№ 227
гр. Костинброд, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20211850100529 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца АН. АРС. АТ. срещу
ответника „ЖО-ТРАНС БГ“ ООД. Иска осъждане на ответника да му заплати сумата от
40 000 лева, представляващ обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на трудова злополука – ПТП,
настъпило на 19.08 2020 г. при ПТП на територията на Унгария. Претендира и законна
лихва от датата на увреждането.
Твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника при настъпване на
произшествието, което е признато за трудова злополука.
В срока за отговор ответника оспорва предявения иск, като твърди настъпване на
произшествието изцяло по вина на ищеца. Иска отхвърляне на предявения иск, а
алтернативно иска намаляването му поради съществен принос на ищеца за настъпване на
резултата.
И двете страни се представляват в съдебно заседание от упълномощени
представители. Разноски се претендират от ищеца – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
По искане на ищеца е допуснато извършване на съдебно-медицинска експертиза,
като в съдебно заседание е допуснато увеличение на предявения иск от първоначално
заявения размер от 3 000 лева /частичен/.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
1
доказателства намира следното от фактическа и правна страна.
Страните не спорят по основни факти, установени по от представени и неоспорени
писмени доказателства а именно: Че към момента на настъпване на произшествието в
Унгария ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника. Трудовия договор е
сключен на 27.02.2020 г., и е за неопределено време, като ищеца е заемал длъжност
„шофьор микробус“ с месторабота гр. Костинброд.
За периода 17-20.08.2020 г. ищецът е бил командирован като водач на товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер" с рег. № ****Х до Прага и обратно.
На 19.08.2020 г. в Унгария, около 22.35 часа, в района на населено място
Петьофисалаш, на магистрала М5, дясно пътно платно, район на 120+250 км.
Произшествието е настъпило, след като управлявания от ищеца товарен автомобил, поради
неспазване на подходяща дистанция се е блъснал в движещ се пред него товарен автомобил
„Фиат Дукато“, с румънска регистрация и управляван от румънски гражданин.
Непосредствената причина за настъпване на произшествието е рязко намаляване на
скоростта от румънският автомобил поради настъпило пред него друго произшествие, което
не е било забелязано от ищеца.
Вследствие на произшествието са пострадали намиращите се в българският
автомобил ищец и свидетелката Р.А., както и румънският гражданин, управлявал т.а. „Фиат
Дукато“.
Вследствие на произшествието на ищеца е причинено травматично увреждане –
многофрагментно счупване на диафизата на дясна бедрената кост, фрактура на пателата
(капачка на коляното и разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица. Лечението е на
ищеца е било осъществено в Окръжна болница Бач-Кишкун, от където е изписан на
27.08.2020 г., като в болничното заведение е осъществено и оперативно лечение - открито
наместване на получената многофрагментна фрактура на бедрената кост и пателата с
вътрешна фиксация с метална остеосинтеза.
Не по-малко от 30 дни след произшествието крайникът е бил с гипсова
имобилизация, като в периода 12-18.02.2021 г. ищецът е бил лекуван в „МБАЛ Сердика"
ЕООД гр. София, а конкретно на 15.02.202 г. е осъществена оперативна интервенция с цел
отстраняване на остеосинтезния материал - долния проксимален винт. Налице са болнични
листове за 120 дни.
Случилото се произшествие в Унгария е признато за трудова злополука с
разпореждане № Ц5104-22-61/30.09,2020 г. на ТП на НОИ София-област, което е влязло в
сила към 24.11.2020 г.
След произшествието и лечението в Унгария ищецът се е завърнал в страната, където
основно неговата майка – свидетелката Румяна А.а, се е грижила за него, поради
невъзможност от самостоятелно обслужване и необходимостта от спазване на постелен
режим. И към момента на приключване на устните състезания ищецът продължава да
изпитва болезненост в областта на травматичното увреждане, като са премахнати само част
2
от поставените импланти за фиксация на счупените фрагменти, продължава и към момента
да не може да разгъва напълно коляното си, като трайна последица е накуцващата походка,
както и възможни болки в различни моменти.
Възстановяване на функциите може да се очаква 12 месеца след травмата.
При тези факти съдът намира, че искът е доказан по своето основание, след като на
основание чл. 200, от КТ ответникът нодси отговорност за причинените на работника вреди,
настъпили вследствие на трудова злополука. Няма съмнение, а и спор относно трудовото
правоотношение, настъпването на произшествието и връзката му с работата, която е
възложена на ищеца, както и факта, че е налице неработоспособност.
По отношение на вредите съдът приема без съмнение, че ищецът е изживял
значителни болки и страдания вследствие на травматичното увреждане, представляващо
трудова злополука. Характера на травматичното увреждане, което е съчетание от две
отделни счупвания, значителните болки, наложили използването на обезболяващи
медикаменти за да се осигури почивка на ищеца при престоят му в болничното заведение,
непосредствено след травмата, извършените до момента две оперативни интервенции, както
и преди всичко продължителния период на лечение и възстановяване, определен от вещото
лице като поне 12 месеца дава основание за извод, че претендираната сума от 40 000 лева
представлява адекватно и справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания. За да достигне до този извод съдът отчита е факта, че е
налице продължителен период от време, през който очевидно не е възстановена изцяло
функцията на крайника предвид изразеното накуцване, което според вещото лице ще бъде
трайна последица от травмата, както и прогнозата за болезнени състояния в определени
моменти.
Всичко това преценено в съвкупност дава основание за посочения извод, а именно,
че сумата от 40 000 лева е справедливо и адекватно обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука, като разпоредбата на чл. 200, ал.
1 от КТ дава основание за.
При определяне размера на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца за
претърпените неимуществени вреди съдът отчита за основателно възражението на
ответника, че е налице хипотезата на съпричиняване от страна на ищеца, след като само
неговото лично поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП, при което са му причинени уврежданията. Не се установи извършване на нарушение
от страна на ответника, свързано с условията при които ищецът е полагал труд, Не се
установиха и никакви данни за техническа неизправност по превозното средство,
управлявано от ищеца при настъпване на произшествието. Поради това и съобразно
установените обстоятелства за възникване на произшествието, описани в представения,
преведен доклад за произшествието, съставен от полицейски орган на област Бач-Кишкун
може да се направи извод, че настъпилото произшествие се дължи на неспазване на
подходяща дистанция от движещият се пред него т.а.
3
Без съмнение фактор за степента на увреждането, съответно и за размера на вредите
има и отбелязаното в доклада обстоятелства, че ищецът, /както и пътуващата с него
свидетелка Андреева/ не е използвал предпазен колан, какъвто е бил налице, макар и да са
задействани въздушните възглавници, но съдът не отчита това обстоятелство, доколкото
ответникът не се позовава на него.
При тези факти за отговорността на ответника е без значение, че липсват
доказателства и данни за извършено от негова страна нарушение на правилата за полагане
на труд или за безопасност, които да са довели до произшествието, тъй като отговорността
по чл. 200 от КТ е принципно безвиновна, а определящо е обстоятелството, че злополуката е
трудова е всяко - внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка и по
повод на извършваната работа, когато е причинило временна неработоспособност.
Засилената защита за лицата, упражняващи труд е намерило израз в изричните
разпоредби на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от КТ, предвиждащи имуществена отговорност на
работодателя за вреди, причинени при трудова злополука независимо дали работодателя или
негов работник имат вина за настъпването им /респективно за настъпване на трудовата
злополука/, както и при причиняване на злополуката от непреодолима сила, но при или по
време на работа, както и при извършена невъзложена работа, но която е в интерес на
работодателя е специфична и представлява изключение от общото правило за обезвреда,
изискващо също така и наличие на вина.
Предвид това ответникът носи отговорност макар и да не са установени конкретни
нарушения или действия от негова страна, които да са в причинно-следствена връзка с
настъпилото увреждане.
Принципно за разлика от общите правила за обезвреда при отговорността по чл. 200
от КТ не може да се стигне до отпадане отговорността на работодателя предвид изложените
по-горе аргументи за засилена защита правата на лицата, полагащи труд, освен при
умишлени действия от страна на работника.
Извършените от ищеца действия по избор на дистанция от преднодвижещиият се
автомобил е обстоятелство, което съдът определя като груба небрежност по смисъла на чл.
201, ал. 2 от КТ, след като движението с неподходяща дистанция /според израза на
унгарските власти/ или недостатъчна според изискванията на българският закон за
безопасно спиране се дължи единствено на поведението на ищеца и негови субективни
действия и показва от една страна пренебрежително отношение от ищеца, а от друга и
крайно опасното му поведение както за него, така и за останалите участници в движението.
Налице е поведение, което показва несъобразяване и несвоевременно реагиране на
промените в пътното движение, а това съчетано с и високата скорост, несъмнена предвид
факта, че движението е осъществявано по магистрала, дава основание за извод, че
движението с дистанция непозволяваща безопасно спиране е поведение, крайно
неглижиращо както изискванията за дистанция, така и за внимание към всички фактори
имащи значение за движението.
4
Според съда съпричиняването от страна на ищеца е в размер не по-малко от 80 %,
поради което в такъв процент следва да се отхвърли иска на ищеца, съответно бъде уважен
за сумата от 8 000 лева, ведно с лихвата от 19.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца,
като за оказаната безплатна правна помощ следва да бъде възложено на ответника да
заплати на адвокат Я.Д. Д., личен номер ********** от САК сумата от 346 лева, определено
като минималното възнаграждение според размера на иска – чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. и намалено съразмерно с уважената част от претенцията.
Доколкото ответника не претендира разноски /нито с отговора нито в с.з./ не следва
да му се присъждат такива съразмерно с отхвърлената част от иска.
В полза на съда следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса върху
уважената част от иска и сумата, заплатена за възнаграждение на вещото лице, поради което
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда общата сума от 620 лева, в това число сумата 320 лева за дължимата ДТ и сумата от
300 лева за заплатено възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА „ЖО ТРАНС – БГ“ ООД, ЕИК *********,
седалище/адрес на управление: гр. Костинброд, ул. „Александър Стамболийски" № 72,
представляван от управителите Б.Ц.Т. и Г.Р. ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА АН. АРС. АТ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *********************, СУМАТА ОТ 8 000 /осем
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на трудова злополука, настъпила на 19.08.2020 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука -
19.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева до пълния размер на
претенцията от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „ЖО ТРАНС – БГ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Я.Д.
Д., личен номер ********** от САК сумата от 346 /триста четиридесет и шест/ лева за
предоставената безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЖО ТРАНС – БГ“ ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Районен съд Костинброд сумата от 620 /шестстотин и двадесет/ лева на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК за направените разноски, в това число сумата от 320 лева за
дължимата държавна такса и сумата от 300 лева за възнаграждение на вещо лице.
5
Банкова сметка на АН. АРС. АТ.: „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, IBAN:
*********************
Банкова сметка на Районен съд Костинброд: „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
IBAN: *********************
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от
получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните чрез упълномощените представители.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6