РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Бургас , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500288 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 56 /12.03.2021 год. по гр.д.№1736/2020 год. по описа на Бургаския
окръжен съд е осъден З.П.П., ЕГН **********, с адрес гр.***, да заплати на З.Д.П., ЕГН
***, с адрес гр.***, чрез адв.С.К., сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
нанесени средни телесни повреди в резултат от допуснато от ответника ПТП на 28.07.2017г.
в гр.А., в района на комплекс „***“, община П., при управлението на МПС марка „***“,
модел „***“, рег.№***-собственост на А.А.Г., при което е извършил нарушение на
правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което деяние ответникът е признат за
виновен с влязло в сила решение №122 от 20.11.2018г. по НАХД №173 по описа на PC-
Поморие за 2018г., потвърдено с решение №37 от 25.10.2019г. на БОС по
ВНАХД№73/2019г„ за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б “б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1,
вр. чл.129, ал.2, пр.4 и 6, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, както и сумата от 8785 /осем хиляди
седемстотин осемдесет и пет/ лева-обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта - 28.07.2017г. до окончателното плащане, като
е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за горницата над уважения до
предявения размер. Осъден е З.П.П. да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 2751,40 лева държавна такса. Осъден е З.П.П. да заплати на
адвокат С.К. от БАК на осн. чл.38 от ЗА сумата от 1693 лева адвокатско възнаграждение.
1
Осъдена е З.Д.П. да заплати на З.П.П. сумата от 1565 лева съдебно-деловодни разноски.
1.Постъпила е въззивна жалба от З.Д.П., ЕГН ***, с адрес гр.***, чрез адв.С.К.,
срещу решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над
30 000 лв. до претендираните 60 000 лв. Изложени са съображения, че в обжалваната част
решението е неправилно поради несъответстващ размер на обезщетението с действително
претърпените от ищцата психически болки и страдания. Твърди се, че не е отчетено от съда,
че младата възраст на ищцата е повлияла неблагоприятно за справяне с претърпените тежки
психически травми от инцидента, тъй като след него съществено е бил променен нейния
социален живот. Твърди се, че съдът правилно е установил вида и характера на физическите
увреждания получени от ищцата при ПТП, като е изяснил релевантните обстоятелства по
чл.52 от ЗЗД, но неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени
вреди, тъй като в случая са налице основания за присъждане на справедливо обезщетение в
претендирания размер от 60 000 лв. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част, за решаване на спора по същество с цялостно уважаване на предявения
иск за неимуществени вреди и присъждане на пълния размер на направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна З.П.П., ЕГН
**********, с адрес гр.***, чрез адв.М.Т.. Изложени са съображения, че конкретните
обстоятелства по делото сочат, че ищцата е възстановила нормалния си социален живот
около месец след инцидента и не е страдала от липса на социални контакти, поради което
решението е правилно в отхвърлителната му част, а жалбата на ищцата като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена. Направено е искане за отхвърляне на жалбата на ищцата и за
присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.
2.Постъпила е въззивна жалба от З.П.П., ЕГН **********, с адрес гр.***, чрез
адв.М.Т., срещу решението в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е уважена
за размера над 15 000 лв. и в частта, с която претенцията за имуществени вреди е уважена за
размера над 4925 лв. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно като
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Като
необоснован е оспорен извода на окръжния съд за липсата на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. Твърди се, че по делото е установено, че тя е
била без поставен обезопасителен колан, като е установено и обстоятелството, че това
поведение на ищцата е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че
съдът е приел за причинени по-големи неимуществени вреди от реално претърпените от
ищцата, тъй като по делото са събрани доказателства, че тя се е възстановила много по-рано
от соченото от нея възстановяване “месеци наред“. Според ответника присъденият размер от
30 000 лв. е силно завишен. Направено е искане за намаляването му до 15 000 лв. Оспорен е
извода на окръжния съд, че фрактурите на двата предни горни зъба на ищцата са причинени
при ПТП, твърди се, че тя не е установила изискуемата пряка причинна връзка, поради което
заплатените от ищцата 3860 лв. за лечение на четири зъба не са имуществени вреди
2
причинени от процесното ПТП. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части и за отхвърляне на иска над сочените във възивната жалба размери с присъждане на
разноските по делото за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от З.Д.П., ЕГН ***, с адрес гр.***, чрез адв.С.К..
Оспорено е твърдението на въззивника-ответник за бързо възстановяване на психиката и
социалния живот на ищцата след инцидента, като е извършено позоваване на доказателства
по делото. Сочи се, че ответникът не е доказал всички предпоставки за приемане на
съпричиняване, а причинените на ищцата травматични увреждания, включително на
предните зъби са доказани по делото. Направено е искане за оставяне на жалбата на
ответника без уважение.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт на съда,
който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по обективно
съединени искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД
и за претенция за законна лихва.
С определение № 104/21.05.2021год. по в.гр.д.№222/2021год. по описа на Бургаския
апелативен съд е прекратено производството по делото и същото е върнато на Бургаския
окръжен съд за произнасяне по молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, като е
разпоредено след това делото да бъде изпратено на настоящия съд за произнасяне по
въззивните жалби.
С определение №260845/31.05.2021год. по гр.д.№1736/2020год. по описа на
Бургаския окръжен съд е изменено решение № 56 /12.03.2021год. по гр.д.№1736/2020год. по
описа на Бургаския окръжен съд, в частта за разноските относно дължимата държавна такса,
която ищецът е осъден да заплати по сметка на БОС, като на ред седми от диспозитива на
решението, на стр.9, на ред 7 от долу-нагоре, вместо сумата 2751,40 лв. държавна такса, да
се чете 1551,40 лв. държавна такса. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които ответникът е осъден да
заплати на ищцата сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
4952 лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно с присъдените законни лихви върху тях.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
За да постанови решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по исковите претенции на ищцата З.Д.П., ЕГН ***, е адрес гр.***, за осъждане
на ответника З.П.П., ЕЕН **********, с адрес гр.***, да и заплати сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от нанесени средни телесни повреди-фрактура на 2-ри поясен прешлен от
3
гръбначния стълб и счупване на четири предни горни зъба-22- ри и 12- ти, и 21-ви и 11-ти, в
резултат от допуснато по вина на ответника ПТП на 28.07.2017г. в гр. А., както и за сумата
от общо 8785 лева - обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечението на ищцата,
от които сумата от 4925 лв.-за лечение на травмата на гръбначния стълб и 3860 лв.-за
лечение на четирите зъба, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
увреждането-28.07.2017год. до окончателното им изплащане и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е признат за виновен с влязло в сила
решение №122 от 20.11.2018г. по НАХД №173/2018год. по описа на PC-Поморие,
потвърдено с решение №37 от 25.10.2019г. на БОС по ВНАХД №73/2019г., за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б “б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1, вр. чл.129, ал.2, пр.4 и 6, вр. ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК, в резултат на което, при ПТП са и причини сочените по-горе телесни
увреждания. Твърди, че поради фрактурата на 2-ри поясен прешлен представляваща трайно
затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца при обичайно протичане
на оздравителния процес, е било проведено оперативно лечение с поставяне на
транспедикулярна стабилизация с 6 винта. Месеци наред била фактически обездвижена,
нуждаела се от чужда помощ при за придвижване и задоволяване на обикновени
физиологични нужди, след което бил необходим продължителен период за възстановяване
на физическата двигателност. Налагало се да прекарва времето си у дома, не можела да
извършва елементарни социални и битови дейности, както и да спортува. Твърди, че и към
момента продължава да изпитва болки и страдания при повишена двигателна активност,
трудно е да стои права повече от половин час, усеща активиране на болките и при промяна
на времето. Поради травмата на зъбите силно било затруднено храненето на ищцата.
Твърди, че фрактурите на двата предни зъба-22-ри и 12-ти довело до трайно затруднение на
дъвченето и била принудена да приема само течни храни, затруднена била комуникацията и
общуването с хората, което повлияло негативно на общото и възстановяване, като наложило
лечение чрез девитализиране, изграждане на щифтове и доизграждане на зъбни коронки.
Твърди, че заплатената сума от общо 8785 лв. за лечение и възстановяване от претърпените
телесни повреди представлява имуществени вреди, които ответникът следва да и заплати.
Твърди, че ПТП довело до негативни промени и в психиката и. Освен преживения
първоначален шок от ПТП, настъпило цялостно преобръщане на живота и. Изпитвала силен
стрес, отчаяние и безсилие, самоизолирала се, страдала от безсъние, обхващало я внезапно
чувство за безпокойство, тревожност и безнадеждност, станала сприхава, лесно
раздразнителна, уплашена и асоциална, не можела да спортува активно. След
възстановяването до степен да напуска дома констатирала, че изпитва страх да пътува в
автомобил, който и към момента не е преодолян. Престанала да бъде предишния лъчезарен
човек, тежко преживяла случилото се и се затворила в себе си. Твърди, че за обезщетение на
претърпените от нея физически и душевни болки и страдания справедлив размер на
обезщетение е сумата от 60 000 лв. Ищцата поддържа предявените искове, ангажира
доказателства, счита, че същите следва да бъдат уважени изцяло, като й бъдат присъдени и
4
съдебните разноски, оспорва твърденията на ответника за допуснато съпричиняване на
вредоносния резултат поради непоставен от нея обезопасителен колан.
Ответникът прави възражение за допуснато съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата, поради непоставен предпазен колан към момента на ПТП. Не оспорва, че в
резултат на ПТП ищцата е претърпяла фрактура на поясен прешлен, но оспорва твърденията
и, че травмите на зъбите са причинени от ПТП. Оспорва характера и интензивността на
претърпените физически и душевни болки и страдания. Сочи, че още месец след
злополуката ищцата се е движела сама и е излизала извън дома си, като през месец
септември на 2017 год. е посещавала нощни заведения в чудесно психическо и физическо
здраве с обувки „с висок ток“. Сочи, че от началото на учебната 2017/2018год. ищцата е
продължила да учи и живее с нормалния си ритъм, придвижвала се е нормално без чужда
помощ, носила е учебните си помагала сама, присъствала редовно на учебните занимания,
общувала и излизала с приятели, посещавала дневни и нощни заведения. Ответникът
представя и се позовава на електронна кореспонденция на ищцата с нейна приятелка в
социална мрежа, за който твърди, че опровергава твърденията и за претърпени дълбоки
физически и психически травми, възпрепятстващи нормалния и живот за период от 12
месеца. Оспорва твърденията на ищцата, че разходът за лечение на четири зъба в общ
размер на 3860 лв. е в пряка връзка с процесното ПТП. Намира, че справедлив размер на
обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата от 15 000 лв., а
претенцията за имуществени вреди следва да бъде уважена за сумата от 4 925 лв., моли за
отхвърляне на исковите претенции в останалите им части, ангажира доказателства, прави
искане за присъждане на съдебни разноски.
Пред въззивния съд ответникът поддържа направените в първоинстанционното
производство възражения.
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено
от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити
и е валидно.
Като постановено по допустими искови претенции, решението в обжалваните части е
допустимо.
От приетото като доказателство по настоящото дело НАХД №173/2018год. по описа
на PC-Поморие е видно, че с влязло в сила решение № 122 от 20.11.2018г. на PC-Поморие,
потвърдено с решение №37 от 25.10.2019г. по ВНАХД№73/2019г. на БОС ответникът З.П.П.
е признат за виновен за това, че на 28.07.2017г. около 2 и 50 часа, в гр. А., в района на
комплекс „***“, община П., при управлението на МПС марка „***“, модел „***“, рег.№***-
собственост на А.А.Г., е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП-
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1 вр.чл.129, ал.2, пр.4 и 6 вр. ал.1 от
НК вр. чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил на З.Д.П., ЕГН ***, средни
телесни повреди изразяващи се във фрактура на поясен прешлен, което съставлява трайно
5
затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца, при обичайно протичане
на оздравителния процес и фрактура на 22 и 12 зъби, довела до трайно затруднение на
дъвченето. На осн. чл.78а от НК ответникът е освободен от наказателна отговорност, като
му е наложено административно наказание.
Вещото лице П. по приетата от окръжния съд по делото съдебномедицинска
експертиза, след запознаване с медицинските документи, механизма на ПТП и след преглед
на ищцата сочи, че в резултат на ПТП тя е получила счупване на тялото, дъгите,
страничния и шиповиден израстък на 2-ри поясен прешлен. В деня на ПТП е била
приета в МБАЛ-Бургас, където е проведено оперативно лечение-поставяне на
транспедикулярна стабилизация с 6 винта. Ищцата е престояла в болница за периода от
28.07.2017год. до 05.08.2017год. Тя е получила и счупване на два съседни зъба-22 и 12 с
оголване на пулпата. В обясненията в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че
това е довело до трайно затруднение на дъвченето във фазата на отхапване. Вещото лице
позовавайки се на свидетелски показания на Б.К.-дентален лекар, дадени в наказателното
производство, сочи, че ищцата е получила и счупване на режещия ръб на 11 зъб и 21
зъб. В заключението е отразено, че към момента на прегледа четирите зъба са възстановени
с керамични фасети. Вещото лице сочи, че оздравителният процес е протекъл без
усложнения в рамките на 7-8 месеца. Към момента на прегледа като функцията на
гръбначния стълб е възстановена напълно. Обичайният срок за възстановяване от такъв вид
травма е около 12 месеца, но в конкретния случай предвид възрастта и оперативното
лечение този срок е по-кратък. Към момента на прегледа движенията на гръбначния
стълб са напълно възстановени напред, вляво и вдясно, но поради поставената
метална остеосинтеза /свързване с различни външни фиксатори/ движенията назад са
невъзможни. По данни на пострадалата при продължително стоене права, седнала или
легнала има схващания и болки в гръбначния стълб, което се получава и при промяна във
времето. Вещото лице сочи, че тези болки ще затихнат с времето, но движението назад ще
си остане невъзможно. В заключението е отразено, че в медицинската документация не са
описани травми, които биха се получили при поставен по време на ПТП предпазен колан.
Ищцата е пътувала в колата управлявана от ответника на задната дясна седалка. Вещото
лице сочи, че травмата на прешлена отговаря на травма, получена без поставен
предпазен колан, тъй като при поставен предпазен колан тази травма не би се
получила-коланът фиксира тялото към седалката на автомобила и не позволява
прегъване на тялото от кръста напред. Обясненията на вещото лице в съдебно заседания
сочат, че при механизма на ПТП и преобръщането на колата при непоставен обезопасителен
колан е нормално да се получат травми по главата и крайниците, включително - счупване на
зъбите, при рязкото навеждане напред.
Вещото лице Г. по приетата от окръжния съд съдебно- автотехническа експертиза
сочи, че всички леки коли от марката и модела на този с който е станало ПТП, са с фабрично
монтирани предпазни колани. Липсват данни процесният автомобил да е бил без монтирани
6
предпазни колани на задните седалки или същите да са били неизправни към момента на
ПТП. Липсват данни коланите на задните седалки да са били ползвани към момента на
ПТП.
Свидетелката Т. -без родство с ищцата, нейна приятелка, сочи, че през лятото на
2017год. работили заедно с нея в гр.А.. След катастрофата ищцата се обадила по телефона
на свидетелката, която веднага отишла на мястото на ПТП. Видяла обърнатата кола и трима
души-едно момче, едно момиче и З.. Имало кръв по лицето на З., а очилата и били счупени,
тя била на крака, но се движела трудно и била объркана. Имала счупени зъби, но
свидетелката не помни точно кои. Имала и рана на лицето. Повикали две линейки. Първата
взела момчето, втората дошла по-късно за З.. Докато чакали линейката З. изпитвала болки и
„започнала да припада“. Свидетелката я придружила с линейката до болницата. Въпреки, че
по инструкция на медицинските лица по пътя свидетелката постоянно говорела на З. и се
опитвала да я успокои, тя била много разстроена-плачела, всичко я боляло, чувствала се зле.
Ден, два след операцията свидетелката я посетила в болницата. З. не можела да става,
изпитвала силни болки. По-късно ходела с корсет, не можела да излиза и да пътува с
автобус. През това време двете поддържали контакт в социалните мрежи. Половин месец
след изписването свидетелката се видяла с ищцата, излезли заедно в гр.Б. след като баща и я
докарал с колата. Разходили се, но за кратко, защото тя не можела да стои дълго време права
и не се чувствала много удобно. След това няколко пъти се виждали в училище /З. по това
време е била ученичка в *** клас на ***. Тя споделила със свидетелката, че я боли и не е
добре, но не иска да показва болката си за да не притеснява близките си. Свидетелката сочи,
че след катастрофата З. се страхувала да се качва в чужди коли, пътувала само с колите на
родителите си, била по-притеснена и обрана в държанието си. З. не отсъствала от училище
поради катастрофата. Двете се виждали в училището през около две седмици, през другото
време си пишели. З. споделяла за болки 4-5 месеца след катастрофата, искала възглавници
когато сядала. Малко преди Коледа излезли на кафе. З. се оплакала, че я боли кръста и
поискала зад нея да има възглавница. Към момента З. била по-добре, но продължавала да
изпитва страх и избягвала да се качва в чужди коли.
Свидетелят П.-баща на ищцата, сочи, че когато е станала катастрофата бил в Г.. З. се
обадила около 4 и 30 - 5 ч. сутринта и казала какво се е случило. Той се прибрал възможно
най-бързо. Пристигнал в Б. в следобедните часове. З. била в леглото в болницата,
неподвижна от кръста надолу, лицето и било синьо-жълто, като след удар. Имала и счупени
зъби, но отложили зъболекаря за след лечението на другата травма. Оперирали я в
понеделник, след което четири дни била неподвижна на легло. След четвъртия ден
започнало раздвижване с чужда помощ, което било много трудно за З. защото тя изпитвала
силни болки. Те продължили както по време на престоя в болницата, така и седмица след
изписването. През това време свидетелят поставял инжекции на дъщеря си в коремната
област, грижел се за нея, като следвал и всички други лекарски предписания. Опитвал се да я
успокои, защото била изплашена от силните болки и от състоянието си. През това време
храненето със счупените зъби било изключително трудно. По настояване на дъщеря му
7
свидетелят бил денонощно до нея. Той пасирал храната и за да може да се храни.
Първоначално З. започнала леко да се изправя и да седи, но за кратко, защото се страхувала,
имала много силни болки и през цялото време била с корсет. В този период се налагало да я
придружават при ставането от леглото, дори за лични хигиенни нужди. Възникнали
проблеми и със съня, изпитвала страх и нервност, бързо сменяла настроенията си, молела да
и включват и спират телевизора, осветлението, всичко я дразнело. На зъболекар отишли
след като З. започнала сама да става. Свидетелят видял още в болницата, че един преден зъб
бил откъртен, а другият се клател. За другите зъби З. казала, че и е некомфортно. След като
З. започната да се движи сама свидетелят я превозвал с колата когато искала да се види с
приятели, водел я и до мола. Пред септември тя посещавала самостоятелно училище, с
уговорка ако се почувства зле да му се обади. Имало случаи когато свидетелят заварвал
дъщеря си у дома по време на учебни занимания, като обяснението и било, че не е спала
през нощта и се чувства зле. За да преодолее страха си я водили „да и леят куршум“. З. се
страхувала постоянно и не можела да спи, ходела и на лечебни масажи. През октомври
искала да отиде на дискотека, но не получила позволението на свидетеля и не отишла. След
това излизала, като се прибирала около 21-22 часа, но свидетелят уточнява, че тогава е бил в
командировка и впечатленията му не са преки.
Свидетелката Г.- без родство с ищцата, сочи, че е била съученичка със З. в ***
гимназия, но една година по-голяма, както и нейна приятелка по време и след ПТП.
Свидетелката също е участник в ПТП. Сочи, че тя и приятелят и З.-ответника по делото,
решили да отидат да видят З. в А., с колата, която бащата на свидетелката купил за нея. По
време на катастрофата били тримата в колата - з. шофирал, тя била на предната седалка
вдясно от него, а З. стояла зад нея без поставен колан. Колата била след преминал
технически преглед и била изправна, включително била снабдена с изправни колани.
Свидетелката била с поставен колан и след ПТП имала следи от него-синини, охлузвания,
леко натъртване в коремната област, ожулване в горната част, колената и били натъртени,
имала охлузвания по китката. След катастрофата свидетелката била настанена в същата
болница на същия етаж и ходела при З. да си говорят. След това поддържали връзка в
училище, излизали заедно по кафета, били и съквартирантки. След началото на учебната
година често се срещали пред училището, посещавали кафенета, бар “***“-нашумял по това
време. След края на 2017год. ходили няколко пъти на дискотеки. По това време З. се
оплаквала от болки, но „стандартно“ според свидетелката, тъй като те не и пречили да носи
обувки с висок ток. Двете контактували също по Фейсбук и Инстаграм. Свидетелката сочи,
че приложената по делото кореспонденция по Фейсбук е между нея и З.. В началото след
катастрофата З. била малко по-затворена към Г. поради приятелството и със з., но това
продължило около седмица-две. Свидетелката знае, че З. е излизала и с други приятелки. Тя
се видяла със З. няколко седмици след катастрофата, но не си спомня дали срещата е била
първо в училище или в бар„***“. През м.02.2018 год. двете със З. отишли заедно до С. на
рожден ден на братовчедка на свидетелката, обикаляли пеша из С. и по екскурзии.
Свидетелката сочи, че след ПТП, по времето, когато тя, З. и още едно момиче са били
8
съквартирантки, сънят на З. е бил най-продължителен и дълбок, като не я е чувала да се
оплаква от липса на сън. Оплакванията и били преди всичко от болки в кръста. Свидетелката
сочи, че към момента не поддържа контакти със З..
Към отговора на ответника е приложено извлечение от електронна кореспонденция
между ищцата и свидетелката Г., провеждана по Фейсбук в периода м.08.2017год. -
м.02.2018год. Във връзка с оспорване на нейната автентичност окръжният съд е допуснал
съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице Т. е дало заключение, че
кореспонденцията е автентична. Съдържанието и сочи, че ищцата е споделила със
свидетелката, че на 26.08.2017год. „лежи“, а на 27.08.2017год. на зададен от свидетелката
въпрос дали може да върви и дали я боли е отговорила, че „върви ама си боли“, на
14.11.2017год. имали уговорка да се срещнат, на 09.12.2017год. ищцата е написала, че е
посетила дискотека „***“, на 26.12.2017год. си е уговорила среща със свидетелката на
автобусна спирка, като е уточнила, че пътува с автобуса. На 14.01.2018год. е изпратила на
свидетелката свои снимки от пробна в магазин. На 06.02.2018год. е коментирала посетен от
нея концерт.
От приложена по делото справка от 18.11.2020год. на директора на *** се установява,
че за учебната 2017/2018год. ищцата е била редовна ученичка в *** клас. Описаното в
справката сочи, че тя е отсъствала от учебни занимания по молба на родители поради
пътувания извън града, поради заболяване от остър трахеит, и за срещи с адвокат /един ден
през м.05 и един ден през м.06.2018 год./. Липсват данни ищцата да е отсъствала от училище
поради провеждане на лечение във връзка с травмите от ПТП.
Ищцата е представила разходни документи-фактури и приложени към тях касови
бонове, от които е видно, че за лечение на прешлена е направила разходи в размер на общо
4925 лв. До този размер разходите, респ.-предявеният иск за имуществени вреди не се
оспорва от ответника. Последният оспорва като непреки разходите направени за лечение на
зъбите на ищцата, които са както следва: за 22 зъб и 12 зъб-възстановяване с щифт и
керамични корони-2000 лв., и за 11 зъб и 21 зъб-керамични корони 2 бр. на стойност 1860
лв.
Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, прави следните
правни изводи по спорните въпроси:
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели,
доколкото същите почиват на техни лични впечатления и не противоречат на останалите
доказателства по делото.
Въпросите относно извършването на противоправно деяние от ответника и неговата
виновност са разрешени с влязло в сила съдебно решение по НАХД №173/2018год. по
описа на PC-Поморие. Както е посочил и окръжният съд, съгласно чл.413, ал.2 от НПК
влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
9
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, а ал.3 сочи, че
разпоредбите на ал.2 се прилагат и за актовете по глава 28 и 29, в които е уредена
възможността за освобождаване от наказателна отговорност е налагане на административно
наказание, както и решаване на делото със споразумение. В случая причинените от
ответника на ищцата телесни увреждания в резултат на процесното ПТП, са част от състава
на престъпното деяние, поради което настоящият съд е обвързан да приеме, че в пряка
връзка от процесното ПТП ответникът е причинил на ищцата средни телесни повреди
изразяващи се във фрактура на поясен прешлен и фрактура на 22 и 12 зъби. Ето защо
съдът не споделя възраженията на въззивника-ответник, че не е установено фрактурата на
двата предни зъба на ищцата-22 и 12, да са получени в резултат на ПТП. В подкрепа на
извода на съда са също свидетелските показания на свидетелите Т. и П., които
непосредствено след ПТП са видели, че ищцата има счупени предни зъби. С оглед
своевременното лечение на прешленната травма се е наложило лечението на зъбите да бъде
отложено след операцията, което обосновава издаването на платежен документ за
проведеното лечение на зъбите около месец след ПТП. Ето защо са налице кумулативните
предпоставки по чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за
причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди за претърпените две
средни телесни повреди-съответно на прешлена и на предни зъби 22-ри и 12-ти.
Ищцата, която носи тежестта на доказване на всички елементи на непозволеното
увреждане не установи по делото, че в пряка причинно- следствена връзка с процесното
ПТП е получила увреждане на 11-ти и 21-ви зъби. Свидетелката Т. си спомня, че когато е
отишла на мястото на ПТП са почистили кръвта от устата на ищцата, но не си спомня точно
кои зъби са били счупени. Свидетелят П. само сочи, че зъбите, които не са били счупени, са
лекувани тъй като ищцата е казала, че ги чувства некомфортно. Констатациите на вещото
лице П. в частите относно описаните счупвания на режещите ръбове на зъби 11 и 21 са въз
основа на данни извън настоящия процес и поради неподкрепянето им с други доказателства
по делото не се вземат предвид от съда. Не се установи по делото, че разходите за лечение
на 11 и 21 зъби е било необходимо и като част от лечението на зъби 22 и 12. Ето защо съдът
намира, че поради липсата на един от кумулативно предвидените в закона елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД-неустановена причинно-следствена връзка между
противоправно поведение на ответника и настъпили увреждания на 11 и 21 зъби на ищцата,
не са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника за причинени
неимуществени и имуществени вреди от увреждане на 11 и 21 зъби.
Както вече беше посочено ищцата е направила разходи за лечение за причинените в
резултат на процесното ПТП телесни увреждания както следва: разходи за лечение на
прешлена-общо 4925 лв. и разходи за лечение за зъби 12 и 22-общо 2 000 лв., поради което
за размера от общо 6925 лв. претенцията и за имуществени вреди е основателна и
доказана, а за разликата до претендирания размер от общо 8785 лв.- т.е. за сумата от 1860
лв. разходи за лечение на 11 и 21 зъби, по изложените по-горе съображения, претенцията е
неоснователна.
10
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968г., Пленум на ВС, т.1,
на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото
постановление е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на телесни
повреди са видът и характерът на увреждането, начинът на извършването и обстоятелствата
при които е извършено, причинените морални страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, осакатявания, загрозявания и др. Икономическата
конюнктура в страната към момента на ПТП е спомагателен критерий. Към момента на ПТП
минималната работна заплата в страна е била 460 лв., а средната работна заплата-около 1000
лв.
В случая уврежданията на ищцата са получени в резултат на причинено от ответника
по непредпазливост ПТП, към който момент тя е била на *** години, а случилото се е било
неочаквано за нея. Непосредствено след ПТП тя е изпитала силен шок, страх и физически
болки, които са се засилили след настаняването и в болница в деня на ПТП и след това при
оперативното лечение, както и след него по време на болничния и престой от 9 дни, в който
период за общо четири дни е била неподвижна от кръста надолу, не е можела да става и да се
придвижва сама. Психически е изпитвала силен страх, несигурност и безсилие. На
четвъртия ден след операцията ищцата е започнала възстановяването си, като опитите и да
се изправя и да върви самостоятелно за период включително от около седмица след
изписването са били съпроводени с много силни физически болки. Налагало се е да носи
корсет и да се поставят обезболяващи инжекции. В този период тя е имала нужда от чужда
помощ за ставане и придвижване, както и за хранене, тъй като поради зъбната травма е
можела да приема само пасирана храна. През първия месец след ПТП ищцата е претърпяла
по-интензивни физически и психически страдания, като е била и социално изолирана по
отношение на възможността за излизане навън и срещи с приятели, но не и за поддържане
на контакти в социалните мрежи. Приложената по делото електронна кореспонденция и
свидетелските показания на свидетелката Г. сочат, че около месец след инцидента ищцата е
изпитвала все още силни физически болки, но психиката и е била съхранена до степен, че не
е искала да тревожи близките си, а пред приятелите си е искала да покаже, че е в състояние
да води живота, който е имала преди ПТП, за който от съдържанието на електронната
кореспонденция приложена по делото става ясно, че е бил свързан с излизания с приятели,
посещения на кафенета и увеселителни заведения, разходки и други действия, сочещи
активно социално поведение. Ищцата е положила усилия бързо да възстанови предишния си
начин на живот и е успяла за около месец след ПТП да поднови срещите си с приятели, а по-
малко от два месеца след ПТП да започне и редовни учебни занимания. След като ищцата е
11
била редовна ученичка в ***-ти клас и е ходела самостоятелно на училище може да се
приеме, че към момента на започване на учебната година-15.09.2017год. функцията на
гръбначния и стълб е била напълно възстановена, като към този момент са били отстранени
и вредите по предните и 12 и 22 зъби. Ето защо съдът не споделя соченото от вещото лице,
че възстановителния период при ищцата е продължил в рамките на 7-8 месеца. Останалите
доказателства по делото дават основание съдът да приеме, че за разлика от твърденията на
ищцата в исковата молба и приетото от вещото лице, функционалния възстановителен
период при нея е протекъл в рамките на два месеца, което сочи изключително
съкращаване на обичайното възстановително време от 12 месеца за подобен вид травми.
Съдът възприема соченото от вещото лице П. относно причините за съкращаването на
възстановителния период, а именно-че това се дължи на младата възраст на ищцата и на
проведеното оперативно лечение, от което съдът заключава, че обичайният 12-месечен
период за възстановяване от подобни травми е за случаите на непроведено оперативно
лечение. Съдът приема, че във възстановителния период, по времето през което ищцата е
прекарвала постоянно или по-дълго време в легнало положение е нормално същата да е
имала по-значителни страхове и смущения в съня, свързани със силните физически болки,
стреса от преживяното, и с притесненията относно възможностите за възстановяване, но
след това няма данни за сериозни психични смущения и проблеми със съня. Не се сочи и не
се установява ищцата да е търсила помощ при психолог, да е приемала медикаменти или да
е получавала друга медицинска помощ за проблеми с психиката и със съня, а личните
впечатления на свидетелката Г. са, че сънят на ищцата месеци след ПТП е бил добър и
достатъчно продължителен. Няколко месеца след ПТП, както и към момента на предявяване
на иска ищцата е преодоляла функционалните нарушения от фрактурата на прешлена и
зъбите, но с оглед характера на гръбначната травма съдът намира за доказано като нормална
последица тя да е изпитвала по-силни болки в рамките на 7-8 месеца след ПТП. Това се
установява и от разпита на свидетелката Т., която сочи, че при сядане ищцата си е помагала
с поставени зад нея възглавници. Нормална последица е и това, че в хода на процеса ищцата
все още е изпитвала болки при продължително стоене права, в седнало положение и при
промяна на времето. Съгласно заключението на вещо лице П. прогнозите са, че тези болки
ще отшумят с времето, докато въпреки възстановената функция на гръбначния стълб,
поради металната планка поставена на втори поясен прешлен, движението назад ще остане
невъзможно. Установи се също, че поради преживяното при ищцата се е появил страх при
пътуване с автомобил, но както и свидетелите сочат, докато непосредствено след ПТП
ищцата въобще не се е качвала в чужди коли, към момента само избягва това.
На базата на събраните доказателства не би могло да се приеме за установено
твърдението на ищцата, че в резултат на ПТП трайно е станала асоциална, затворена и
апатична. Невъзможността на ищцата за излизане навън е била ограничена за около месец-
месец и половина след ПТП, но в нито един момент тя не е била лишена и не е
преустановявала общуването с приятели в социалните мрежи. Станалото при процесното
ПТП не е попречило на учебния процес при ищцата. Няма данни тя да е отсъствала от
12
училище за преодоляване на последиците от ПТП, а свидетелските показания на
свидетелките Т. и Г., както и приложената ел. кореспонденция сочат, че след започване на
учебната година социалният и живот е бил възстановен. Месец след ПТП и след
проведеното лечение на 12-ти и 22-ри зъби на ищцата изцяло са били преодолени и
последиците от счупените зъби. Ищцата отново е можела да се храни без затруднения.
Предвид горното, при съблюдаване на конкретно установените обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност съдът намира, че справедлив размер на обезщетение за
претърпените нематериални вреди от ищцата е сумата от 40 000 лв.
Разпоредбата на чл.52, ал.2 от Закона за задълженията и договорите сочи, че ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.
Законът не предвижда граница, до която може да стане намаляването, а това се определя от
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Съгласно т.7 от Постановление
№ 17 от 18.XI.1963г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и на вина. С Решение № 350 от 17.10.2011г. на ВКС по гр.д.
№1382/2010г., IV г. о., ГК, е прието, че винаги когато пострадалият създава реална
възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. От друга страна
съдебната практика последователно приема, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП
и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. За да е налице принос на увредения към щетата, е необходимо не само
извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл са изискванията
на ППВС 17/1963год., ППВС 4/1975год., както и Решение №206 от 12.03.2010г. на ВКС по
т.д.№35/2009г., II т. о., ТК, Решение № 98 от 24.06.2013г. на ВКС по т.д. № 596/2012г., II т.
о., ТК, Решение № 54 от 22.05.2012г. на ВКС по т.д. № 316/2011г., II т. о., ТК, Решение № 66
от 1.06.2017г. на ВКС по т. д. № 650/2016г., I т. о., ТК и др.
При анализ на събраните по делото доказателства и съблюдаване на съдебната
практика цитирана по-горе съдът приема за доказано възражението на ответника за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Обстоятелството, че към
момента на ПТП ищцата е била без поставен обезопасителен колан се установява както от
свидетелските показания на свидетелката-очевидка Г., така и от заключенията на вещите
лица Т. и П.. При анализ на тези доказателства съдът намира за доказано обстоятелството,
че при поставен обезопасителен колан ищцата не би получила в установения по делото вид
и характер травматични увреждания по гръбначния стълб и предните зъби. Травматичните и
уврежданията биха били от друг характер и по-леки. Установено е по делото, че
автомобилът от процесното ПТП е бил технически изправен и снабден с обезопасителни
13
колани за задните седалки. Вещото лице Т. сочи, че няма данни коланите на задните седалки
да са били използвани към момента на ПТП. Свидетелката Г., която е била на предната
дясна седалка с поставен обезопасителен колан, въпреки преобръщането на автомобила не е
получила наранявания по гръбначния стълб и по главата, а е получила други, по-леки
наранявания в коремната област. Вещото лице П. сочи, че травмата на прешлена отговаря на
травма, получена без поставен предпазен колан, тъй като при поставен предпазен колан тази
травма не би се получила-коланът фиксира тялото към седалката на автомобила и не
позволява прегъване на тялото от кръста напред. Обясненията на вещото лице П. в съдебно
заседание съдът възприема по различен начин от този, по който са възприети от окръжния
съд, а именно-че с оглед механизма на ПТП и преобръщането на колата, при непоставен
обезопасителен колан е нормално да се получат травми по главата и крайниците,
включително-счупване на зъбите, при рязкото навеждане напред. Ето защо съдът намира за
установено по делото, че в случай, че ищцата беше поставила обезопасителен колан тя
нямаше да получи в установения по делото вид и характер увреждания на гръбнака и
предните зъби, поради което допуснатото от нея нарушение на ЗДвП-непоставяне на
обезопасителен колан, също е обусловило настъпването на вредоносните за нея последици.
При комплексна оценка на изложеното по-горе съдът определя степента на
съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 20%. Установеното съпричиняване е
основание за намаляване размера на отговорността на ответника съгласно чл.51, ал.2
ЗЗД, на 5540 лв. за имуществените вреди и на 32 000 лв. за размера на неимуществените
вреди. До тези размери исковете са основателни, поради което следва да бъдат уважени, с
присъждане върху дължимите суми на законната лихва считано от 28.07.2017год. до
окончателното им заплащане, а в останалите части, за сумите над 5540 лв. за
имуществените вреди и над 32 000 лв. за неимуществените вреди до претендираните
размери съответно от 8785 лв. и от 60 000 лв., исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени, ведно с претендираната върху сумите законна лихва.
Предвид горното, в частите от обжалваните части, с които е разрешил въпросите по
същество на спора в противоречие с приетото от настоящия съд, Бургаският окръжен съд е
постановил неправилно решение-постановено при неправилен анализ на доказателствата и
необосновано, поради което в тези части обжалваното решение следва да бъде отменено,
като спорът бъде решен по същество с допълнително присъждане в полза на ищцата на
сумата от още 2000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди и отхвърляне на претенциите
на ищеца за обезщетение за имуществени вреди за сумата над 5540 лв. до претендирания
размер от общо 8785 лв.
В останалите части от обжалваните части, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено от настоящия съд.
Горното налага отмяна на решението и в частта за присъдените разноски, с ново
произнасяне на въззивния съд по въпроса за разноските, както и в частта, с която
14
окръжният съд е присъдил държавна такса в тежест на ответника над сумата от 1501,6
лв.
По въпроса за съдебните разноски:
При този резултат от делото съобразно уважените части от исковете в полза на
процесуалния представител на ищцата е дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА в размер на общо 2830,96 лв.-по 1415,48 лв. за всяка съдебна инстанция, което
следва да бъде възложено в тежест на ответника.
Съобразно отхвърлената част от исковете, за първоинстанционното производство при
общ размер на разноските от 3570 лв., в полза на ответника е дължима сумата от 1621,64 лв.
Съобразно отхвърлената, обжалваема част от исковете, при общ размер на разноските от
1877,20 лв. за въззивното производство, в полза на ответника е дължима сумата от 1200 лв.
Сумата от общо 2821,64 лв.-направени от ответника разноски за двете съдебни инстанции
съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъде възложена в тежест на ищцата.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 56 /12.03.2021год. по гр.д.№1736/2020год. по описа на
Бургаския окръжен съд, изменено с определение №260845/31.05.2021год. по гр.д.
№1736/2020год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, с които:
Е ОТХВЪРЛЕН иска на З.Д.П., ЕГН ***, с адрес гр.***, срещу З.П.П., ЕГН
**********, с адрес гр.***, за сумата над 30 000 лв. до сумата от 32 000 лв.-т.е. за сумата
от 2000 лв./две хиляди лева/-обезщетение за неимуществени вреди представляващи болки и
страдания от нанесени средни телесни повреди, представляващи фрактура на поясен
прешлен, и фрактура на 22 и 12 зъби, в резултат от допуснато от З.П.П. ПТП на 28.07.2017г.
в гр.А., в района на комплекс „***“, община П., при управлението на МПС марка „***“,
модел „***“, рег.№***-собственост на А.А.Г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на деликта - 28.07.2017г. до окончателното и плащане,
Е ОСЪДЕН З.П.П., ЕГН **********, с адрес гр.***, да заплати на З.Д.П., ЕГН ***, с
адрес гр.***, сумата над 5540 лв. до размера от 8785 лв.-т.е. сумата от 3245 лв.-
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта-28.07.2017г. до окончателното плащане,
Е ОСЪДЕН З.П.П. да заплати на адвокат С.К. от БАК на осн. чл.38 от ЗА сумата от
1693 лева адвокатско възнаграждение.
15
Е ОСЪДЕНА З.Д.П. да заплати на З.П.П. сумата от 1565 лева съдебно-деловодни
разноски.
Е ОСЪДЕН З.П.П. да заплати държавна такса над размера от 1501,6 лв. до
присъдения размер от 1551,40 лв.,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.П.П., ЕГН **********, с адрес гр.***, да заплати на З.Д.П., ЕГН ***, с
адрес гр.*** сумата над 30 000 лв. до сумата от 32 000 лв.-т.е. сумата от още 2000 лв. /две
хиляди лева/-обезщетение за неимуществени вреди представляващи болки и страдания от
нанесени средни телесни повреди, представляващи фрактура на поясен прешлен, и фрактура
на 22 и 12 зъби, в резултат от допуснато от З.П.П. ПТП на 28.07.2017г. в гр.А., в района на
комплекс „***“, община П., при управлението на МПС марка „***“, модел „***“, рег.№***-
собственост на А.А.Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта
- 28.07.2017г. до окончателното и плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на З.Д.П., ЕГН ***, с адрес гр.***, срещу З.П.П., ЕГН **********,
с адрес гр.***, за сумата над 5540 лв. /пет хиляди петстотин и четиридесет лева/ до
претендирания размер от 8785 лв.-т.е. за сумата от 3245 лв.-обезщетение за имуществени
вреди претърпени в резултат от допуснато от З.П.П. ПТП на 28.07.2017г. в гр.А., в района на
комплекс „***“, община П., при управлението на МПС марка „***“, модел „***“, рег.№***-
собственост на А.А.Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деликта-28.07.2017г. до окончателното и плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56 /12.03.2021 год. по гр.д.№1736/2020 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, изменено с определение №260845/31.05.2021год. по гр.д.
№1736/2020год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА З.П.П., ЕГН **********, с адрес гр.***, да заплати на процесуалния
представител на ищцата-адв.С.К.-АК-Б., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, съобразно уважените части от исковете, общо за двете съдебни инстанции в размер на
2830,96 лв. /две хиляди осемстотин и тридесет лева и деветдесет и шест стотинки/-по
1415,48 лв. за всяка съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З.Д.П., ЕГН ***, с адрес гр.***, да заплати на З.П.П., ЕГН **********, с
адрес гр.***, сумата от общо 2821,64 лв./две хиляди осемстотин двадесет и един лева и
шестдесет и четири стотинки/-направени от ответника разноски за двете съдебни
инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17