№ 95
гр. гр. Добрич, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20213200900085 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Водоснабдяване
и канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, бул.“3-ти март“ №59 срещу „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, бул.“Цар Борис III“ №201 иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 520 000 лв.,
представляваща платена при начална липса на основание цена на ел.енергия
по фактура №**********/30.06.2018 г., задължението по която е прехвърлено
на ответника с договор за цесия от 19.07.2018г., сключен с „Енергийна
финансова група“ АД, ведно със законната лихва върху главното
задължение, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 16900
лв. (съгласно допуснато изменение с определение №96/15.04.2022г.),
представляваща обезщетение за забава върху главното задължение за периода
от 26.02.2021г. до 22.06.2021г.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства: До месец август 2018 г. „Водоснабдяване и канализация
Добрич" АД е било част от балансиращата група на „Енергийна финансова
1
група“ АД /"ЕФГ АД/, като впоследствие за същата била открита процедура
по обявяване в несъстоятелност и отнемане на лицензията за доставка на
електрическа енергия и координатор на балансираща група. За периода на
договорните отношения „ВиК Добрич" АД имало задължения към доставчика
на електрическа енергия „ЕФГ“ АД по издадени фактури за доставка на
електрическа енергия на обекти на дружеството.
На 19.07.2018 г. ищецът получил уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от
„Енергийна финансова група" АД - в несъстоятелност, ЕИК131332101, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша", ул. „Вихрен" №
10, представлявано от Николай Вузев- изпълнителен директор относно
прехвърляне на вземания по фактура за доставка на електроенергия №
**********/30.06.2018 г. на „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С.. Уведомлението е получено и входирано с № ВиК-
3657/19.07.18 г. в 8:04:21 часа в деловодството на „ВиК Добрич" АД.
Съгласно полученото уведомление „Енергийна финансова група" АД в
несъстоятелност е прехвърлила на „В.“ ЕООД вземането си по фактура №
**********/30.06.2018 г. за сумата от 773 744,40 лв., представляваща
дължима цена за доставена електрическа енергия, ведно с непогасените към
деня на сключване на договора за цесия главница и лихви за забава,
включително всички разноски и всякакви други изтекли до момента лихви,
заедно с всички привилегии и обезпечения. Посочено е, че от датата на
получаване на настоящото уведомление следва да се изпълняват всички
платежни задължения по договора за цесия до размера на сумата и да се
извършват плащания в полза на „В." ЕООД по посочена банкова сметка.
Посочено е, че между страните е сключен договор за цесия на 17.07.2018 г.
На същата дата след първото уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД посочено
по-горе, с вх. № 3699/19.07.2018 г. в 15:24:43 е получено второ уведомление
по чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Енергийна финансова група" АД в несъстоятелност
за прехвърляне на вземане по същата фактура № **********/30.06.2018 г. за
сумата от 773 744,40 лв. на „Електроенергиен системен оператор" ЕАД.
Посочено е че между страните е сключен договор за цесия от 19.07.2018 г.
От изложеното, следва че договорът за цесия между „ЕФГ“ АД и „ЕСО"
АД е сключен два дни след договора между „ЕФГ“ АД и „В." ЕООД.
Към момента на получаване на уведомленията дружеството не е взело
предвид, че Договора за цесия между „Енергийна финансова група" АД в
2
несъстоятелност и „В." ЕООД е с дата /17.07.2018 г./ предхождаща договора
за цесия между „Енергийна финансова група" АД в несъстоятелност и
„Електроенергиен системен оператор" ЕАД /19.07.2018 г./, поради което за
периода от 24.07.2018 г. до 14.09.2018 г. „ВиК Добрич" АД е извършило без
основание и съответно „ЕСО" ЕАД е получило без основание следните
плащания в размер общо на 520 000 лв.: 24.07.2018г. – 10000 лв.; 26.07.2018г.
– 10000 лв.; 27.07.2018г. – 10000 лв.; 30.07.2018г. – 10000 лв.; 31.07.2018г. –
10000 лв.; 01.08.2018г. – 10000 лв.; 02.08.2018г. – 10000 лв.; 03.08.2018г. –
10000 лв.; 06.08.2018г. – 20000 лв.; 07.08.2018г. – 20000 лв.; 08.08.2018г. –
30000 лв.; 09.08.2018г. – 20000 лв.; 09.08.2018г. – 20000 лв.; 13.08.2018г. –
30000 лв.; 14.08.2018г. – 100000 лв.; 28.08.2018г. – 100000 лв.; 12.09.2018г. –
50000 лв.; 14.09.2018г. – 50000 лв.
С писмо с изх. № ВиК-3383# 1/18.11.2020 г. „ЕСО" ЕАД е уведомено за
установеното несъответствие, представляващо плащане без основание,
съответно получаване от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД без
основание от „ВИК Добрич" АД на сумата от 520000 лв., както и че следва да
възстанови получените без основание суми. Отговор по писмото във „ВиК
Добрич" АД не е постъпил, поради което на 19.02.2021 г. е връчена
Нотариална покана с рег. № 767, том I, № 67 на Нотариус Ксения
Белазелкова, нотариус в район - Софийски районен съд, рег. № 043 на НК с
указан седмодневен срок за плащане на сумата от 520 000 лв., считано от
датата на получаване. Поканата е получена от „ЕСО" ЕАД на 19.02.2021 г.
След изтичане на срока за плащане посочен в нотариалната покана, както и до
настоящия момент не е постъпило плащане от „ЕСО" ЕАД, поради което за
„ВиК Добрич" АД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Съгласно чл.99, ал.2 и ал.4 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, като прехвърлянето има
действие между страните от подписването, а спрямо третите лица и длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. В тази
връзка вторият договор за цесия от 19.07.2018 г. сключен между „ЕФГ“ АД и
„Електроенергиен системен оператор“ АД е нищожен на основание чл.26,
ал.2, предл.2 от ЗЗД, на първо място защото на 17.07.2018 г. за същото
вземане е сключен договор за цесия между „ЕФГ“ АД и „В." ЕООД. Няма как
цедента да сключи два договора за едно и също вземане с два различни
3
цесионера. Договорът е нищожен, тъй като има невъзможен предмет. Нещо
повече, след като веднъж вече на 17.07.2018 г. „ЕФГ“ АД е прехвърлило на
„В." ЕООД вземането си от „ВиК Добрич" АД по фактура №
**********/30.06.2018 г., следва че на 19.07.2018 г. „ЕФГ“ АД вече не е било
титуляр и собственик на вземането по фактура № **********/30.06.2018 г.,
поради което и не може да го прехвърли на „ЕСО" АД, съответно последното
не е станало титуляр/собственик на това вземане.
От изложеното следва, че „Електроенергиен системен оператор“ АД не е
станало титуляр/собственик на вземането от „ВиК Добрич" АД по фактура №
**********/30.06.2018 г., поради което и извършените плащания от страна на
„ВиК Добрич" АД към „ЕСО" АД за погасяване на задълженията по фактура
№ **********/30.06.2018 г. са направени без основание, съответно паричните
суми са получени от „ЕСО" АД без основание, и следва да се върнат на „ВиК
Добрич" АД.
Ответната страна е подала в срока по чл.367, ал.1 ГПК отговор на исковата
молба с вх.рег.№1964/17.08.2021г. Оспорва се допустимостта и
основателността на исковата претенция.
Излагат се съображения, че прехвърленото вземане по фактура №
**********/30.06.2018 г. е преминало в патримониума на цесионера
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД в деня на подписване на договора
за цесия № 0100-ЦУ/19.07.2018 г. В същият ден- 19.07.2018 г., след
подписването на договора за цесия, цедентът ЕФГ АД писмено е уведомил
длъжника „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД за прехвърленото
вземане.
На 14.08.2018 г. между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „В и
К Добрич" АД се сключва споразумение № 0108-ЦУ/14.08.2018 г., с което
длъжникът „В и К Добрич" АД признава задължението си към кредитора ЕСО
ЕАД в размер на 773 744,40 лв. Към датата на подписване на цитираното
споразумение задължението на „В и К Добрич" АД възлиза на 588 190,48 лв.,
поради извършени от страна на длъжника частични плащания към ЕСО ЕАД,
описани подробно в самото споразумение. Чрез споразумение № 0108-
ЦУ/14.08.2018 г. остатъка от дължимата сума в размер на 588 190,48 лв. се
разсрочва до 31.10.2018 г. на вноски, описани в т.4 от споразумението. В
изпълнение на договореното между страните по споразумението, „В и К
Добрич" АД прави четири на брой плащания по сметка на „Електроенергиен
4
системен оператор“ ЕАД в общ размер на 330 000,00 лв., както следва: на
14.08.2018 г.- 130 000,00 лв.; на 28.08.2018 г.- 100 000 00 лв. на 13.09.2018 г.-
50 000,00 лв. и на 14.09.2018 г.- 50 000,00 лв. Тъй като длъжникът „В и К
Добрич" АД след 14.09.2018 г. е спрял да погасява задълженията си по
споразумение № 0108-ЦУ/14.08.2018 г., на 05.10.2018 г., с писмо изх. № ЦУ-
ПМО-3698/05.10.2018 г., ЕСО ЕАД го е уведомило за изпадането му в забава
по отношение на дължимата към 04.10.2018 г. сума. С писмо изх. № ВиК-
5347/07.11.2018 г. „В и К Добрич" АД уведомява, че тъй като срещу
„Енергийна Финансова Група" АД ( цедента по договор за цесия № 0100-
ЦУ/19.07.2018 г.) е открито производство по несъстоятелност, отказва да
изпълнява своите задължения към ЕСО ЕАД по споразумение № 0108-
ЦУ/14.08.2018 г., за да избегне двойно плащане-към ЕСО ЕАД и към
откритата особена сметка на дружеството ЕФГ АД. На 21.11.2018 г. на „В и К
Добрич" АД е връчена нотариална покана от ЕСО ЕАД чрез нотариус Ирена
Пенева, с район на действие РС- Добрич, с рег. №177 на НК. С цитираната
нотариална покана ЕСО ЕАД е дал на длъжника „В и К Добрич" АД
едноседмичен срок за доброволно изпълнение на просрочено задължение към
ЕСО ЕАД по сключеното между страните споразумение № 0108-
ЦУ/14.08.2018г., в общ размер на 258 190,48 лв., ведно със законната лихва
върху размера на просроченото плащане, считано от датата уговорена между
страните до деня на постъпване на дължимата сума по банковата сметка на
ЕСО ЕАД. След връчването на нотариалната покана по сметките на ЕСО ЕАД
не е постъпвало плащане от „В и К Добрич" АД, поради което ЕСО ЕАД е
подало искова молба срещу длъжника на 10.01.2019г. за неизплатената част
по споразумение №0108-ЦУ/14.08.2018г., като е образувано т.д.№14 по описа
на ДОС за 2020г.
В нито един момент длъжникът „В и К Добрич" АД не е правил възражение
за недължимост на цедираното вземане и не е споменавал за наличие на друг
договор за цесия с предмет фактура № **********/30.06.2018 г. Нещо
повече, длъжникът „В и К Добрич" АД многократно е признавал
задължението си, както с подписването на споразумение №0108-
ЦУ/14.08.2018г., така и с изричното признаване на основанието и размера на
исковата претенция по т.д.№14 по описа на ДОС за 2020г.
Въпреки знанието си към 19.07.2018 г., както сам твърди длъжника, същият
е пропуснал да направи възражение и да представи договора за цесия,
5
сключен между ЕФГ АД и „В." ЕООД в законоустановения преклузивен срок
(с отговора на исковата молба) по образуваното срещу него от ЕСО ЕАД търг.
дело №14/2020 г. по описа на ОС- Добрич, поради което е загубил
възможността да направи това по-късно-чл.133 от ГПК. Очевидно е, че в
случая не е налице хипотезата на чл.133, изр.посл. ГПК: „пропускът да се
дължи на особени непредвидени обстоятелства". Не е налице и хипотезата на
чл.147 от ГПК-не са налице нови или нововъзникнали обстоятелства и
доказателства, които страната („В и К Добрич" АД) не е могла да узнае,
посочи и представи своевременно. Санкцията, предвидена от закона- чл.159,
ал.1 от ГПК е, че несвоевременните искания на страните за допускане на
доказателства, се отхвърлят от съда с определение.
Подписаното между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „В и К
Добрич" АД на 14.08.2018 г. споразумение № 0108-ЦУ/14.08.2018 г., с което
длъжникът „В и К Добрич" АД признава задължението си към кредитора ЕСО
ЕАД по фактура № **********/30.06.2018 г. и същото се разсрочва до
31.10.2018 г., има силата на закон между страните- чл.20 а от ЗЗД. По
правната си същност Споразумението представлява установителен договор, с
който вземането е определено от подписалите го страни като безспорно по
своите размер и основание. Същото е насочено към установяване на
действителното правно положение и има декларативно и регулиращо
действие в отношенията между страните по него, обвързва ги и представлява
самостоятелно правно основание за предявяване на искова претенция
(предявеният иск от ЕСО ЕАД срещу „В и К Добрич" АД по търг. дело
№14/2020 г. по описа на ОС- Добрич). Съдът е длъжен да се съобрази с
договорката, постигната между страните и да приеме, че отношенията между
тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили
изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки.
Цитираното Споразумение носи подписите на страните по него.
Автентичността на тази спогодба и в частност автентичността на подписа на
лицата, подписали спогодбата от името на ответника не е оспорена. Поради
това при липса на релевиран порок на волята, следва да се приеме, че
процесното споразумение материализира волеизявления на подписалите я
страни и в частност волеизявлението на длъжника за признаване на
паричното задължение спрямо кредитора ЕСО ЕАД в размера, отразен в
спогодбата. При наличието на такова валидно признание на дълга, въпросът
6
за действителността на основния договор би подлежал на изследване само ако
ответникът по реда и сроковете, установени в закона изрично е оспорил
облигационната връзка между страните -обстоятелство, което не е налице в
настоящия случай.
Ищецът е подал допълнителна искова молба с вх.рег.№2256/07.09.2021г.
Излагат се подробни съображения за неоснователността на възражението
на ответника "Електроенергиен Системен Оператор" АД за недопустимост
на иска. Сочи се, че т.д. № 14/2020 г. е с предмет различен от предмета на
настоящото дело.
Неоснователни са и възраженията свързани с чл.131, чл.133 и чл.147 от
ГПК, тъй като касаят преклузии по конкретно дело и не намират отношение
по други производства.
Поддържа се, че ищцовото дружество е извършило плащания без
основание, доколкото „ЕСО" ЕАД не е станало собственик на вземането от
„ВиК Добрич" АД по фактура № **********/30.06.2018 г.
Оспорва се, като невярно твърдението на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, че в нито един момент „ВиК Добрич" АД, не е правило
възражение за недължимост на цедираното вземане. С писмо с изх. № ВиК-
3383#1 /18.11.2020 г. „ЕСО" ЕАД е уведомено за установеното
несъответствие, представляващо плащане без основание, съответно
получаване от „ЕСО" ЕАД без основание от „ВиК Добрич" АД на сумата от
520 000лв., както и че следва да възстанови получените без основание суми.
На 19.02.2021 г. е връчена Нотариална покана с указан седмодневен срок за
плащане на сумата от 520 000 лв.
Оспорва се твърдението, че „ВиК Добрич" АД, многократно е признавал
задължението си по фактура № **********/30.06.2018 г. В случая ищецът не
оспорва, че му е доставено посоченото във фактурата количество
електрическа енергия, нито оспорва цената на електрическата енергия.
Цената е платена без основание на „ЕСО" АД вместо на „В.“ ЕООД. В
ищцовото дружество е получена покана с вх. № ВиК-4307#2/08.02.2019 г. от
„В.“ ЕООД за заплащане на цедираните съгласно Договор за цесия от
17.07.2018 г. от „ЕФГ" АД фактури, включително и фактура №
**********/30.06.2018г.
Обстоятелството, че е подписано споразумение, не означава, че вземането е
признато, доколкото впоследствие е установено, че има предхождащ договор
7
за цесия, което не е пречка да бъде предявен иск за неоснователно
обогатяване. Неотносима към цитираното споразумение е нормата на чл.20а
от ЗЗД. Между страните не е сключван писмен договор, който да е бил
изменян. В случая процесното споразумение няма характер на новация по
реда на чл.107 от ЗЗД.
В изпълнение на заповед № ФК-10-95/20.01.2021 г. на Директора на
Агенция за държавна финансова инспекция, на основание чл. 10, ал.1, т.3 и
чл.5, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция е възложена
финансова инспекция на ищцовото дружество, която е установила наличието
на два договора за цесия с предмет фактура № **********/30.06.2018г., както
и липсата на доказателства за предприети действия от страна на
„Водоснабдяване и канализация Добрич" АД гр. Добрич за възстановяване на
сумата от 520 000 лв., преведена на „Електроенергиен системен оператор"
ЕАД.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба с вх.рег.
№2601/01.10.2021г. Поддържат се заявените с отговора на исковата молба
възражения.
С определение №44/11.02.2022г. „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С. е конституирано като трето лице - помагач на
ищеца „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД.
Трето лице - помагач на ищеца изразява становище за основателност на
исковите претенции. Излагат се съображения, че ответникът е получил
процесните суми без правно основание, тъй като договорът за цесия от
19.07.2018г. не е породил правно действие поради предходно сключен
договор за цесия от 17.07.2018г.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2018г. между „Енергийна финансова група“ АД в качеството на
цедент и „В.“ ЕООД в качеството на цесионер е сключен договор за цесия. По
силата на договора цедента прехвърля на цесионера свое парично вземане от
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД в общ размер от 773744,40 лв.
по фактура №**********/30.06.2018г. за доставка на електроенергия за
м.юни 2018г., издадена на основание договор за продажба на електрическа
енергия и допълнителни споразумения към него от 31.07.2015г., 19.09.2016г.,
03.11.2016г., 02.10.2017г., меморандум от 24.11.2016г. и допълнително
8
споразумение от 13.12.2017г., сключени между „Енергийна финансова група“
АД и „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД.
Ищецът представя получено от него уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от
„Енергийна финансова група" АД относно прехвърляне на вземания по
фактура за доставка на електроенергия № **********/30.06.2018 г. на „В.“
ЕООД. Уведомлението е получено и входирано в деловодството на „ВиК
Добрич" АД с № ВиК-3657/19.07.18 г. в 8:04:21 часа.
Ответникът неуспешно е оспорил автентичността на горепосочените
договор за цесия и уведомление касателно подписа на Николай Вузев –
изпълнителен директор на „Енергийна финансова група“ АД. Съгласно
приетото по делото заключение по съдебно-почерковата експертиза /л.281-
301 по делото/, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено, подписът в оспорените документи е изпълнен от
Николай Вузев.
Ответникът се позова и на липсата на достоверна дата на оспорените
документи – договор за цесия от 17.07.2018г. и уведомление.
Разпоредбата на чл.181, ал.1 от ГПК постановява, че частният документ
има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който
настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа.
Уведомлението е с вх.№3657 от дата 19.07.2018г. от деловодството на
„ВиК Добрич" АД. Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза /л.268- 279 по делото/, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено, уведомлението е входирано с
посочения вх.№ на 19.07.2018г. в 8:04:21 часа. Вещото лице докладва, че
деловодната програма „Архимед“, използвана от ищцовото дружество е
създадена в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ
и електронния подпис. Антидатирането на документи не е позволено, защото
нарушава документооборота. Такава интервенция може да бъде направена на
ниво сървър, до който клиентите нямат достъп. Съответно тази интервенция
се отразява в регистратурата на сървъра и в историята на документа. От
извършената проверка вещото лице е установило, че за 19.07.2018г.
9
входящите номера вървят без нарушение на поредността им. От хронологията
на документа с вх.№3657 се вижда всяко едно действие по документа и се
прави извода, че няма данни за извършена злонамерена интервенция в
деловодната система на „ВиК Добрич" АД при входирането на уведомлението
по чл.99, ал.3 ЗЗД с дата 19.07.2018г. от „Енергийна финансова група" АД.
При това съдът приема, че ищцовото дружество е получило уведомлението
на 19.07.2018г. В уведомлението е посочено, че договорът за цесия е сключен
между на 17.07.2018 г. При което същото е годно доказателство по смисъла на
чл.181, ал.1 ГПК за датата на сключване на договора за цесия – 17.07.2018г.
На 19.07.2018г. между „Енергийна финансова група“ АД в качеството на
цедент и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД в качеството на
цесионер е сключен договор за цесия. По силата на договора цедента
прехвърля на цесионера вземането си по фактура №**********/30.06.2018г.
от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, за сумата от 773744,40 лв.
Общият размер на прехвърленото вземане към 19.07.2018г. възлиза на
773744,40 лв., съгласно приложена фактура №**********/30.06.2018г. за
продажба на електроенергия за периода 01.06.2018г. – 30.06.2018г. – така
чл.1, ал.3 от договора. Прехвърленото вземане е възникнало въз основа на
споразумение от 31.07.2015г. и допълнително споразумение към него от
12.12.2017г., сключени между „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД и
„Енергийна финансова група“ АД и преминава в патримониума на цесионера,
ведно с принадлежностите му, считано от датата на подписване на договора.
Ищецът представя получено от него уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от
„Енергийна финансова група" АД за прехвърляне на вземане по фактура №
**********/30.06.2018 г. за сумата от 773 744,40 лв. на „Електроенергиен
системен оператор" ЕАД. Уведомлението е получено и входирано в
деловодството на „ВиК Добрич" АД с вх. № 3699/19.07.2018 г. в 15:24:43
часа.
На 14.08.2018 г. между „Електроенергиен системен оператор" ЕАД и „В и
К Добрич" АД е сключено споразумение № 0108-ЦУ/14.08.2018 г. В същото
се сочи, че „В и К Добрич" АД признава задължението си към кредитора
„Електроенергиен системен оператор" ЕАД в размер на 773 744,40 лв. по
договора за цесия от 19.07.2018г., както и че към датата на подписване на
споразумението задължението на „В и К Добрич" АД възлиза на 588 190,48
лв., поради извършени частични плащания, описани в същото. Със
10
споразумението задължението за плащане на остатъка от дължимата сума в
размер на 588 190,48 лв. се разсрочва до 31.10.2018 г. на вноски, описани в т.4
от същото.
Ищецът „ВиК Добрич" АД представя доказателства /платежни нареждения
– л.11-28/ за извършени към „Електроенергиен системен оператор" ЕАД
плащания по договора за цесия от 19.07.2018г. в размер общо на 520 000 лв.:
24.07.2018г. – 10000 лв.; 26.07.2018г. – 10000 лв.; 27.07.2018г. – 10000 лв.;
30.07.2018г. – 10000 лв.; 31.07.2018г. – 10000 лв.; 01.08.2018г. – 10000 лв.;
02.08.2018г. – 10000 лв.; 03.08.2018г. – 10000 лв.; 06.08.2018г. – 20000 лв.;
07.08.2018г. – 20000 лв.; 08.08.2018г. – 30000 лв.; 09.08.2018г. – 20000 лв.;
09.08.2018г. – 20000 лв.; 13.08.2018г. – 30000 лв.; 14.08.2018г. – 100000 лв.;
28.08.2018г. – 100000 лв.; 12.09.2018г. – 50000 лв.; 14.09.2018г. – 50000 лв.
Като основание за извършените преводи е посочена фактура
№8960/30.06.2018г.
Ищецът „ВиК Добрич" АД е отправил до ответника „Електроенергиен
системен оператор" ЕАД нотариална покана с рег. № 767, том I, № 67 на
Нотариус Ксения Белазелкова, нотариус с район на действие СРС за
връщане на платената без основание сума от 520 000 лв., в 7-дневен срок от
датата на получаване. Поканата е получена на 19.02.2021 г. Страните не
спорят, че сумата не е върната.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключение,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, съгласно което за периода от 24.07.2018 г. до 14.09.2018 г. по сметка
на „Електроенергиен системен оператор" ЕАД са постъпили общо 18
плащания от страна на „ ВиК Добрич„ АД, в размер на общо 520 000,00 лв.,
всички с посочено основание за превода „ ф-ра № 8960/30.06.2018 г.", от
които: 10 000,00 лв. на 24.07.2018 г.; 10 000,00 лв. на 26.07.2018 г.; 10 000,00
лв. на 27.07.2018 г.; 10 000,00 лв. на 31,07.2018 г.; 10 000,00 лв. на 01.08.2018
г.; 10 000,00 лв. на 02.08.2018 г.; 10 000,00 лв. на 02.08.2018 г.; 10 000,00 лв.
на 03.08.2018 г.; 20 000,00 лв. на 07.08.2018 г.; 20 000,00 лв. на 08.08.2018 г.;
30 000,00 лв. на 08.08.2018 г.; 20 000,00 лв. на 09.08.2018 г.; 20 000,00 лв. на
10.08.2018 г.; 30 000,00 лв. на 14.08.2018 г.; 100 000,00 лв. на 14.08.2018 г.;
100 000,00 лв. на 28.08.2018 г.; 50 000,00 лв. на 13.09.2018 г.; 50 000,00 лв. на
14.09.2018 г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 520 000 лв., за периода от 26.02.2021 г. до 22.06.2021 г. е в размер
11
на 16900,00 лв.
От справка в ТРРЮЛНС се установява, че с решение на СГС от
28.08.2018г., постановено по т.д.№1907/2017г. е обявена
неплатежоспособността на „Енергийна финансова група“ АД и е открито
производство по несъстоятелност на същото. С решение от 10.10.2019г.
„Енергийна финансова група“ АД е обявено в несъстоятелност, постановено е
прекратяване дейността на предприятието на търговеца и са прекратени
правомощията на органите му.
Изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Нормата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД гласи, че който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне.
Съобразно Постановление №1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/1979г. на Пленума
на ВС, първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт/ договор, както и когато предаването е станало и без наличието
на някакво правоотношение.
С иска по чл.55 от ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал
на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на
ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата
хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а
ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно.
Ищецът счита, че договора за цесия от 19.07.2018г., сключен между
„Енергийна финансова група“ АД и „Електроенергиен системен оператор"
ЕАД, който ответникът сочи като основание за получаване на процесната
сума е нищожен поради невъзможен предмет - чл.26, ал.2, изр.1, пр.1 от ЗЗД.
Твърди се несъществуването на прехвърленото вземане, т. е. невъзможност на
предмета на договора за прехвърляне на вземане (цесия) по чл.99, ал.1 ЗЗД.
Договорът за прехвърляне на вземане (цесия) е консенсуален, неформален,
12
каузален и комутативен. Нормата на чл.99, ал.1 ЗЗД определя неговия
предмет като овластява кредитор да прехвърли своето вземане. Макар и
предметът на договора да е определено по съдържанието си вземане, по
аргумент от противното на нормата на чл.100, ал.1 ЗЗД съществуването му не
е предпоставка за възникване на правната връзка. Съществуването на
прехвърленото право и неговата принадлежност в патримониума на цедента
не обуславят действителността на договора за цесия. Следователно,
прехвърлянето на несъществуващо вземане също поражда облигационна
връзка между страните, т. е. налице е действителен договор. Договорът за
цесия има невъзможен предмет единствено ако имущественото право е
непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на
закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения.
Горният извод следва и от изричната разпоредба на чл.100, ал.1 ЗЗД. С
посочената разпоредба е установено изключение от общото за
облигационните договори правило на чл.26, ал.2, според което липсата на
предмет води до тяхната нищожност. При прехвърляне на несъществуващо
вземане цесионният договор не е недействителен, нещо повече, цедентът
отговаря за изпълнението му по реда на чл.82 вр. чл.79 ЗЗД /определение №
524/19.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 186/2010 г., II т.о./.
За да се индивидуализира прехвърленото вземане, е достатъчно да са ясно
посочени неговите индивидуализиращи белези – страни, размер, основание,
което в случая в договора, на който се позовава ответника „Електроенергиен
системен оператор" ЕАД е направено. В случая обаче решаващо за
възникналия между страните спор е, че прехвърленото вземане към датата на
сключване на договор за цесия от 19.07.2018г. не е съществувало в
патримониума на „Енергийна финансова група“ АД. В заключение следва
извода, че макар между „Енергийна финансова група“ АД и
„Електроенергиен системен оператор" ЕАД да е възникнала валидна
облигационна връзка по договора за цесия от 19.07.2018г., то този договор за
цесия не е породил целения транслативен ефект, след като цедентът
/„Енергийна финансова група“ АД/ не е бил титуляр на прехвърляното
вземане. Между страните по този договор за цесия има валидна облигационна
връзка, от която произтича отговорността по чл.100, ал.1 ЗЗД. Съгласно
чл.100, ал.1 от ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговоря за
съществуването на вземането, следователно дори и да не съществува
13
вземането, цесията поражда облигационно правоотношение между страните и
цедентът ще отговаря за неизпълнението на договорното си задължение.
Изложеното сочи, че договорът за цесия от 19.07.2018г., на който се
позовава ответника, макар и действителен не е прехвърлил вземането в полза
на „Електроенергиен системен оператор" ЕАД. След като „Електроенергиен
системен оператор" не е притежавало вземането по фактура
№**********/30.06.2018г., то извършеното в негова полза от
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД плащане на процесната сума е
при начална липса на основание, съответно предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат липсва необходимост
да се обсъждат всички останали събрани доказателства и доводи на страните.
Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в
плащането на главното задължение в размер на законната лихва за периода от
26.02.2021г. до 22.06.2021г. При връщане на дадено при начална липса на
основание, длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение за забава
от момента, в който е получил поканата на кредитора. Когато кредиторът е
дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с
изтичането на този срок. В този смисъл е разрешението по Тълкувателно дело
№ 5/2017 г., ОСГТК на ВКС. В случая ищецът е отправил до ответника
искане за връщане на процесната сума, получено на 19.02.2021г. Даденият с
поканата 7-дневен срок за изпълнение е изтекъл на 25.02.2021г. и от
26.02.2022г. ответникът е в забава. Заключението на приетата по делото ССчЕ
определя размера на обезщетението за забава върху главното задължение от
520 000 лв. за периода от 26.02.2021г. до 22.06.2021г. в размер на 16900 лв.
Съгласно направеното искане в полза на ищеца следва да се присъди и
обезщетение за забава върху главното задължение в размер на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за
присъждане на съдебни разноски, ще следва на ответника да бъде възложено
заплащането. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства, ищецът е сторил разноски за държавна такса – 21476,05 лв.,
депозит за ССчЕ – 300 лв. и 14760 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника, чрез
проц.представител възражение за прекомерност на платеното от ищеца
14
адвокатско възнаграждение. От една страна уговореното възнаграждение в
размер на 12 300 лв. без вкл.ДДС надвишава с минимална сума предвидения в
Наредба №1 от 09.07.2004г. минимум – 12268 лв. Възнаграждението се
дължи с включен ДДС, тъй като адвокатът е данъчно регистрирано лице.
Съответно делото се отличава с фактическа и правна сложност. По делото са
подадени от пълномощника на ищеца исковата молба и допълнителната
искова молба, пълномощникът се е явил в три открити съдебни заседания,
осъществявайки защита на доверения му интерес, поради което заплатеното
адвокатско възнаграждение, макар и да надвишава минималния размер на
адвокатското възнаграждение при оценяем иск, определен по правилата на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, не е прекомерно. От друга страна съдът
намира, че липсва и правно основание и житейска логика да се приеме, че във
всички случаи, без да се прави разлика в квалификацията, знанията, уменията,
професионалния опит и стаж на отделните адвокати, следва дължимото и
платено от страната адвокатско възнаграждение винаги да е в минималния
или близък до него размер, посочен от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При това в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца
разноски в размер на 36536 лв. (21476 лв. – държавна такса; 300 лв. – депозит
за ССчЕ и 14760 лв. – адвокатско възнаграждение).
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, бул.“Цар Борис III“
№201 да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“3-ти март“
№59, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 520 000 лв.,
представляваща платена при начална липса на основание цена на ел.енергия
по фактура №**********/30.06.2018 г., задължението по която е прехвърлено
на ответника с договор за цесия от 19.07.2018г., сключен с „Енергийна
финансова група“ АД, ведно със законната лихва върху главното
задължение, считано от подаване на исковата молба – 23.06.2021г. до
15
окончателното плащане и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 16900 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главното задължение за периода
от 26.02.2021г. до 22.06.2021г., както и сторените по делото разноски в
размер на 36536 лв.
Решението е постановено при участието на „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С. в качеството на трето лице – помагач
на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
16