РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 10.11.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1880 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Н.М.А. е предявил иск против ответниците Б.А.Г. и В.В.А. за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва от 25.11.2018 г. до окончателното изплащане, причинени от противоправното деяние на ответниците – нанасяне на лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се в травматичен оток на окосмената лява тилно-теменна област на главата, кръвонасядане и оток по средата на челото, кръвонасядане, охлузване и оток по цялата носна пирамида, кръвонасядане и охлузване по лявата част на лицето, кръвонасядане и оток по външната повърхност на  горна и долна устна, кръвонасядане по вътрешната-лигавична повърхност на горна и долна устна, представляващо престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което ответниците са признати за виновни с влязла в сила присъда по НЧХД № 970/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Б.А.Г. и В.В.А. намират иска за допустим, но неоснователен по размер. Признават, че са били осъдени с влязла в сила присъда по НЧХД № 970/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, която е задължителна за гражданския съд относно това има ли противоправно деяние с автор ответниците и начина на извършване на самото деяние, поради което тези въпроси не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд. Оспорват размера на претендираното обезщетение с оглед заявените от ищеца неимуществени вреди, а именно болка в областта на главата и неудобство пред съселяните. Твърдят, че причина за действията им е било уверението на тяхната съжителка и дъщеря, че е била сексуално насилена от ищеца, което обстоятелство било установено в мотивите на присъдата. Считат, че претендираният размер на обезщетението отговоря повече на средна телесна повреда, каквато не били извършвали. Не сочат доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното по делото НЧХД № 970/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, че с влязла в сила присъда Б.А.Г. и В.В.А. са признати за виновни в това, че на 25.11.2018 г. в с. Виноградец, в съучастие като съизвършители, са причинили на Н.М.А. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в травматичен оток на окосмената лява тилно-теменна област на главата, кръвонасядане и оток по средата на челото, кръвонасядане, охлузване и оток по цялата носна пирамида, кръвонасядане и охлузване по лявата част на лицето, кръвонасядане и оток по външната повърхност на горна и долна устна, кръвонасядане по вътрешната – лигавична повърхност на горна и долна устна – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Установява се от заключението на съдебномедицинската експертиза, прието по делото без възражения от страните, че при инцидент на 25.11.2018 г. около 08,30 часа в с. Виноградец ищецът е получил следните увреждания на здравето: контузия на главата с травматичен оток в лявата тилно-теменната област на главата с размери 3x3 см; кръвонасядане и оток по средната челна област с размери 4x2 см; оток, кръвонасядане и охлузване по цялата носна пирамида; кръвонасядане на лявата буза с охлузване върху него; кръвонасядане и оток по кожата и лигавицата на долната устна и контузия на гръдния кош с кръвонасядане по кожата на гърдите в ляво. За получените травматични увреждания на пострадалия било издадено съдебномедицинско удостоверение (съдебномедицинско удостоверение № 92/2018 г. от 26.11.2018 г., издадено от съдебния лекар д-р Пеев, което е приложено по делото). Описаните травматични увреждания са били причинени от действието на твърди, тъпи предмети и предвид общия им вид и разположението им отговарят да са получени по описаните в исковата молба време и начин – удари с юмруци и ритници. Касае се за нееднократно действие на травмиращите агенти, защото уврежданията са разположени в различни анатомични зони и различни телесни повърхности. Травматичните увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. При обичаен ход на оздравителния процес оздравяването е приключило за период от 12-14 дни, като болките са били по-интензивни в първите 4-5 дни от травмата. Характерът на уврежданията е такъв, че не оставят трайни белези по тялото и не водят до трайни последици за здравето. Поради това, че основните увреждания са разположени по лицето, те водят да известно загрозяване и създават неудобство при комуникация на пострадалия. В съдебно заседание вещото лице уточни, че и без приемане на медикаменти може да се очаква пълно възстановяване, като оздравителният процес би продължил също 12-14 дни, но с по-интензивни болки през първите 4-5 дни.

Установява се от показанията на свидетелката В. Р. М., живееща на съпружески начала с ищеца, че през 2018 г. В.А. и Б.Г. нанесли побой на ищеца в центъра на с. В. В резултат от побоя ищецът имал синини под очите, носът му бил ударен, устните – разцепени. Нямало място на главата, където да не бил удрян. Не можел да спи през нощта, защото нямало как да си сложи главата на възглавницата. Плачел от болка. Болели го ребрата, където бил ритан. Боляло го дори като дишал или се смеел. Това продължило един месец. Лекували го с аспирин и го мажели с мехлеми. Когато времето се променяло, изпитвал силна болка в главата и ребрата. След побоя ищецът се прибрал в къщи с автомобила си.

Установява се от показанията на свидетелката Д. Л. А., майка на ищеца, че когато се прибрал след побоя устните, носа и главата му били целите в кръв. Ребрата му били в рани. Оплаквал се, че много го болят главата и ребрата. Мажели с мехлем от невен и мас ребрата и ръцете му, за да заздравеят. Раните и синините стояли един месец. Ищецът не можел да спи, нито да се обърне. Споделил с майка си, че бил набит заради дъщерята на ответника В.А. – Нора, която искала да са любовници.

Установява се от жалба с вх. № 2709/2020 г. от 17.08.2020 г., че ответникът В.В.А. е сигнализирал Районна прокуратура – Пазарджик за това, че ищецът Н.М.А. е изнасилил дъщеря му Е. В. и е отправял закани за убийство спрямо него.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са при условията на кумулативно субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.

Основателността на исковете предполага непозволено увреждане, представляващо противоправно деяние (действие или бездействие), извършено виновно от ответниците, в резултат от което на ищеца са причинени неимуществени вреди.

Съгласно чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, по въпроса за извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата лишава гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, от правото на преценка и пререшаване на въпросите, предмет на наказателното производство, решени с влязла в сила присъда, а именно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и задължава гражданския съд да възприеме установените в наказателното производство факти, включени във фактическия състав на престъпното деяние. Ето защо в настоящото производство следва да се приеме за установено по силата на чл. 300 от ГПК извършването на противоправно деяние от ответниците и неговите последици, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а именно причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК на ищеца, изразяваща се в травматичен оток на окосмената лява тилно-теменна област на главата, кръвонасядане и оток по средата на челото, кръвонасядане, охлузване и оток по цялата носна пирамида, кръвонасядане и охлузване по лявата част на лицето, кръвонасядане и оток по външната повърхност на горна и долна устна, кръвонасядане по вътрешната – лигавична повърхност на горна и долна устна. Всяко престъпление представлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, доколкото осъществява елементите от фактическия състав на деликта. Налице са следователно всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците за извършеното от тях непозволено увреждане по отношение на ищеца, което е накърнило правната му сфера и му е причинило неимуществени вреди.

Възраженията на ответниците, че причината за нанасяне на побоя са действията на ищеца спрямо тяхна близка, не се установиха по делото. От една страна мотивите на присъдата по НЧХД № 970/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик не се ползват със задължителна сила. В този смисъл в мотивите на Решение № 180 от 05.01.2017 г. по т.д. № 3155/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че „с оглед обективните граници на силата на пресъдено нещо на присъдата, всички останали констатации и изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите към присъдата и изведени въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, не обвързват гражданския съд“. От друга страна – противоправни действия на ищеца, с които същият да е предизвикал ответниците, не се установиха и с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително с подадената от ответника В.В.А. жалба до Районна прокуратура – Пазарджик, доколкото същата е подадена след завеждане на делото и след връчване на препис от исковата молба на ответниците и съдържа единствено изгодни за издателя си факти и негови твърдения.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, което най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са претърпените от пострадалия болки и страдания, продължителността и интензитета им, характерът на увреждането, прогнозите за отшумяването му, настъпването на необратими или остатъчни телесни дефекти, съпровождащата увреждането емоционална травма, отражението на увреждането на обичайния начин на живот на пострадалия, настъпването на ограничения във възможностите на пострадалия за житейска реализация, социално-икономическите условия в страната към момента на извършване на деликта, стандарта на живот и установения от съдебната практика размер на обезщетението за неимуществени вреди при сходни увреждания.

В случая ищецът е получил множество телесни увреждания в областта на главата, където се намират жизненоважни органи и сетива. Уврежданията са получени в резултат от удари с юмруци и ритници, които са нанесени многократно и са засегнали различни части от главата на ищеца. Най-силна и интензивна болка ищецът е изпитвал в момента на нанасяне на травматичното увреждане и в рамките на 4-5 дни след това. Наложило се е да приема болкоуспокояващи лекарства, за да може постепенно болката да се редуцира. Увреждането на здравето на ищеца се е отразило неблагоприятно на съня му. В продължение на около месец не можел да спи, тъй като изпитвал болка, когато бил легнал. При промяна на времето се оплаквал от болки в главата и гърдите. В тази насока съдът цени показанията на свидетелките М. и А., тъй като макар и заинтересовани от изхода на делото, те са непосредствени и логични, кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото, включително със заключението на съдебномедицинската експертиза.

Като взе предвид тези специфични особености на случая, установената съдебна практика за справедливия размер на обезщетението в сходни случаи и социално-икономическите условия в страната към датата на непозволеното увреждане (по данни на НСИ през месец ноември 2018 г. средната месечна работна заплата е в размер на 1 151 лв.) съдът намира, че справедливото обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди следва да е в размер на 2 000 лв. При определяне на размера на обезщетението в конкретния случай съдът взе предвид от една страна изключително силната по интензитет физическа болка, която пострадалият е изпитвал в момента на получаване на телесното увреждане, множеството нанесени удари по главата, необходимото време за възстановяване, съпътстващите физическата болка емоционални страдания и дискомфорт и полученото временно загрозяване на лицето. От друга страна, за да не се превърне обезщетяването на неимуществени вреди в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия, съдът отчете пълното възстановяване на пострадалия за сравнително кратък период от време при това в домашни условия без необходимост от посещение на болнично заведение и приемане на медикаменти с изключение на болкоуспокояващи, липсата на трайни и необратими телесни увреждания и белези, липсата на съществена промяна в начина на живот на пострадалия след увреждането.

При тези правни изводи съдът намира, че искът следва да бъде уважен до размера от 2 000 лв., а за разликата над тази сума до предявения размер от 4 000 лв. – да бъде отхвърлен като неоснователен. Тъй като увреждането е причинено от неколцина, на основание чл. 53 от ЗЗД ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят обезщетението солидарно. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД обезщетението за непозволено увреждане се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.11.2018 г., до окончателното изплащане.

При този изход на делото разноските следва да бъдат определени по съразмерност, като в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковата претенция, а в полза на ответниците – разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса и възнаграждение на вещо лице според уважената част от исковата претенция.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Б.А.Г., ЕГН ********** и В.В.А., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Н.М.А., ЕГН ********** *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на причинените му от ответниците телесни увреждания на 25.11.2018 г., в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на непозволеното увреждане – 25.11.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 4 000 лв.

ОСЪЖДА Б.А.Г., ЕГН ********** и В.В.А., ЕГН ********** *** да заплатят на Н.М.А., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв.

ОСЪЖДА Б.А.Г., ЕГН ********** и В.В.А., ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 80 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 90 лв.

ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН ********** *** да заплати на Б.А.Г., ЕГН ********** и В.В.А., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. на всеки от тях.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: