Решение по дело №2749/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по предявени от „Ейс Софт“ ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление- [населено място], м-ст „********“, [улица], представлявано от управителя М. В. П., подадени чрез адв. З., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], обективно съединени искове против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с правно основание чл.1 ал.1 вр. чл.4, ал.1 ЗОДОВ с цена от 950лв., съответно всеки по 475 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено НП № 03-007754/31.05.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД№5859/2018г. на Районен съд-Варна и КАНД№ 2586/2019г. по описа на Административен съд-Варна, ведно със законната лихва от 13.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 950лв., съответно всеки по 475 лв., представляващи изплатени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва от 13.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, произтичаща от воденото съдебно производство по оспорване на издаденото, но отменено изцяло по съдебен ред наказателно постановление № 03-007754/31.05.2017 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място]. С решение 1370/09.07.2019г. по НАХД № 5859/2018г. на ВРС НП е отменено, а с решение №2170/13.11.2019г. по КАНД№2586 от 2019 год. на Административен съд – Варна решението на ВРС е потвърдено.

Отправя искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 950лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва от посочената в исковата молба дата до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответната страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, чрез процесуалния си представител ю.к. Т., с писмено становище оспорва предявените искове. Счита, че са неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на претендираното като обезщетение адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при обжалване на НП, като в случай, че бъдат приети за доказани исковите претенции по основание, моли да не бъдат уважавани за размера надвишаващ от минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение и за погасяване по давност на претенцията за лихви за периода надхвърлящ три години назад от предявяване на иска. Прави възражение за прекомерност и на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Счита, че са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като е налице незаконосъобразен административен акт, както и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от издаването му. В случая те са под формата на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в съдебното обжалване на издадения акт. Счита, че исковата претенция следва да бъде уважена.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото АНД №5859 /2018 г. по описа на ВРС се установява, че с решение № 1370/09.07.2019 г. е отменено наказателно постановление № 03-007754/31.05.2017 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ на ищеца на основание чл.416 ал.5, вр. с чл.415 ал. от КТ е наложена имуществена санкция в размер от 2500 лв. С решение № 2170/13.11.2019 г. по КАНД № 2586/2019 г. на Административен съд- Варна решението на ВРС е оставено в сила.

От представеното по АНД №5859/2018г. по описа на ВРС пълномощно се установява, че дружеството е упълномощило адв.З. да го представлява по АНД № 5859/2018год., като завежда и води делото до приключването му във всички инстанции, а от представеният договор за правна защита и съдействие се установява, че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне и завеждане на жалба против НП № 03-007754/31.05.2017 г., както и процесуално представителство пред РС и че договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение е 475 лв.

От представеното по к.адм.нак. д.№2586/2019г. по описа на Административен съд-Варна пълномощно се установява, че дружеството е упълномощило адв. З. да го представлява по к.адм.нак.д. № 2586/2019год., като завежда и води делото до приключването му във всички инстанции, а от представеният договор за правна защита и съдействие се установява, че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне и депозиране на възражение против касационна жалба по АНД № 5859/2018г.на ВРС, както и процесуално представителство пред Административен съд-Варна и че договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение е 475 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.

Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни.

По делото не е налице спор, че издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна наказателно постановление № 03-007754/31.05.2017 г. е отменено с влязло в сила на 13.11.2019 г. решение по к.адм.нак.д.№2586/2019 г., като това обстоятелство по категоричен начин се установява и от писмените доказателства по делото.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по т.д. №2/2014г. независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В конкретния случай наказателното постановление е издадено от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен незаконосъобразен административен акт /издадено наказателно постановление/.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Съгласно Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. по т.д. №2/2016г. на ВАС при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е, че безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

Съгласно Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е заплатил адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по НАХД №5859/2018г. на РС-Варна и по к.адм.нак.д.№2586/2019 г. на Административен съд-Варна, видно от представените по тях договори за правна защита и съдействие. Договорените и заплатени възнаграждения от ищеца - жалбоподател в производствата пред ВРС и Административен съд-Варна са в общ размер на 950 лв., по 475лв. за всяка инстанция. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован. В случая е договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при обжалване на издаденото НП пред ВРС и пред Административен съд-Варна, като възнагражденията са съобразени с фактическа сложност на делата, обема на извършената работа и са в размер под минималния, установен в Наредбата. Обстоятелството, че между страните са водени множество еднотипни дела е ирелевантно при определяне на размера на възнаграждение за свършената по конкретното дело работа.

Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, съгласно ТР №1/17г.

Налице са и трите предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което обективно съединените искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани.

Неоснователен е предявеният акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2021г. В случая се касае за разход за адвокатско възнаграждение, като той не става автоматично изискуем след отмяната на НП, а следва да се претендира по реда на ЗОДОВ, поради което съдът намира, че лихви се дължат от датата на предявяване на иска-13.11.2024г.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 450лв., от които 50лв. - ДТ внесена по адм.д.№2749/2024г. и адм.д. №2764/2024г. присъединено към настоящото и 400лв. - адвокатско възнаграждение. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по адм.дело №2764/2024г. не следва да бъде присъждано, тъй като производството е прекратено и присъединено към настоящото за общо разглеждане на исковата претенция произтичаща от отменено НП № 03-007754/31.05.2017 г. Съгласно чл.10 ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Ейс Софт“ ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление- [населено място], м-ст „*******“, [улица], представлявано от управителя М. В. П. сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено НП № 03-007754/31.05.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 13.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Ейс Софт“ ООД, ЕИК ******** против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за заплащане на законна лихва върху сумата от 950 лв., считано от 13.11.2021г. до 13.11.2024г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Ейс Софт“ ООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление- [населено място], м-ст „***********“, [улица], представлявано от управителя М. В. П. направените по делото разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.