Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 20.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12267 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Й.Д.Й., ЕГН ********** с адрес *** срещу «ДЗИ- Общо застраховане» ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 10лев, частичен иск от целия в размер 240,40лева, представляваща дължим
остатък от застрахователно обезщетение, /след приспадане на определено такова
от застрахователя в размер на 89,48лева/ по имуществена застраховка «Каско +», полица № 440119031069705/09.12.2019г. за
претърпени имуществени вреди на л.а «БМВ 320д» с рег. № В 7398 ВР от
застрахователни събития настъпили на 23 и 24.03.2020г. в гр. Варна и изразяващи
се в увреждане на облицовка PVC десен праг и облицовка PVC ляв праг, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а «БМВ
320д» с рег. № В 7398 ВР, застрахован имуществено при ответното дружество по
полица «Каско +», № 440119031069705/ 09.12.2019г. със
срок на действие 13.12.2019г. до 12.12.2020г.
Застрахователната премия от 687,05лева е била платена. На 23.03.2020г. при
движение в жк Победа и при заобикаляне поради
ремонтни дейности увредил левия праг на автомобила в издигнато с асфалт
странично продължение на пътното платно. На 24.03.2020г. при паркиране увредил
в крайпътен бордюр десния праг на автомобила. Уведомил застрахователя си на
25.03 и на същата дата е била регистрирана щета № 44010312001849. Определено е
било застрахователно обезщетение в размер на 89,48лева, което счита, че не е
достатъчно да покрие действително нужните разходи за възстановява на щетите.
Извършеното от него проучване установило, че нужната стойност за възстановяване
на уврежданията е в размер на 310,40лева, поради което претендира обезщетение в
размер на действително търпяните вреди, който иск
заявява като частичен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение, както и че на 25.03.2020г. е бил уведомен за настъпване на
сочените от ищеца застрахователни събития. Твърди, че полицата е била сключена
при условията на клауза „доверен сервиз“, даваща право при нанесени частични
щети, застрахованият да се ползва от услугите на автосервиз, с който ответното
дружеството има сключен договор съгласно т.3.2 ОУ. Клаузата предвижда, че при
изрично желание на застрахования, обезщетението може да бъде определено по реда
на т.3.3, а именно по „експертна оценка“ на застрахователя. Твърди, че при
завеждане на щетата, ищецът е ползвал правото си да направи избор за начин на
обезщетяване отбелязвайки опция „по оценка на застрахователя“. В изпълнение на
задълженията си, ответното дружество е извършило опис на щетата и е определило
обезщетение в размер на 89,48лева по експертна оценка на основание чл.12.1 ОУ.
Така определеното обезщетение на основание т.5.5 е било удържано за погасяване
трета вноска по полицата в размер на 171,76лева. Позовава се и на клаузата на
т.14.1, раздел II Каско,
съгласно която при невъзможност на застрахования да представи някои от
документите по т.9.6, раздел Каско, без тези по
т.9.6.8.1, то застрахователят може да приеме доказването на събитието на база
писмена декларация по образец от застрахования за обстоятелствата, при които е
настъпило събитието. В този случай застрахованият има право да получи
обезщетение в размер до 10% от застрахователната сума, която в случая е
10100лева, като за срока на застраховката общият размер на щетите признати въз
основа на такава декларация не може да надхвърли 20% от застрахователната сума.
Затова и оспорва дължимостта на допълнително обезщетение в размер на сумата от
240,40лева, считайки че с определеното обезщетение от 89,48лева е изпълнил
задължението си по договора. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат чрез
процесуални представители на страните. Ответникът уточнява, че клаузата на т.14.1
ОУ ограничава възможността на застрахования при предявяване на претенция само
по декларация, да получи обезщетение в размер на 10% от застрахователната сума,
като за срока на целия договор, застрахованият има право да получи обезщетение
за щети само по декларация в размер до 20% от застрахователната сума. Ищецът
твърди, че в случая клаузата на т.14.1 ОУ е неприложима, тъй като щетата не
надхвърля 10% от застрахователната сума. Оспорва възможността обезщетението да
се определя по експертна оценка по т.3.3, раздел II ОУ и
т.12.1.1, като твърди клаузите да са нищожни като противоречащи на закона.
В предоставяния му срок ответникът е ангажирал
писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при настъпване
на застрахователното събитие в уговорения срок. За да бъде уважен искът и
предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия
спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
през процесния период се е намирал в твърдяното застрахователно правоотношение
с ответното дружество, по което е изправна страна; че в този период е настъпило
соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен
риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния
размер. При провеждане на това доказване в тежест на
ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора по повод плащане на
дължимото застрахователно обезщетение с определяне на такова от 89,48лева
прихванато с насрещно вземане за трета вноска по застрахователна премия.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
- че са страни по валидно застрахователно
правоотношение възникнало по договор за застраховка «Каско
+», полица № 440119031069705/09.12.2019г. със срок на действие
13.12.2019г. до 12.12.2020г. на л.а «БМВ 320д» с рег. № В 7398 ВР;
- че по повод
настъпили застрахователни събития на 23 и 24.03.2020г. ответникът е образувал щета №
44010312001849/25.03.20г. и е констатирал
следните увреждания на застрахованата вещ- облицовка PVC десен праг и облицовка
PVC ляв праг; че е определил застрахователно обезщетение в размер на 89,48лева.
Установява се от
ангажираните писмени доказателства, че на 25.03.2020г. ищецът е уведомил
застрахователя за настъпили събития. В уведомлението е декларирал, че на 23.03.2020г.
при маневра увредил ляв праг, а на 24.03.2020г. при маневра паркиране увредил
десен праг на автомобила си. В уведомлението ищецът е направил избор на начин
на обезщетяване като е зачеркнато полето- по оценка на застрахователя. Ответното
дружество е образувало щета и опис заключение № 44010312001849/25.03.2020г., в която са описани
увредените детайли по автомобила и степен на увреждането, а именно PVC облицовка десен и ляв
праг- за боядисване. Въз основа на извършена калкулация по претенцията,
застрахователят е определил за изплащане застрахователно обезщетение в размер
на 89,48лева. Страните не са спорили, че с така определеното от застрахователя
обезщетение е извършено извънсъдебно прихващане от дължима от застрахования трета
вноска по застрахователна премия.
Спорният между страните
въпрос касае размера на исковата претенция, т.е каква е нужната стойност за
възстановяване на увреждането, предвид уговорките на ОУ в подписания между
страните застрахователен договор.
В тази връзка, по
делото бе изслушано и прието заключение по допусната САТЕ. Съобразно
заключението на в.лице нужната стойност за отстраняване на уврежданията по
средни пазарни цени на труд и материали е 342,17лева, по цени на доверени
сервизи е 256,77лева, а по методика на застрахователя 89,48лева.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. В казуса застрахователят е определил обезщетението по експертна оценка
в размер на 89,48лева, с което е прихванато вземането му за дължима от
застрахования застрахователна премия на основание чл. 5.5 ОУ, даваща му право
при настъпване на застрахователното събитие преди изплащане изцяло на
застрахователната премия, да удържи неиздължената премия от дължимото
обезщетение. Във връзка с начина на определянето му застрахователят се позовава
на разпоредбите на чл. 12 ОУ, раздел Каско. Съгласно
чл. 12 ОУ, раздел II Каско при частична щета на
застрахованото МПС, застрахователното обезщетение се определя по един от
начините избрани от застрахования- по експертна оценка съгласно действащата
Методика на застрахователя за определяне размера на застрахователното обезщетение
или по представени оригинални разходни документи- при сключена специална
договореност „доверен сервиз“. В случая, застраховката е сключена при
допълнителна договореност „доверен сервиз“. При завеждане на щетата, ищецът е
избрал обезщетяване по експертна оценка, която съгласно чл.12.1.1 се извършва
по действаща Методика на застрахователя. Доколкото се касае за договорни
отношения, то в отношенията между страните действа принципът на свободата в
договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по себе си не може да дерогира приложението на императивните норми на закона,
какъвто характер безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка
страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да
покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието. Редно
е да се посочи и че в ОУ липсва регламентация относно начина и критериите,
които биват възприети от застрахователя при обезщетяване по експертна оценка,
така че застрахованият да може да вземе информиран избор относно начина на
обезщетяване на вредите. Още повече, че от
заключението на в.л. става ясно, че обработването на щетата по методиката на
застрахователя и определяне стойността на обезщетението се извършва автоматично
от софтуерна програма на застрахователя. Принципът на пълната обезвреда
действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност
е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ
/отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и
предвиждането на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в
противоречие с посочените норми на закона, след като с така определеното в
случая обезщетение от застрахователя, очевидно се нарушава принципа на пълната
обезвреда. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС, обективирана в решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. №
1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила
и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължима
застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно покритие за
поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото имущество. Размерът
на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи
такива резервни части и услуги. Съдът преценява, че като неоспорено от страните
при определяне пазарната стойност на увреденото имущество, следва да бъде
възприето заключението на в.л. или това е сумата от 342,17лева. Застрахователят
се позовава и на клаузата на т.14.1 ОУ, регламентираща
възможност той да приеме доказването на застрахователно събитие само на база
писмена декларация по образец от застрахования. В такива случаи, и при този
улеснен начин на доказване на събитието, застрахователят е ограничил размера на
дължимото обезщетение до 10% от застрахователната сума, като за целия срок на
договора общият размер на щетите признати с декларация не може да надхвърли 20%
от застрахователната сума. Няма пречка за такова договаряне. Основателно е
обаче възражението на ищеца, че в случая тази клауза не намира приложение,
защото застрахователната сума на застрахованата вещ е определена в договора в
размер от 10100лева. Т.е стойността на застрахователното обезщетение за щетата
призната само на база декларация е ограничена до сумата от 1010лева и предвид
приетия от съда доказан нейн размер от 342,17лева, явно
не надвишава този уговорен в т.14.1 ОУ. От сумата от 342,17лева
следва да бъде приспаднат размерът на определеното от застрахователя
обезщетение от 89,48лева, задължението за изплащане, на което е погасено чрез
извънсъдебно прихващане с вземане на застрахователя за застрахователна премия. Това
обуславя доказан размер на исковата претенция от 252,69лева. Искът е заявен в
частичен размер от 10лева, което обуславя уважаването му в цялост. Сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба, така както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 50лева- платена
ДТ, 100лева- депозит на вещо лице и 360лева платено адв. възнаграждение с ДДС,
съобразно представен договор за правна помощ от 05.02.2021г. или общо 510лева. Предвид
изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 510лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Й.Д.Й., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 10лева, частичен иск от целия в размер 240,40лева, представляваща дължим
остатък от застрахователно обезщетение, /след приспадане на определено такова
от застрахователя в размер на 89,48лева/ по имуществена застраховка «Каско +», полица № 440119031069705/09.12.2019г. за
претърпени имуществени вреди на л.а «БМВ 320д» с рег. № В 7398 ВР от
застрахователни събития настъпили на 23 и 24.03.2020г. в гр. Варна и изразяващи
се в увреждане на облицовка PVC десен праг и
облицовка PVC ляв праг, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на Й.Д.Й., ЕГН ********** сумата от 510лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: