ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…….
гр. Варна, ………….. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Трети касационен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
като разгледа докладваното от съдията Д. Рачева касационно н.а.х.д. № 552 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба от Арамайс М., ЛНЧ **********, срещу Решение № 7/20.01.2020 г.
на Варненски районен съд, ХХІХ състав, постановено по н.а.х.д. № 5203 по описа
на съда за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
19-0819-006001/31.10.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, с което на М. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от същия закон са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Към делото е приложена и частна жалба от
страна на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна
срещу разпореждане от 03.02.2020 г. по делото, с което районният съд е посочил,
че в ЗАНН и НПК няма процесуален ред за допълване на решението, поради което
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
направено с касационна жалба. ОД на МВР – Варна претендира отмяна на
разпореждането и постановяване на определение, с което на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН да бъде
уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В молба – становище по частната жалба
касаторът твърди, че тя е неоснователна, тъй като искането за разноски не е
било направено своевременно.
Съдът, след като
се запозна с твърденията в частната жалба и доказателствата в делото, намира
частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна,
за която е налице правен интерес от произнасяне по искането за юрисконсултско
възнаграждение.
Разгледана по
същество, частната жалба е основателна.
В хода на производството пред въззивната
инстанция в съответствие с действащата редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
ответникът във въззивното производство е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането е направено в писмени бележки, представени преди
последното по делото съдебно заседание. С решението е потвърдено наказателното
постановление, но мотиви и диспозитив за разноските липсват.
В срока по чл. 248 от ГПК от страна на
ответника е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.
По това искане е постановено разпореждане
от 03.02.2020 г., в което въззивният съд е посочил, че в ЗАНН и НПК не е
предвидена възможност за допълване на решение и въззиваемата страна би могла да
се възползва от правото си на жалба.
Срещу това
разпореждане на 06.02.2020 г. е подадена частна жалба, копие от която е връчено
на насрещната страна, която с молба от 19.02.2020 г. е изразила становище по
искането.
С обжалваното
разпореждане въззивният съд е отказал да се произнесе по искане за допълване на
решението в частта за разноските с мотива, че НПК и ЗАНН не предвиждат
възможност за такова допълване.
Действително в
правилата на НПК, приложими в производствата по чл. 63 от ЗАНН пред районния
съд на основание чл. 84 от същия закон, допълване на решение в частта за
разноските не е предвидено.
Нормата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, приета с измененията на закона, обн. ДВ бр. 94 от 2019 г., в
сила от 03.12.2019 г., обаче предвижда, че по въпросите на разноските в
съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН приложим е редът на АПК. Това
означава, че доколкото в АПК не е уредено изрично допълването и изменението на
съдебни решения в частта за разноските, по препращане от чл. 144 от АПК
приложение следва да намери чл. 248 от ГПК., който допуска такова допълване и
изменение на решението. Нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН относно реда за
произнасяне по разноски във въззивното производство по ЗАНН е специална спрямо
чл. 84 от същия закон, поради което дерогира процесуалните норми на НПК по тези
въпроси.
Освен това
произнасянето по искането за разноски във въззивната инстанция от страна на
касационния съд чрез произнасяне по частна жалба срещу разпореждане, с което е
отказано искането за изменение да бъде разгледано по същество, би довело до
решаване на въпроса от една единствена съдебна инстанция с неподлежащ на
обжалване акт, което противоречи на правилото за двуинстанционност по чл. 131
от АПК.
Това налага
отмяната на разпореждането, което прегражда пътя на защита на ответника по
касация, и връщането на искането за допълване на решението в частта за
разноските на същия състав на районния съд, който да се произнесе с акт по
съществото на искането в съответствие с указанията, дадени в мотивите на това
определение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 235 от Административнопроцесуалния кодекс,
Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от
03.02.2020 г., постановено от Варненски районен съд, ХХІХ състав по н.а.х.д. №
5203 по описа на съда за 2019 г., с което съдът е отказал да се произнесе по
съществото на искане вх. № 8997/03.01.2020 г. на Областна дирекция на МВР –
Варна за изменение на Решение № 7/20.01.2020 г. на Варненски районен съд, ХХІХ
състав, постановено по същото дело, в частта за разноските.
ВРЪЩА искането на същия
състав на Варненски районен съд за произнасяне по съществото на искането.
Определението не подлежи
на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.