Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 29. 09. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 4618 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258. и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и
следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** (въззивник).
С нея се обжалва Решение № 498358, постановено
на 01. 10. 2018 г. от Софийския районен съд, 41-ви състав, по гр. д. № 11854
по описа на Софийския районен съд за 2018 г. Пред първата инстанция въззивникът
е предявил четири кумулативно съединени иска за установяване на съществуването
на парични вземания срещу Г.Б.Г.:
за главница за
предоставена топлинна енергия в размер на 412 лева и 52 стотинки;
за главница за
услуга дялово разпределение в размер на 49 лева и 97 стотинки;
за обезщетение
за забавата за вземането за предоставена топлинна енергия в размер на 97 лева и
14 стотинки;
и за
обезщетение за забавата за вземането за услугата дялово разпределение в размер
на 14 лева и 33 стотинки.
С обжалваното
решение районният съд частично е отхвърлил първите два иска поради погасителна
давност и изцяло е отхвърлил другите два иска по чл. 86. от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), понеже е намерил, че ответникът не е бил
изпаднал в забава.
Въззивникът обжалва
решението в отхвърлителната част като неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон. Твърди, че в случая са приложими Общите условия от 2014 г.
Според тях и предвид издадените кредитни известия намира, че изискуемостта
всъщност е била настъпила в относително по-късен момент, поради което
погасителната давност не е била изтекла при подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Иска решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени изцяло. Претендира сторените разноски пред настоящата инстанция,
включително и възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.
259., ал. 1. от ГПК не е постъпила въззивна жалба от третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД, ЕИК *******.
В срока по чл.
263., ал. 1. от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.Б.Г., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „*******., съдебен адрес ***. (въззиваем). При даването на ход
на устните състезания въззиваемият изразява мнение, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно. Районният съд
правилно е бил приложил погасителната давност съответно установеното в основни
нормативни актове, а не според общите условия на въззивника.
След като разгледа становищата на страните и
съобрази правото и събраните по делото доказателства, съдът направи следните
правни и фактически изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
След служебна
проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
То е също така и правилно по следните съображения.
Районният съд
правилно е установил, че Г.Б.Г. е собственик на процесния топлоснабден имот:
апартамент № 21, находящ се в град София, ж. к. „*******. Този извод е направен
въз основа на представения препис от Столична община, район „Подуяне“, на
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, сключен на 19. 05. 1992 г. (л. 98. от делото на районния съд,
исково производство). Въз основа на този факт е направен правилният извод, че Г.Б.Г.
има качеството потребител на топлинна енергия за процесния период. Правилно
районният съд е приел за установено също така, че Г.Б.Г. е получавал услугата
дялово разпределение въз основа на договор от 2002 г., сключен между етажната
собственост на бл. 144. и „Т.С.“ ЕООД
(л. 12. и следващите от делото на районния съд, исково производство). След това районният съд е приел за
установени предоставени топлинна енергия
и услуга дялово разпределение на обща стойност по 462 лева и 51 стотинки (за
предоставена топлинна енергия) и 49 лева
и 97 стотинки (за дялово разпределение) за процесния период въз основа на
заключението по изготвената комплексна съдебна техническа и счетоводна
експертиза.
Въззивникът
оспорва единствено настъпването на погасителната давност на вземанията за
главница, което първата инстанция е възприела. Той не обжалва решението в
частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за забава в размер на
законната лихва и затова въззивният съд не следва да проверява правилността на
решението в тази част.
Районният съд
правилно е приложил кратката тригодишна погасителна давност предвид
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело
№ 3 от 2011 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на
Върховния касационен съд. На следващо място, правилен е и изводът за началния
момент на течението на погасителната давност. За претендираните вземания за
топлинна енергия и такса дялово разпределение за процесния период в следния
интервал: от началото на процесния
период 01. 05. 2013 г. до 28. 02. 2014 г. са приложими общите условия за
предоставяне на топлинна енергия от 2008 г. Съобразно тях районният съд
правилно е преценил, че изискуемостта за всяко от периодичните месечни вземания
е настъпила с изтичането на тридесет дни след края на месеца, за който всяко от
вземанията се отнася (чл. 33., ал. 1. от общите условия от 2008 г.). Тогава
изискуемостта на последното вземане в този интервал (най-късно настъпилата
изискуемост), е настъпила на 28. 03. 2014 г.
Давността е
била прекъсната с обратно действие при предявяването на иска по чл. 422. от ГПК, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Тази дата е 17. 07. 2017 г. При това положение тригодишната давност
за най-късното вземане от интервала 01. 05. 2013 г. – 28. 02. 2014 г., станало
изискуемо на 28. 03. 2014 г., е била изтекла преди предявяването на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение. Затова изводът на районния съд за
частично погасяване по давност на вземанията в процесния период (или за
погасяване по давност на вземанията за интервала от него от 01. 05. 2013 г.
до 28. 02. 2014 г.) е правилен. По тези
съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски. Предвид изхода
на делото, въззивникът няма право да му бъдат присъдени разноски. Въззиваемият,
от друга страна, не е претендирал присъждането на разноски. Поради това
разноски не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
498358, постановено на 01. 10. 2018 г.
от Софийския районен съд, 41-ви състав, по гр. д. № 11854 по описа на Софийския
районен съд за 2018 г.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззивника: „Т.С.“
ЕООД, ЕИК *******.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.