Решение по дело №2807/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260284
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 2 юли 2021 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20205510102807
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                  Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е  №........

                                                 гр.К., ……..2021 год.

 

                                   В    И М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          К. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря..............Х. К.……...............................................като разгледа докладваното от съдията..................................................гр.д.№2807 по описа за 2020 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

            Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.

            Ищецът твърди, че е сключил с ответницата на 28.06.1996 год. граждански брак, от който имат едно дете - Х.Г.Н., родена на *** год. Разбирали се и семейството било здраво до настъпването на финансовата криза в страната през 2008 год. По професия бил стъклар и с настъпването на срива на пазара на недвижими имоти, и затихването на строителството в онзи момент, се оказал безработен. Липсата на финансови средства за издръжката и подсигуряването на благополучието на семейството го принудили да замине да работи в чужбина. През м.ноември 2009 година напуснал семейното жилище в гр.К., бул.“** П. Ш. .“ №**, ет.**, ап.** и заминал на работа в Република К., където оттогава постоянно пребивава, живее и работи. При семейството се прибирал само за времето на годишния си отпуск. През годините, през отделни периоди, ответницата пътувала в чужбина, за да работи, но за по-кратки периоди, тъй като се грижела за отглеждането на дъщеря им. Когато дъщеря им станала пълнолетна и после студентка, многократно й предлагал да отиде в Кипър при него, за да са отново семейство, но тя винаги отказвала. Това положение на фактическа раздяла ги отчуждило с ответницата и отношенията им доста охладнели. В К. нямал никакъв личен живот и самотата започнала да му тежи много с течението на годините. Така преди около 3 години в живота му се появила друга жена, към която бил привлечен и започнал да изпитва топли чувства. Споделил това с ответницата с надеждата, че този път тя ще се съгласи да отиде при него и да се съберат отново като семейство в К.. Тя отново отказала, което довело до окончателен разрив в отношенията им. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответницата като дълбоко и непоправимо разстройство, като не претендира ползването на семейното жилище в гр.К., бул.“** П. Ш. .“ №**, ет.**, ап.**, което понастоящем ползвала ответницата, поради което след прекратяването на брака да се предостави на нея. След прекратяването на брака ответницата следвало да носи предбрачното си фамилно име П..

 В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подала отговор на исковата молба. В откритото заседание не се явява и не взема становище по предявения иск.

             От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

             Страните сключили граждански брак на 28.06.1996 г. в гр.К., първи за двамата, от който имат родено едно дете- Х.Г. Х., с ЕГН-********** /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0188/28.06.1996 г./.

   От показанията на св.Х.Г.Н. се установява, през последните десет- единадесет години ищецът живее и работи в Република К.. През годините се прибирал веднъж, понякога два пъти в годината, като отсядал в семейното жилище. Съпрузите имали спорове и спречквания. През годините ищецът изпращал всяка седмица средства на ищцата за издръжка на дъщеря им и домакинството. семейството. Той искал ответницата живее при него в К., но тя отказвала. Ответницата разбрала, че ищецът поддържа връзка с друга жена. Той преустановил контактите с ответницата и спрял да й изпраща средства. /“… Като си е идвал в Р.България, между майка ми и баща ми е имало дребни разправии. Например, защо б. . не е свършил някаква работа, докато м. е на работа. Изпращал е пари за домакинството и на мен е изпращал пари до момента. Майка ми не е изразявала недоволство от баща ми и от поведението и държанието му. Например ако нещо не е свършил вкъщи, тя го е накарала, а той не го е направил. Ако майка ми не го натисне по-сериозно, той няма да се сети и няма да го направи. По принцип не е избухлив. … Мама реагира по-бързо… Преди три години, на бала ми разбрахме, че той има връзка с друга жена. Нещата се промениха. Баща ми спря да звъни, майка ми му звъни, той не вдига…“ св.Х.Н./.

            По делото е представено удостоверение за регистрация №55054565/05.12.2011 г. на МВР, отдел Граждански регистър и миграция на Република К. на английски език с превод на български език от който е видна адресната регистрация на ищеца, а съгласно справка в НБДН Г.Х.Н. е с регистриран от 19.04.2010 г. настоящ адрес в К..

 От така установеното съдът прави следните правни изводи:

 Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. От събраните по делото доказателства и неоспорени обстоятелства съдът приема бракът между страните за дълбоко и непоправимо разстроен. Установи, че повече от десет години съпрузите са фактически разделени, тъй като  са с различно местоживеене- ищецът трайно живее в Република К., а ответницата в България. Различията в характерите и вижданията за брака водели до неразбирателство, а непроявяването на компромиси, непълноценното общуване и липса на дължимите ежедневни духовни и интимни съпружески контакти довели до отчужденост и разпадане на брачната връзка. Създадената семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни недоразумения. Това е така защото, съпрузите не проявяват чрез взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Поведението им е трайно установено и доказва, че те не желаят да постигнат това. Ответницата не е направила дължимото за преодоляване на настъпилото отчуждение, а ищецът е установил извънбрачна връзка. Повече от година съпрузите нямат общо домакинство, общ семеен бюджет и грижа един към друг. Всеки устроил живота си самостоятелно като и двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака. При това състояние на брачната връзка следва извода, че бракът съществува само формално, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, поради което следва да бъде прекратен.

              Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.  В случая никой от съпрузите не е поискал произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и не са събирани доказателства в тази насока,  поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

               Относно семейното жилище: 

               Безспорно ответницата живее в семейното жилище в гр.К., бул.“** П. Ш. .“ №**, ет.**, ап.**. Предвид становището и желанието на ищеца, ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на съпругата.

                Относно фамилното име:

                Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът, приел фамилното име на другия съпруг. В настоящият случай при сключването на брака ответницата е приела да носи фамилното име на ищеца като добавка към своето фамилно име. От нейна страна няма направено искане за възстановяване на предбрачното фамилното име поради което следва да бъде постановено след прекратяване на брака тя да продължи да носи брачното си такова.

               Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. Ищцата и ответникът следва да заплатят по сметка на РС-К. по ** лв. окончателна държавна такса.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                             Р   Е   Ш   И :

 

                ПРЕКРАТЯВА сключения на 28.06.1996 г. в гр.К. граждански брак между Г.Х.Н., с ЕГН-********** *** и В.Д.П.- Н., с ЕГН-********** ***. като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

              

                ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.К., бул.“** П. Ш. .“ №**, ет.**, ап.** на съпругата В.Д.П.- Н., с ЕГН-**********.

                ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата В.Д.П.- Н., с ЕГН-********** да продължи да носи добавеното брачно фамилно име Н..

                ОСЪЖДА Г.Х.Н., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ** лв. окончателна държавна такса.

 

                ОСЪЖДА В.Д.П.- Н., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ** лв. окончателна държавна такса.

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                               Районен съдия: