РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. К., 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20245320100953 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата Д. А. К. с ЕГН **********, малолетна към предявяване на
иска, действаща чрез своята майка и законен представител И. К. С. с ЕГН
**********, двете с постоянен адрес: град К., община К., област П., ул. „ф.“
***** твърди, че с решение № ***** г. по гр.дело *****. по описа на КрлРС
ответникът е осъден да заплаща издръжка в общ размер на 350.00 лева на
месец на децата си Д. А. К. и М. А. К., от които 170.00 лева за детето Д. и
180.00 лева за детето М.. С решение *****., постановено по гр.дело №
484/2023 г. по описа на КрлРС, потвърдено с решение № 1121/10.08.2023 г.,
постановено по в.гр.дело № 1481/2023 г. по описа на ПдОС, влязло в законна
сила, издръжката била изменена на 270.00 лева за детето М. К. и 230.00 лева
за детето Д. К.. Понастоящем М. А. К. навършила пълнолетие (на
03.11.2023 г.), поради което за нея вече не се дължала издръжка. Съгласно
чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете била равна на ¼ от
размера на минималната работна заплата. Предвид постановление №
193/12.10.2023 г. за определяне размера на минималната работна заплата за
страната, считано от 01.01.2024 г., той бил 933.00 лева. Така минималната
издръжка за едно дете следвало да е в размер на 233.25 лева. Получаваната от
Д. издръжка към настоящия момент била в размер на 230.00 лева или под
законоустановения минимум. До дата 03.11.2023 г. (денят, в който М.
навършила пълнолетие), ответникът заплащал издръжка в общ размер на
500.00 лева, която сума била превеждана от неговия работодател по сметка на
ЧСИ Иво Кралев, който разпределял сумата след това. Считано от дата
04.11.2023 г. с оглед отпадането на задължението на К. за заплащане на
1
издръжка на навършилото пълнолетие дете, той заплащал единствено сума в
размер на 230.00 лева, дължима за детето Д.. Въпреки че през този период
(след навършване на 18 години на детето М.), М. била ученичка в 12-ти клас в
гимназия в гр. К., бащата не предоставял за нея финансова подкрепа. Дело за
издръжка на М. на основание чл. 144 от СК не било заведено само и
единствено поради причината, че делата правели бащата „по-чувствителен“ и
агресивен. Необходимостта от увеличението на издръжката на Д. не била
свързана единствено с обстоятелството, че същата вече е под
законоустановения минимум. Детето растяло, а с това и неговите ежедневни
потребности. Д. живеела с майка си в дома на баба си и дядо си по майчина
линия, но на майката коствали сериозни усилия, за да покрива всички нужди
детето, които надхвърляли 600 лева на месец. За дете на възраст почти 14
години били необходими средства не само за храна, дрехи и обувки, а също
така за учебни пособия, уроци и развлекателни дейности. Д. била
изключително будно и амбициозно дете. Тя била активен участник в танцовия
ансамбъл на Просветно културно дружество на *********** - гр. К., като
изучавала и гръцки език. В тази връзка детето вземало участие във фестивали,
които се провеждали в страната и чужбина, което от своя страна било свързано
и с допълни средства. В допълнение, всяка година се провеждал и
двуседмичен летен лагер в Република Г., за който средствата се поемали от
дружеството, но все пак за такъв период от време били необходими и средства
за лични нужди на детето, както и предварителна подготовка (плажни
принадлежности и др.). Като при всеки нормален човек се случвало и на Д. да
боледува - сезонен грип, зъбобол и подобни неразположения, което било
свързано и със закупуване на лекарствени продукти. Съгласно чл.142 ал.1 СК,
издръжката се определяла според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Счита, че от
гореизложеното се установява, че издръжка в размер на 230.00 лева е крайно
недостатъчна, за да покрие нуждите на детето. В същото време по отношение
на даващия издръжката се променили няколко обстоятелства, които му давали
възможност да предоставя издръжка в по-висок размер. На първо място,
считано от 04.11.2024 г. К. не заплащал 500 лева, а 230 лева, тъй като по-
голямото му дете навършило пълнолетие. На второ място - не само че нямало
промяна в имущественото му състояние, включително притежаваните от него
недвижими имоти, но и нещо повече - получаваното от ответника трудовото
възнаграждение било увеличено. Счита, че ответникът има възможност и не
би бил затруднен да изплаща на детето си Д. А. К. издръжка в размер на 350
лева. С тази сума той щял да участва не само в ежедневните нужди на детето
си като пари за училище, храна и дрехи, но и също така за неговото
интелектуално развитие - извънкласни дейности и пътувания с цел опознаване
на различни култури.
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката,
постановена с решение ***** г. по гр. дело № 484/2022 г. по описа на Районен
съд К., като я увеличи от 230.00 (двеста и тридесет) лева и осъди ответника да
й плаща месечна издръжка в размер на 350.00 (триста) лева, считано от
предявяване на иска – 10.06.2024 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендират се
разноските по делото.
2
Ответникът А. Д. К. с ЕГН **********, постоянен адрес град К.,
община К., област П., ул. „В.К.“ **** оспорва иска по размер. Счита
предявения иск за частично основателен, доколкото определеният с решение
№ 94/27.05.2023 г., постановено по гр. дело № 484/2023 г. на КрлРС размер на
издръжка от 230 лева е под минимума по чл. 142 ал. 2 от СК. Не оспорва
следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че двамата с ищцата И.
С. са родители на малолетното дете Д. А. К. с ЕГН **********; че с решение
№ 94/27.05.2023 г., постановено по гр. дело № 484/2023 г. на КрлРС е осъден
да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 230 лева, че със същото
решение бил осъден да заплаща на непълнолетното си дете М. А. К. месечна
издръжка в размер на 270 лева; че последната навършила пълнолетие на
03.11.2023 г.; че понастоящем минималният размер на издръжка съгласно
нормата на чл. 142 ал. 2 от СК е в размер на 233.25 лева; че малолетното дете
Д. живее със своята майка в дома на бабата и дядото (родители на И. С.); че
детето участва в танцовия състав на Просветно културно дружество на
*********** - гр. К.. Оспорва твърденията в исковата молба, че нуждите на
детето от издръжка надхвърлят 600 лева на месец, че след навършване на
пълнолетие на дъщеря им М. не давал никакви пари за нейната издръжка, че
има възможност и нямало да бъде затруднен да заплаща издръжка за детето Д.
в размер на 350 лева на месец. Оспорва предявения иск за увеличаване на
присъдената издръжка по отношение на претендирания размер, който счита за
прекомерно завишен, неотговарящ на нуждите на детето с оглед възрастта му,
неговите възможности да осигурява такава, както и възможностите на
майката. Заявява, че може да заплаща издръжка за малолетното дете Д. в
размер на 235 лева. Сочи, че след навършване на пълнолетие на голямата им
дъщеря М. продължил периодично да й дава пари за покриване на ежедневни
нужди - по 10-20 лева, за завършване на училище и по други поводи. С
малкото дете се виждал почти всяка седмица и му давал допълнително, над
определения със съдебното решение размер издръжка, по 10 лева. За началото
на изтеклата учебна година (2023 – 2024 г.) му купил маратонки на стойност
220 лева, 3-4 блузки, спортно горнище, а впоследствие и 3 чифта къси
панталони, като за последните платил близо 100 лева. За завършване на
учебната година също дал на детето 100 лева. В исковата молба се твърдяло,
че за малолетното дете Д. разходите на месец надхвърлят 600 лева, които
касаели закупуване на дрехи, обувки, храна, учебни пособия, уроци,
развлекателни дейности, лекарства и др., но не били посочени конкретни
факти и обстоятелства както относно нуждите на детето, така и размера на
средствата за покриване на тези нужди. С исковата молба не били представени
и доказателства, установяващи такива факти и обстоятелства. Следователно,
твърденията били голословни и необосновани. В контекста на горното,
твърдяло се, че за детето се правят разходи за подготовка и участие в
двуседмични летни лагери в Република Г., но не били представени
доказателства за това, че е ходило на такива лагери и какви средства са му
били необходими. В исковата молба се твърдяло, че детето изучава гръцки
език, но доколкото ответникът бил информиран, тези уроци били безплатни и
се поемали от Културното дружество на ***********-гр. К.. Твърдяло се, че
се правят при нужда разходи за закупуване на лекарствени продукти при
заболяване, но не се посочвало кога, от какво и колко продължително
боледувало детето, какви лекарства били закупени и на каква стойност.
3
Поради липса на конкретика за нуждите и разходите, правени от майката за
детето, не можело да се установи по категоричен начин с какъв размер
издръжка следва да разполага същото. Съгласно нормата на чл. 143 ал. 2 от
СК и двамата родители били длъжни да осигуряват издръжка за своите
ненавършили пълнолетие деца. В исковата молба липсвали каквито и да било
факти и обстоятелства, сочещи на възможностите на майката да осигурява
издръжка, като не били представени доказателства за получаваните от нея
доходи и за притежавано имущество. Същата работела в „Б.“ АД - гр. К. и
получавала около средното за страната трудово възнаграждение. Семейството
й, в т.ч. и тя, отглеждали малини за търговски цели и реализирали
допълнителни доходи. Получавала и детски добавки в размер на 50 лева.
Относно финансовите възможности на ответника и имуществено му
състояние сочи следното: Видно от представеното удостоверение №
003975/27.06.2024 г. на „В.М.З.“ ***** - С., получавал трудово
възнаграждение около средното за страната. Други доходи не получавал.
Притежавал по ½ ид. част от двуетажна жилищна сграда, като ответникът и
неговата майка живеели на първия етаж, а вторият бил необитаем, тъй като не
бил довършен - същият бил на плоча и нямал прокарани електрическа и ***
инсталации. Притежавал ½ ид. част от магазин с площ от 28 кв. м, който
отдавал под наем до 2007 г. Понастоящем имотът не се ползвал, тъй като
нямало желаещи да го наемат. Описва подробно разходите за домакинството
си. За лечение при стоматолог заплатил 120 лева на 27.06.2024 г. Полагал
грижи и за своята възрастна майка, която получавала пенсия около 600 лева.
Тази година заплатил за болнично лечение на същата 800 лева. Ползвал личен
лек автомобил, сочи стойностите на годишната застраховка и ежемесечните си
разходи за гориво - около 200 лева. Твърди, че плаща данъци и ТБО за
недвижими имоти, автомобил и бус. Моли съда при постановяване на
решението си да определи падеж на плащане около 20-о число на месеца, тъй
като получавал аванс около 15-о число, авансът се превеждал по банков път,
понякога със закъснение.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за част от
претедираната сума.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приетите като доказателство
удостоверение за раждане, заверени преписи от решение решение № ***** г.
по гр.дело *****. по описа на КрлРС, решение *****., постановено по гр.дело
№ 484/2023 г. по описа на КрлРС, потвърдено с решение № 1121/10.08.2023 г.,
постановено по в.гр.дело № 1481/2023 г. по описа на ПдОС, че ответникът и
ищцата са баща и дъщеря, че бракът между родителите на ищцата е прекратен
през 2021 г. и упражняването на родителските права по отношение на нея е
било предоставено на майката, а бащата се е задължил да й плаща издръжка.
Понастоящем присъдената издръжка, която ответникът е осъден да плаща на
дъщеря си е в размер на 230 лева месечно, считано от предявяване на иска –
22.04.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване. Решенето на съда е влязло в законна сила на 19.09.2023 г. От
началния момент, от който е определена предходната издръжка до
предявяване на настоящия иск за изминали повече от две години. Ищцата е
4
ученичка в 8-и клас в С.У.Х.П. град К., към момента на постановяване на
решението е навършила 14 години (на 02.11.2024 г., след даване ход на устните
състезания). Не се спори и се установява от представената служебна бележка,
че ищцата взема участие в културния живот на Културно просветно дружество
на ***********- К.“ като изучава гръцки език и участва в танцов ансамбъл.
Представено е удостоверение за доходите на майката на ищцата, от което се
установява, че същата работи по трудово правоотношение и за периода от м.
08.2023 г. до м. 07.2023 г. е реализирала възнаграждение в брутен размер на
18352.44 лева, получила е обезщетение за временна неработоспособност в
размер на 70.00 лева и е получил брутни доходи в общ размер на 18422.44
лева, или 1535.20 лева средно месечно брутно възнаграждение, изчислено на
база 12 месеца. Представено е удостоверение от втори работодател, от което се
установява, че за месец август 2024 г. ищцата е получила БТВ в размер на
892.50 лева. майката на ищцата е представила и декларация за материално и
гражданско състояние, в която е декларирала, че единствените й доходи са от
заплата, не притежава недвижими имоти и МПС. От представената справка от
А.В., че ответникът притежава два самостоятелни обекта в сграда – жилища,
½ ид. част от дворното място, в което сградата е построена, 2 гаража, всеки с
площ от 35 кв. метра, и по ½ ид. част от два търговки обекта в същата сграда.
Представено е удостоверение за доходите на ответника, от което се
установява, че същият работи по трудово правоотношение и за периода от м.
12.2023 г. до м. 05.2023 г. е реализирал възнаграждение в брутен размер на
12709.06 лева, или 2118.27 лева средно месечно брутно възнаграждение,
изчислено на база 6 месеца. По делото са представени квитанции за платени
местни данъци и такса смет недвижими имоти и МПС, фактура за закупени
дърва за огрев на стойност 772.20 лева, квитанции за платени битови сметки,
застрахователна полица.
Установява се от представеното уверение, че пълнолетната сестра на
ищцата, М. е записана през зимния семестър на учебната 2024/2025г.като
студентка в първи курс, редовна форма на обучение в специалност: Бизнес
информатика и комуникации с преподаване на английски език.
Не се спори и се установява от представената служебна бележка и от
обясненията по чл. 176 от ГПК, дадени от ответника, че всеки от родителите
получава средно месечно необлагаем доход под формата на ваучери за храна, в
размер на 200 лева при пълен отработен месец.
Във връзка с установяване твърденията на страните съдът е
изслушал свидетели.
В показанията си св. Г., леля на ищцата по майчина линия, сочи, че
на детето е установен здравословен проблем във връзка с дишането, за който
се е установило, че е свързан със стоматологичен проблем – обратна захапка.
Сочи, че се налага лечение с алайнери и брекети, които са на висока стойност
и семейството не може да си ги позволи. Сумата за лечението възлизала
между 6000 и 7000 лева. За Д., която била ученичка в осми клас били
необходими средства във връзка с училището – за униформа, помагала, дрехи
и обувки извън униформата, учебниците били безплатни. Детето играело
народни танци, изучавало гръцки език. Д. имала проблем с математиката и
посещавала частни уроци веднъж седмично. Цената на урока била 40 лева.
Всеки ден й били необходими джобни – около 4-5 лева, плащала месечна
5
такси за двата ансамбъла по народни танци, като за единия таксата била 40
лева на месец. Свидетелката знаела, че когато бащата се среща с детето, му
дава някакви пари, детето споделяло за 5 лева. Майката на ищцата
осигурявала средствата за издръжка и на сестра й М., свидетелката знаела, че
бащата не отделя средства за издръжката й. родителите на свидетелката и
сестра й отглеждали земеделски продукти за лична употреба, а ако от тях
останат – ги продавали на хора от квартала и на познати. Бащата се виждал с
детето по няколко пъти седмично, но свидетелката знаела, че само веднъж
седмично му дава някакви средства. Дал на Д. пари за завършване на учебната
година, но не знаела сумата. И. и детето живеели в дома на родителите на И.,
домакинството било от пет човека – И. с двете деца и родителите на
свидетелката. Бащата на свидетелката работел и участвал в разходите за
домакинството, майката на свидетелката била освидетелствана от ТЕЛК,
имала специфични нужди, които не били платени от здравна каса.
Домакинството издържали баща й и сестра й. Голямата дъщеря на страните,
М. учела редовно в С., живеела на общежитие, в момента не работела.
В показанията си св. К., брат на ответника сочи, че с брат му живеят
в къща близнак, като в едната част живеели ответникът и майка им, а в
другата – свидетелят със семейството си. Майка им получавала пенсия около
600 лева. Майка им влязла в болница за няколко дни и всички разходи по
лечението поел ответникът, свидетелят оказвал помощ за майка си, но не й
финансова, затова понякога се налагало ответникът да му иска средства.
Ответникът през зимата се отоплявал на парно с дърва и въглища, които
купувал. Ответникът работел в град С., във В.М.З. *****, имало осигурен
служебен транспорт, но понякога се налагало да ползва и личния си
автомобил. Брат му се срещал с малката си дъщеря, ако не всеки ден, през ден,
и в повечето случай давал пари на детето. Дал й 200 лева за да си купи
телефон, чиято пълна стойност била 800 лева. Давал му по 10 или по 20 лева,
когато се срещали. Купил маратонки на детето. Твърди, че ответникът не знаел
нищо за здравословното състояние на децата си. Детето споделило с баща си,
че иска да му сложат брекети, но тъй като родителите не разговаряли помежду
си, този въпрос не бил обсъждан с майката. Ответникът имал проблеми със
зъбите и често посещавал стоматолог. Първият етаж на къщата бил направен
на магазини, но нямали наематели поради липса на интерес. Като търговски
обект помещението било ползвано до около 2003-2004 година. Свидетелят
знаел, че детето е ходило на лагер в чужбина и тогава брат му не го
подпомогнал финансово, защото му казали в последната минута, а за
завършване на училище дал на Д. 100 лева. Брат му нямал връзка с дъщеря си
М.. И. и детето живеели в дома на родителите на И., които били пенсионери, и
баща й работел като охрана в магазин. Имали и допълнителен доход в село
Дъбене, там отглеждали понастоящем малини. Продавали продукция на
пазара – сладко и пресни плодове.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно
6
нормата на член 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да
бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142 ал. 1 от СК: в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на
детето се преценяват като се вземе предвид възрастта, здравословно
състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. В
настоящия процес са въведени следните доводи – увеличена възраст на детето
във връзка с което са нараснали нуждите му, специални нужди на детето с
оглед стоматологичен проблем и свързаните с това разходи, както и с оглед
съществено изменение в икономическата обстановка в страната през
последните две години.
ОТНОСНО нуждите на детето:
Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето
във връзка с обичайния растеж през последните две години (изминали към
датата на предявяване на иска). Понастоящем Д. е 16 годишна, тийнейджър с
нужди, обичайни за възрастта й. От гласните доказателства – неоспорените
показания на св. Г. и св. К., ценени по реда на чл. 172 от ГПК, които
кореспондират помежду си, се установява, че за ищцата грижи полагат
нейните майка, баба и дядо по майчина линия, но бащата не е дезинтересиран
от детето си, и макар с марки средства над определената издръжка, също
участва. Установява се, че Д. има здравословен проблем, свързан със
захапката и довел до проблеми с дишането, за който все още не са предприети
мерки за лечение, т.е. не са реализирани разходи за него. Други нужди над
обичайните за дете на тази възраст не са установени в показанията на
свидетеля – плащането на учебниците полагала, посещението на извънкласни
дейности, частни уроци и заплащането им, не са извънреден разход, доколкото
в последните години посещаването на уроци извън учебните часове е
обичайно за подрастващите. Растежът винаги предопределя и повече средства
за издръжка за обичайните нужди. Фактите, че нуждите са се увеличили от
една страна са обичайните такива във връзка с растежа, от друга – предвид
внезапно изменената икономическа обстановка в страната считано от първото
полугодие на 2022 г. (началния момент, от който е постановена предходно
определената издръжка), при която се наблюдава значително увлечение в
цената на стоки, включително тези от първа необходимост заради ръст на
инфлацията, който е над обичайния, сравнимо с предходни периоди. Тази
тенденция не се променя съществено през 2023 година, и едва през
настоящата настъпи застой. Установено е, че извън присъдената издръжка,
понастоящем бащата участва с допълнителни средства, макар и в минимален
размер. През периода е настъпила и нормативна промяна в размера на
минималната работна заплата, поради което предходния размер на издръжката
е под законоустановения минимум. Изложеното е достатъчно съдът да
приеме, че искът е доказан по своето основание.
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството не са доказани промените, които са настъпили с
доходите на родителите през изминалите две години. Понастоящем бащата
получава над средната за област П. брутна заплата на наетите лица, която на
ІІІ тримесечие на 2024 г. е 1 954 лева по данни на НСИ. Същият живее град К.,
7
а работи в град С., като ноторно известно е, че разстоянието между двете
населени места е около 5 км. Освен по-високи доходи, домакинството на
бащата се състои още от един член – неговата майка, която също участва в
разходите. Бащата няма задължения за издръжка към други ненавършили
пълнолетие деца и е установено, че не участва доброволно в издръжката на
пълнолетната си дъщеря, а същият не оспори, че тя не е потърсила издръжка
като пълнолетен учащ, включително и за периода до завършване на средно
образование. Доходите на майката са под средните за област П., установено е
че през месец август е работила й допълнително (не е установено да е
сключила постоянен втори трудов договор). Домакинството на майката се
състои от общо петима души, като тя и нейния баща работят, майка й е
пенсионер по болест със специфични нужди от лечение. Установено е, че
майката на ищцата и нейните родители произвеждат отглеждат плодове и
зеленчуци за собствени нужди, а понякога – и за продажба. Съдът приема за
безспорно доказано в процеса, че майката издържа изцяло и пълнолетната си
дъщеря М., която е студентка понастоящем. И за двамата родители не се
твърди и установява да имат здравословни проблеми и пречки да полагат
труд, и двамата са в работоспособна възраст. И двамата родители се
подпомагат от разширения си роднински кръг, а майката полага усилия да
реализира и допълнително доходи чрез грижа за лично стопанство и
допълнителна работа. През изминалия период от време е настъпила
нормативна промяна в размера на минималната работна заплата за страната и
понастоящем минималният възможен размер на издръжката възлиза считано
от 01.01.2024 г. на 233.25 лева, при МРЗ от 933.00 лева, а от 01.01.2025 г. С
постановление № 359 от 23 октомври 2024 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2025 г. размерът на
МРЗ е 1077 лева, или минималният размер на издръжката ще бъде в размер на
269.25 лева. Линията на бедност за 2024 г. е в размер на 526 лева, а с
постановление № 328 от 30.09.2024 г., считано от 01.01.2025 г. е определен
размер на линията на бедност за страната 638 лева.
При това положение съдът приема нарасналите нужди на Д. за
установени и доказани във връзка с обсъдените по-горе фактори – обичаен
растеж и икономическата обстановка в страната. При приетите доходи и
възможности на родителите, съдът приема, че месечно за Д. са необходими и
възможни средства в размер на 600 лева, която сума трябва да се разпредели
между двамата родители. В случая родителите получават доходи, които
позволяват за детето им да бъдат отделяни средства над линията на бедност,
но не й значително повече, доколкото не са установени никакви специални
нужди на ищцата, които да изискват отделяне на повече средства. От тази
сума, ответникът следва да заплаща издръжка в размер на 350 лева месечно, а
разликата от 250 лева да се поеме от майката, която полага непосредствените
грижи. Съдът определя приблизително по-голям дал за бащата, доколкото
майката изцяло е поела издръжката на пълнолетното общо дете, което също
има право на издръжка като пълнолетен учащ, съгласно реда, определен в СК,
при възможност на родителите да я осигуряват. Следва да се отбележи, че
роднините от разширения роднински кръг – баби и дядовци, не за задължени
за издръжка към внучката си, а само осъществяват моралния си дълг като
подпомагат своите деца. По възраженията на ответника, че полага грижи за
майка си, следва да се отчете, че същият първо е задължен към
8
ненавършилото си пълнолетие дете, а след това – към родителите. При заплата
над средната за област П. и без данни за влошено здраве или други разходи
над обичайните за собствената му издръжка, твърдението на ответника, че
може да си позволи да заплаща на дъщеря си издръжка в минималния
предвиден от закона размер се явяват неоснователно, опровергано от
доказателствата по делото.
По изложеното, искът следва да се уважи в пълния му предявен
размер от 350 лева месечно.
ОТНОСНО разноските:
Ищцата претендира разноски и такива се следват на основание чл.
78, ал.1 от ГПК. Следва да се осъди ответника да заплати на ищцата разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
На основание член 78 ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответницата да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху
увеличената издръжка в размер на 187.20 лева, изчислена като 4% върху
увеличението за 36 месеца.
На основание член 242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката,
постановена с решение № 399/01.08.2011 г., постановено по гр. дело №
233/2011 г. на Карловски районен съд, която А. Д. К. с ЕГН **********,
постоянен адрес град К., община К., област П., ул. „В.К.“ **** заплаща на
детето си Д. А. К. с ЕГН **********, понастоящем непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на своята майка И. К. С. с ЕГН **********, двете с
постоянен адрес: град К., община К., област П., ул. „ф.“ *****, като я
УВЕЛИЧАВА от 230.00 (двеста и тридесет) лева и осъди ответника да й
плаща месечна издръжка в размер на 350.00 (триста) лева, считано от
предявяване на иска – 10.06.2024 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, А. Д. К. с ЕГН
**********, постоянен адрес град К., община К., област П., ул. „В.К.“ ****, да
заплати на Д. А. К. с ЕГН **********, понастоящем непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на своята майка И. К. С. с ЕГН **********, двете с
постоянен адрес: град К., община К., област П., ул. „ф.“ ***** деловодни
разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, А. Д. К. с ЕГН
**********, постоянен адрес град К., община К., област П., ул. „В.К.“ ****, да
заплати по сметка на Районен съд К., държавна такса върху увеличението в
размер на 187.20 лева (сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П.,
на основание чл.315 ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 15.11.2024 г.
Й.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10