Присъда по дело №340/2024 на Районен съд - Враца

Мотиви към присъда №36 по НОХД №340 по описа на ВРС за 2024г.
Врачанска районна прокуратура е предявила обвинение против
ПОДСЪДИМИЯ Ж. Б. М. от гр.********** за извършеното от него престъпление, а
именно: за това, че на 30.12.2023г., около 13.20 часа в гр.**********, общ.**********,
обл. Враца на ******, чрез използване на брадва е унищожил противозаконно чужда
движима вещ - лек автомобил, марка и модел „Фолксваген голф,, с Рег.№ VEC DP81,
собственост на Д. Л. Ц. и П. В. Н., като е причинил щети на обща стойност
3251.29лв. - престъпление по чл.216 ал.1 НК.
Производството се движи по реда, на глава 27 от НПК – чл.371, т.2 от НПК
/съкратено съдебно следствие/.
В хода на разпоредителното заседание е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от Д. Л. Ц. и П. В. Н. с правно основание чл.45 ЗЗД за
заплащане от подсъдимия Ж. Б. М. на сума в размер на 6000 лв., представляваща
причинени с престъплението, за което е повдигнато обвинение, имуществени вреди,
като пострадалите са конституирани като граждански ищци и частни обвинители в
процеса.
След проведеното разпоредително заседание, подсъдимият Ж. Б. М. и
защитникът му адв.Д. Н. правят искане производството да протече при условията на
глава ХХVІІ, чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, депозирайки съгласие да не се събират
други доказателства относно тези факти. Като съобрази, че изявлението на
подсъдимия за разглеждане на производството по реда на глава ХХVII от НПК е
направено преди даване ход на съдебното следствие и като отчете, че самопризнанията
на подсъдимото лице се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, на основание чл.372, ал.4 НПК съдът допусна производството по
делото да се развие по реда на глава ХХVІІ, чл.371 и сл. НПК.
Прокурорът, представляващ Врачанска районна прокуратура поддържа
обвинението така, както е предявено, като лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена маса по безспорен и категоричен начин се установява виновната
деятелност на подсъдимото лице, като пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и да му се определи наказание Лишаване от
свобода за срок от Една Година и Осем Месеца, което да се редуцира по чл.58а НК с
1/3, след което да бъде определено в размер от Дванадесет Месеца, Лишаване от
свобода и изтърпяването му да се отложи за срок от 3 години. Заявява също
основателност на гражданския иск и изразява становище, че същият следва да се
уважи до размера на обвинението, ведно с направените поделото разноски.
Гражданските ищци и частни обвинители Д. Л. Ц. и П. В. Н. се придържат
към становището на държавното обвинение, без да го преповтарят и доразвиват, като
претендират уважаване на гр.иск в размера, които са заявили.
Договорният защитник на подсъдимия Ж. Б. М. – адв.Д. Н. моли за
определяне на справедливо наказание, като изтъква наличните по делото смекчаващите
отговорността обстоятелства и прави искане съдът да определи наказанието в рамките
на Една Година като бъде приложен чл.58а, а в окончателен размер наказанието да
бъде от Осем Месеца Лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено
на основание чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимият Ж. Б. М. се придържа към становището на защитника си и в
1

последната си дума изказва съжаление за извършеното.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си
убеждение, НАМИРА за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Ж. Б. М. е родом от гр.Враца и живеел гр.********** заедно със
семейството си в къща находяща се на ул. „Георги Дамянов“ №9.
Подсъдимият Ж. Б. М. и св.Д. Л. Ц. живеели в гр.********** на съседни улици
и се познавали от около 20 години. От своя страна, св. Д. Л. Ц. работил заедно със
семейството си в Р. Германия от десет години. През месец май 2022г. подсъдимият
пребивавал в кралство Испания, където работел заедно със жената, с която живеел на
семейни начала – ******, когато по телефона му се обадил св.Д. Л. Ц. и му предложил
да отиде да работи в Р. Германия на добре заплатена работа. Подсъдимия се съгласил
и заедно с приятелката си ****** дошъл да работи в Р. Германия, като междувременно
св.Ц. му намерил работа и квартира, където да живее. След около 3 /три/ месеца, вече
през лятото на 2022г., св.Ц. и подсъдимия Ж. Б. М. се скарали по финансови и битови
въпроси, като от своя страна, подсъдимият се почувствал излъган по отношение на
парите, които получавал от св. Д. Л. Ц., след приспадане на всички разходи по престоя
му в Р. Германия и квартирата, която му била намерена, които били в пъти по малко от
заявеното му първоначално.
Поради възникналото неразбирателство, подсъдимият се преместил в друга
квартира и в друг град отново в Р. Германия, заедно с ******, а впоследствие отново
след възникнал конфликт със св. Д. Л. Ц. по повод неуредените финансови отношения
между двамата през есента на 2023г. се прибрал в гр. **********, обл.Враца .
За коледните празници на 2023г. св. Д. Л. Ц. се прибрал в дома си, находящ се в
гр.**********, обл.Враца, на ул. **** като на 30.12.2023г. през деня се намирал в
къщата си, пред която бил паркирал семейния лек автомобил, марка „Фолксваген“
модел“Голф“ с немски рeг. № **********, който автомобил е обща собственост на
него и на св.П. В. Н., с която св. Д. Ц. живеел на семейни начала. Междувременно на
30.12.2023г., около 13.20 часа, подсъдимият Ж. Б. М. минавайки по улицата, на която
живеел св. Д. Л. Ц. разпознал колата му паркирана пред дома му с немските номера.
След като си спомнил за проблемите, които имал със св.Д. Л. Ц. в Р. Германия,
подсъдимият се ядосал и отишъл до дома си, от където взел брадва. След това се
върнал при автомобила на пострадалия и започнал да го удря с брадвата, като счупил
всичките стъкла на автомобила а след това продължил да нанася удари по предната
част, по тавана на купето и по багажника с което нанесъл такива материални щети, с
които на практика го унищожил до степен да не може да бъде ползван. Чувайки шума
от трошенето на автомобила от къщата на пострадалия излезли пострадалия - св.Д. Л.
Ц., неговата дъщеря св.Патрисия Л.а, неговият син - Любен, майка му - Пенка и баща
му - Любен. Св.Патрисия Л.а излязла от двора, като посегнала да хвърли с камък, но
подсъдимият я бутнал и си тръгнал, като минал през двора на щурека си св. Цветелин
Игнатов Борисов.
Видно от изготвената по делото СЪДЕБНО ОЦЕНИТЕЛНА
АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА пазарната стойност на нанесените щети на лек
автомобил, марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег.№ ********** възлиза на
2

2275.90 лв. при действителна стойност на автомобила в размер на 3251.29 лв. и при
размер на щетите от 70%. Експертът е заключил, че за възстановяването на
процесното превозно средство в техническото състояние преди увреждането му е
технически трудно осъществимо и икономически неизгодно, тъй като разходите за
възстановяването му ще надхвърлят пазарната му стойност, т.е следва да се приеме, че
реално автомобила е бил унищожен.
Видно от изготвената по делото СЪДЕБНО ПСИХОЛОГО
ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА св.Д. Л. Ц., същата установява че свидетелят е
годен да свидетелства по делото, като въпреки настъпилата остра психогенна реакция
от действията на подъсдимия няма посттравматично разстройство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните
по делото при условията на чл.373, ал.4 НПК доказателства. Съдът взе предвид
самопризнанието на подсъдимия относно авторството на инкриминираното
престъпление, както и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство по предвидения в НПК ред, а именно: гласни – показанията на
свидетелите св.Д. Л. Ц. включително и дадените по реда на чл.223 от НПК,
св.Патрисия Д.ова Л.а включително и дадените по реда на чл.223 от НПК, св.П. В. Н.,
св.Цветелин Игнатов Борисов, както и дадените на ДП обяснения от подсъдимия,
писмени - протокол за оглед на местопроизшествие ведно с приложения към него
фотоалбум, протокола за претърсване и изземване в неотложни случай с последващо
съдебно одобрение, Определение №4 от 04.01.2024г. по ЧНД №3/24г. по описа на ВРС,
документи удостоверяващи собствеността на процесния автомобил, свидетелство за
съдимост, справка характеристика, справка за трудови договори, Справка от Д „Бюро
по труда“ – Враца, Писмо справка от „ДНС 112“ - РЦ 112 – Монтана, СЪДЕБНО
ОЦЕНИТЕЛНА АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, СЪДЕБНО ПСИХОЛОГО
ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, както и от приложеният по делото 1бр. оптичен
носител – ДИСК на л.54 от ДП, както и от другите събрани по реда на НПК
доказателства.
При анализа на доказателствената маса съдът констатира, че признанието на
изложените в обвинителния акт факти от подсъдимия Ж. Б. М. напълно се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, на които
съдът дава вяра, тъй като са логични, последователни и безпротиворечиви. От
показанията на свидетелите св.Д. Л. Ц., св.Патрисия Д.ова Л.а, св.П. В. Н. и
св.Цветелин Игнатов Борисов, както и от дадените на ДП обяснения от подсъдимия по
категоричен начин се установява авторството на деянието от страна на подсъдимото
лице, както и предмета на инкриминираната престъпна деятелност. От гласната
доказателствена маса се установява и времето, мястото и начина на осъществяването
на деянието. Съдът кредитира гласната доказателствена маса в цялост, като счита, че
същата е последователна и непротиворечаща си по отношение на релевантните за
доказване факти.Съдът също така кредитира и приложени по делото писмени
доказателства, като намира, че същите са непротиворечиви по отношение на фактите,
подлежащи на доказване.
Съдът кредитира изготвените по делото експертизи, като следва да се отбележи,
че след направения самостоятелен анализ на приетите по делото експертизи, ценени
внимателно при съпоставка с останалите доказателствени източници, съдът намира, че
се явява доказано повдигнатото обвинение на подсъдимият. Съдът счита за
3

професионално и обективно изготвено всяко от тези заключения, като ползва същите
при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Същите
са обективни, постановени от лица с необходимите знания в своята област, не са
оспорени от страните и са приети без възражения от тях, като изготвени съгласно
процесуалните правила, безпристрастно и непротиворечиво, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Валидно събраните на досъдебното производство доказателства еднопосочно
обосновават фактите, очертани в обвинителния акт.Същите са достатъчни за разкрИ.е
на обективната истина по делото досежно обективните и субективните признаци от
състава на престъплението и доказаното по несъмнен начин авторство на престъпните
деяния в лицето на подсъдимият.
Следва да бъде отбелязано, че при диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от
НПК не е необходимо извършване на доказателствен анализ, а само положителен и
обоснован отговор на въпроса дали признанието на изложените в обвинителния акт
факти се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и дали
събраните в първата фаза на процеса доказателствени материали са достатъчни за
разкрИ.е на обективната истина.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимият Ж. Б. М. е осъществил състава на престъплението по
чл.216, ал.1 НК. Съображенията на съда за този извод са следните:
Непосредствен обект на престъплението по чл.216, ал.1, от НК са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване
правото на собственост в конкретният случай на пострадалите Д. Л. Ц. и П. В. Н.
върху притежаваната от тях вещ – лек автомобил и по конкретно - тези отношения,
които осигуряват нормалното състояние, вид и качества на вещта, правещи я годна за
използване по предназначението и.
Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга обществените
отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими
или недвижими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на
вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им
на собствениците им.
На лице са всички съставомерни елементи, квалифициращи деянието на
подсъдимият от обективна страна, като “унищожаване” по смисъла на чл.216 ал.1 от
НК.
На първо място налице е годен предмет – лек автомобил, марка „Фолксваген“
модел „Голф“, с рег.№ **********, предмет на увреждането, съгласно обвинителния
акт, по който е образувано и приключило съдебното производство пред настоящата
инстанция, е реално съществуваща чужда движима вещ – като причинената щета
възлиза на 2275.90 лв. при действителна стойност на автомобила в размер на 3251.29
лв. и при размер на щетите от 70% до която сума има обвинение по делото, като
Експертът е заключил, че за възстановяването на процесното превозно средство в
техническото състояние преди увреждането му е технически трудно осъществимо и
икономически неизгодно, тъй като разходите за възстановяването му ще надхвърлят
пазарната му стойност, т.е следва да се приеме, че реално автомобила е бил унищожен.
4

На второ място лек автомобил е чужда собственост - на пострадалите
свидетели Д. Ц. и св.П. Н. и към момента на деянието се е намирала във владението
им. На следващо място веща е имала определена стойност оценима в пари. При това
безспорно е установен и начина на извършване на деянието, което се установява,
както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите.
Унищожаването и повреждането е типично резултатно престъпление, при това
очертано в закона именно чрез престъпните последици. Те могат да приемат две
форми, свързани със степента на изменение в основните свойства на предмета на
посегателство.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216 ал.1 от НК може да се
осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие и се изразява във въздействие
върху субстанцията или структурата на вещта така, че последната се променя
отрицателно с оглед първоначалното й предназначение. Унищожаването е такова
изменение в субстанцията или структурата на предмета, което прави вещта негодна за
използване по предназначение. В случая вещта – автомобилът е засегнат по такъв
начин, че нанесените щети са надвишаващи стойността на автомобила, следователно
тази вещ не може да служи към момента на увреждането си съобразно
предназначението си.
От обективна страна предмет на престъпно посегателство за престъплението
по чл.216, ал.1 от НК е реално съществуваща чужда движима вещ /конкретно и точно
индивидуализирана в Обвинителният Акт/, годна да бъде употребявана по
предназначението си до нейното фактическо повреждане.
При извършено на 30.12.2023г. деяние е нанесената щета на лек автомобил,
марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег.№ ********** в размер възлизащ на 2275.90
лв. при действителна стойност на автомобила в размер на 3251.29 лв. и при размер на
щетите от 70%. Експертът е заключил, че за възстановяването на процесното превозно
средство в техническото състояние преди увреждането му е технически трудно
осъществимо и икономически неизгодно, тъй като разходите за възстановяването му
ще надхвърлят пазарната му стойност, т.е следва да се приеме, че реално автомобила е
бил унищожен. Следователно нанесената имуществена вреда на инкриминираната вещ
е в размер на 3251.29 лв., установена от заключението на съдебно автотехническата
и оценителната експертиза по делото.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на повреждането, като е
извършил непосредствените действия по увреждането чрез нанасяне на удари по
автомобила с брадва, като по този начин е въздействат върху неговата субстанция като
е унищожил/увредил всички стъкла, преден ляв фар, преден капак и таван на
автомобила собственост на пострадалите лица. В резултат на въздействието над
автомобила, същият е бил унищожен, като са му причинени по горе щети.
От субективна страна е налице пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си – неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Знаел е, че въздейства върху чужда движима веща, предвиждал е
повреждането като последица от това въздействие и е целял противоправния резултат.
Причините за извършване на престъплението са слаби морално-волеви задръжки,
незачитане на законите в страната и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на
поведение, като наличието на раздразнение у извършителя в настоящия случай не
следва да бъде кредитирано като смекчаващо обстоятелство.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока, предвид
5

нарасналите престъпни посегателства от този вид и стойността на имуществените
вреди от престъплението, които до приключване на делото не са възстановени от
дееца. Съдът приема, че с деянието си подсъдимият от обективна и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, тъй като
всички действия са извършени от него с цел да повреди процесната вещ, като в случая
се касае за действие, обединено и подчинено на конкретно решение на подсъдимия за
реализиране на конкретна цел, осъществяваща съставът на едно престъпление.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от
правна страна изводът, че подсъдимият от обективна и субективна страна, е
осъществил състава на чл.216, ал.1 от НК, поради което и го призна за виновен по така
повдигнатото му обвинение.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж. Б. М., роден на ********** в гр.Враца, живущ обл.Враца,
гр. **********, *****, български гражданин, с начално образование, безработен,
неженен/живеещ на семейни начала/, лоши характеристични данни, неосъждан, с ЕГН
**********.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Наказателният Кодекс предвижда за деянието по чл.216, ал.1, от НК лишаване
от свобода до пет години, като настоящият съдебен състав е съобразил, че следва да
наложи на подсъдимия наказание в такъв размер, което да не се явява нито занижено,
нито несправедливо с оглед обществената опасност на деянието.
След като призна подсъдимия Ж. Б. М. за виновен по чл.216, ал.1 НК и
съобразявайки императивното задължение по чл.373, ал.2 НПК, вр.чл.58а, ал.1 НК,
съдът отчете по правилата на чл.54 НК, като смекчаващи отговорността
обстоятелства/съдействието на органите по разследването и доброто му процесуално
поведение, социалния и имуществен статус на подсъдимия – безработен, несемеен, но
живеещ на семейни начала. Отчете и това, че извършеното се явява инцидентно в
живота му, като същият е с чисто съдебно минало и без наличието на други
отрицателни прояви.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете стойността на
предмета на престъплението, която по настоящем не е възстановена и която не е малка
с оглед утвърдените стандарти на живот в региона, където е извършено
престъплението и факта, че подсъдимия вече веднъж е освобождаван от наказателна
отговорност по чл.78а НК, което няма отношение към деянието, за което му е
повдигнато настоящото обвинение.
Следва да се отбележи, че самопризнанието на подсъдимият пред съда,
фактически се отчита при приложението на съкратеното съдебно следствие по чл.373
ал.2 от НПК, поради което законово е недопустимо повторно да се преценява при
облекчаване правното му положение, каквато е съдебната практика.
Съдът съобрази отчетените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и
установените отегчаващи такива и прие, че с оглед отчетените по брой и значимост
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, на подсъдимия следва да се определи
наказание почти в минимално предвидения от законодателя размер. Ето защо,
съобразно правилата на чл.54 НК, отчитайки, че за извършеното престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок до 5 години, съдът възприе, че
наказанието Лишаване от свобода за срок от шест месеца е най-справедливо и
6

съответстващо на установената по делото фактология - на формата на вина на
подсъдимия, на характера и тежестта на извършеното от него, на настъпилите от
престъпната деятелност последици и на другите специфики по случая,
характеризиращи деянието и дееца.
Наличието на превес на смекчаващи вината обстоятелства мотивира съда да
определи наказание в размер към минимума на закона по отношение на деянието по
чл.216, ал.1 от НК, а именно в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, а след редукцията му с 1/3, като краен резултат да наложи на подсъдимия
наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счете, че с така определеното наказание, в пълна степен ще бъдат
реализирани целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както на личната, така и на
генералната превенция.
Съдът отчете, че подсъдимият Ж. Б. М. не е осъждан на лишаване от свобода и
че определеното му наказание е Лишаване от свобода не е повече от 3 години. При
това безспорно са налице предвидените в чл.66, ал.1 НК предпоставки за отлагане на
изтърпяването на определеното на подсъдимият с настоящата присъда наказание.
Преценявайки законосъобразността на приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1
НК в конкретния случай, съдът не пропусна, че материалноправната норма на чл.66
НК отдава преимуществено значение на личната превенция /поправително-
превъзпитателно и предупредително въздействие върху извършителя/. Същата обаче
не води до игнориране на генералната превенция, при което държейки сметка на
условията за постигане на същата, съдът прие, че с оглед личността на конкретния
деец именно приложението на чл.66, ал.1 НК е в състояние да обезпечи обществената
нужда, изразяваща се в осигуряване на нейната бъдеща сигурност.Съдът прие, че за да
се въздейства върху дееца положително та за в бъдеще той да не извършва други
престъпления /което обезпечава обществената нужда/, както и за да се постигане в
максимална степен поправително-превъзпитателното и предупредително въздействие
върху него, изтърпяването на определеното наказание не следва да бъде ефективно.
Ето защо и доколкото са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК съдът отложи
изтърпяването на определеното наказание за срок от 3 години.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По отношение на предявения от Д. Л. Ц. и П. В. Н. от гр.********** , обл.Враца
граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане от подсъдимия на сума в
размер на 6000 лв., представляваща причинени с престъплението имуществени вреди,
съдът прие, че същият е доказан по основание, но не и по размер. С престъпната си
деятелност подсъдимият Ж. Б. М. е реализирал фактическия състав на непозволено
увреждане по чл.45 ЗЗД, като виновно е причинил на гражданските ищци имуществени
вреди. В случая са доказани общите предпоставки на отговорността по чл.45 ЗЗД –
вреда, причинена чрез престъпно посегателство; причинно-следствена връзка -
увреждането на защитените от закона обществени отношения е в пряка причинна
връзка с престъпната деятелност на подсъдимия; вина, която както беше изяснено по-
горе е под формата на пряк умисъл.От доказателствата по делото по безпротиворечив
начин се установи, че причинената от престъплението вреда е в размер на 3251.29
лева, ето защо съдът осъди подсъдимият Ж. Б. М. да заплати на пострадалите лица
Д. Л. Ц. и П. В. Н. сумата от 3251.29 лева., представляваща причинени от
престъплението по чл.216, ал.1 НК имуществени вреди, като съдът отхвърли иска в
7

останалата му част до пълния предявен размер от 6000 лева, като неоснователен и
недоказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия Ж. Б. М. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ВРС, на основание чл.2 от Тарифата за държавни такси, които се събират
от съдилищата по реда на ГПК, сума в размер на 130,05лв., представляваща
държавна такса върху уважения граждански иск.
Също така съдът осъди подсъдимия Ж. Б. М. ДА ЗАПЛАТИ направените по
делото разноски в размер на 1095,62 лв., вносими по сметка на ОД на МВР-гр.Враца,
както и 20.00 лв. по сметка на Районен съд-Враца.
НА ОСНОВАНИЕ чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът ПОСТАНОВИ
приложеното по делото веществено доказателство: 1 бр. оптичен носител - л.54 от
ДП, ДА ОСТАНЕ КЪМ ДЕЛОТО и се унищожи ведно с унищожаването му.
Причина за извършеното престъпление се явява, ниското правно и обществено
съзнание на подсъдимия, и незачитането на неприкосновеността на чуждата
собственост.
При изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	36
Дата:	8 юли 2024 г. (в сила от 24 юли 2024 г.)
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20241420200340
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 април 2024 г.

Присъда по дело №340/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите