненада-в този смисъл е решение № 764 от
01.12.1998 г. по гр. дело № 1738/97 г. на ВКС, Трето Г. О. Важно законово
изискване е и това обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната
заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено
наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод.
Настоящата инстанция
също приема, че е била спазена нормата на чл. 194, ал. 1 от КТ, съгласно която
се извършва преценка относно това, наложено ли е наказанието в преклузивните
срокове, установени в закона. Съгласно нормата на чл.194, ал.(1) КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от 1 година от извършването му. Посочените два срока са преклузивни
и съдът следи служебно за спазването им от работодателя. Двумесечният срок по чл. 194, ал.
1 от КТ тече от откриване на нарушението. Откриване на нарушението ще бъде
налице, когато са изготвени всички
материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна. Едва
когато материалите, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнат до наказващия орган, можем да
говорим за откриването му и от този момент започва да тече двумесечният срок по
чл. 194, ал. 1 от КТ. От събраните по
делото писмени доказателства СГС приема, че за дата на откриване на нарушението
следва да се приеме 24.07.2019 г.- датата на която е изготвена Докладна записка на главния секретар на
Администрацията на главния прокурор за извършени нарушения на трудовата
дисциплина.
СГС
приема, че описаното в заповедта дисциплинарно наказание е в достатъчна степен
конкретизирано за да може да бъде извършена надлежна проверка от съда
разглеждащ законосъобразността на уволнението. При положение че заповедта
съдържа конкретизация на допуснатите нарушения се налагат изводите, че
работодателят не е нарушил императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1 и чл.
195, ал. 1 от КТ. Основанието послужило на работодателя за налагане на дисциплинарно
наказание и издаване на заповедта за уволнение е свързано с установени от него системни нарушения на трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Такива са налице, когато
служителят е извършил три или повече отделни дисциплинарни
нарушения. При определяне на броя им се вземат предвид тези, за
които дисциплинарно наказание не е наложено, както и тези, за които
дисциплинарното наказание е наложено, но още не е заличено (решение № 53 от
13.02.1991 г. по гр. дело № 858/90 г. на ВКС, Трето Г. О., бюлетин бр. 5/1991
г.). В самата заповед са описани повече от три нарушения, които са индивидуализирани в уволнителната заповед,
съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, с описание на техните
обективни и субективни признаци и времеизвършването им, и за всяко едно от тях
работодателят е приел писмените обяснения на ищеца и за всяко едно от тях не е изтекъл срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ.
Доколкото се установи, че по отношения на най-малко три от описаните нарушения
са спазени горните императиви, е налице хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ сочеща на системност.
СГС намира, че по гр.д. № 15271
по описа на СГС за 2013г. ищецът, като процесуален представител на ПРБ не е депозирал писмено становище по касационната жалба по делото. Видно от цитираната по-горе трудова
характеристика на ищеца, негово основно задължение е било да представлява
ответната прокуратура по дела, в които е конституирана като страна. Ищецът сам
твърди, че е изготвял отговор на исковата молба и други становища по делото,
поради което съдът счита, че конкретната работа по делото му е била възложена.
По делото е безспорно, че ищецът не е изпълнил задължението си да се яви в
проведеното по делото открито съдебно заседание или да представи писмено
становище. Самият ищец развива довод, че представянето на становище не е било
нужно, тъй като останалите ответници са представили такова. Първо, по делото
липсват данни останалите ответници да са подали становище от името на П., няма
и данни ищецът да е уведомил никой от ръководителите си, че „според него“ представянето
на становище е излишно, защото доводите на останалите ответници са достатъчни
за потвърждаване на въззивното решение. Настоящата инстанция намира, че подобна
„преценка“ на представителя на ПРБ /в случая юрисконсулта/ излиза извън
неговите правомощия. Развитите доводи относно депозиране на отговор на
касационната жалба, което е свързано с допустимостта на жалбата до разглеждане,
а не с разглеждането по същество, не променя извода за допуснати нарушения от
страна на ищеца. С определение № 437 от 05.06.2018 г. на основание чл.280,
ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и е било
насрочено съдебно заседание на 26.09.2018
г. В това съдебно заседание
представител на ПРБ не се е явил и не е взел становище по касационната жалба.
Настоящата инстанция също намира, че на тази дата е приключил периодът на
осъществяване на нарушението на трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина може да
бъде конкретизирано както с определени дати, така и предвид спецификата на
работата и с определен период на
нарушение. С решение № 137 от
18.02.2019 г. по гр.д. № 2957/2017 г. на ВКС на Р България, ІІІ го е отменил
решение от 07.11.2016 г. по в.гр.д. №4012/2015 г. на САС и потвърденото с него
решение от 31.07.2013 г. по гр.д. № 15271/2013 г. на СГС и вместо него е осъдил
при условията на солидарност ПРБ, „Б.Р.-16“ ЕООД И.Б.и О.С.да заплатят на
„Държавна лаборатория Б.Р.“ соченото обезщетение. Нарушението се състои в непредставяне
на отговор по допустимостта на касационната жалба, и в последващо неявяване на
ищеца като процесуален представител на ПРБ при разглеждане на касационната
жалба по същество. Ирелевантни се явяват доводите, че касационното обжалване се
осъществява в условията на солидарност срещу четиримата ответници, поради което
не е необходимо останалите ответници да са подали становище от името на П..
Както бе посочено по-горе, не е в правомощията на ищеца, като процесуален
представител на ПРБ да прави „преценка“ дали да подава отговор или не, дали да
се явява в съдебно заседание или не, а ако същият е „счел“, че това не е необходимо,
то е следвало да уведоми за тези си действия никой от ръководителите си, за
което по делото липсват доказателства. По силата на длъжностната си
характеристика, ищецът е бил длъжен за извърши тези две действия и като е
пренебрегнал задълженията си, е нарущил трудовата дисциплина, а нарушението е
чрез бездействие.
Относно работата по гр.д. № 19413/2015 г. на СРС, с ответник ПРБ, е посочено, че поради
отпуск на титуляра, за открито съдебно заседание на 01.07.2019 г. е следвало да
се яви ищецът в качеството на процесуален представител на ответната
прокуратура, нещо, което той не е сторил и делото е било отложено за друга
дата-14.10.2019 г.
По делото е безспорно, че ищецът не се е явил в открито съдебно
заседание, проведено на 01.07.2019 година по гр.д. № 19413 по описа на
Софийския районен съд за 2015 година. В конкретния случай на ищеца е било
наредено да замества своя колежка, работеща по делото, поради което следва да
се приеме, че работата му е била възложена. Нарушението е било извършено в деня
на заседанието, на което ищецът не се е явил, а именно на 01.07.2019 г. Отново
„преценката“ на ищеца, че не е било
необходимо да се явява в открито съдебно заседание, защото е съществувала
възможност то да се отложи, не е в неговите правомощия, а на съдебния състав,
разглеждащ делото. Ищецът сочи като довод още, че на същата дата 01.07.2019 г.
от Главния секретар на АГП е му е била възложена спешна задача в рамките на
работния ден да изготви справка за имущественото състояние на съдлъжниците по
ИЛ, което е едно от основните му задължения по смисъла на чл.8, ал.1 и ал.2 от
Правилника за администрацията на ПРБ. Настоящата инстанция не възприема доводите
на процесуалния представител на ищеца, че възлагането изпълнението на две неидентични
задачи в един и същ времеви период от един и същ ръководен орган, който е
висшестоящ в ерархията спрямо прекия ръководител на работника/служителя,
противоречи на разпоредбата на чл.8 от КТ относно принципа за добросъвестност,
поради което не може да се приеме за дисциплинарно нарушение неуведомяването на
прекия ръководител за възлагането на работа от структурно висшестоящ орган. СГС
приема, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, извършено отново чрез
бездействие, като ищецът е бил длъжен да
се яви в открито съдебно заседание по силата на длъжностната си характеристика,
но е пренебрегнал това задължение. Той е следвало да уведоми някого за
решението си да извършва справки за сметка на явяването си в открито съдебно
заседание, като това е или прекия си ръководител, или структурно по-горе
стоящият орган. Най-накрая, действително по делото липсват данни за
невъзможността на ищеца да извърши и двете действия, предвид вида и сложността
на задачата по извършване на справка.
Относно неизпълнение на задължението на ищеца да
поиска вписване в Агенцията по
вписванията на решението, постановено по гражданско дело № 3340 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2015 година, в предвидения от закона шестмесечен срок,
СГС намира също, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в бездействие, като за ищеца е съществувало задължение да поиска
вписване на съдебното решение в 6-месечен срок, но той не го е изпълнил.
Нарушението е довършено на 26.01.2019 г., денят, в който е изтекъл срока за
вписване на решението. По делото липсват данни, че прекият ръководител на ищеца му е забранил да
поиска вписване. Това обстоятелство не се опровергава от обясненията по
същество, от твърденията за невъзможността на ищеца поради служебно положение да бъде изискано устно/писмено заявление от
съдебния администратор на ОП-Пловдив относно обстоятелството не ли търсено от
нейна страна на съдействие за осигуряването на прокурорски помощник, който да
предприеме необходимите действия по вписване на решението в периода преди
доклада на ищеца до прекия ръководител. Най-накрая във въззивната жалба се
твърди, че за ответника не са произлезли щети от това невписване, защото
вписване е било извършено в периода преди извършването на публичната продан на имота от друг служител, който по силата на
заповед за заместване е замествал ищеца по време на ПГО. Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че е без значение твърдението на ищеца че работодателят не е бил ощетен, тъй като основанието за уволнение не
е нанасяне на някакви материални щети за работодателя. На основание чл. 186,
изр. второ от КТ, при установени дисциплинарни нарушения дисциплинарните наказания се налагат независимо
от имуществената, административнонаказателната
или наказателната отговорност.
Относно
неизпълнение на възложената работа по см. на чл.187, т.3 от КТ, то е само по себе си тежко
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като се отнася до най-съществения
елемент на трудовото правоотношение- престирането на работна сила. Налице е такова предвид
гореизложеното.
Ето защо, оплакванията срещу решението на първоинстнационния съд са
неоснователни, уволнението е законно, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ като
неоснователен подлежи на отхвърляне. Понеже уважаването на иска по чл.344,
ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната работа и на иска по чл.344, ал.1,
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без
работа, предпоставя признаване на уволнението за незаконно, то и тези два иска са
неоснователни, както и иска с правно
основание 221, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на 2 700,60 лева.
Първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените
по делото разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението следва да бъде
върнато на СРС за поправка на ОФГ в частта, в която е осъдил ищеца да заплати
разноски в размер на 100 лв., но не е посочено в полза на кого.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 04.05.2020 г. по гр.д. № 62577/19г. на СРС, ГО, 119 с-в.
ОСЪЖДА П.Н.А.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат И.А.С.,*** да заплати на П. на Република
България, БУЛСТАТ ********, със седалище
и адрес на управление в гр. София на бул. „Витоша" № 2, представлявана от
главния прокурор, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е.В. направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер по 100 лв.
ВРЪЩА делото на СРС за поправка на ОФГ на решението в частта, в която е осъдил ищеца да
заплати разноски в размер на 100 лв., но не е посочено в полза на кого.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.