Р Е Ш Е Н И Е №498/20.7.2018г.
20.07.2018 г. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболски Районен съд, ХІV - ти състав,
в публично заседание, проведено на единадесети юли 2018 г.
в състав:
Председател: Галя Русева
при участието на секретаря Ив. Г.
като разгледа докладваното от съдия Русева
адм. дело № 4604 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.К.Р. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. К., против отказ на Общинска служба по земеделие „Т.-Я.“, обективиран в писмо с изх.№ *** г., с който на наследниците на С. Р. П. е отказано преместване от имот № *** с площ от 102,2 дка, находящ се в горския фонд на с. М., Общ. Т., в имот № *** по плана на землището на с. М.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е наследник на В.С.Р., която от своя страна е наследник на С. Р. П. Наследодателят й приживе е бил собственик на земи от горския фонд, поради което и по заявление на наследниците му е била образувана преписка за възстановяване на собствеността № *** г. на ПК „Т.-Я“. С Решение № *** г. административният орган отказал да признае правото на наследниците на възстановяване собствеността върху 102,800 дка гора в м. „***“ в землището на с. М., като отказът е бил обжалван по административен ред от наследниците и с Решение № *** г. по гр.д. № *** г. ЯРС уважил изцяло жалбата, като признал на наследниците на С.Р.П. правото на възстановяване на собствеността върху 102,800 дка гора. Впоследствие, след въззивно обжалване, с решение по адм.дело № *** г. на ЯОС частично било отменено първоинстанционното решение и жалбата била уважена за 102,200 дка, за които било признато право на възстановяване. В изпълнение на така постановеното решение, с протоколно решение № *** г. на ПК „Т.-Я“ е било възстановено правото на собственост на наследници на С.Р.П. върху отнети земи и гори от горския фонд в размер на 102,200 дка, в землището на с. М., чрез определяне за възстановяване на имот № *** по КВС на селото. Жалбоподателят сочи, че това решение не е обжалвано и е влязло в сила, но при въвода във владение наследниците установили, че имотът не е гора, а голо дере с камъни, поради което поискали да бъдат „преместени“ от имот № *** в имот № ***, който представлявал гора и който жалбоподателят избрал след оглед на място. Жалбоподателят твърди също, че е допусната явна фактическа грешка при постановяване на протоколно решение № *** г. на ПК „Т.-Я. с което е възстановена собствеността върху имот № ***, която не е отстранена повече от 13 години. С цел тази грешка да бъде поправена, същият е депозирал заявление пред административния орган, с искане да бъде възстановен имот № ***, а не имот № ***. Твърди, че до момента липсва произнасяне на ОСЗ „Т.-Я.“ с решение, каквото е изискването на закона, както и че е получил единствено отговор, обективиран в писмо с изх.№ *** г., с който на наследниците на С. Р. П. е отказано преместване от имот № ***. Поради това, жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като искането им бъде уважено.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, който поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и за присъждане на разноски. Представя доказателства.
В писменото становище по жалбата от ответната страна са изложени съображения за нейната неоснователност, както и за липсата на активна легитимация. Моли се за прекратяване на делото поради недопустимост.
В с.з. ответникът по жалбата изпраща процесуален представител, който претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ямболският районен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становището на ответната страна по нея и като съобрази приложените към административната преписка писмени доказателства, както и задължителните указания, дадени в Определение № *** г. по чкад № *** г. и Определение № *** г. по чкад № *** г., двете по описа на Адм. Съд – Я. намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на индивидуалния административен акт и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Жалбоподателят е наследник /преживял съпруг/ на В. С. Р. поч. *** г., която от своя страна е наследник на С. Р. /негова правнучка/, поч. 1925 г., видно от представените по делото удостоверения за наследници. Поради настъпилото наследствено правоприемство в полза на жалбоподателя след смъртта на неговата съпруга, съдът счита, че същият е правно легитимиран да подаде процесната жалба против обективирания в писмото на началника на ОСЗ «Т.» - Я. отказ.
По заявление за възстановяване собствеността върху гори по реда на ЗВСГЗГФ, подадено от В.С.Р. в качеството й на наследник на С. Р. П. е била образувана преписка № *** г., по която с Решение № *** г. ПК Т. – Я. е отказала да признае правото на собственост върху имот с площ от 102,800 дка, заявен като широколистна гора в м. «***». Това решение е било обжалвано пред съда и с окончателно решение от 31.05.2001 г. по адм.дело № *** г. по описа на ЯОС е отменено частично Решение № *** г. на ЯРС, като е признато на наследниците на С. Р. П. б.ж. на с. ***, обл. С. правото на възстановяване на собствеността върху гора с площ от 102,200 дка в м. «***» в землището на с. М.. В изпълнение на съдебното решение, поземлената комисия е постановила ново Решение № *** г. по преписката, с което е възстановила на наследниците на С. Р. П. правото на собственост в нови реални граници по чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ върху имот № *** по КВС на землището на с. М. с площ от 102,200 дка, представляващ залесена горска територия в м. «***». Това решение на ПК Т.-Я. от 11.11.2003 г. не е било обжалвано и е влязло в законна сила, както се твърди и в самата жалба.
От доказателствата по административната преписка е видно, че жалбоподателят е подал до началника на ОСЗ «Т.» - Я. заявление с вх.№ *** г., с което е поискал да бъде «преместен» от имот №*** в имот № ***, находящ се в горския фонд на с. М., Общ. Т.
По така направеното искане, началникът на ОСЗ «Т.» - Я. се е произнесъл еднолично с индивидуален административен акт, обективиран в писмо с изх.№ *** г., с който заявлението на жалбоподателя не е уважено и на наследниците на С. Р. П. е отказано преместване от имот № *** с площ от 102,2 дка, находящ се в горския фонд на с. М., Общ. Т., в имот № *** по плана на землището на с. М.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.6 от ЗСПЗЗ, решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на този закон и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и във връзка с оземляването на граждани, се подписват от началника на службата, от служители, определени от директора на областната дирекция "Земеделие", и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието, храните и горите.
По отношение на издадения обжалван индивидуален административен акт, това изискване не е спазено, поради което същият е нищожен поради липса на установената от закона форма на осн. чл. 146, т.2 от АПК. Ето защо, отказът на Общинска служба по земеделие „Т.-Я.“, обективиран в писмо с изх.№ ***г., с който е отхвърлено заявление с вх.№ ***г. на Д.К.Р., като на наследниците на С. Р. П. е отказано преместване от имот № *** с площ от 102,2 дка, находящ се в горския фонд на с. М., Общ. Т., в имот № *** по плана на землището на с. М., следва да бъде обявен за нищожен, без да се обсъждат останалите доводи за незаконосъобразност на акта в жалбата, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно изискванията на закона.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ответната страна дължи на жалбоподателя разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв.
С оглед на изложените мотиви, Ямболският Районен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожен отказа на Общинска служба по земеделие „Т.-Ямбол“, обективиран в писмо с изх.№ *** г., с който е отхвърлено заявление с вх.№ *** г. на Д.К.Р., като на наследниците на С. Р. П. е отказано преместване от имот № *** с площ от 102,2 дка, находящ се в горския фонд на с. М., Общ. Т., в имот № *** по плана на землището на с. М., И ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне.
ОСЪЖДА ОД”З“-Т. - Ямбол да заплати на Д.К.Р. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Галя Русева/