Р Е Ш Е Н И Е
Номер IV-240 Година 2020, 17 август гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
на трети август година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1811 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано
по въззивната жалба на Л.Ц.Х. от ***,
подадена чрез адв. Н.Чайпек от БАК, против решение № 1448 от 26.06.2020 г. по
гр.д.2310/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с която е
оставена без уважение молбата на въззивницата за налагане на мерки за защита от
домашно насилие, изразяващи се в забрана на извършителя да приближава жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л.Х. и Р.Б. (чл.5,
т.3), както и искането за задължаване на извършителя на насилието да посещава
специализирани програми на основание чл.5, т.5 от ЗЗДН. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че при наличието на извод за
извършен акт на домашно насилие от ответника по отношение на молителката и
малолетното дете на страните, необосновано съдът е отхвърлил молбата за
налагане на поисканите реки за защита от домашно насилие по чл.5, т.3 и 5 от ЗЗДН, приемайки, че мярката по чл.5, ал.1,
т.1 от ЗЗДН е адекватна и подходяща с оглед интензитета на
осъщественото и доказано домашно насилие. Твърди се, че мярката „въздържане от
домашно насилие“ е недостатъчна и неефективна и следва да се прилага съвкупно с
останалите, предвидени в закона мерки. Твърди се още, че и по време на
настоящия процес, и след постановяване на мярката за незабавна защита по чл.5,
т.3 от ЗЗДН с определение от 21.05.2020 г. и на първоинстанционното решение,
ответникът продължава с поведението си да притеснява молителката и детето като
ги следи до площадката за игра, предоставя телефонния номер на молителката на
трети лица, които я притесняват и заплашват по телефона. Сочи се, че неправилно
съдът, след като е допуснал с определението си от 21.05.2020 г. мярка за
незабавна защита по чл.5, т.3 от ЗЗДН, след това – с решението си се е отказал
от нея, без по делото да има представени доказателства, които да оспорват
извършването на акта на домашно насилие. По отношение на исканата мярка по чл.5, т.5 от ЗЗДН се твърди, че от мотивите на съда не е ясно
какви доказателства са му необходими, за да я допусне, още повече, че самият
закон не посочва такова изискване. Претендира се отмяна
на обжалваното решение и постановяване на решение, с което молбата се уважава
изцяло и се допускат и поисканите мерки за защита от домашно насилие по чл.5, т.3 и т.5 от ЗЗДН. Не са ангажирани
нови доказателства.
Въззиваемият
П.И.Б. оспорва
въззивната жалба като неоснователна и недоказана с писмен отговор в законовия
срок, както и в съдебно заседание. Твърди се, че обжалваното решение не страда
от посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е. Оспорва се
твърдението на въззивницата, че ответникът е извършван актове на домашно
насилие многократно. Твърди се, че декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, не следва да бъде кредитирана, тъй като е налице разминаване между нея и
показанията на единствения разпитан свидетел по делото – Х.Г.Г..
Твърди се, че описаният от молителката акт на домашно насилие е инсцениран от
нея с единствената цел ответникът да бъде лишен от правото му на лични контакти
с детето, т.е.налице е злоупотреба с права от страна на молителката. По
отношение на мярката по чл.5, т.5 от ЗЗДН
се твърди, че тя се допуска по преценка на съда с оглед материалите по делото и
в случая очевидно не е необходима. Депозирани са допълнително Молба /вх.№ 12990
от 29.07.2020 г./ с приложена към нея Жалба от въззиваемия до Председателя на
Бургаски окръжен съд, както и становище /вх.№ 13247 от 03.08.2020 г./, в които
се излагат
подборни съображения защо събраните по делото доказателства оборват твърденията
на молителката за осъществен акт на домашно насилие, както и оплаквания във
връзка с неяснотата, която според въззиваемия е възникнала по повод изпълнение
на издадените от първоинстанционния съд Заповед за незабавна защита № 67 от
21.05.2020 г. и Заповед за защита № 94 от 26.06.2020 г., издаден на основание
постановеното от първоинстанционния съд решение. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство. Заявени
са искания за допускане на нови доказателства – разпит на трима свидетели и
въпроси към въззивницата на основание чл.176 ГПК, които искания въззивният съд
остави без уважение поради това, че обстоятелствата, които се цели да установят
тези свидетели са неотносими към предмета на спора.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по молба на въззивницата Л.Ц.Х. от ***,
лично за себе си и в качеството си на законен представител на дъщеря си Р.П.Б.,
ЕГН ********** за издаване на заповед за защита за осъществено на 11.05.2020 г.
домашно насилие от страна на въззиваемия П.И.Б. – баща на детето Р.. Моли се за
налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1-5 ЗЗДН. Молителката
твърди, че с ответника не са живели на семейни начала, но имат родена от
връзката си дъщеря Р.Б.. Твърди, че на 11.05.2020 г. около 10 ч. тя и детето
били вкъщи и чакали П. да вземе детето за разходка. Твърди, че въззиваемият
поискал да влезе вътре и след като тя отказала да го пусне, я изблъскал вътре.
Помолила го да излезе, но той се разгневил и започнал да крещи „Ти не си добре,
ще те пребия“. Хванал я за ръцете и я стискал, като продължавал да я заплашва,
че ще я пребие. Детето се разплакало, но П. му казал, че играят игра. Нахълтал
в стаята, за да остави торба с неща, които донесъл за детето. Молителката
настоявала той да излезе от дома й, но той я сграбчил отново и я изблъскал на
земята. Тя се изплашила, изправила се и си взела телефона, но той го взел и го
прибрал в джоба си. Твърди, че ответникът говорел несвързани и неразбираеми
неща, че започва война и ще замине и няма да го видя повече, както и, че някой
ще дойде и ще ги изнасили. Продължавал да стиска ръцете на молителката и тя
започнала да вика за помощ. Успяла да стигне до входната врата и продължила да
вика. Съседът, който живеел срещу тях, излязъл и успял да убеди П. да я пусне и
да й върне телефона. Молителката пуснала жалба в полицията. Молителката твърди,
че се страхува от ответника, тъй като тя и детето й са подложени на системен
тормоз от негова страна. Постоянно живее в страх за живота и здравето си.
Производството е по
реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.
По искане на
молителката, съдът е издал Заповед за незабавна защита № 67 от 21.05.2020 г., с
която е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката и детето на страните, както и е забранил на ответника
да приближава на по-малко от 100 м. жилището, местоработата и местата за
социални контакти на молителката и детето Р..
Ответникът е оспорил
молбата като неоснователна. Посочил е, че не отговаря на действителността
описания в молбата за защита акт на насилие. Не оспорва, че на
11.05.2020 г. е посетил молителката, носейки закупени хранителни продукти за
детето. Не оспорва, че е влязъл в апартамента против желанието на молителката
/“Тя не искаше и започна за ме блъска“; „Тя ме е удряла… При тези обстоятелства
аз я хванах и я държах да не ме удря… Аз реших да й покажа, че съм по-силен от
нея“/. Ответникът не спори, че молителката е паднала на пода, но твърди, че
това е станало след като „тя се е изплъзнала“ и е паднала на мокета в стаята.
Ответникът не оспорва, че е взел телефона на молителката след като „тя се
насочи към телефона си“. Не оспорва също, че детето се е изплашило и
разплакало, както и, че молителката е викала за помощ и съседът от отсрещния
апартамент е излязъл, за да провери какво се случва. Ответникът подробно описва
отношенията между страните преди процесния инцидент и разочарованието си от
поведението на молителката, продиктувано, по негово мнение, от влиянието на
майката на молителката.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел за доказано от депозираната от
молителката Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подкрепена от показанията на
разпитания свидетел Георгиев, извършването от ответника на описания от
молителката акт на домашно насилие. Приел е обаче, че с оглед интензитета на
извършеното от молителя, следва да се наложат само мерките за защита по чл.5,
ал.1, т.1 и ал.4 от ЗЗДН.
Решението е
обжалвано само от молителката – в частта, с която не са допуснати поисканите от
нея мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН, поради
което в частта, с която са наложени мерките за защита от момашно насилие по
чл.5, ал.1, т.1 и по чл.5, ал.4 от ЗЗДН, решението е влязло в сила.
При извършената
проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По наведените от
молителката оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място
съдът споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за наличие на извършен
акт на домашно насилие от ответника по отношение на молителката и на детето на
страните. Твърденията на молителката с молбата й и в декларацията по чл.9, ал.3
от ЗЗДН се подкрепят както от показанията на свидетеля Г.,
така и от обясненията на самия ответник. Съдът не споделя твърденията на
ответника за противоречия между описанието на молителката за случилото се и
разказа на свидетеля Г.. Съдът няма основание да не кредитира
показанията на св.Г., който е очевидец на случилото. Неговите
показания, че е видял молителката на пода, седнала и вкопчена в ответника,
кореспондират с разказа на самия ответник, че молителката е паднала на пода.
Показанията на свидетеля Г., че телефонът на молителката е бил у
ответника, се потвърждават и от разказа на ответника, че е отнел телефона на молителката.
Съдът не споделя
обаче изводите на първоинстанционния съд за слаб интензитет на извършеното от
ответника, който да обосновава налагане само на най-слабата мярка за защита от
домашно насилие – предупреждение ответникът да се въздържа от извършване на
домашно насилие. Независимо от първоначалните намерения на ответника /да вземе
детето за разходка, да занесе хранителни продукти за детето и само да проведе
разговор с молителката/, независимо и от разочарованието на ответника от
поведението на молителката – от първоначалното изразеното й намерение да
заживее при него и последващия отказ да го направи, съдът не може да
пренебрегне агресивното поведение на ответника при посещението на дома на
молителката на 11.05.2020 г. Както се посочи по-горе, съдът приема за доказано,
че ответникът е влязъл в апартамента, обитаван от молителката, въпреки нейното
несъгласие да го пусне и преодолявайки физически съпротивата й. За степента на
проявената от ответника агресия говорят както признанието му, че в резултат на
физическия им сблъсък, молителката е паднала на пода, така и виковете й за
помощ и плачът на детето, установени, както се посочи по-горе, и от показанията
на св.Г., и от обясненията на самия ответник.
Отнемането на телефона на молителката в момент, в който тя очевидно се е
опитвала да потърси помощ, също говори за проява на агресия от ответника спрямо
молителката. За агресивното поведение на ответника говори и
обстоятелството, че след пристигането на двамата съседи на мотилеката –
св.Георгиев и съсед от горен етаж, ответникът е трябвало да бъде „изтеглен“ от
жилището на молителката, а след това е върнал телефона й „след много уговорки“.
При така
установеното поведение и състояние на ответника при инцидента на 11.05.2020 г.,
както и с оглед продължаващото експресивно поведение на ответника, вкл.в
съдебното заседание, съдът приема, че за нормализиране на отношението на
ответника спрямо молителката, както и за успокояване на самата молителка, е
необходимо да се предостави един макар непродължителен период от време, в който
да се ограничат контактите на ответника с молителката и детето. Съдът приема,
че период от два месеца от датата на постановяване на настоящото решение, е би
бил подходящ за успокояване на отношенията между страните.
Съдът отчита, че за
състоянието на ответника до голяма степен допринася и създалата се неяснота по
повод приложението на наложените мерки за защита и по-конкретно – относно
момента, до който са приложими
наложените със Заповедта за незабавна защита мерки и от който започва да
действат наложените мерки за защита, с решението и с издадената на основание на
постановеното решение Заповед за изпълнение.
Настоящият състав
споделя становището, че заповедта за защита издадена
с решението по делото отменя заповедта за незабавна защита незабавно, без
значение от датата на влизане в сила на решението на съда. Съгласно чл.19 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита, издадена на основание чл.18 от ЗЗДН не
подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита по
чл.15, ал.1 от ЗЗДН с решението по чл.15, ал.1 или на отказа на съда. Доколкото
съгласно чл.20 от ЗЗДН, заповедта за защита издадена с решението по делото
подлежи на незабавно изпълнение, съдът приема, че тя отменя заповедта за
незабавна защита незабавно, без значение от датата на влизане в сила на
решението на съда по чл.15 от ЗЗДН.
С оглед изложеното, съдът
приема, че с постановяването на решение № 1448 от 26.06.2020 г. и издаване на
Заповед за защита № 94 от 26.06.2020 г., е отменена Заповед за незабавно изпълнение
№ 67 от 21.05.2020 г., издадена по гр.д.********* г. на БРС, съотв.са били
отменени наложените със Заповедта за незабавно изпълнение мерки за защита от
домашно насилие.
Независимо от гореизложеното,
по посочените съображения, съдът намира, че в случая следва да се наложи освен
наложената от първоинстанционния съд мярка за защита от домашно насилие по
чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – въздържане от извършване на домашно насилие, също и
мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН – забрана ответникът да приближава на по-малко от 100 м. жилището, местоработата и местата за
социални контакти на молителката и детето Р.. По отношение на другата поискана
от молителката мярка - за задължаване на извършителя на насилието да посещава
специализирани програми на основание чл.5, т.5 от ЗЗДН, съдът намира искането
за неоснователно, тъй като приема, че макар на посочената дата ответникът да се
е държал грубо и агресивно, това не е обичайното му поведение, а е било
резултат от моментно афектно състояние.
Поради частичното несъвпадане
на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да се отмени
в частта, са която не е допусната исканата от молителката мярка за защита от
домашно насилие забрана на извършителя да приближава жилището, в което
молителката живее с детето – ***; местоработата на молителката, детската градина на детето Р.
– ДГ „Ран Босилек“ на адрес ***, местата за социални контакти и отдих на
молителката и детето Р. при условия и срок, определени от съда, и вместо това
да се постанови налагане на и на мярката за защита от домашно насилие по по
чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН – забрана ответникът да приближава на по-малко от 100 м. жилището, местоработата и местата за
социални контакти на молителката и детето Р..
В останалата част – по отношение на другата поискана от
молителката мярка - за задължаване на извършителя на насилието да посещава
специализирани програми на основание чл.5, т.5 от ЗЗДН, решението следва да
бъде потвърдено.
В частта на наложените от първоинстанционния съд мерки за защита от
домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.5,
ал.4 ЗЗДН, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед
постановения резултат, на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да
заплати на въззивницата сторените от нея във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски – 300 лв за заплатено адвокатско възнаграждение, както и по сметката
на Бургаски окръжен съд – 15 лв за държавна такса.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1448 от 26.06.2020 г. по гр.д.2310/2020 г. по описа
на Бургаски районен съд, в частта, с която не е уважена молбата на Л.Ц.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, и Р.П.Б., ЕГН ********** за налагане на
мерки за защита от домашно насилие, изразяващи се в забрана на извършителя да
приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л.Х.
и Р.Б., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА мерки за
защита на Л.Ц.Х., ЕГН **********, адрес: ***,
и Р.П.Б., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо тях домашно насилие на
11.05.2020 г. около 10 ч. от П.И.Б., ЕГН **********, адрес: ***, като:
ЗАБРАНЯВА на П.И.Б., ЕГН **********
да приближава жилището, в което Л.Ц.Х. живее с детето Р.П.Б. ***; местоработата на
молителката, детската градина на детето Р. – ***, местата
за социални контакти и отдих на молителката и детето Р. за срок от ДВА МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1448 от 26.06.2020 г. по гр.д.2310/2020
г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с която не е уважена молбата на Л.Ц.Х.,
ЕГН **********, адрес: ***, и Р.П.Б., ЕГН ********** за налагане на
мерки за защита от домашно насилие, изразяващи се в задължаване на П.И.Б., ЕГН **********
да посещава специализирани програми на основание чл.5, т.5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА П.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Л.Ц.Х.,
ЕГН **********, адрес: *** сума в размер на 300 лв (триста лева)
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.И.Б., ЕГН **********, адрес:
*** да заплати по
сметка на Окръжен съд Бургас на основание чл.11, ал. 2 ЗЗДН сумата от 15 лв (петнадесет лева),
представляваща държавна такса за въззивното производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА по
чл. 15, ал. 2 ЗЗДН за допуснатата с настоящото решение мярка по чл.5, ал.1, т.3
от ЗЗДН.
Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.И.Б., ЕГН ********** за последиците по чл.21,
ал.2 ЗЗДН - при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на
заповедта.
Препис от решението и издадената заповед да се връчат на страните и
да се изпратят
служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото
лице.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.