РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Кюстендил, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Преслава Кр. Дякова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело №
20251520100357 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от А. Г. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, против „Ейч Джи - Кредит Груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Иван Вазов“ № 12, с която е
предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №
***** г. е нищожен поради противоречие със закона.
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2024г. ищецът сключил договор за
потребителски кредит № ******** с „Ейч Джи - Кредит Груп“ ООД, като страните се
договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2000.00 лева. Същият следвало да бъде
върнат в срок до 05.03.2024г. /на една вноска/, при фиксирана годишна лихва в размер на
36,00% и ГПР 42,58%, като общият размер на дължимата сума бил 2400.00 лева. В чл. 21 от
процесния договор било уговорено задължение на кредитополучателя в тридневен срок от
неговото сключване да предостави обезпечение по кредита – един поръчител, като при
неизпълнение на това задължение се дължала месечна неустойка, за размера на която обаче
нямало данни.
Поддържа, че в конкретния случай бил посочен размерът на ГПР, но от съдържанието
на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. Сочи, че посоченият размер на ГПР не отговаря на действително
приложимия между страните, който надхвърлял максимално допустимия съгласно чл. 19, ал.
4 ЗПК. След като в договора не бил посочен ГПР при съобразяване на всички участващи
при формирането му елементи, което водело до неяснота относно неговия размер, не
можело да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченото
съставлявало основание за обявяване недействителността на целия договор за кредит на
основание чл. 22 ЗПК. По тези и останалите подробно изложени в исковата молба
1
съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ейч Джи -
Кредит Груп“ ООД, с който се изразява становище, че предявеният иск е недопустим, а по
същество - неоснователен.
Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № **** г. между „Ейч
Джи - Кредит Груп“ ООД /кредитодател/ и А. Г. В. /кредитополучател/. Твърди се, че
вземанията, произтичащи от кредитното правоотношение, са прехвърлени от ответника на
трето лице - „Туинс Капитал“ ЕООД, с договор за цесия от 06.08.2024г., за което прехвърляне
длъжникът – ищец бил надлежно уведомен. С оглед осъществената цесия ответникът нямал
качеството на кредитор на ищеца, поради което и предявеният иск се явявал недопустим
поради липса на правен интерес.
Излагат се съображения, че процесният договор за паричен заем е действителен,
сключен в законоустановената форма и при спазване на законовите изисквания. При
неговото сключване на кредитополучателя били предоставени общите условия, в които било
посочено по какъв начин се образува ГПР. В същия не се включвали разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, каквито са
лихвите за забава и неустойките.
По изложените съображения се иска производството по делото да бъде прекратено,
съответно предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства, че
на 05.02.2024г. е сключен договор за потребителски кредит № ********, по силата на който
ответникът „Ейч Джи - Кредит Груп“ ООД /като заемодател/ е предоставил на ищеца А. Г. В.
/като заемател/ сума в размер на 2000.00 лева. Видно от чл.3 от представения /и неоспорен
от страните/ екземпляр на договор за кредит, в него е предвидено, че периодичността и
датите на погасителните вноски са посочени в „схема за погасяване“, представляваща
неразделна част от договора, лихвата по кредита е 3 % от стойността на главницата, а ГПР е
в размер на 42.58 %, като олихвяването се извършва ежемесечно. Предвидено е още, че при
неспазване на раздел V чл. 21 /в срок от три дни кредитополучателят да предостави
обезпечение по кредита - един поръчител, отговарящ на предварително обявените от
кредитора условия/, се начислява неустойка. По делото не е представена „схема за
погасяване“.
Представен е стандартен европейски формуляр, в който са посочени срокът на
договора /1 месец до 05.03.2024г./, размерът на вноската /2400.00 лева/, размерът на
фиксираната годишна лихва /36.00 %/ и ГПР /42.58 %/.
Представен е и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.08.2024г., по
силата на който ответникът „Ейч Джи - Кредит Груп“ ООД е цедирал на „Туинс Капитал“
ЕООД, ЕИК *********, вземанията си, произтичащи от процесния договор за потребителски
кредит.
По общодостъпен кредитен калкулатор на ГПР с параметри както следва: размер на
кредита 2 000 лв., срок на кредита в месеци - 1 и фиксиран лихвен процент - 36%, съдът
служебно изчисли ГПР 42.58 % /какъвто е и обявеният в процесния договор за кредит
размер/. Посоченото обуславя извод, че предвидената в договора неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита не е включена като разход при изчисляване на
ГПР – обстоятелство, което не се и оспорва от ответната страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
2
Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищеца и ответното
дружество е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем с
посоченото по-горе съдържание. Сключеният с „Ейч Джи - Кредит Груп“ ООД договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, респ. § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, поради което се ползва с потребителската закрила на ЗЗП /чл. 143 и сл. от ЗЗП/
срещу неравноправно договаряне, за което съдът следи служебно.
Искът е предявен при наличие на правен интерес срещу надлежна страна –
насрещната страна по договора за кредит, поради което и същият е процесуално допустим.
Съдът не споделя релевираните в тази връзка възражения от ответника, като по-подробни
съображения е развил в определението си по чл. 140 ГПК, които не е необходимо да
приповтаря.
В чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски
кредит, като в чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е
посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Според § 1, т. 1 ДР на ЗПК, общи разходи по кредита са всички разходи, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В случая, така както е уговорена, процесната неустойка е предназначена да
санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за кредит. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума. Ето защо,
посочената неустойка следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от
легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход. Несъмнено уговорената
3
неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява по своята същност разход, пряко
свързан с договора за потребителски кредит, който е известен на кредитора още към
момента на сключване на договора. Поради това неустойката трябва да бъде включена в
изчислението на ГПР, което в случая не е сторено.
Предвид неточното посочване на ГПР в договора за кредит, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29 ЕО. Посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите,
различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на
годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, което съгласно разпоредбата на 22 ЗПК води до неговата недействителност.
Ето защо, съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № **** г., сключен между ищеца и ответника „Ейч Джи -
Кредит Груп“ ООД, е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в общ размер на 646.00 лв., включващи 550.00 лв. адвокатски хонорар
и 96.00 лв. държавна такса.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона, договор за потребителски кредит
№ **** г., сключен между А. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.
*, ет. *, ап. **, и „Ейч Джи - Кредит Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. „Иван Вазов“ № 12.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Ейч Джи - Кредит Груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Иван Вазов“ № 12, да
заплати на А. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
сумата от 646.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4