№ 918
гр. Айтос, 21.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20222110100809 по описа за 2022 година
Производството е трудов спор, с правно основание по чл.200 от КТ, образувано по
искова молба от М. М. Е. с ЕГН ********** от ***, против ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура“, Регионално поделение ЖП Секция Ш., със седалище и адрес
на управление гр. Ш., ***, за заплащане на обезщетение за причинени вреди вследствие от
претърпяна трудова злополука.
Препис от исковата молба е връчена на ответника, който в едномесечния срок е
подал писмен отговор с вх. № 5828 от 21.11.2022 г. /изпратен по пощата на 18.11.2022 г.,
видно от приложения плик/, релевирайки възражение за местна неподсъдност на делото по
чл.119, ал.4 от ГПК с искане за прекратяване пред РС-Айтос и изпращане на делото на РС-
Ш.. Възражението е основателно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на
който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно чл.108, ал.1 от ГПК
искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното
седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове,
исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. В случая
местонахождението на ответника ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“
– Регионално поделение ЖП Секция Ш. е в гр. Ш..
Разпоредбата на чл.114 от ГПК дава възможност на работника да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Съгласно чл.66, ал.3
от КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен
трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
В случая в приложеното към исковата молба допълнителното споразумение към трудовия
договор от 30.05.2019 г. между страните е уговорено, че мястото на работа е Железопътна
секция Ш., а това е в гр. Ш..
В съдебната практика не съществуват колебания, че изключенията от общата
подсъдност не могат да се прилагат разширително и няма предвидена правна възможност за
изключение от чл.105, съответно чл.108, ал.1 ГПК по трудови спорове, освен в хипотезата
1
на чл. 114 ГПК и договорно определена подсъдност по имуществен трудовоправен спор (чл.
117, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК). /Така в Определение № 565/24.07.2012 г. по ч.гр.д. № 319/2012 г.,
IV г.о. на ВКС, Определение № 281 от 21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2163/2019 г., III г.о. на
ВКС/.
В този смисъл работникът не може да упражни право да определи местна подсъдност
по своето местожителство.
С оглед установеното производството по настоящото дело следва да бъде прекратено
и изпратено по подсъдност на РС-Ш..
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 809/2022 г. на РС-Айтос и ИЗПРАЩА
делото ПО ПОДСЪДНОСТ на РС-Ш..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2