Определение по дело №2063/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 11
Дата: 3 януари 2020 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20193101002063
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……………………..г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

търговско дело №2063 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.С.Л., с ЕГН **********, с ЕГН **********, с  адрес: ***, подадена от адв.П Т, в качеството му на особен представител, против Решение №2704/17.06.2019г. по гр.д.№9171/2018г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Финансцентър“ ЕООД, с ЕИК201099699, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Гоце Делчев“ №103, ет.2, офис №3, представлявано от С Н и И Н, чрез адв.П Г, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 1122.90лв., от която 1000лв., представляващи непогасена главница по Договор за потребителски кредит №925/21.06.2017г. и 122.90лв., представляващи договорна лихва за периода от 21.07.2017г. до 21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-09.01.2018г. до окончателното ѝ плащане, за които суми е издадена Заповед №257/10.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№438/2018г. на РС Варна.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи се, че решаващият съд не е разпределил коректно доказателствената тежест и не е разгледал възражението на ответника, че елементите на договора не са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Сочи се, че текста “Запознат съм и приемам условията по договора и схемата за погасяване“ е с размер на шрифта, който е по голям от останалата част на договора. Оспорва се допустимостта и доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства. Моли се за отмяна атакуваното решение и постановяване на ново от въззивният съд, с което да се отхвърлят предявените претенции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Оспорват се изложените в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения от съда и за недопустимост на част от представените доказателства, като са изложени подробни съображения. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

Жалбоподателят е направил искане за назначаване на съдебно техническа експертиза в настоящото производство, която да даде заключение дали шрифта на текста “Запознат съм и приемам условията по договора и схемата за погасяване“ в документ-Приложение 1, е различен ли е от останалата част на договора, както и дали шрифта в останалата част от документа е по-малък от 12. Така направеното искане, е преклудирано и като такова, следва да се остави без уважение. Вярно е, че с отговора на исковата молба ответника е изложил възражение, че процесният договор не е с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по малък от 12, но така направеното възражение е бланкетно, като в същото липсва конкретиката, в кой елементи на договора са допуснати въпросните отклонение. Наред с това оспореното с въззивната жалба Приложение 1, въобще не е било предмет на оплакване в отговора на исковата молба. При това положение съдът не е имал задължение да укаже на страната, че следва да ангажира доказателства в подкрепа на въпросното възражение. На следващо място искането за назначаване на СТЕ се явява и неотносимо, доколкото подлежащият на проверка текст от Приложение 1, има декларативен характер и не е част от консенсуалното съдържание на процесния договор за кредит, което е допълнително основание за оставяне без уважение на доказателственото искане.

С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267 от ГПК делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

От друга страна, с оглед факта, че ответникът се представлява от особен представител, за редовността на производство, следва да се събере депозит за полагащото се възнаграждение на особеният представител, което се дължи авансово от въззиваемият-ищец. Ето защо на ответника по жалбата, следва да укаже да внесе депозит в размер на 300лв., с предупреждение, че при неизпълнение, възнаграждението ще бъде заплатено от бюджета на съда, а последствие принудително събрано от страната.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на М.С.Л., подадена от адв.П Т, в качеството му на особен представител, против Решение №2704/17.06.2019г. по гр.д.№9171/2018г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Финансцентър“ ЕООД, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 1122.90лв., от която 1000лв., представляващи непогасена главница по Договор за потребителски кредит №925/21.06.2017г. и 122.90лв., представляващи договорна лихва за периода от 21.07.2017г. до 21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-09.01.2018г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед №257/10.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№438/2018г. на РС Варна.

ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника за назначаване на СТЕ.

 УКАЗВА на “Финансцентър“ ЕООД, с ЕИК201099699, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Гоце Делчев“ №103, ет.2, офис №3, представлявано от С Н и И Н, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да представи доказателства за внесен по особената сметка на ВОС, депозит за възнаграждение на назначеният особен представител на длъжника-ответник, дължимо за въззивното производство в размер на 300лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение възнаграждението ще бъде изплатено от бюджета на съда и впоследствие принудително събрано.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1550/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 19.02.2020г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

2.