Р Е Ш Е Н И Е
№ 260125/28.2.2022
гр.Варна 28.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на първи февруари
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия
Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№14759/2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищците В.П.,
К.А., С.С., М.З., С.З., М.З. и М.С. излагат, че с
Решение №822/02.10.2001г. на ОбПК - гр.Варна, като
наследници на В.Д.К., б.ж. на гр.Варна, им е признато правото на собственост в
съществуващи стари реални граници по отношение на недвижим имот, целият с площ
от 8дка, представляващ нива от 5дка и лозе от 3дка, находящ
се в м.„Ментешето“, в землището на кв.„Владиславово“, гр.Варна, съставляващ имот пл.№** по Комбинирания план на м.“Ментешето“ от
1997г., попадащ в територия по §4 от ЗСПЗЗ. По сега действащата кадастрална
карта на гр.Варна имот пл.№** по Комбинирания план на
м.„Ментеше“ от 1997г., землище на кв. „Вл. Варненчик“ обхваща няколко
поземлени имота, предоставени и закупени от бивши ползватели или възстановени
по ЗСПЗЗ на наследниците на В.К.. Един от тези имоти, попадащ частично в
границите на горепосочения стар имот пл.№**, е ПИ №** по ПНИ на с.о.„Ментеше“, сега поземлен имот
с идентификатор **по кк на гр.Варна, целият с площ от
563кв.м., при съседи: **, **, **и **.
Твърдят, че целият
поземлен имот с идентификатор **е бил закупен неправомерно по реда на §4а, ал.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ от наследниците на бившия ползвател И. Б.И., поради което
ищците са завели отрицателен установителен иск за собственост. С Решение
№484/14.02.2007г., постановено по гр.д.№1627/2006г. по описа на ВРС, 35с.,
оставено в сила от ВОС и влязло в законна сила на 27.02.2008г., съдът е приел
за установено спрямо наследниците на И. Б.И. - М.И.Б., В.И.Б. и К.Я.И., че
настоящите ищци - В.С.П., К.Г.А., С.Г.С., наследниците на З.К.З., М.С.Г. и М.М.С. са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв.„Владиславово“,
съставляващ поземлен имот №470 по ПНИ на с.о.“Ментеше“,
с площ от 546кв. м., на осн.чл.97 ал.1 от ГПК /отм./.
След влизане в сила на
горепосоченото съдебно решение, както и след изменение на КККР на гр.Варна за
имот с идентификатор **със Заповед №18-4151-29.05.2015г. на Началника на
СГКК-Варна, в полза на ищците - всички наследници по закон на В.К., е била
издадена Заповед №ПР-01/04.02.2016г. на Кмета на Район „Вл.Варненчик“ при Общ.Варна, на основание §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, влязла в законна сила на 14.03.2016г., с която им се възстановява
правото на собственост по отношение на 546кв.м. ид.ч.
от ПИ с ид.№**по КККР на гр.Варна (идентичен с ПИ №470
по ПНИ на с.о.„Ментеше“), целият с площ от 606кв.м.,
при граници и съседи по к.к.:**, **, **, **. В
заповедта се посочва, че възстановяването на идеалните части от имота се
извършва в съсобственост с наследниците на И. Б.И..
Със съдебно решение
№520/13.02.2017г., постановено по гр.д.№15210/2015г. на PC-Варна, 24с., влязло
в законна сила на 19.03.218г. съдът е отхвърлил предявения от съпрузите М.И.Б.
и И.В.Б. срещу наследниците на В.Д.К., б.ж. на гр.Варна установителен иск за
признаване за установено между страните, че са собственици на целия поземлен
имот с идентификатор **от кк на гр.Варна, на
основание давностно владение, осъществено в периода
от 16.02.1990г. до деня на подаване на исковата молба - 08.12.2015г., на
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
С Решение
№70/22.01.2020г., по в.гр.д.№1654 от 2019г. по описа на ОС-Варна, процесният поземлен имот с идентификатор **по кк на гр.Варна, целият с площ от 563кв.м., при съседи: **, **.
**и ** е допуснат до съдебна делба между съсобствениците - настоящи ищци, при
съответните квоти, като съделителите М.И.Б. и И.В.Б.
са били изключени от делбата, тъй като съдът е установил, че те нямат
собственост в процесния имот. Това съдебно решение е
влязло в законна сила на 30.06.2020г. и е било отбелязано своевременно под №81
т.XI вх. peг.19503 кд.3832 дв. вх.peг.19256 от 14.08.2020г.
на Служба по вписванията - гр.Варна.
Въпреки наличието на три
съдебни решения, водещи до извод, че М.И.Б. и И.В.Б. нямат собственост в имот с
идентификатор **от кк на гр.Варна, същите са се
снабдили с Констативен нотариален акт №97 т.LXX, дело 15520/2020г. вх.peг.26348 дв. вх.peг.26017 на Служба по вписванията - гр.Варна, на основание
чл.587, във вр. чл.588 от ГПК и гл.II и III от ЗКИР,
че са собственици на гореописания поземлен имот, придобивайки го в СИО.
Междувременно ищцата В.С.П.,
в качеството си на наследник по закон на В.Д.К. на 30.09.2019г. е подала
Заявление peг.№АУ096215ВН на Община Варна, с което е
поискала от Община Варна да издаде Протокол за въвод
във владение за гореописания поземлен имот като извърши въвода
ефективно, т.е. с уведомяване и присъствие на лицата, които се намират в имота.
Такъв въвод във владение до настоящия момент няма
осъществен и няма издаден Протокол за него.
Наличието на неправомерно
издаден Констативен нотариален акт №97 т.LXX, дело 15520/2020г. вх. peг.26348 дв. вх.peг.26017 на Служба по вписванията – гр.Варна, в който акт
са обективирани привидни права на собственост в полза
на ответниците по отношение на ПИ с идентификатор **от кк
на гр.Варна, както и факта, че М.И.Б. и И.В.Б. все още владеят процесния поземлен имот обусляват
правния интерес на ищците от завеждане на ревандикационен
иск спрямо ответниците, както и искане по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на КНА
№97 т. LXX, дело 15520/2020г.вх. peг.26348 дв. вх.peг.26017 на Служба по
вписванията - гр.Варна.
Предявяват искане, съдът
да постанови решение, с което да приеме за установено, че В.С.П. – на 12/36 ид.ч., К.Г.А. – на 6/36 ид.ч., С.Г.С.
– на 6/36 ид.ч., М.С.З. – на 2/36 ид.ч.,
С.З.З. – на 2/36 ид.ч., М.З.З. – на 2/36 ид.ч. и М.М.С. – на 6/36 ид.ч. от следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор **по кккр
на гр. Варна, находящ се в гр.Варна, с.о.“Ментеше“, целият с площ от 563кв.м., при граници и съседи
по к.к.: **, **, **, **, както и да осъди М.И.Б. и И.В.Б.
ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО собствените на ищците В.С.П., К.Г.А., С.Г.С., М.С.З., С.З.З., М.З.З. и М.М.С. идеални части от поземлен имот с идентификатор **по кккр на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, с.о.“Ментеше“, целият с площ от 563кв.м.,
при граници и съседи по к.к.: **, **, **, **.
Да отмени Констативен
нотариален акт №97 т. LXX, дело 15520/2020г. вх. peг.26348
дв. вх. peг.26017 на Служба
по вписванията - гр. Варна, с който М.И.Б. и И.В.Б. са признати за собственици
по давностно владение на недвижим имот и претендират
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответниците са подали писмен отговор, с който считат предявените искове за
неоснователни. Възразяват, че държат вещ, която не е идентична по площ,
граници, местонахождение, с тази, която се претендира в ИМ. Твърдят, че ПИ с
идентификатор **с площ от 563кв.м. при граници по КК: **, ** и **, описан в нот. акт №79, т.1, peг.№2441,
дело №316/16.10.2020г. вписан в Службата по вписванията–Варна, акт №97, т.LXX,
дело №155208/2020г., стр.№70, вх.рег.№26348/19.10.2020г., е идентичен с имота,
предоставен за ползване съгласно предоставено право на ползване на
наследодателя им И. Б. ***, починал на 10.04.1991г., съгласно протокол №29 на
ИК на 26.12.1985г., удостоверение №17/02.01.1986г. за представяне на право на
ползване на земя с протокол №29/26.XII.1985г. на ИК на ВНС за одобряване на
лицата, включени в приложения списък №1 и списък №2.
Считат, че в Решение
№484/14.02.2007г. на ВРС, 35 с-в, по гр.д.№1627/06 на ВРС, неправилно се приема
за установено, че ответниците не са собственици на имот представляващ реална
част от имот с №470 в м.„Ментеше“, в гр.Варна, с площ
от 546кв.м., защото по делото не са приети и приложени доказателства за
заплащане на имота в посочения от закона срок.
Възразяват срещу
твърдението, че съпоставен със сега действащата кадастрална карта на гр.Варна,
стар имот пл.№89 по комбинирания план на м.“Ментеше“
от 1997г., землище в кв.“Вл.Варненчик“
обхваща няколко поземлени имота, предоставени и закупени от бивши ползватели.
Един от тези имоти, попадащ частично в границите на посочения стар имот с
пл.№89 е ПИ №470 по ПНИ на с.о.“Ментеше“, сега е
поземлен имот с идентификатор **по кк на гр.Варна,
целият с площ от 563кв.м.
Твърдят, че наследодателката на ищците В.К. не е имала имоти в тази
местност. Земята е следвало да се върне стига тя да е в съответните реални
граници, но към датата на поисканата от ищците реституция -17.01.1992г., по
преписка със заявление №30191, всичко в местността „Ментешето“
е било раздадено,препарцелирано, оградено, застроено
и облагородено.
Имотът, владян от
ответниците, не попада нито в цялост, нито частично, в стар имот пл.№** е ПИ №** по ПНИ на с.о. „Ментеше“.
С Удостоверение
№17/02.01.1986г. е предоставено право на ползване на И. Б.И. на земя, в
изпълнение на ПМС №11/02.03.1982 г. на МС на НРБ върху следния имот: Хавра с площ от 0.6дка. в местността „Завоя“ при граници: Й.С.и
Р.А..
Ответникът М.И.Б. е син и
наследник на К. И. и И. Б., брат и
наследник на В.И., и съпруг на ответницата И.Б.. Парцелът е предоставен на И. Б.
от 02.01.1986г. с удостоверение №17 по ПМС 11 с право на ползване на земя и
тогава представлява хавра. През 1981г. са направили
големи промени в имота, които включват ограда, изчистване на мястото, направа
на кладенец, насъждения и постройка от 13,38кв.м.
Наследодателите на ответниците са стопанисвали имота от 1986г. Подавали са
заявления, декларации, плащали са данъци. На 29.06.1992г. парцелът е вписан,
като в молбата до кметство Владиславово са описани
всички насъждения, както и постройката. На
29.09.1994г. са заплатени за парцела общо 24300лв., от които към кметство Владиславово - 3600лв., към община Варна - 2700лв. и към
кметство Владиславово основна цена 18000лв.
В два протокола с №29,
докладна записка от 25.04.1982г. на изпълнителния комитет на ОНС-Варна, е
вписано, че мястото се дава на И. Б., по ПМС 11, в който списък са 320 човека.
Позовават се на напълно неотносима към настоящото
производство изготвена от инж.Р. П. съдебно техническа експертиза от 03.10.2007г., от чието заключение е
видно, че имотите от оценителния протокол, от 20.06.1994г. и тези в КП от
1997г. и ПНИ на с.о.„Ментеше“ са идентични.
В агенция по вписвания от
1993г. до 2012г. се води като реална част, парцел №** на К. Я., М.Б. и В.Б.. Парцел №89 го няма.
Посочват, че на база
всички свои документи относно имота са се сдобили с нотариален акт за
собственост върху него.
Подали са жалба до
областния управител, че мястото не е изменяно от 2003г. Парцелът не е нито с
номер 2249, нито е 563кв.м., нито е 546кв.м.
Релевират възражение на основание
чл.72-74 ЗС за упражняване право на задържане на имота, за обезпечаване на
вземането им за обезщетение за направени от тях като добросъвестни владелци
подобрения, а именно изба изградена през 1986г. с площ от 13.10кв.м. на стойност 4 000лв., жилищни стай и веранда-дървена конструкция изградени през 1986ж. с
площ от 22кв.м. и стойност от 2 500лв., външна тоалетна дървена изградена
през 1986г. сплощ от 2.5кв.м.стойност 250лв., бетонни
пътеки изградени през 1986г. сплощ от 60кв.м., ширина
1м. и стойност от 2 200лв., кладенец изграден през 1986г. с пръстени и
бетонна пътека на стойност 1 500лв., череши 2бр. на по 20г. – 300лв., малки
череши 2бр. на по 6г. – 250лв., сини сливи 2бр. на по 15г.-140лв., дюли 2бр. на
по 25г.-80лв., бадем 1бр. на 25г.-75лв., 2бр. киви на
по 18г.-50лв., лешници и финап 4бр.-90лв., смокина 1бр. и 3бр. дрян -110лв., асма 2бр. чукани и
желязна констрекция 500лв. и круша петровка 1бр. на
30г.-30лв.
Първоначално ищци по
делото са били и Г. С. и М.Г. починали в хода
на процеса и наследени от част от другите ищци.
Съдът приема, че
предявените искове намират правното си основание в чл.108 от ЗС.
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна, при условията на чл.235, ал.2 от ГПК,
следното:
Ищците са представили
копие от решение №484/14.02.2007г. по гр.д.№1627/2006г. на ВРС, влязло в
законна сила на 27.02.2008г. с което е призната за установено в отношенията
между настоящите ищци и настоящите ответници, че последните не са собственици
на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл.№**, находящ се в землището на кв.“Владиславово“, гр.Варна, м.Ментеше,
с площ от 546кв.м. при граници: останалата част от имот с пл.№**, имот пл.№**, имот пл.№** и имот пл.№**. Представено е и копие от
решение №70/22.01.2020г. по в.гр.д.№1654/2019г. на ВОС, с което е допуснат до
делба имот находящ се в гр.Варна, м.Ментеше, с идентификатор **по КК и КР на гр.Варна, с площ
от 563кв.м. при граници по кадастрална карта имоти с идентификатори **, **, **и
**, като от кръга на съделителите са изключениет участвалите като ищци в производството настоящи
ответници И.Б. и М.Б..
За да докажат претенциите
на ответниците, ищците са представили копие от издаден в тяхна полза
констативен нотариален акт №79, т.І, рег.№2441, дело №316/2020г. на нотариус с
район на действие РС Варна с който Б. са признати за собственици на ПИ с идентификатор
**по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на Изп.директор на АГКК идентичен на имот с предишен
идентификатор **, номер по предходен план 470, кв.39 с площ 563кв.м. по
документи за собственост, при граници: 10135.4501./не се чете/, ** и **.
Настоящия състав намира на
първо масто, че следва точно да се очертае предела на
обсъждането в производството предвид наличието на влязло в сила между страните
решение за делба, което в себе си включва и установяване на собственост и със
същото е признато, че ответниците не са собственици нито на целия имот нито на
части от него. От друга страна уникалността на идентификатора по чл.26, ал.2 от ЗКИР посочен в делбеното решение и в констативния нотариален
акт гарантира идентичност на имотите.
При това положение
теоретично собственост върху имота за ответниците би могла да възникне само по
силата на новонастъпили обстоетелства
във времето след влизане в сила на решението по делото за делба. Раозглеждането на каквито и да било други възражения стоящи
извън този период би представлявало преразглеждане на делбения
спор по незаконосъобразен ред. Това е така защото в делбеното
производство вече е изследван въпроса за наличието на собственост върху имота
или част от него в полза на настоящите ответници и с факта на изключването им
от кръга на съделителите със съдебното решени е
прието, че те не разполагат с права по отношение на имота. От друга страна
вещото лице по приетата СИЕ включваща и въпроса за идентичност на имота по
делото по отрицателния установителен иск и имота с идентификатор идентичен с
този посочен в констативния нот.акт е посочило, че
двата имота са идентични.
Видно е от издадения в
полза на ответниците констативен нотариален акт, че те не са се позовали на новонастъпили факти от които за тях да е възникнало право
на събственост върху процесния
имот, а са представили пред нотариуса за проверка документи с които са
разполагали и към момента на водения срещу тях ОУИ приключил с решение №484/14.02.2007г.
по гр.д.№1627/06г. на ВРС. Ищците от своя страна се легитимират като
собственици на имота с решението на съда с което е допусната делба на имта между тях.
На следващо място по
въпроса владеят ли ответниците имота съдът намира, че разпитаните по делото
свидетели категорично доказват този факт, като те са единодушни в показанията
си, че имота се владее от ответниците.
Що се отнася до
основанието на което ответниците владеят имота, те не са ангажирали доиказателства които да могат да установят, че се намират в
имота на годно правно основание. Това се е установило още с решението по ОУИ
Предвид изложеното
настоящият състав приема, че искът по чл.108 от ЗС се е доказал, като се е
установило, че ищците са собственици на процесния
имот, той се владее от ответниците и това владение се осъществява без наличие
на правно основание.
По отношение искането на ответниците за
признаване право на задържане на имота до заплащане в качеството им на
добросъвестни владелци на сумата с която се е увеличила стойността на имота в
следствие на подобренията съставът приема следното:
Предвид даденото с
тройната СТЕ заключение, че не е възможно да се индивидуализира имота на
наследодателя на ответниците предоставен по реда на 11ПМС следва да се приеме,
че те не са добросъвестни владелци и при това положение не могат да се ползват
от привилегията на задържане до изплащане на подобренията и разноските. При
това положение ответниците се явяват само недобросъветстни
владелци и могат да искат само по-малката сума измежду стойността на
направените разноски и сумата с която е увеличил стойността на имота. Тук обаче
следва да се вземе предвид неоспорения факт на наличие на приключила процедура
по пар.4г от ПРЗ на ЗСПЗЗ.
Съгласно представеното
копие от заповед №ПР-49/25.08.2016г. на кмета на район Вл.Варненчик влязла в законна сила на 28.02.2019г. настоящите
ищци са задължени да внесат в полза на ответниците сумата от 1 115лв. за
извършените в имота подобрения. Като е представено платежно нареждане с което сумате преведена по
нарочна сметка на район Вл.Варненчик.
От описа към експертната оценка е видно, че той частично се покрива с
посочените от ответниците като подобрения насаждения и е включена и стойността
на изградения кладенец. При това положение настоящият състав намира, че е на лице
конкуренция между административна процедура за определяне цената на
подобренията която е приключила и по нея ищците са извършили плащане от една
страна и процедура по общия исков ред на чл.74 от ЗС. Съставът приема, че при
наличие на приключила административна процедура оценката по която може да бъде
предмет на съдебен контрол за ответниците не съществува право да търсят
преразглеждане по общия ред и дори повторно заплащане на обезщетение за едно и
също подобрение.
При това положение следва
да се обсъди само въпроса относно исканото обезщетение за изба, „жилищни стаи“,
външна тоалетна и бетонни пътеки. По отношение на тези обекти съставът
намира,че ответниците не са представили никакви доказателства за тяхната
законност и за изграждането им от тях, а освен това вещото лице по допуснатата
експертиза е дало безсмисленото заключение, че те са напълно амортизирани, но
от друга страна имат остатъчна стойност. Съдът намира, че претенцията на
ответниците следва да бъде отхвърлена и в тази и част.
Предвид извода за
основателност на предявените искове по чл.108 от ЗС ответниците следва да бъдат
осъденио да предадат на всеки от ищците претендираните от тях идеални части от процесния
имот, а именно на В.С.П. – на 12/36 ид.ч., на К.Г.А.
– на 6/36 ид.ч., на С.Г.С. – на 6/36 ид.ч., на М.С.З. – на 2/36 ид.ч.,
на С.З.З. – на 2/36 ид.ч.,
на М.З.З. – на 2/36 ид.ч. и
на М.М.С. – на 6/36 ид.ч.
Предвид извода за
основателност на иска по чл.108 от ЗС следва да се уважи и обусловеният иск по
чл.537, ал.2 от ГПК като се отмени констативен нотариален акт №79, т.І,
рег.№2441, д.№316/2020г. на нотариус с район на действие РС Варна вписан в СВ с
вх.№26348/19.10.2020г. с който ответниците са признати за собственици на процесния имот.
Ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцитие и сторените по делото разноски
в размер на по 350.10лв. за всеки от ищците М.З., С.З. и М.З., по 449.10лв. за
всеки от ищците М.С., С.С., К.А. и 1 098.20лв. за
ищеца В.П..
Ето защо, съдът
ПРИЕМА за установено в
отношенията между ищците
В.С.П. ЕГН********** ***
К.Г.А. ЕГН********** ***
С.Г.С. ЕГН********** ***
М.С.З. ЕГН********** ***
С.З.З.
ЕГН********** ***
М.З.З.
ЕГН********** ***
и
М.М.С.
ЕГН********** ***
и
ответниците М.И.Б. ЕГН**********
и И.В.Б. ЕГН********** ***, че всеки от ищците е собственик на идеални части от
имот с идентификатор **по КК и КР на гр.Варна, находящ
се в гр.Варна, с.о.“Ментеше“, целият с площ от
563кв.м., при граници и съседи по к.к.: **, **, **, **,
както следва:
на В.С.П. – на 12/36 ид.ч., на К.Г.А. – на 6/36 ид.ч.,
на С.Г.С. – на 6/36 ид.ч., на М.С.З. – на 2/36 ид.ч., на С.З.З. – на 2/36 ид.ч., на М.З.З. – на 2/36 ид.ч. и на М.М.С. – на 6/36 ид.ч.
ОСЪЖДА ответниците М.И.Б.
ЕГН********** и И.В.Б. ЕГН********** *** ДА ПРЕДАДАТ на
В.С.П. ЕГН********** ***
К.Г.А. ЕГН********** ***
С.Г.С. ЕГН********** ***
М.С.З. ЕГН********** ***
С.З.З.
ЕГН********** ***
М.З.З.
ЕГН********** ***
и
М.М.С.
ЕГН********** *** собствените на ищците идеални части от имот с идентификатор **по
КК и КР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, с.о.“Ментеше“, целият с площ от 563кв.м., при граници и съседи
по к.к.: **, **, **, **, а именно:
на В.С.П. ЕГН********** *** – 12/36ид.ч. от процесния имот
на К.Г.А. ЕГН********** ***
- 6/36ид.ч. от процесния имот
на С.Г.С. ЕГН********** ***
- 6/36ид.ч. от процесния имот
на М.С.З. ЕГН********** ***
- 2/36ид.ч. от процесния имот
С.З.З.
ЕГН********** *** - 2/36ид.ч. от процесния имот
М.З.З.
ЕГН********** ***-2/36ид.ч. от процесния имот
и
М.М.С.
ЕГН********** ***6ид.ч. от процесния имот, на осн. чл.108 от ЗС.
ОТМЕНЯ по исковете на В.С.П.
ЕГН********** ***
К.Г.А. ЕГН********** ***
С.Г.С. ЕГН********** ***
М.С.З. ЕГН********** ***
С.З.З.
ЕГН********** ***
М.З.З.
ЕГН********** ***
и
М.М.С.
ЕГН********** ***
предявени срещу
М.И.Б. ЕГН********** и И.В.Б. ЕГН**********
*** констативен нотариален акт №79, т.І, рег.№2441, д.№316/2020г. на нотариус с
район на действие РС Варна вписан в СВ с вх.№26348/19.10.2020г., акт №97,
т.LXX, дело №15520/2020г. с който ответниците са признати за собственици на процесния имот, на осн. чл.537,
ал.2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.И.Б. ЕГН********** и И.В.Б. ЕГН********** ***
за признаване по реда на чл.72, ал.3 от ЗС спрямо
В.С.П. ЕГН********** ***
К.Г.А. ЕГН********** ***
С.Г.С. ЕГН********** ***
М.С.З. ЕГН********** ***
С.З.З. ЕГН**********
***
М.З.З. ЕГН**********
***
и
М.М.С. ЕГН**********
***
правото им на задържане
върху процесния имот с идентификатор **по КК и КР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, с.о.“Ментеше“,
целият с площ от 563кв.м., при граници и съседи по к.к.:
**, **, **, ** до заплащане на сумите за направени от тях като добросъвестни
владелци подобрения, а именно изба изградена през 1986г. с площ от
13.10кв.м. на стойност 4 000лв.,
жилищни стай и веранда-дървена конструкция изградени
през 1986ж. с площ от 22кв.м. и стойност от 2 500лв., външна тоалетна
дървена изградена през 1986г. сплощ от 2.5кв.м.стойност
250лв., бетонни пътеки изградени през 1986г. сплощ от
60кв.м., ширина 1м. и стойност от 2 200лв., кладенец изграден през 1986г.
с пръстени и бетонна пътека на стойност 1 500лв., череши 2бр. на по 20г. –
300лв., малки череши 2бр. на по 6г. – 250лв., сини сливи 2бр. на по
15г.-140лв., дюли 2бр. на по 25г.-80лв., бадем 1бр. на 25г.-75лв., 2бр. киви на по 18г.-50лв., лешници и финап
4бр.-90лв., смокина 1бр. и 3бр. дрян -110лв., асма
2бр. чукани и желязна констрекция 500лв. и круша
петровка 1бр. на 30г.-30лв.
ОСЪЖДА М.И.Б. ЕГН**********
и И.В.Б. ЕГН********** *** да заплатят на
В.С.П. ЕГН********** *** сумата от 1 098.20лв.
К.Г.А. ЕГН********** *** сумата от 449.10лв.
С.Г.С. ЕГН********** *** сумата от 449.10лв.
М.С.З. ЕГН********** *** сумата от 350лв.
С.З.З. ЕГН**********
*** сумата от 350лв.
М.З.З. ЕГН**********
*** сумата от 350лв.
и
М.М.С. ЕГН**********
*** сумата от 449.10лв.
сторени по делото разноски, на осн.чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжарване пред ОС Варна
в двуседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: