РЕШЕНИЕ № 710
гр. Пловдив, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, V въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
при секретаря
Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова възз. гр. д. №
669/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК
С Решение № 282/21.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 17694/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански
състав, е оставена без уважение молбата на адв. К.А. в качеството му на
пълномощник на ответните страни Д.Д.Д. и Н.И.Д. за допускане на основание чл.
247, ал. 1 ГПК на поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на
основание чл. 251 ГПК на Решение № 2021/28.05.2018 г., постановено по гр. дело
№ 17694/2016 г. на Районен съд – Пловдив.
Въззивното производство е образувано по
въззивна жалба вх. № 10555/13.02.2019 г. на Д.Д.Д.. Жалбоподателката излага
доводи за нищожност на съдебното решение, поради постановяването му при липса
на мотиви, в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди, че от изслушаните по делото
заключения на съдебно-техническите експертизи се установява, че границите на
УПИ III-97 са със син цвят и не съвпадат с тези, посочени в диспозитива на
съдебното решение. Твърди, че според вещите лица грешно заснетата част от
недвижимия имот на ищеца е маркирана в жълто, а не в зелено, като отразената
под формата на четириъгълник част в зелено, заключена между точките 5
/червено/, В /зелено/, необозначена точка и Б /зелено/, е извън площта на имота
на ищеца и никога не е била негова собственост. Поддържа, че посочената в
диспозитива на съдебното решение площ от 12,5 кв.м. не е установена по нито
една от назначените съдебно-технически експертизи, установили, че погрешно
заснетата площ е от 9 кв.м. Сочи, че в обжалваното решение съдът не е изложил
своите мотиви досежно искането за тълкуване на постановеното решение.
Конституираният на основание чл. 265,
ал. 1 ГПК с Определение № 633/29.03.2019 г., постановено от настоящата съдебна
инстанция, в качеството му на жалбоподател Н.И.Д., в съдебно заседание,
проведено на 02.05.2019 г. поддържа въззивната жалба на Д.Д.. Твърди, че първоначално
са взели решение да не обжалват решението по същество на правния спор във
връзка с погрешно записаните 9 кв.м., но впоследствие установили, при
замерването, че спорът между страните не е разрешен.
Въззиваемият - ищец е депозирал в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за
нейната неоснователност. Твърди, че под формата на искане за поправка на
очевидна фактическа грешка ответните страни се стремят да ревизират едно вече
постановено и влязло в сила съдебно решение. Посочил е, че волята на съда е
ясно изразена, доколкото последният се е позовал на прието заключение на вещото
лице, което в изготвената скица ясно и с буквени означения е посочило коя е
площта, която е неправилно заснета към имота на ответните страни. По изложените
съображения счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, което
като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията
на въззиваемия.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна против подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
С Решение № 2021/28.05.2018 г., постановено по
гр.д. № 17694/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав е
уважен предявеният от А.А.К. против Д.Д.Д. и Н.И.Д. положотелен установителен
иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, като е
прието за установено по отношение на ответните страни, че ищецът е собственик
по силата на договор за дарение, изповядан с нотариален акт № 79, том 64 по
нот.д. № 16827/1993 г. на Пловдивския нотариус, на 12, 25 кв.м., защриховани в
жълт цвят и заключени между точките А, 5 (в червено), В (в зелено), Б (в зелено),
А (в зелено) и А (в червено) на скица № 5, приложена на л. 220 от делото и
съставляваща неразделна част от решението, която площ съставлява част от имот с
пл. № 379, за който е отреден УПИ XXVII – 379 по
плана на с. ****, одобрен със Заповед №
60/1989 г. и изменен със Заповед № 798/2001 г. и Заповед № 119/2007 г.,
неправилно заснета в кадастралния план, одобрен със Заповед № 798/2001 г., като
част от притежавания от ответниците имот с пл. № 1601, за който е отреден УПИ
1601, 1600, 372, 378 по действащия кадастрален план. С решението е постановено,
че скица № 5 от заключението на вещото лице, приложена на л. 220 от делото и
приподписана от съда, се счита за неразделна част от решението.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че имотът с
пл. № 1601 е образуван от частта от стария имот с пл. № 97, която е попадала
под неизпълнената улица и от останалата част от имот пл. № 97, която е била
включена в съсобствения парцел VI – 97, 99. За да достигне
до този извод съдът е кредитирал заключението на вещите лица по допуснатите и
приети по делото съдебно-технически експертизи. Приел е, че предвижданията по
плана от 1989 г., с който тази част от имота е включена в парцел VII –
озеленяване, следва да се приемат за неприложени, тъй като мероприятието за
което е било отреждането не е било осъществено. Съдът е установил, че след като
предвиждането по плана от 1989 г. (преди попълване на кадастралната основа),
при което регулационната граница е изместена на запад и навътре в имот със стар
пл. № 97 не приложено, не е настъпил ефект на разместване на собственост по
силата на регулация. Приел е, че при попълване на кадастралната основа с имот
пл. № 1601 и последващото отреждане на УПИ 1601, 1600, 372, 378 администрацията
е следвало да изхожда от предходното положение по плана от 1959 г. и западна
граница на този имот към имота на ищеца е следвало да се очертае в съответствие
с границите на парцел III - 97 по плана от
1959 г. В заключение е приел, че при попълването на кадастралната основа със
Заповед № 798/2001 г. тази границата между имота на ищеца и този на ответинците
е била погрешно заснета с отклонение в югозападната си част. За да установи
погрешно заснетата част се е позовал на допълнителната съдебно-техническа
експертиза и съставената от вещото лице скица, приложена на лист 220 по делото,
като е приел, че погрешно заснетата част е тази, защрихована в жълто и
заключена между точки А, 5 / в червено/, В /в зелено/, Б / в зелено/, А / в
зелено/ и А / в червено/, с площ съгласно заключението на вещото лице от 12,25
кв.м.
С
Решение № 282/21.01.2019 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение
молбата ответните страни за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка
и за тълкуване на постановеното съдебно решение. За да постанови решението
районният съд е посочил, че формулирания диспозитив съответства на отразената в
мотивите воля на съда, като с него са очертани границите на площта, неправилно
отразена като собствена на ответниците в действащия кадастрален план. Посочил
е, че тази площ е установена и описана по скица № 5, намираща се на лист 220 от
делото и е в размер от 12, 25 кв.м. – защрихована в жълто и заключена между
точките от скицата. Посочил е, че в съдебното решение е отразено оцветяването
на буквите и цифрите, т.е. посочването на цветове след всяка отделна точка в
диспозитива на съдебното решение, както и в мотивите, е съответна на цвета, с
който последната е изписана в скицата на вещото лице, а не на щрихите или
линиите, изчертани от експерта.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба, предявена
против решението на съда, с което последният се е произнесъл по искането на
ответните страни за допускане поправка на очевидна фактическа грешка и за
тълкуване на постановения съдебен акт. Следователно и съдът в настоящия съдебен
състав следва да се произнесе единствено досежно предпоставките за уважаване на
молбата по чл. 247 ГПК и тази по чл. 251 ГПК.
Наличието
на очевидна фактическа грешка се изразява в несъответствие между правосъдната
воля на съда, формирана в мотивите на постановения съдебен акт и тази, изразена
в диспозитива на съдебното решение. Следователно съдът постановил съдебният акт
по същество на правния спор, сезиран с молба с правно основание чл. 247 ГПК,
следва да провери дали са налице предпоставките за допускане исканата поправка,
като установи дали формираната воля на съда е съответно изразена и в
диспозитива на постановения съдебен акт.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с предявяване на
който се цели установяване наличието на грешка или непълнота в кадастралната
карта към момента на одобряването им, при отчитане на обстоятелството кому е
принадлежало правото на собственост върху спорната част от имота към този
момент.
В
случая изразената в мотивите на съдебния акт воля на съдебния състав за
основателност на предявения иск за установяване на грешка в кадастралната карта
досежно имота на ищеца, съответстваща на 12,25 кв.м. площ, е ясно формирана в
съдебния акт, и съответно установена в диспозитива на решението чрез
индивидуализиране на точиките между които е заключено спорното пространство
съобразно скица № 5 на вещото лице по допуснатата допълнителна
съдебно-техническа експертиза. Несъгласието на ответните страни с формираната
от съда воля не може да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК, съответно чрез
тълкуване на постановения съдебен акт, а само по реда на инстанционния контрол
чрез обжалване на постановеното решение в установените в процесуалния закон
преклузивни срокове. В случая решението, чиято поравка и тълкуване е била
поискана, е влязло в законна сила досежно възприетото от съда разрешение, което
е обосновано чрез позоваване на извода на вещото лице по допълнителната
съдебно-техническа експертиза, установила различна площ на спорното
пространство досежно погрешно заснетата граница между имотите от този на вещото
лице по първоначалната експертиза. В този смисъл и изводът на съда е съобразен
със заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, като съдът в
настоящия съдебен състав не възприема довода на жалбоподателката, че таква площ
не е била установена по нито една от съдебните експертизи.
Следователно
правните изводи, изразяващи волята на съда по съществото на спора, се основават
на фактическите констатации, свързани с обсъждане и преценка на доказателствата
и установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Диспозитива на
решението съответства на крайния извод за основателност на предявения иск с
оглед правното значение на приетите за установени факти и обстоятелства, имащи
значение за спора в рамките на заявения с исковата молба предмет на защита.
При
постановяване на настоящия съдебен акт въззивната инстанция съобрази и
практиката на Върховния касационен съд, с която е установено, че поправка на
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е
налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да
следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в
диспозитива. За да са налице условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да
е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда.
Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или
липсваща воля на съдебния състав (така Решение
№ 27 от 11.03.2016 г. по гр.д. № 3502/2015 г., ГК, II г.о. на ВКС).
Следва
да се посочи, че постановеният съдебен акт не е нищожен поради липса на мотиви
досежно молбата за тълкуване на съдебното решение по същество на правния спор.
При постановяване на решението съдът е изложил единни мотиви досежно молбата за
допускане поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на решението по
същество на правния спор, като е заключил, че волята на съда е ясно изразена,
не се нуждае от тълкуване и при обективирането й в съдебния акт не е допусната
твърдяната от жалбоподателите фактическа грешка.
По
изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното
първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, което като такова
следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за процесуална
защита и съдействие в размер на сумата от 200 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК.
Въззивното
решение подлежи на касационен контрол при обосноваване на предпоставките за
допустимост на касационното обжалване по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК – арг. чл. 247, ал. 4 ГПК и чл.
251, ал. 5 ГПК, доколкото съдебният акт по същество на правния спор е принципно
обжалваем на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд - Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 282/21.01.2019 г., постановено по гр.д. № 17694/2016 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, Х граждански състав.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК Д.Д.Д., ЕГН ********** и Н.И.Д., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес *** и със съдебен адрес ***, – адв.
К.А., да заплатят на А.А.К., ЕГН
**********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. Н.А., сумата от 200
лв. – разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.