РЕШЕНИЕ
№ 1793
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110111832 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от В. П. срещу
адвокат Т. Т..
Моли се, да се осъди ответницата да предаде владението на ищеца
ксерокопие на касационна жалба по гр.д.№11832 приподписана от ответната
страна, в качеството и на упълномощен от ищеца адвокат с обем от 19 146
́
думи разположени на 32 страници от листи формат А4, представляваща
четвърти екземпляр от подадена от ищеца жалба срещу Решение №371 от
24.03.2023г, постановено по в.гр.д № 0041/2023г ВОС и се претендира
присъждане на разноски.
Ищецът в исковата си молба сочи, че с Решение №371/24.03.2023г по
в.гр.д.0041/2023г. ВОС е потвърдил Решение №3089 от 14.10.2022г по
гр.д.4244/2021г на BPC-XVI, c което е отхвърлена исковата му претенция. В
тази връзка напълно сам изготвил процесните касационна жалба и изложение
на основанията за нейното допускане от ВКС. Тъй като към този момент не
разполагал с документ, удостоверяващ правоспособността му на юрист, се
обърнал с молба към ответницата да й предостави пълномощно, въз основа на
което тя да подпише изготвените документи. Първоначално тя се съгласила
да го представлява пред ВКС и да ги подпише, с изричното искане да получи
копия от тях. На следващия ден, след като подписал пълномощното и го
депозирал заедно с подписаните от ответницата касационна жалба и
1
изложение в канцеларията на ВОС, ответната страна направила няколко
критични бележки по тяхното съдържание и по този повод му заявила, че
държи да оттегли пълномощията и , което ищецът направил. Ответната
́
страна, въпреки обещанието си, отказала да му върне копията от жалбата и
изложението, получени преди това от него, с което той обосновава
твърдението си, че ги владее без основание и моли да бъде осъдена да ги
върне.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адвокат Т. Г. Т., с
който искът се оспорва като допустим, но неоснователен. Потвърждава
фактът, че е била упълномощена да подпише изготвените от ищецът
касационна жалба и основания за допускане на касационно обжалване, като
на 10.05.2023г. той й дал да ги прочете, но тъй като много бързал да не
пропусне срока за обжалване, ги взел и ги депозирал, без да й остави нито
оригинал, нито копия от тях. Ответницата в последствие си дала сметка, че
оформлението на жалбата е по начин сочещ я за пълномощник на подателя и
изготвило я лице, а не като пълномощник само за приподписване на жалбата,
като изготвена от самия ищец и помолила ищеца да я оттегли. На следващия
ден ищецът заявил, че е оттеглил подадената жалба, заедно с молба до съда за
връщането им. Оспорва да е получавала екземпляри от жалбата и
изложението, с което обосновава искането си за отхвърляне на иска.
По исковете по чл.108 от ЗС съставът намира следното:
Страните не спорят, че ищецът се е договорил с ответницата в
качеството й на адвокат да извърши определени процесуално-правни
действия в рамките на които е била подадена касационна жалба по водено от
него дело. По отношение на това какви са били отношенията между страните
и дали ответницата е имала качеството процесуален представител на ищеца в
някакъв момент и какъв е бил обема на представителната й власт съдът
намира, че тези въпроси се изясняват от представеното макар и в незаверено
копие адвокатско пълномощно от 18.04.2023г., от което се установява, че на
посочената в него дата настоящият ищец в качеството си на страна по дело е
упълномощил настоящата ответница да приподпише касационна жалба по
делото и изложение на основания за допускане на касационна обжалване.
При това положение съставът намира, че между страните са възникнали
договорни отношения имащи за предмет предоставяне на представителна
власт за настоящата ответница за приподписване на обсъжданите документи.
Ищецът носи доказателствена тежест по първият от трите въпроса
изследван във всяко производство по чл.108 от ЗС, а именно собственик ли е
на претендираната вещ-копие от касационна жалба и изложение на основания
за разглеждането й. Отговорът на този въпрос изисква установяване на първо
2
място съществувала ли е такава вещ, като доказателствената тежест за това се
носи от ищеца. При разглеждане на спора ищецът П. въпреки наведеното от
ответницата още с отговора по чл.131 от ГПК възражение, че съществува на
вещ - четвърто копие от касационна жалба и изложение на основания за
разглеждането и, не е ангажирал никакви доказателства в тази насока.
Липсата на ангажирани от ответника доказателства за съществуването на
вещта го поставя в невъзможност да докаже качеството си на собственик
точно на тази вещ-копие от касационна жалба и изложение на основания за
разглеждането и, а това е първата от предпоставките необходими за
успешното доказване на иска по чл.108 от ЗС.
Посоченият извод сам по себе си се явява достатъчно основание
претенцията да бъде отхвърлена, но съставът намира, че следва да обсъди и
останалите две предпоставки необходими за постигане на положително
произнасяне по иска.
На първо място по въпроса дали ответницата владее сочената от ищеца
вещ, съставът намира, че П. не е доказал предаването на същата на
ответницата. Що се отнася до възражението на Т., че съгласно разпоредбата
на чл.47, ал.1 от ЗАдв тя следва да съхранява архив на водените дела и поради
това не дължи предаване на книжа, тъй като посоченият текст сочи, че за
адвоката повереник или защитник по дело съществува задължение да пази
книжата по него в продължение на пет години от приключването му, съдът
намира, че същото е неоснователно. Задължението за пазене има за цел
гарантиране на упълномощителя в разумен срок след приключване на делото
да се снабди отново с документация предоставена на пълномощника или да
получи първични документи, с които пълномощникът се е снабдил като такъв
при участието си по делото. При случай, в който упълномощител след
приключване на дело и в срока по чл.47, ал.1 от ЗАдв. потърси от
пълномощника си определена документация, то последният следва да му я
предостави като или предаде оригинал и запази на негово място копие или
предостави копие от съхраняващ се при него оригинал. При настоящия спор
обаче този въпрос не подлежи на разглеждане по начин да повлияе на
окончателното решение на съда, тъй като вече бе прието, че ищецът не е
доказал нито наличието на съществуваща вещ нито качеството си на
собственик по отношение на същата.
По отношение на последният трети елемент изследван в производството
по иск по чл.108 от ЗС дали ответната страна владее процесната вещ без
правно основание, съдът въпреки, че не дължи произнасяне поради липсата
на предходна предпоставка намира следното:
По делото не са събрани доказателства и в тази насока, като ищецът
въпреки падащата върху него доказателствена тежест не е предприел
3
действия за доказване на такъв факт.
По изложените съображения предявеният иск по реда на чл.108 от ЗС
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Н. П. ЕГН********** от гр.Варна,
***срещу Т. Г. Т. от гр.Варна, *** иск за осъждане на ответницата да предаде
на ищеца ксерокопие на касационна жалба по гр.д.№11832 приподписана от
ответната страна, в качеството и на упълномощен от ищеца адвокат с обем от
́
19 146 думи разположени на 32 страници от листи формат А4,
представляваща четвърти екземпляр от подадена от ищеца жалба срещу
Решение №371 от 24.03.2023г, постановено по в.гр.д № 0041/2023г ВОС, на
осн. чл.108 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4