№ 6149
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. М.А
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М.А Гражданско дело №
20231110131547 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК – за делба, във фазата по
извършването й.
С решение № 7432/23.04.2024 г. по гр.д. № 31547/2023 г. на СРС, ГО, 62
състав, което е влязло в сила, е допусната, на основание чл.34 ЗС, съдебна
делба между Г. И. Д. и Ц. Л. М. на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в гр. София, Столична община, .......,
на трети /втори надпартерен/ етаж, на кота + 5,60 метра, със застроена площ от
55,50 кв.м., състоящ се от: дневна с кухненски бокс, една стая, баня-тоалетна,
коридор и една тераса, при граници по инвестиционен проект: улица, ателие
№ 6, общ коридор и стълбище, вътрешен двор и калкан, заедно с 5,121% ид.ч.
от общите части на сградата, съответстващи на 12,14 кв.м., заедно с мазе № 5
в сутерена на сградата, на кота -3,20 кв.м., със застроена площ от 4,06 кв.м.,
при граници: общ коридор, подпорна стена на улица, подземно паркомясто №
2 и мазе № 6, заедно с 1,666% ид.ч. от общите части на сутеренния етаж на
сградата, съответстващи на 8,76 кв.м., а по схема № 15-26698/13.01.2023 г.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4337.776.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2021 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект – от 10.11.2014 г., с адрес на имота: гр. София,
......., ........, като самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор 68134.4337.776.1, с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4337.776, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение; брой нива на обекта: 1; с посочена в документа площ: 55, 50
1
кв.м; прилежащи части: мазе № 5 от 4,06 кв.м., заедно с 5,121 ид.ч. от общите
части на сградата; ниво: 1; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68134.4337.776.1.6, под обекта: 68134.4337.776.1.1, над обекта:
68134.4337.776.1.9,
ведно с прилежащите 4,424% ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.4337.776, находящ се в гр. София, общ.Столична, обл.
София, по КККР, одобрени със заповед РД-18-51/15.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот, от 06.06.2017 г., с адрес на поземления имот: гр. ....... с площ
от 320,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: имот за жилищни нужди, с номер по предходен
план: 776, квартал 29Б, парцел IX, при съседи: 68134.4337.2232,
68134.4337.376, 68134.4337.777, 68134.4337.2227, 68134.4337.2217, засягащо
поземления имот,
при квоти:
Г. И. Д. – 1/2 и Ц. Л. М. – 1/2.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и наличните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством:
1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3)
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота/вещта
на публична продан.
Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС, вр. чл. 69, ал. 2 ЗН). Затова от съществено
значение са следните обстоятелства: дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е
възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба
имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване
на делбата.
В случая до делба е допуснат един недвижим имот – апартамент, при
двама съделители.
Установи се от заключението на СТЕ по делото, че имотът е неподеляем,
както и че пазарната стойност на същия възлиза на сумата 168 760 лв., с оглед
на което стойността на дяловете на съделителите е, както следва: Г. И. Д. –
84 380 лв., и Ц. Л. М. – 84 380 лв.
Съгласно чл.348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на
публична продан.
В срока по чл.349, ал.4 ГПК не са заявени искания за възлагане на имота
от съделителите. Не е налице и съгласие на страните за извършване на делбата
2
по реда на чл.353 ГПК предвид изрично заявеното искане от страна на ищцата
за изнасяне на имота на публична продан и противопоставянето й същият да
бъде поставен в дял на ответника. Ето защо, делбата на процесния имот следва
да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно
чл. 348 ГПК.
По претенцията по сметки на ищцата по чл.57, ал.2 СК:
В настоящото производство е приета с протоколно определение на съда
от 12.12.2024 г. за разглеждане претенция по сметки на ищцата с правна
квалификация чл. 57, ал. 2 СК, вр. чл. 57, ал. 1 СК за сумата 8 000 лв. за
периода 01.07.2023 – 01.10.2024 г.
С протоколно определение от 06.03.2025 г. е допуснато изменение в
размера, като същата е намалена до сумата 5 998, 50 лв., а за разликата до
първоначално предявения размер производството е прекратено с влязло в сила
определение.
Предметът на делото е спорното материално субективно право –
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за
спора факти. Горното намира приложени и по отношение на претенциите по
сметки, заявени в производството по делба.
В случая твърденията на ищцата са, че има вземане към ответника,
произтичащо от обстоятелството, че с утвърдено от съда споразумение за
прекратяване на брака помежду им семейното жилище е предоставено за
ползване единствено на ответника, с оглед на което ищцата е заявила
претенция като неползващ съпруг за плащане на парична сума за период след
влизане в сила на решението за прекратяване на брака, а именно: за периода
01.07.2023 – 01.10.2024 г.
Тези твърдения обуславят правна квалификация на претенцията по
сметки на ищцата по чл.57, ал.2 СК.
Съгласно чл.57, ал.1, изр.1 СК по силата на съдебното решение, с което
се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5,
възниква наемно отношение. Тази норма намира приложение както когато е
постановено съдебно решение по смисъла на чл. 56 СК, когато е бил налице
спор между съпрузите за ползването на семейното жилище, така и когато
съпрузите са уредили този въпрос със споразумение, в което не са предвидили
изрично безвъзмездност на ползването (като при заем за послужване), което
споразумение е одобрено от съда с решението му за прекратяване на брака (в
посочения смисъл – решение № 199/15.01.2018 г. на по гр. д. № 154/2017 г. на
ВКС, І ГО).
И обратното, когато имотът е съсобствен (включително и придобит по
време на брака), но въпросът за ползването му не е изрично уреден при
прекратяването на брака, нормата на чл. 57, ал. 1 СК не намира приложение, а
се прилага общата норма на чл. 31, ал. 2 ЗС, като обезщетението за
3
лишаването от ползите от съсобствен имот се съизмерява със средния пазарен
наем, какъвто обаче не е настоящият случай.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 23, том I , рег. №
0888, дело № 20/2013 г. от 28.02.2013 г. Г. И. Д. и Ц. Л. М. са закупили
процесния апартамент № 5 с идентификатор 68134.4337.776.1.5.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 31, том I, рег. №
4294, дело № 26/2014 г. от 14.03.2014 г. Г. И. Д. и Ц. Л. М. са закупили 4, 424%
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.4337.776.
Не се спори между страните, че към момента на сключване на
договорите за покупко-продажба са се намирали в брак, сключен на 03.05.2012
г.
По делото е представена декларация от Г. И. Д. и Ц. Л. М. за избор на
режим на разделност, с нотариална заверка на подписите от 21.10.2019 г., рег.
№ 13249 на нотариус рег. № 200 на НК.
Съгласно чл.27, ал.3, предл.1 СК съпружеската имуществена общност
може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на
разделност.
С решение от 12.04.2022 г. по гр.д. № 4920/2022 г. на СРС, влязло в сила
на 12.04.2022 г., бракът помежду им е прекратен по взаимно съгласие.
Утвърдено е постигнато между страните споразумение, като видно от т.1 и 2
от същото родителските права относно ненавършилото пълнолетие родено от
брака дете се предоставят за упражняване на майката, при която се определя и
местоживеене на детето, а според т.7 от споразумението, семейното жилище,
находящо се в гр. .........., ........, собствено на страните, ще се ползва от бащата
и ще бъде напуснато от майката в срок 4 месеца след влизане в сила на
решението.
По силата на §1 от ДР на СК „семейно жилище“ е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Установи се по делото, че в случая семейното жилище е предоставено за
ползване на ответника по силата на утвърдено между страните споразумение
за прекратяване на брака, влязло в сила на 12.04.2022 г. Утвърденото
споразумение не съдържа уговорен между страните наем. Същевременно, не
се твърди, нито се установява уговорена безвъзмездност на ползването, с
оглед на което в полза на ищцата е налице вземане по чл.57, ал.2 СК, което се
съизмерява със средния пазарен наем за 1/2 от процесния имот.
Установи се от заключението на СТЕ по делото, че средният пазарен
наем за периода 01.07.2023 – 01.10.2024 г. възлиза на сумата 11 997 лв.,
половината от която е в размер на сумата 5 998, 50 лв., с оглед на което
претенцията по сметки на ищцата се явява изцяло основателна и като такава –
следва да се уважи.
За пълнота следва да се посочи и че съотношението между чл. 57, ал. 2
СК и чл. 31, ал. 2 ЗС е на специална към обща разпоредба, съответно – и
4
елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение са същите, като
в него единствено не се включва отправянето на покана. Приема се, че такава
не е необходима, тъй като ползването се предоставя въз основа на съдебното
решение.
По претенциите по сметки на ответника по чл.127, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД:
В производството са приети за разглеждане претенции по сметки на
ответника за:
сумата 23 015 лв., представляваща 1/2 от заплатени от ответника в
периода 14.09.2019 – 17.10.2024 г. вноски за погасяване на ипотечен кредит
към „Банка ЦКБ“, както и
сумата 3 728, 60 лв., представлява мораторна лихва за периода
18.08.2023 – 17.10.2024 г.
Страните не спорят, че по силата на договор за банков кредит „Дом за
теб“ № 03900КР-АА-1298/15.12.2014 г., сключен между „ЦКБ“ АД, от една
страна, и от друга – Г. И. Д. и Ц. Л. М., банката е предоставила на
кредитополучателите банков кредит в размер на сумата 90 000 лв. за
рефинансиране на ипотечен кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот
№ 24380/25.02.2013 г., отпуснат от „Алианц Банк България“ АД.
Съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Страните не спорят и че за исковия период 14.09.2019 – 17.10.2024 г.
ответникът е заплатил 61 вноски по договора. Видно от представения по
делото погасителен план, това са вноски от № 23 до № 84, всяка от които – в
размер на 754, 59 лв., като същите са в общ размер на сумата 46 029, 99 лв., от
която, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, ответникът има вземане към ищцата за
1/2 от платеното, т.е. за сумата 23 015 лв.
Ищцата твърди, че е превела в полза на ответника сума в общ размер на
1 498, 72 лв. за погасяване на регресното вземане на ответника във връзка със
заплащаните от него вноски по кредита. Горното се потвърждава от
представеното по делото извлечение от сметка на ищцата, в което се съдържат
данни за извършени преводи в полза на ответника с посочено основание
„детска + кредит“ в размер, надвишаващ посочения от ищцата.
По изложените съображения претенцията по сметки следва да се уважи
за сумата 21 516, 28 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 23 015
лв. – да се отхвърли.
Задължението е парично, с оглед на което за забавата на изпълнението
му длъжникът дължи обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. В случая
длъжникът изпада в забава след покана. Такава не се установява да е
отправено към ищцата по отношение на извършените през заявения период
14.09.2019 – 17.10.2024 г. плащания, с оглед на което претенцията в тази й част
следва да се отхвърли.
5
По разноските:
Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им.
Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса в размер на 4 % върху
стойността на дяловете.
Посочените норми са съобразени с обстоятелството, че производството
по съдебна делба е уредено като особено исково производство, което е
предназначено да ликвидира състоянието на съществуваща съсобственост, а
всяка от страните има двойно качество – те са и ищци, и ответници един
спрямо друг. Поради това отговорността за разноски не е уредена като
санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в чл. 78
ГПК. Следователно, дължимата държавна такса и останалите деловодни
разноски следва да се понесат от страните съобразно стойността на дяловете
им, а разноските за процесуално представителство се понася от страните така,
както са ги направили.
С оглед изложеното страните дължат държавна такса, както следва: Г. И.
Д. – 3 375, 20 лв., Ц. Л. М. – 3 375, 20 лв.
Предвид основателността на претенцията по сметки на ищцата, в тежест
на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса за същата в
размер на сумата 239, 92 лв.
Предвид частичната основателност на претенциите по сметки на
ответника, държавната такса следва да бъде възложена на страните, както
следва: Г. И. Д. – 860, 65 лв., съобразно уважената част от претенциите, Ц. Л.
М. – 209, 09 лв., съобразно отхвърлената част от претенциите.
От страна на процесуалния представител на ответника се претендира
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита по реда
на чл.38, ал.2 ЗА, в производството по претенциите по сметки.
В полза на адв. Б. следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата 275, 21 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита, съобразно прекратената част от
претенцията по сметки на ищцата съгласно чл.78, ал.4 ГПК, както и сумата
2 400, 58 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита, съобразно уважената част от претенциите по сметки
на ответника, или общо – сумата 2 675, 79 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 ГПК,
следния, допуснат до делба между Г. И. Д., ЕГН ********** и Ц. Л. М., ЕГН
********** недвижим имот:
6
АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в гр. София, Столична община, .......,
на трети /втори надпартерен/ етаж, на кота + 5,60 метра, със застроена площ от
55,50 кв.м., състоящ се от: дневна с кухненски бокс, една стая, баня-тоалетна,
коридор и една тераса, при граници по инвестиционен проект: улица, ателие
№ 6, общ коридор и стълбище, вътрешен двор и калкан, заедно с 5,121% ид.ч.
от общите части на сградата, съответстващи на 12,14 кв.м., заедно с мазе № 5
в сутерена на сградата, на кота -3,20 кв.м., със застроена площ от 4,06 кв.м.,
при граници: общ коридор, подпорна стена на улица, подземно паркомясто №
2 и мазе № 6, заедно с 1,666% ид.ч. от общите части на сутеренния етаж на
сградата, съответстващи на 8,76 кв.м., а по схема № 15-26698/13.01.2023 г.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4337.776.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2021 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект – от 10.11.2014 г., с адрес на имота: гр. София,
......., ........, като самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор 68134.4337.776.1, с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4337.776, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение; брой нива на обекта: 1; с посочена в документа площ: 55, 50
кв.м; прилежащи части: мазе № 5 от 4,06 кв.м., заедно с 5,121 ид.ч. от общите
части на сградата; ниво: 1; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68134.4337.776.1.6, под обекта: 68134.4337.776.1.1, над обекта:
68134.4337.776.1.9,
ведно с прилежащите 4,424% ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.4337.776, находящ се в гр. София, общ.Столична, обл.
София, по КККР, одобрени със заповед РД-18-51/15.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот, от 06.06.2017 г., с адрес на поземления имот: гр. ....... с площ
от 320,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: имот за жилищни нужди, с номер по предходен
план: 776, квартал 29Б, парцел IX, при съседи: 68134.4337.2232,
68134.4337.376, 68134.4337.777, 68134.4337.2227, 68134.4337.2217, засягащо
поземления имот,
като сумата, получена от продажбата, следва да се разпредели между
съделителите, както следва: Г. И. Д. – 1/2 и Ц. Л. М. – 1/2.
ОСЪЖДА Ц. Л. М., ЕГН ********** да заплати на Г. И. Д., ЕГН
**********, на основание чл.57, ал.2 СК, вр. чл.31, ал.2 ЗС, сумата 5 998, 50
лв., представляваща обезщетение в размер на средния пазарен наем, за
периода 01.07.2023 – 01.10.2024 г.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН ********** да заплати на Ц. Л. М., ЕГН
7
**********, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, сумата 21 516, 28 лв.,
представляваща 1/2 от заплатени от Ц. Л. М. в периода 14.09.2019 – 17.10.2024
г. суми за погасяване на 61 бр. вноски по договор за банков кредит „Дом за
теб“ № 03900КР-АА-1298/15.12.2014 г., ведно със законна лихва от 17.10.2024
г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки по чл.127, ал.2 ЗЗД за сумата над
21 516, 28 лв. до пълния предявен размер от 23 015 лв., както и тази по чл.86,
ал.1 ЗЗД – в пълния предявен размер от 3 728, 60 лв., представлява мораторна
лихва за периода 18.08.2023 – 17.10.2024 г.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.355 ГПК, сумата 3 375, 20 лв. държавна такса за производството
по делба, и на основание чл.77 ГПК – сумата 860, 65 лв. държавна такса по
претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Ц. Л. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.355 ГПК, сумата 3 375, 20 лв. държавна такса за производството
по делба, и на основание чл.77 ГПК – сумата 449, 01 лв. държавна такса по
претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН ********** да заплати на адв. С. С. Б., личен
№ **********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 2 675, 79 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита по претенциите по сметки.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8