РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 27.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на седми март през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 587 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена И.С.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, П.Р.Г., ЕГН **********,***, Р.П.Г., ЕГН **********,***,
Съдебен адрес:*** Г. – 5“ със седалище
гр. Провадия, област Варна и адрес на управление: ул. „Бойчо Желев“ № 100,
вписан в АВп-ТР с ЕИК *********, представляван от Н. М.
Г..
В исковата молба ищците твърдят, че са
собственици на общо 9/12 идеални
части, всеки един от тях на по 3/12 ид.ч. от следните
недвижими имоти:
- УПИ № XXIII-2941 в квартал 180 по плана на гр. Провадия, представляващ
дворно място с площ 124 кв.м., находящо се в гр.
Провадия, област Варненска, с административен адрес ул. *** при граници: УПИ №V-1346, УПИ
№ ХХ-2939, УПИ №ХIХ-2940,
ведно с изградените в това дворно място двуетажна сграда със застроена площ
40.5 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 83.5 кв.м.,
- УПИ № XVIII-2941 в квартал 180 по плана на град Провадия, представляващ
дворно място с площ 115 кв.м., находящ се в гр.
Провадия, област Варненска, с административен адрес ул. ***, при граници:
улица, УПИ №V-1346, УПИ № XXIII-2941,
УПИ ХIХ-2940,
ведно с изградените в това дворно място двуетажна сграда със застроена площ 115
кв.м.
Ищците твърдят, че са придобили
собствеността въз основа на наследство, давностно
владение и покупко-продажба срещу задължение за издръжка и
гледане, обективирани в нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №43, т. II от
05.12.2000г. на СВ при РС гр.Провадия, Нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство
и давностно владение №71, т. II, от
18.12.2000г. на СВ при РС гр.Провадия, нотариален акт за покупко-продажба срещу
задължение за издръжка и гледане, вх.рег. №4238/28.12.2000,
акт № 175, т. IV, дело № 836/00 на СВ при РС гр.Провадия.
Ищците
твърдят, че на 03.01.2011г. сключили с ответника договор за наем на две
помещения, разположени на първия етаж във всяка от сградите, за кафенета срещу наемна цена общо в размер
на 1200 лева, платима от 1-во до 5-то число на месеца. След изтичане на срока
на наемният договор ответникът продължил да ползва помещенията с мълчаливото
съгласие на ищците. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на
наемната цена ищците едностранно са прекратили наемният договор, считано от
23.04.2016г. Въпреки това ответникът не бил освободил наетите помещения и ги
ползвал без съгласието на ищците, като не им заплащал обезщетение затова
ползване.
Ищците молят да бъде прието за установено, че са
собственици на помещение със застроена площ от 40 кв.м. и закрита
дворна площ от 50 кв.м. разположено на първи етаж от двуетажна сграда със
застроена площ 40.5 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 83.5 кв.м.,
построени в УПИ № XXIII-2941 в квартал 180 по плана на гр. Провадия,
представляващ дворно място с площ 124 кв.м., находящо
се в гр. Провадия, област Варненска, с административен адрес ул. *** при
граници : УПИ №V-1346, УПИ № ХХ-2939, УПИ №ХIХ-2940, както и на помещение със застроена
площ от 115 кв.м. разположено на първи етаж в двуетажна сграда със застроена
площ 115 кв.м., построена в УПИ № XVIII-2941 в квартал 180 по плана на град Провадия, представляващ
дворно място с площ 115 кв.м., находящ се в гр.
Провадия, област Варненска, с административен адрес ул. ***, при граници:
улица, УПИ №V-1346, УПИ № XXIII-2941,
УПИ ХIХ-2940.
Молят
ответникът да бъде осъден да заплати дължимия наем за ползваните помещения, на
ищците в следните размери:
- на Р.Г.
сума в размер на 3346 лева, представляваща
сбора от неплатените наеми за: 01.01.2013г—31.01.2013г.
– 27 лева; 01.02.2013г-28.02.2013г.
- 30 лева;
01.03.2013г—31.03.2013г. — 27 лева 01.04.2013г-30.04.2013г - 27 лева; 01.05.2013 -
31.05.2013г. - 27 лева; 01.06.2013г-30.06.2013г - 27 лева; 01.07.2013г - 31.07.201 Зг - 27 лева; 01.08.2013г. - 31.08.2013г. - 27 лева; 01.09.2013г-30.09.2013г - 27 лева; 01.10.2013г. -31.10.2013г. -
27 лева; 01.11.2013г. - 30.11.2013г. - 300 лева; 01.12.2013г. - 31.12.2013г. - 300 лева; 01.01.2015г.
- 31.01.2015г. -
300 лева; 01.02.2015г. - 28.02.2015г. - 300 лева; 01.03.2015г. -.31.03.2015г. -
300 лева; 01.04.2015г. - 30.04.2015г. - 300 лева; 01.05.2015г. -31.05.2015г. -
300 лева; 01.06.2015г. - 30.06.2015г. - 300 лева; 01.07.2015г. - 31.07.2015г. -
0 лева; 01.08.2015г. - 31.08.2015г. - 300 лева; 01.09.2015г. -30.09.2015г. -
300 лева; 01.10.2015г. - 31.10.2015г. - 0 лева 01.11.2015г. - 30.11.2015г. - 0 лева; 01.12.2015г. - 31.12.2015г. - 300
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
04.07.2016г. до окончателното ѝ изплащане;
- на П.Г. сума в размер на 2970 лева, представляваща сбора от неплатените
наеми за: 01.01.2013г. - 31.01.2013г. -
300 лева;
01.02.2013г-28.02.2013г - 27 лева; 01.03.2013г. - 31.03.2013г. - 27 лева; 01.04.2013г. - 30.04.2013г. -300 лева; 01.05.2013г. - 31.05.2013г. - 27 лева; 01.06.2013г. - 30.06.2013г. - 0 лева; 01.07.2013г. -31.07.2013г - 54 лева; 01.08.213г. - 31.08.2013г. - 27 лева; 01.09.2013г. - 30.09.2013г. - 27 лева; 01.10.2013г. - 31.10.2013г. - 300 лева; 01.11.2013г. - 30.11.2013г. - 27 лева; 01.12.2013г. - 31.12.2013г. - 0 лева; 01.01.2014г. - 31.01.2014г. - 0 лева; 01.02.2014г.-28.02.2014г. - 0 лева; 01.03.2014г. - 31,03.2014г. - 0 лева; 01.04.2014г. - 30.04.2014г. - 227 лева; 01.05.2014г. - 31.05.2014г. - 0 лева; 01.06.2014г. - 30.06.2014г. - 0 лева; 01.07.2014г.-31.07.2014г. - 0 лева; 01.08.2014г. - 31.08.2014г. - 300 лева; 01.09.2014г. - 30.09.2014г. -0 лева; 01.10.2014г. - 31.10.2014г. - 0 лева; 01.11.2014г. - 30.11.2014г. -0 лева; 01.12.2014г.-31.12.2014г. - 0
лева; 01.01.2015г. - 31.01.2015г - 300 лева; 01.02.2015г. - 28.02.2015г. - 300 лева; 01.03.2015г. - 31.03.2015г. - 0 лева; 01.04.2015г. - 30.04.2015г. - 300 лева; 01.05.2015г. - 31.05.2015г. - 300 лева; 01.06.2015г. - 30.06.2015г
- 0 лева;
01.07.2015г. -31.07.2015г. - 0 лева; 01.08.2015г. - 31.08.2015г. - 300 лева; 01.09.2015г. - 30.09.2015г. - 0 лева; 01.10.2015г. - 31.10.2015г. - 200 лева; 01.11.2015г. - 30.11.2015г. - 300 лева; 01.12.2015г. - 31.12.2015г.- 0 лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на образуване на делото до окончателното плащане
на сумата;
- на И.Г. сума
в размер на 1200 лева, представляваща сбор
от неплатените наеми за 01.01.2016г - 300 лева, 01.02.2016г. - 29.02.2016г. - 300 лева, 01.03.2016г
- 31.03.2016г. - 300 лева; 01.04.2016г. - 22.04.2016г. - 300 лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на образуване на делото до окончателното плащане
на сумата.
Молят
ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за ползване на процесните имоти от прекратяване на договора на
23.04.2016г. до 23.07.2016г. в размер общо на 2700 лева или за периода от 23.04.2016г
до 23.05.2016г - 900 лева; 23.05.2016г до 23.06.2016г - 900 лева; 23.06.2016г
до 23.07.2016г - 900 лева, по 300 лева за всеки един от ищците, ведно със
законната лихва за забавеното плащане.Ищците молят и за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника.
В
съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представители, поддържат
предявения иск и молят да бъде уважен, в писмени бележки излагат подробно
доводите си.
В съдебно заседание ответникът оспорва иска, твърди, че не
оспорва владеенето на имота, че ищците са собственици, че са налице наемни
отношения между страните. Оспорва договора за наем, че не е подписан от него,
твърди, че договорът е устен, с гъвкави уговорки и отношения на доверие, според
които месечните наеми варирали, във връзка с това, че ответникът бил плащал
данъци, дължими от ищците и поемал различни разходи във връзка с поддръжката на
наемната вещ. Представя писмени доказателства за заплащане на наемни цени. Съдът
е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните, че
ответникът владее процесните недвижими имоти.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от Заверено копие на нотариален акт
№ 43, том ІI
от 05.12.2000г. на СВ при РС гр.Провадия и заверено копие на нот.акт № 71, том ІI от 18.12.2000г. се установява, че
ищците И.Г. и П.Г., лицата С. С. Г. и И. П. Г., Д.И. Б. и А. Б. В.на
04.12.2000г. и на 18.12.2000г. са били признати за собственици по наследство и давностно владение И.Г., С. С. Г. и И. П. Г. всеки един от
тях на по 1/12 ид.части, а П.Г., Д. И. Б. и А. Б. В.
всеки един от тях на по 3/12 ид.части, от следните
недвижими имоти: УПИ № XVIII-2941 в квартал 180 по плана на град Провадия, представляващ
дворно място с площ 115 кв.м., находящ се в гр.
Провадия, област Варненска, с административен адрес ул. ***, при граници:
улица, УПИ №V-1346, УПИ № XXIII-2941,
УПИ ХIХ-2940,
ведно с изградените в това дворно място двуетажна сграда със застроена площ 115
кв.м. и
УПИ № XXIII-2941
в квартал 180 по плана на гр. Провадия, представляващ дворно място с площ
124 кв.м., находящо се в гр. Провадия, област
Варненска, с административен адрес ул. *** при граници: УПИ №V-1346, УПИ
№ ХХ-2939, УПИ №ХIХ-2940,
ведно с изградените в това дворно място двуетажна сграда със застроена площ
40.5 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 83.5 кв.м..
С нотариален акт № 175, том IV, вх.рег.No
4238/28.12.2000г. за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и
гледане ищецът Р.Г. е станал собственик на 3/12 ид.ч.
от процесните гореописани недвижими имоти собственост на А. Б. В.
Видно
от Заверено копие на
удостоверение за наследници с изх. № 21400/14.02.2013г. и Заверено копие на
удостоверение за наследници с изх. № 21093/20.11.2012г.И. П. Г. и С. С. Г. –
майка и сестра на ищеца И.Г. са посчинали съответно
на 20.11.2000г. и на 27.01.2013г., като са оставили за свой наследник И.Г.,
който по наследствено праворпиемство придобива собственоста върху още 2/12 ид.ч.
от процесните недвижими имоти и става собственик общо
на 3/12 ид.ч. от тях.
Видно от Удостоверение за данъчна
оценка с изх. № **********/09.06.2016г. и Удостоверение за данъчна оценка с
изх. № **********/31.05.2016г. данъчната оценка на УПИ
№ XXIII-2941 в квартал 180 по плана на гр. Провадия,
ведно с всички построени върху него сгради е общо в размер на 3925.10 лева, а
на УПИ № XVIII-2941
в квартал 180 по плана на град Провадия е 10395.30 лева.
Видно
от скица No 270/19.05.2016г.
на процесните имоти в община Провадия те се водят
собственост освен на ищците и на Д. Б. и на починалите И. и С. Г. УПИ № XVIII-2941 в квартал 180 по плана на град Провадия,
представлява дворно място с площ 115 кв.м., находящо
се в гр. Провадия, област Варненска, при граници: улица, УПИ №V-1346, УПИ
№ XXIII-2941, УПИ ХIХ-2940, в дворното място има масивна
жилищна сграда и паянтова масивна сграда. УПИ № XXIII-2941 в квартал 180 по плана на гр. Провадия, представлява
дворно място с площ 124 кв.м., находящо се в гр.
Провадия, област Варненска, при граници: УПИ №V-1346, УПИ № ХХ-2939, УПИ №ХIХ-2940 и УПИ № XVIII-2941, в дворното място
има изградени сграда и стопанска сграда.
На
03.01.2011г. И.Г., С. Г., И. Г., П.Г., Р.Г. и Д. Б. сключили с ответника
договор за наем на две помещения, разположени на първите етажи във всяка една
от процесните сгради, за кафенета срещу наемна цена общо в размер на 1200 лева, платима от 1-во
до 5-то число на месеца. Наемния договор бил сключен за срок до 31.12.2012г.
Видно от уведомление до ЕТ “Н. Г.-5“ от 22.02.2016г. след изтичане на срока на наемният договор ответникът
продължил да ползва помещенията с мълчаливото съгласие на ищците, които с
уведомлението едностранно са прекратили наемният договор след изтичане на
1-месечен срок от получаването му. Видно от обратна разписка ответникът е
получил уведомлението на 22.03.2016г.
Видно от изготвената съдебно-графическа експертиза с вх.№
264/17.01.2017г. по описа на ПРС, се установява, че подписът в графата
„Наемател“ на Договор за наем на недвижим имот от 03.01.2011г., гр. Провадия, е
положен от Н. М. Г..
Видно от платежно
нареждане № 014Р33330493, платежно нареждане № 014V52590612,
платежно нареждане № 014V41200779, платежно
нареждане № 014V52590101, платежно нареждане № 014V51770879,
платежно нареждане № 014V51740793, платежно
нареждане № 80811П-АЖ-6278, платежно нареждане № 80811П-АЖ-1233, платежно
нареждане от 02.01.2014 г., платежно нареждане № 014V51810588,
платежно нареждане № 80811П-АЖ-2707, платежно нареждане № 80811П-АЖ-6917,
платежно нареждане № 014V42410225 се установява, че ответникът е
заплатил следните суми на ищеца П.Г., а именно: сума
в размер на 300 лв. по платежно нареждане № 014Р33330493 от 29.11.2013г.
с посочено основание на превода Н. Г.; сума в размер
на 100 лв. по платежно нареждане № 014V52590612
от 16.09.2015г. с посочено основание на превода наем; сума
в размер на 300 лв. по платежно нареждане № 014V41200779
от 30.04.2014г. с посочено основание на превода Н. Г.; сума
в размер на 300 лв. по платежно нареждане № 014V52590101
от 16.09.2015г. с посочено основание на превода Н. Г.; сума
в размер на 180 лв. по платежно нареждане № 014V51770879
от 26.06.2015г. с посочено основание на превода Н. Г.; сума
в размер на 220 лв. по платежно нареждане № 014V51740793
от 23.06.2015г. с посочено основание на превода Н. Г.; сума
в размер на 273 лв. по платежно нареждане № 80811П-АЖ-6278 от
31.10.2013г. с посочено основание на превода Н. Г.; сума
в размер на 546 лв. по платежно нареждане № 80811П-АЖ-1233 от
02.07.2013г. с посочено основание на превода наем за м.04 и за м.05 2013г.; сума в размер на 400 лв. по платежно нареждане № 014V42410225
от 29.08.2014г. с посочено основание на превода Н. Г..
Ответникът
е заплатил на ищеца Р.Г. следните суми: сума в размер на 300 лв. по платежно нареждане от
02.01.2014г. от 02.01.2014г. с посочено основание на превода Н. Г.; сума в
размер на 230 лв. по платежно нареждане № 014V51810588
от 30.06.2015г. с посочено основание на превода Н. Г.; сума в размер на 81 лв.
по платежно нареждане № 80811П-АЖ-2707 от 09.08.2013г. с посочено основание на
превода 10% Н. Г.; сума в размер на 273 лв. по платежно нареждане №
80811П-АЖ-6917 от 20.11.2013г. с посочено основание на превода наем за месец
октомври 2013г. Н. Г..
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Основателното
провеждане на предявения ревандикационен иск е
обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите
от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно:
право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана
фактическа власт от ответниците върху спорния имот с
намерение за своене, както и липса на правно
основание за това.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ищците се легитимират като собственици всеки един от тях на по 3/12 идеални части от процесните недвижими имоти. Тяхното право на собственост не е оспорено от ответника, поради което в установителната му част искът е основателен изцяло. По делото на практика няма спор относно материалната легитимация на ищците като собственици на процесните имоти. Относно осъдителната част от иска следва да се установи дали ответникът владее и ползва процесния имот и сграда без правно. Между страните е безспорно установено, че към момента на предявяване на иска и към момента на приключване на устните състезания по делото ответникът все още упражнява фактическата власт над процесните имоти
по начина, по който е
ползвал същите като наемател по силата на прекратения от 23.04.2016г. договор
за наем, сключен на 03.01.2011г. По делото липсват доказателства ответникът да
е осъществил връщане на наетите имоти, т.е. да ги е освободил и да е предал
владението върху тях обратно на ищците след прекратяването на наемните
правоотношения. Следователно към момента на предявяване на иска и към момента
на приключване на устните състезания ответникът практически осъществява
самостоятелна фактическа власт върху процесните вещи
без правно основание, като по този начин изцяло е лишил ищците от възможността
да владеят притежаваните от тях недвижими имоти, съобразно правомощията им на
собственици, с което е изпълнена и втората предпоставка за уважаване на иска по
чл. 108 от ЗС.
Съгласно Решение № 774 от 10.02.2011г. на ВКС по гр.д. № 643/2009г., IV
г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ако не съществува правно основание
ответникът да владее или държи имота, е без правно значение каква идеална част
от него е собственост на ищеца. Собственикът на каква да е идеална част от имот
може да го ревандикира целия от трето лице, което го
владее или държи без основание, тъй като съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да
си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Поради това и доколкото други права, противопоставими на правото на собственост на ищците не се
сочат, предявеният иск за ревандикация по чл. 108 от ЗС е основателен и следва да
бъде уважен по отношение на процесните имоти, като
ищците бъдат признати за собственици всеки на по 3/12 ид.ч.
от тях, а ответника бъде осъден да им върне владението върху целите недвижими
имоти.
Основателното провеждане на предявения иск по чл. 236, ал. 1 вр. с чл.228 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците наемните суми е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 236 от ЗЗД, а именно: че между страните има сключен наемен договор от 03.01.2011г. с уговорената в него наемна цена и срок, че са изправни страни по договора, че договорът за наем е прекратен и че ответникът продължава да ползва вещите.
По делото се установи,
че страните са сключили процесния договор за наем с
уговорките заложени в него, основните от които са наемна цена 1200 лева общо и
за двата наети имота с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи
и срок до 31.12.2012г..
От събраните по делото доказателства – признание на ответника, уведомление за
прекратяване на договора, платежни нареждания се установи, че след изтичане на
срока на наемния договор – 31.12.2012г., ответникът е продължил да ползва
наетите имоти със знанието и без противопоставянето на наемодателите, поради
което и на основание чл.236, ал.1 от ЗЗД Договора за наем от срочен с определен
срок 31.12.2012г. се е превърнал в безсрочен такъв, като всички останали уговорки
по него са запазили действието си. Съобразно разпоредбата на чл.238 от ЗЗД при
безсрочен договор за наем всяка една от страните по него може да се откаже от
него т.е. да го прекрати с едномесечно предизвестие до другата страна. При
установените по делото факти следва да се приеме за безспорно, че договорът за
наем е прекратил действието си, след изтичане на едномесечния срок, даден с уведомлението
до ЕТ “Н. Г.-5“, а именно на 23.04.2016г.. За прекратяване на наемния договор
на това основание не се изисква неизпълнение на договора, съответно не се дължи
доказване на такова. Всеки един от ищците претендира наемна цена съобразно
квотата си в съсобствеността, като е отчел направените от ответника през
посочените в исковата молба периоди плащания. Ответната страна твърди че е
заплатила претендираните наемни вноски, но не
представя доказателства в този смисъл. В повечето от представените от
ответника платежни нареждания, за платен
наем на ищците П.Г. и Р.Г. не е отразено правилно основанието, на което са
правени преводите – наем за кой период
се плаща с тях. Поради това ищците са отразили направените плащания на
наем с тези платежни нареждания съобразно датата на постъпването им в банковите
им сметки и уговорката в договора за наем, че наемната цена се дължи от 1-во до 5-то число на
съответния месец. Ищците П.Г. и Р. Г. са приели като платени всяка една от намената цена платена с представените платежни нареждания и
не претендират в исковата молба наем за тези месеци. Поради това иска с правно
основание чл.236, ал.1 от ЗЗД също се явява основателен относно исковете
предявени от Р.Г. и П.Г. и частично основателни относно предявения иск от И.Г..
И.Г. за периода 01.04.2016г. – 22.04.2016г., последния ден на действие на на договора за наем, в размер на 300 лева, какъвто е
размера на частта от наема на И.Г. за цял месец. Поради това съда намира, че за
периода 01.04.2016г. – 22.04.2016г. на И.Г. се дължи наем в размер на 220 лева,
като за разликата над 220 лева до претендираните 300
лева за този месец иска следва да се отхвърли. В противен случай би се получило
двойно плащане за периода 23.04.2016г. – 30.04.2016г. на наемна цена, тъй като
И.Г. за този период претендира наем и на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД. Поради
това предявения от И.Г. иск се явява основателен за сума в размер на 1120 лева
и неоснователен за остатъка. В противен случай
Относно
иска по чл.236, ал.2 от ЗЗД, съда също го намира за основателен. След
прекратяване на договора за наем се установи, че ответникът е продължил да
ползва наетите помещения. В този случай, когато държането на имота продължи
въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение и
трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен
договор. Предвиденото обезщетение в контекста на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД е едно допълнително
задължение на наемателя, което не го освобождава от заплащането на наемната
цена. Наемодателят има право да търси наред с дължимия наем, и обезщетение в
размер на разликата до среднопазарния наем, който е
пропуснал да получи поради продължилото неоснователно ползване на
имота.(Решение № 422/21.05.2010 г. по гр.дело№ 981/2009 г. ІІІ г.о. – ВКС,
постановено по реда на чл. 290
от ГПК). Ищците в случая претендират само наемната цена каквато е била
уговорена в договора за наем съобразно квотите си в съсобствеността всеки един
претендира по 300 лева месечно за периода от прекратяване на наемния договор
23.04.2016г. до 23.07.2016г., на която дата ответникът е продължавал да ползва
наетите помещения. Ответната страна не
доказа заплащане на наема за този период.
С оглед изхода на спора в полза на ищците, според
направеното от тях искане следва да бъдат присъдени сторените от тях съдебно –
деловодни разноски съобсразно уважената част от иска.
Съобразно доказателствата за сторените по делото разноски, те са в размер на 549,79 лева – държавна
такса за образуване на делото, 20,05 лева – държавна такса за заверени преписи
или общо са в размер на 570,29 лева, от които съразмерно уважената част от иска
следва да се присъдят 564.22 лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Провадийски районен съд:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците И.С.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, П. Р. Г., ЕГН **********,***, Р.П.Г., ЕГН **********,***
и ответника: ЕТ „Н. Г. – 5“ със седалище
и адрес на управление: гр. Провадия, област Варна, ул. ***, вписан в АВп-ТР с ЕИК *********, че ищците са собственици всеки
един от тях на 3/12 идеални части или общо на 9/12 идеални части от следните недвижими имоти: помещение със застроена площ от 40 кв.м. и закрита дворна площ от 50
кв.м. разположено на първи етаж от двуетажна сграда със застроена площ 40.5
кв.м. и стопанска сграда със
застроена площ 83.5 кв.м., построени в УПИ
№ XXIII-2941
в квартал 180 по плана на гр. Провадия, представляващ дворно място с площ
124 кв.м., находящо се в гр. Провадия, област
Варненска, с административен адрес ул. *** при граници : УПИ №V-1346, УПИ
№ ХХ-2939, УПИ №ХIХ-2940,
УПИ № XVIII-2941,
както и на помещение със
застроена площ от 115 кв.м. разположено на първи етаж в двуетажна сграда със
застроена площ 115 кв.м., построена в УПИ № XVIII-2941 в квартал 180 по плана на град Провадия, представляващ
дворно място с площ 115 кв.м., находящ се в гр.
Провадия, област Варненска, с административен адрес ул. ***, при граници:
улица, УПИ №V-1346, УПИ № XXIII-2941,
УПИ ХIХ-2940,
на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА
ЕТ „Н. Г. – 5“ със седалище и адрес на управление: гр.
Провадия, област Варна, ул. ***, вписан в АВп-ТР с
ЕИК ********* да предаде на И.С.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, П.Р.Г., ЕГН **********,*** и Р.П.Г., ЕГН **********,***
владението
върху следните
недвижими имоти: помещение
със застроена площ от 40 кв.м. и закрита дворна площ от 50 кв.м. разположено на
първи етаж от двуетажна сграда със застроена площ 40.5 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ
83.5 кв.м., построени в УПИ № XXIII-2941 в квартал 180 по плана на гр. Провадия,
представляващ дворно място с площ 124 кв.м., находящо
се в гр. Провадия, област Варненска, с административен адрес ул. *** при
граници : УПИ №V-1346, УПИ № ХХ-2939, УПИ №ХIХ-2940, УПИ № XVIII-2941, както и на помещение
със застроена площ от 115 кв.м. разположено на първи етаж в двуетажна сграда
със застроена площ 115 кв.м., построена в УПИ № XVIII-2941 в квартал 180 по плана на град Провадия, представляващ
дворно място с площ 115 кв.м., находящ се в гр.
Провадия, област Варненска, с административен адрес ул. ***, при граници:
улица, УПИ №V-1346, УПИ № XXIII-2941,
УПИ ХIХ-2940, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА
ЕТ „Н. Г. – 5“ със седалище и адрес на управление: гр.
Провадия, област Варна, ул. ***, вписан в АВп-ТР с
ЕИК ********* да заплати на И.С.Г., ЕГН ********** с адрес *** сума в размер общо на 1120 лева, представляваща
сбор от неплатените наеми за 01.01.2016г –
31.01.2016г. - 300 лева, 01.02.2016г. - 29.02.2016г. - 300 лева, 01.03.2016г - 31.03.2016г. - 300 лева; 01.04.2016г. - 22.04.2016г. - 220 лева по договор за наем на недвижим имот от 03.01.2011г.,
сключен между И.С.Г., С. С. Г., И. П. Г., П. Р. Г., Р.П.Г., Д. И. Б.
и ЕТ „Н. Г. – 5“, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за дължим наем
за периода 01.04.2016г. - 22.04.2016г. за
разликата над 220 лева до предявения размер от 300 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.07.2016г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЕТ „Н. Г. – 5“ със седалище гр. Провадия, област Варна
и адрес на управление: ул. ***, вписан в АВп-ТР с ЕИК
********* да заплати на П.Р.Г., ЕГН **********,*** сума в размер на 2970 лева, представляваща
сбора от неплатените наеми за: 01.01.2013г. - 31.01.2013г. -
300 лева;
01.02.2013. - 28.02.2013г. - 27 лева; 01.03.2013г. - 31.03.2013г. - 27 лева; 01.04.2013г. - 30.04.2013г. - 300 лева; 01.05.2013г. - 31.05.2013г. - 27 лева; 01.07.2013г. - 31.07.2013г - 54 лева; 01.08.213г. - 31.08.2013г. - 27 лева; 01.09.2013г. - 30.09.2013г. - 27 лева; 01.10.2013г. - 31.10.2013г. - 300 лева; 01.11.2013г. - 30.11.2013г. - 27 лева; 01.04.2014г. - 30.04.2014г. - 227 лева; 01.08.2014г. - 31.08.2014г. - 300 лева; 01.01.2015г. - 31.01.2015г
- 300 лева;
01.02.2015г. - 28.02.2015г. - 300 лева; 01.04.2015г. - 30.04.2015г. - 300 лева; 01.05.2015г. - 31.05.2015г. -
300 лева;
01.08.2015г. - 31.08.2015г. - 300 лева; 01.10.2015г. - 31.10.2015г. - 200 лева; 01.11.2015г. - 30.11.2015г. - 300 лева; по договор за наем на недвижим имот от 03.01.2011г.,
сключен между И.С.Г., С. С. Г., И. П. Г., П. Р. Г., Р.П.Г., Д. И. Б.
и ЕТ „Н. Г. – 5“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.07.2016г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЕТ „Н. Г. – 5“ със седалище гр. Провадия, област Варна
и адрес на управление: ул. ***, вписан в АВп-ТР с ЕИК
********* да заплати на Р.П.Г., ЕГН **********,*** сума в размер на 3346 лева, представляваща
сбора от неплатените наеми за: 01.01.2013г. - 31.01.2013г.
– 27 лева; 01.02.2013г.
-28.02.2013г. - 30 лева; 01.03.2013г. - 31.03.2013г. - 27 лева; 01.04.2013г. -30.04.2013г.
- 27 лева;
01.05.2013 - 31.05.2013г. - 27 лева; 01.06.2013г. - 30.06.2013г. - 27 лева; 01.07.2013г. - 31.07.2013г. - 27 лева; 01.08.2013г. - 31.08.2013г. - 27 лева; 01.09.2013г. - 30.09.2013г - 27 лева; 01.10.2013г. -31.10.2013г. -
27 лева; 01.11.2013г. - 30.11.2013г. - 300 лева; 01.12.2013г. - 31.12.2013г. - 300 лева; 01.01.2015г.
- 31.01.2015г. -
300 лева; 01.02.2015г. - 28.02.2015г. - 300 лева; 01.03.2015г. -.31.03.2015г. -
300 лева; 01.04.2015г. - 30.04.2015г. - 300 лева; 01.05.2015г. -31.05.2015г. -
300 лева; 01.06.2015г. - 30.06.2015г. - 300 лева; 01.08.2015г. - 31.08.2015г. -
300 лева; 01.09.2015г. - 30.09.2015г. - 300 лева; 01.12.2015г. - 31.12.2015г. -
300 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.07.2016г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЕТ „Н. Г. – 5“ със седалище гр. Провадия, област Варна
и адрес на управление: ул. ***, вписан в АВп-ТР с ЕИК
********* да заплати на И.С.Г., ЕГН **********
с адрес *** сума в размер на общо 900
лева, представляваща наемна цена за
ползване на наети помещения по Договор за наем
на недвижим имот от 03.01.2011г., сключен между И.С.Г., С. С. Г., И. П.
Г., П. Р. Г., Р.П.Г., Д. И. Б. и ЕТ „Н. Г. – 5“ за периода 23.04.2016г. -
момента на прекратяване на договора за наем
до 23.07.2016г. по 300 лева месечно, на
основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЕТ „Н. Г. – 5“ със седалище гр. Провадия, област Варна
и адрес на управление: ул. ***, вписан в АВп-ТР с ЕИК
********* да заплати на П.Р.Г., ЕГН **********,***
сума в размер на общо 900 лева, представляваща наемна цена за ползване на
наети помещения по Договор за наем
на недвижим имот от 03.01.2011г., сключен между И.С.Г., С. С. Г., И. П.
Г., П. Р. Г., Р.П.Г., Д. И. Б. и ЕТ „Н. Г. – 5“ за периода 23.04.2016г. -
момента на прекратяване на договора за наем
до 23.07.2016г. по 300 лева месечно, на
основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЕТ „Н. Г. – 5“ със седалище гр. Провадия, област Варна
и адрес на управление: ул. ***, вписан в АВп-ТР с ЕИК
********* да заплати на Р.П.Г., ЕГН **********,***
сума в размер на общо 900 лева, представляваща наемна цена за ползване на
наети помещения по Договор за наем
на недвижим имот от 03.01.2011г., сключен между И.С.Г., С. С. Г., И. П.
Г., П. Р. Г., Р.П.Г., Д. И. Б. и ЕТ „Н. Г. – 5“ за периода 23.04.2016г. -
момента на прекратяване на договора за наем
до 23.07.2016г. по 300 лева месечно, на
основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ
„Н. Г. – 5“ със седалище гр. Провадия, област Варна и адрес на управление: ул. ***,
вписан в АВп-ТР с ЕИК ********* да заплати на И.С.Г., ЕГН **********
с адрес ***, П.Р.Г., ЕГН **********,***, Р.П.Г., ЕГН **********,*** Съдебен
адрес:*** сторените по
делото съдебно деловодни разноски, общо в размер на 564.22 лева, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………