№ 1
гр. София, 02.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110128137 по описа за 2021 година
при секретаря Надя Чернева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 28137
по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от АЛ. П. срещу „Д.“ ЕООД с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1612,50 лева, дължима по граждански договор №
30/03.04.2020г., № 31/06.04.2020г. и № 34/08.04.2020г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба-20.05.2021г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с ответното дружество е сключил граждански договор № 30 от
03.04.2020г., граждански договор № 31 от 06.04.2020г. и граждански договор № 34 от
08.04.2020г. По силата на трите договора дружеството се било задължило, ако АЛ. П.
получи медицинско предписание за 14-дневна карантина да му се заплати обезщетение в
размер на 537,50 лева по всеки договор. Сочи, че бил поставян три пъти под 14-дневна
карантина във връзка с изпълнение на договорите и му се дължала сума в общ размер от
1612,50 лева. Въпреки поканите от страна на ищеца и неговият адвокат чрез връчване и на
нотариална покана, не били предприети действия или частично заплащане на дължимите
суми. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението, че между страните са
сключвани договори с твърдяното съдържание за заплащане на обезщетение в случай на
получаване на предписание за карантина. От представените копия не можели да вземат
становище кой е положил подписа до полето „Възложител“, както и какъв печат е поставен
върху подписа на трите договора. Оспорва истинността на представените предписания за
поставяне под карантина. Твърди, че абсолютно нечетливи са дати, номера и издател на
1
представените предписания, както и описанието на причините за поставяне под карантина,
лицето което се поставя под карантина и датата, от която е карантинирано. Четливите
пасажи се различавали от приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед РД-01-183 от 06.04.2020г.
на министъра на здравеопазването и приложение към Заповед РД-01-130 от 17.03.20г., която
допълвала Заповед РД 01-158 от 26.03.2020г. на министъра на здравеопазването. Бил
очевиден фактът, че ищецът не бил спазвал предписанията, за които счита че му се дължи
обезщетение. Оспорват факта на получаване на нотариална покана, липса на желание у
ответника за обяснение на какво се дължи неплащането на исканото обезщетение и
уведомяването на ответника, че дължи обезщетение. Сочи, че в представената от ищеца
декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ същият бил декларирал несъществуващ булстат номер.
При справка в електронната система на регистър булстат АЛ. П. бил регистриран с код по
БУЛСТАТ **********. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са сключени процесните
договори със соченото съдържание, че е изпълнил задълженията си по същите, както и че
вследствие изпълнение на договорите е бил поставен три пъти под карантина.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, респ. плащане
на процесната сума.
От представения граждански договор № 0030 от 03.04.2020г. се установява, че
същият е сключен между „Д.“ ЕООД и АЛ. П. с предмет – транспортиране на стоки,
собственост на дружеството до Румъния, Букурещ с дата на заминаване – 03.04.2020г., и
дата на прибиране – 03.04.2020г. Съгласно чл. 2 от договора изпълнителят се задължава да
транспортира стоките, предоставени му от възложителя до заявения пункт и в срок до 10
дни след приемане на извършената работа възложителят да изплати на изпълнителя 162, 50
лева по банкова сметка, посочена в договора. В чл. 2 е уговорено, че в случай, че
изпълнителят по време на изпълнението на договора получи медицинско предписание за 14-
дневна домашна карантина, възложителят се задължава да му изплати парично обезщетение
в размер на 537, 50 лева в допълнение към посочената по-горе сума. Към договора е
приложен Констативен протокол- Приложение 1 и декларация- Приложение № 3 от
03.04.2020г. Представен е и пътен лист № 684611/3 за дата 03.04.2020г., в който е посочено
че АЛ. П. ще управлява автомобил Iveco Daily 50c35 с рег. № СВ *** РМ на 03.04.2020г. с
маршрут София- гр. Букурещ (Румъния) – София, общ пробег 900 км.
От представения граждански договор № 0031 от 06.04.2020г. се установява, че
същият е сключен между „Д.“ ЕООД и АЛ. П. с предмет – транспортиране на стоки,
собственост на дружеството до Румъния, Букурещ с дата на заминаване – 06.04.2020г., и
дата на прибиране – 06.04.2020г. Съгласно чл. 2 от договора изпълнителят се задължава да
транспортира стоките, предоставени му от възложителя до заявения пункт и в срок до 10
2
дни след приемане на извършената работа възложителят да изплати на изпълнителя 162, 50
лева по банкова сметка, посочена в договора. В чл. 2 е уговорено, че в случай, че
изпълнителят по време на изпълнението на договора получи медицинско предписание за 14-
дневна домашна карантина, възложителят се задължава да му изплати парично обезщетение
в размер на 537, 50 лева в допълнение към посочената по-горе сума. Към договора е
приложен Констативен протокол- Приложение 1 и декларация- Приложение № 3 от
06.04.2020г. Представен е и пътен лист № 684611/4 за дата 06.04.2020г., в който е посочено
че АЛ. П. ще управлява автомобил Iveco Daily 50c35 с рег. № СВ *** РМ на 06.04.2020г. с
маршрут София- гр. Букурещ (Румъния) – София, общ пробег 900 км.
От представения граждански договор № 0034 от 08.04.2020г. се установява, че
същият е сключен между „Д.“ ЕООД и АЛ. П. с предмет – транспортиране на стоки,
собственост на дружеството до Румъния, Букурещ с дата на заминаване – 08.04.2020г., и
дата на прибиране – 08.04.2020г. Съгласно чл. 2 от договора изпълнителят се задължава да
транспортира стоките, предоставени му от възложителя до заявения пункт и в срок до 10
дни след приемане на извършената работа възложителят да изплати на изпълнителя 162, 50
лева по банкова сметка, посочена в договора. В чл. 2 е уговорено, че вслучай, че
изпълнителят по време на изпълнението на договора получи медицинско предписание за 14-
дневна домашна карантина, възложителят се задължава да му изплати парично обезщетение
в размер на 537, 50 лева в допълнение към посочената по-горе сума. Към договора е
приложен Констативен протокол- Приложение 1 и декларация- Приложение № 3 от
08.04.2020г. Представен е и пътен лист № 684612/1 за дата 08.04.2020г., в който е посочено
че АЛ. П. ще управлява автомобил Iveco Daily 50c35 с рег. № СВ *** РМ на 08.04.2020г. с
маршрут София- гр. Букурещ (Румъния) – София, общ пробег 900 км.
Представено е извлечение от банкова сметка на АЛ. П. от „Банка ДСК“ ЕАД за
10.04.2020г., видно от което са постъпили три превода от „Д.“ ЕООД всеки на стойност 162,
50 лева с основание, както следва: „Граждански договор 0034/08.04.2020 Букурещ“;
„Граждански договор 0031/06.04.2020 Букурещ“; „Граждански договор 0030/03.04.2020
Букурещ“.
В проведеното съдебно заседание на 08.12.2021г. процесуалният представител на
ответника е заявил, че не оспорва истинността на представените оригинали на граждански
договори, пътни листа и предписания, както и на доказателствата във връзка с получените
доходи от ищеца.
С оглед заявеното от процесуалния представител на ответника, че не оспорва
автентичността на процесните договори и извършената от съда констатация на
представените по делото копия и оригиналите, представени в проведеното съдебно
заседание, респ. констатираната идентичност между тях, съдът приема, че страните са били
обвързани от валидни облигационни правоотношения, възникнали по силата на трите
граждански договори. Въз основа на тях за ищеца е възникнало задължение да извърши
превоз на предоставени му от ответното дружество стоки до заявен от възложителя пункт, а
за ответника е възникнало задължение да заплати възнаграждение в размер на 162, 50 лева
3
по всеки от договорите. Не е спорно между страните, че ищецът е изпълнил задълженията
си по процесните договори, като от представеното извлечение от сметка се установява
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да изплати дължимото се по
всеки договор възнаграждение.
Относно спорните между страните обстоятелства, касаещи поставянето на ищеца под
карантина, съдът намира следното:
По делото е представено в оригинал Предписание за поставяне под карантина № 6082
от 03.04.2020г., издадено от М. М. Ст., старши инспектор, дирекция „Обществено здраве“,
отдел ЗТЕ на основание Заповед № РД 01-158 от 26.03.2020г. на министъра на
здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от
2005г., с което АЛ. П. е поставен под карантина за 14 дни. Предписанието е по образец-
приложение към Заповед № РД 01-158 от 26.03.2020г., като в т. 5 от предписанието е
посочено, че по време на карантинния период, българските граждани, водачи на
тежкотоварни автомобили имат право да се намират в кабината на тежкотоварния
автомобил, да го упражняват и да извършват товаро-разтоварни дейности, да напускат
територията на Република България преди да е изтекъл карантинния период, когато напускат
територията за извършване на международен превоз.
По делото е представено в оригинал Предписание за поставяне под карантина № 7960
от 06.04.2020г., издадено от М. Хр. Я., старши инспектор, на основание Заповед № РД 01-
158 от 26.03.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за
здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г., с което АЛ. П. е поставен под карантина за 14
дни. Предписанието е по образец- приложение към Заповед № РД 01-158 от 26.03.2020г.,
като в т. 5 от предписанието е посочено, че по време на карантинния период, българските
граждани, водачи на тежкотоварни автомобили имат право да се намират в кабината на
тежкотоварния автомобил, да го упражняват и да извършват товаро-разтоварни дейности, да
напускат територията на Република България преди да е изтекъл карантинния период, когато
напускат територията за извършване на международен превоз.
По делото е представено в оригинал Предписание за поставяне под карантина № 8748
от 08.04.2020г., издадено от А. М. А., заемаща длъжността инспектор, дирекция „Надзор на
заразните болести“, отдел ПЕК, на основание заповед № РД 01-183 от 06.04.2020г. на
министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба
№ 21 от 2005г., с което АЛ. П. е поставен под карантина за 14 дни. Предписанието е по
образец- приложение към Заповед № РД 01-183 от 06.04.2020г.
От представените по делото доказателства, в частност гражданските договори и
издадените три предписания за поставяне под карантина на ищеца, се установява по
категоричен начин, че вследствие на изпълнение на задълженията си по трите граждански
договора ищецът е бил поставен под 14-дневна карантина с предписания съответно от
03.04.2020г., 06.04.2020г. и 08.04.2020г. Изрично в предписанията е посочено, че АЛ. П. се
поставя под карантина поради влизането му в Република България от друга държава-
Румъния.
4
При наличието на валидно между страните съглашение, че възложителят ще изплати
допълнително възнаграждение в размер на 537, 50 лева при получаване от изпълнителя на
медицинско предписание за 14-дневна карантина, съдът намира, че по делото са установени
предпоставките за изплащане на допълнително възнаграждение от страна на възложителя.
По възраженията на ответника съдът намира следното:
С оглед представените по делото в оригинал предписания неоснователни се явяват
възраженията на ответника, касаещи четимостта на същите в частта за дата, номер, издател
и причина за поставяне под карантина на лицето, респ. датата, от която същото е
карантинирано. На следващо място, предписанията са издадени по съответните образци-
приложения към действащите към датата на издаването им заповеди на министъра на
здравеопазването, съответно Заповед № РД 01-158 от 26.03.2020г. за изменение и
допълнение на Заповед № РД 01-130 от 17.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-140 от 19.03.2020г. и Заповед № РД 01-183 от 06.04.2020г.
Относно възражението, касаещо нарушаването на самите предписания от страна на
ищеца съдът намира, че същото е ирелевантно към задължението на възложителя по
гражданските договори, доколкото по същите е налице изпълнение на задълженията от
страна на изпълнителя, поставяне на изпълнителя в карантина, респ. възложителят дължи
заплащане на уговореното при тези обстоятелства обезщетение. Същото е уговорено при
ясни и недвусмислени предпоставки, а именно поставяне на изпълнителя под карантина
вследствие на изпълнение на задълженията му по гражданските договори.
Неизпълнението на предписанието в частта му, касаеща забраната на
карантинираното лице да напуска пределите на мястото, на което лицето е поставено под
карантина, би могло да доведе до ангажиране на наказателна отговорност на лицето,
поставено под карантина, както е посочено в т. 4 от предписанието – чл. 355 НК, но не и до
отпадане на облигационните задължения по процесните договори.
На следващо място съгласно Заповед № РД 01-158 от 26.03.2020г. за изменение и
допълнение на Заповед № РД 01-130 от 17.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-140 от 19.03.2020г. в т. 1 на Заповед № РД 01-130 от 17.03.2020г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-140 от 19.03.2020г. в т. 1 думите „Китайската народна
република, Ислямска република Иран, Бангладеш, Република Индия, Република Малдиви,
Федерална демократична република Непал, Демократична социалистическа република Шри
Ланка, Кралство Испания, Италия, Република Корея, Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, Франция, Федерална република Германия, Кралство Нидерландия и
Швейцария“ се заменят с „държава с регистрирани случаи на COVID-19“.
Със Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г. на министъра на здравеопазването е
въведена временна забрана за влизане на територията на Република България с изключение
на транспортен персонал, ангажиран с превоз на товари, екипажи на въздухоплавателни
средства, извършващи търговски въздушен превоз, и друг транспортен персонал при
необходимост (пар. I, чл. 3, б. „в“). С цитираната заповед е въведен ред за поставяне под
карантина на всички лица, които влизат на територията на Република България за срок от 14
5
дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с
предписание по образец на органите на граничния здравен контрол. В пар. II, чл. 3 изрично е
посочено, че за лицата по пар. I, чл. 3, б. „в“ се прилагат специалните правила по пар. III. В
пар. II, чл. 8 е посочено, че всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за
посочения в предписанието срок с изключение на лицата по пар. III, чл. 3. С раздел трети са
въведени специални правила по отношение на лицата, осъществяващи стоки и услуги, като е
посочено, че водачите на тежкотоварни автомобили- български граждани, които пристигат
от държава с регистрирани случаи на Covid-19, се поставят под карантина при спазване на
правилата по пар. II. В чл. 3 на раздел Трети е посочено, че водачите на тежкотоварни
автомобили- български граждани имат право по време на карантинния период с цел
извършване или приключване на международен превоз: да преминат транзитно през
територията на Република България; да се намират в кабината на товарния автомобил; да
управляват товарния автомобил; да извършват товаро-разтоварни дейности; да напуснат
територията на Република България преди да е изтекъл карантинния период. С цитираната
заповед е отменена Заповед № РД-01-138 от 19.03.2020г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-
145 от 22.03.2020г.; Заповед № РД-01-127 от 16.03.2020г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-
133 от 18.03.2020г., Заповед № РД-01-137 от 18.03.2020г., Заповед № РД-01-149 от
25.03.2020г. и Заповед № РД-01-152 от 25.03.2020г., Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г.,
изм. и доп. със Заповед № РД-01-140 от 19.03.2020г. и Заповед № РД-01-158 от 26.03.2020г.
на министъра на здравеопазването. С пар. VII от заповедта е допуснато предварително
изпълнение на заповедта с цел осигуряване живота и здравето на гражданите.
С оглед изложената уредба към датата на издаване на предписанията с оглед
спецификата на извършваната дейност ищецът е имал право да напуска територията на
Република България за извършване на международен превоз. Обстоятелство, което както
беше посочено, е отразено изрично и в т. 5 от предписание за поставяне под карантина от
03.04.2020г. и 06.04.2020г. Т.е не е налице и твърдяното нарушение на наложените
предписания, доколкото в случая безспорно се касае за международен превоз след като
предметът на гражданските договори е извършване на превоз на стоки до друга държава-
Румъния, а съгласно пар. 14 от ДР на Закона за автомобилните превози международен
превоз е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна
граница.
На последно място неотносими към предмета на спора са възраженията на ответника,
касаещи декларирания от ищеца булстат номер, както и обстоятелството дали е получил
нотариална покана, доколкото по делото не е предявена претенция за лихва за забава.
Неотносимо е и недаването на обяснение от страна на възложителя- ответник на какво се
дължи неплащането на исканото обезщетение.
Поради гореизложеното, доколкото по делото се установи по категоричен начин
сключването на процесните три граждански договори, наличието на валидна уговорка в тях,
че при поставяне на ищеца под карантина му се дължи отделно обезщетение в размер на
6
537, 50 лева, както и поставянето на ищеца под карантина три пъти по време на изпълнение
на задълженията му по договорите, предявените искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът, който е сторил
разноски за държавна такса в размер на 150 лева и претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева, като са представени и доказателства за сторените разноски. Така общо
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 750 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
да заплати на АЛ. П., ЕГН **********, с адрес: *****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата
от 1612,50 лева, дължима по граждански договор № 30/03.04.2020г., № 31/06.04.2020г. и №
34/08.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
20.05.2021г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
да заплати на АЛ. П., ЕГН **********, с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 750 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на
препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7