РЕШЕНИЕ
№ 8552
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110160923 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Радел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], с която срещу Д. К. Д. по
реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 232, ал. 2,
пр. 1, вр. чл. 228 ЗЗД за сумата 320 лева, представляваща дължима по договор за наем
на лек автомобил наемна цена за периода 08.11.2022 г. – 11.11.2022 г., за която сума е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6148/2023 г.
по описа на СРС, 41 с-в.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, чрез назначения му особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че на 05.11.2022 г. в [******] между него и ответника е бил
сключен договор за наем на лек автомобил, по силата на който ищецът е предоставил
на ответника лек автомобил [******], рег. № [******] за срок 05.11.2022 г. –
08.11.2022 г. На 07.11.2022 г. между страните е бил сключен Анекс, с който срокът на
договора е бил продължен с 3 дни или до 11.11.2022 г. 17:00 ч. Автомобилът е бил
предаден на ответника, за което е бил съставен приемо-предавателен протокол. На
следващо място ищецът поддържа, че с договора ответникът се е задължил да заплаща
наемна цена в размер на сумата 80 лева на ден за ползването на наетата вещ. За
периода 08.11.2022 г. – 11.11.2022 г. ищецът е издал фактура № 1/08.11.2022 г. на
стойност 320 лева с падеж на задължението 11.11.2022 г., по която плащане от страна
на ответника не било извършено. Признава, че по процесния договор за наем по
предходно издадена фактура ответникът му е заплатил сумата 350 лева. Моли за
уважаване на иска, ведно със законна лихва от предявяването му до плащането, както и
за присъждане на разноски за производството.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Р. Т., оспорва иска
1
като неоснователен. Оспорва да му е била предоставена фактическата власт върху
автомобила във връзка с процесния договор за наем, съответно за него да е възникнало
задължение да заплаща цена за ползването на автомобила през процесния период.
Излага подробни съображения в подкрепа на направените възражения, като моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и
взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за отдаване под наем на лек автомобил от
05.11.2022 г., сключен в [******] между страните, с който ищецът в качеството му на
наемодател се е задължил да предостави на ответника като наемател за временно
възмездно ползване лек автомобил [******], срещу заплащане на възнаграждение в
размер, уговорен в договора – 80 лева на ден. Наемодателят се е задължил да
представи автомобила в описаното в договора състояние, като за предаването е
предвидено да се състави протокол в присъствието на наемателя, в който да се посочи,
че вещта се предава в надлежно състояние, горивна наличност, забележки и др.
Наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя сума в размер на 80 лева на ден.
Съгласно чл. 11 договорът се сключва за срок от 05.11.2022 г. 17:00 ч. до 08.11.2022 г.
17:00 ч., т.е. за три денонощия. Предвидено е, че за удължаване срока на договора се
съставя анекс.
Приет като доказателство е приемо-предавателен протокол с посочена в същия
дата 06.08.2022 г., подписан между страните, с който е удостоверено предаването на
процесния автомобил в добро експлоатационно състояние, след почистване и с горивна
наличност 70 л. Видно е от съдържанието на документа (като същите данни са
посочени и в договора за наем), че ответникът се е легитимирал при сключването на
договора, респ. подписване на протокола за предаване на автомобила с лична карта,
издадена на 26.08.2022 г. от [******].
На 07.11.2022 г. в [******] страните са подписали Анекс към договора за наем от
05.11.2022 г., като са се съгласили, считано от 08.11.2022 г. да се продължи срокът на
договора с още три дни за периода от 08.11.2022 г. 17:00 ч. до 11.11.2022 г. 17:00 ч., а
всички останали клаузи остават непроменени.
Ищецът е представил по делото копия от документите на ответника за
самоличност (лична карта и СУМПС), като се потвърждава обстоятелството, че
личната карта на ответника е била издадена на 26.08.2022 г.
Ищецът е признал, а и това обстоятелство не се оспорва от ответника, че
наемната цена за периода от 05.11.2022 г. 17:00 ч. до 08.11.2022 г. 17:00 ч. е била
заплатена от ответника, като по издадена от ответника фактура е била заплатена сума в
размер на 350 лева с ДДС.
С молба-становище, вх. № 119040/10.04.2024 г., подадена по ел. път на
08.04.2024 г., т.е. преди първото по делото заседание, ищецът във връзка с
възраженията на ответника в отговора и определението на съда, постановено по реда
на чл. 140 ГПК, е заявил, че в подписания приемо-предавателен протокол е допусната
техническа грешка при изписване на датата, като тази теза е аргументирана с
останалите, приети като доказателства по делото писмени документи и фактът на
извършено плащане на наемната цена от ответника за периода 05.11.2022 г. –
08.11.2022 г. до 17:00 ч.
При така установеното от фактическа страна по приложението на закона
съдът приема следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
2
че е сезиран с иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 228 ЗЗД. По същия в
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно наемно правоотношение между
страните в рамките на исковия период, че ищецът е изпълнил своето задължение да
предаде вещта на ответника, както и че за ответника е възникнало задължението за
плащане на наемна цена за посочените в исковата молба размер и период.
В тежест на ответника при установяване на горното е да докаже, че е погасил
задълженията си към ищеца.
Договорът за наем е неформален и консенсуален, като за валидното възникване
на наемното правоотношение е необходимо между страните, да бъде постигнато
съгласие за вещта, която наемодателят ще предостави за ползване на наемателя и за
възнаграждението, което наемателят ще заплаща за така предоставеното му ползване.
При постигането на такова съгласие договорът се счита за сключен, независимо от това
дали вещта, предмет на същия, реално е била предадена на наемателя. Предаването
от друга страна е от значение за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането
на наемодателя за същата е обусловено от изпълнението на основното му задължение
да отстъпи ползването на вещта, предмет на наемния договор. В случай, че
наемодателят не е изпълнява задължението си по чл. 228 във връзка с чл. 230 ЗЗД да
предаде на наемателя вещта, предмет на наемния договор, за последния не е
възникнало обусловеното от изпълнението на задължението за предаване насрещно
такова за заплащане на наемната цена /така решение № 143 от 23.08.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5958/2015 г., IV г. о., ГК, решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1893/2013 г., II т. о., ТК и др./.
В случая от събраните по делото доказателства съдът намира, че договорът за
наем е бил валидно сключен между страните на 05.11.2022 г., като съгласието им за
това е обективирано писмено в представения и подписан от двете страни договор.
Срокът на договора първоначално е бил определен от страните на 3 календарни дни,
като с Анекс от 07.11.2022 г. страните са се съгласили договорът да действа за срок от
още 3 дни, т.е. до 11.11.2022 г. 17:00 часа. Ищецът е признал, че ответникът е заплатил
наемната цена до 08.11.2022 г. 17:00 ч., като е получил от него сума в размер на 350
лева и претендира заплащане за времето на остатъка от срока н договора, а именно от
08.11.2022 г. 17:00 часа до 11.11.2022 г. 17:00 часа, като твърди това му вземане да
възлиза на сумата 320 лева с ДДС.
Доколкото автентичността на договора за наем и на анекса към същия не са
оспорени от ответника, то и съдът намира, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за наем на процесния автомобил, по силата
на който ответникът се е задължил да заплаща на ищеца сума в размер на 80 лева на
денонощие за ползването на вещта.
По отношение на предаването на автомобила и възраженията на ответника, че
ищецът не установява този правнорелевантен факт по делото, съдът намира следното:
Видно е от съдържанието на неоспорения от гледна точка на неговото авторство
приемо-предавателен протокол относно процесния автомобил, че същият се предоставя
във връзка с договор за наем. Посочена е дата на съставянето му 06.08.2022 г.
Същевременно, в протокола (както и в договора) ответникът е индивидуализиран,
освен чрез имена, ЕГН и адрес, също и с данни относно документа му за самоличност,
който е бил издаден на 26.08.2022 г. (което се потвърждава и от копието на личната
карта на ответника, представена от ищеца). Несъмнено е, че документът са
самоличнист на ответника е с достоверна дата, доколкото същият е издаден от
компетентен орган в кръга на правомощията му. Ето защо и вписаната дата на
съставяне на приемо-предавателния протокол не може да се приеме да е
действителната дата на предаване на автомобила. Същевременно никоя от страните не
3
твърди и не установява помежду им да е съществувало друго правоотношение,
породено от договор за наем на същия автомобил. Следователно и може да се
възприеме тезата на ищеца, че е допусната техническа грешка при съставянето на
приемо-предавателния протокол, доколкото е установено, че процесният автомобил е
бил предаден от ищеца на ответника по силата на договор за наем.
Аргумент, че ответникът е ползвал автомобила, за който страните са постигнали
съгласие да бъде отдаден под наем съгласно договора от 05.11.2022 г., е и
обстоятелството, че е подписан Анекс за продължаване на срока на договора за период
от още три дни. В случай че фактическата власт върху вещта не е била предоставена от
ищеца на ответника, то необяснимо както от житейска, така и от правна гледна точка
би било страните да постигат съгласие да продължат срока на действие на договора.
В обобщение на изложеното съдът намира, че ответникът е ползвал автомобила
по силата на договора за наем за периода от 05.11.2022 г. 17:00 ч. до 11.11.2022 г. 17:00
часа в срока на действие на договора (за 6 денонощия). Правоотношението е
преустановило действието си, считано от изтичане на срока на договора, доколкото не
е установено в производството същият да е бил прекратен по-рано. До посочения
момент всяка от страните е следвало да изпълнява задълженията си - наемодателят да
предоставя ползването на вещта, а наемателят да заплаща договорената цена за
ползването й.
Наемна цена се дължи за предоставяне на отдадената под наем вещ за ползване,
т.е. осигуряване на възможност наемателя безпрепятствено да си служи и да ползва
вещта за уговореното с договора или обичайното предназначение. Насреща
наемателят дължи заплащане на наемна цена, като за задължението му е без значение
дали той фактически ползва наетата вещ, стига да му е предадена фактическата власт
върху същата.
Съдът по-напред в мотивите си прие, че наемодателят е бил изправна страна –
изпълнил е задължението си да предостави ползването на автомобила по договора за
наем, като ответникът е положил подпис, че автомобилът му е предаден. Договорът е
действал 6 денонощия или дължимата цена за ползването му е в размер на сумата 480
лева. В производството ищецът е признал факта на изпълнение на задължението на
ответника да заплати наемната цена за периода от сключването на договора до
08.11.2022 г. 17:00 часа, като по издадената от ищеца фактура е заплатена сума в
размер на 350 лева при положение, че дължима е била сума в размер на 240 лева. След
като не се установява наличието на друго правоотношение между страните, нито други
вземания на ищеца към ответника, които да са погасени с това плащане, искът е
доказан по основание и размер за сумата 130 лева (480 лева – 350 лева), като следва да
се отхвърли за разликата до пълния размер от 320 лева. Ищецът не установява
основание въз основа на процесния договор за наем да претендира от ответника и да му
се дължи сума в размер на 670 лева по двете издадени от него фактури (с посочено
основание отдаване на автомобил под наем), при положение, че договорената цена за
ползването е в размер на сумата 80 лева на ден. Представените фактури, издадени от
ищеца, не са подписани от ответника, същите удостоверяват изгодни за издателя им
факти, следователно и не могат да бъдат ценени като доказателство за размера на
задължението на ответника по този договор.
В обобщение на всичко изложено, предявеният иск е частично основателен и
доказан до размера от 130 лева, като следва да се отхвърли за разликата над посочената
сума до сумата 320 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват и на двете страни.
4
В полза на ищеца следва да се присъди сумата 132,03 лева от общо сторени
разноски в размер на 325 лева (за държавна такса и депозит, от който е изплатено
възнаграждението на особения представител на ответника). За заповедното
производство ищецът също има право на разноски в идентичен размер 132,03 лева (за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, заплатено в брой на процесуалния
представител на страната).
Ответникът е представляван от особен представител и не е сторил разноски в
производството.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по предявения от [******], ЕИК [******], със
седалище и адрес на управление: [******], [******], по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 ГПК иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 228 ЗЗД, че Д. К. Д., ЕГН
**********, с адрес по делото: [******], сумата 130 лева с ДДС, представляваща
непогасен остатък от наемна цена, дължима по договор за наем на лек автомобил
[******], сключен на 05.11.2022 г., изменен с Анекс от 07.11.2022 г. за периода от
08.11.2022 г. 17:00 часа до 11.11.2022 г. 17:00 часа, ВЕДНО със законната лихва за
периода от 01.02.2023 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7609/12.03.2023 г. по ч.гр.д. №
6148/2023 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 320 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес по делото: [******] да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на
управление: [******], [******], сумата от 132,03 лева – разноски за
първоинстанционното производство и сумата 132,03 лева – разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5