Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 11.02.2022г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на осемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 510 по описа за 2020г.
и като обсъди:
Предявени искове с правно
снование чл. 26 ал. 1 ЗЗД
Т.К.Т. *** в депозирана ИМ против „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр София
ул „Рачо Петков Казанджията“ № 4
ет.6 моли да бъде постановено
решение , с което да бъде прогласена нищожността на договор за кредит с № 237865/31.08.2017г, и в условията на
евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 12 ал.4 от
договора за кредит като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално правните изисквания на чл. 19 ал.4 ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11 т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Твърди, че на 31.08.2017г е сключила с „Кредихелп“ ООД(със сегашно наименование
„Мъни плюс Мениджмънт“ ООД) договор за кредит, по силата на който са й
предоставени заемни средства в размер на 293,18 евро или левовата равностойност
в размер на 573,41лв при фиксиран лихвен процент от 40,76%, ГПР – 41,13% и срок
на погасяване на заема 17 двуседмични вноски в размер на 33,73 лв всяка.
Съгласно чл. 12 ал. 2 от договора, той е следвало да бъде обезпечен с поне едно
от следните обезпечения: физическо лице, което отговаря кумулативно на следните
условия - дееспособно физическо лице, навършена възраст 25 години, минимален
осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването
на договора в размер на 1500лв месечно, валидно трудово правоотношение от поне
6 календарни месеца преди сключването на договора, стабилна кредитна история,
предложеният поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на
дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем предоставен от
заемодателя. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на тези
условия, в чл. 12 ал.4 от Договора е предвидена неустойка в размер на 436,39лв,
която се заплаща разсрочено ведно с
погасителните вноски и с която неустойка значително нараства задължението към
кредитора. Ищцата е усвоила изцяло предоставените й суми, но смята че не дължи
плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен. На първо
място посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително
приложеният, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към
договорната лихва, а поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на
ГПР, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не
е обявен на потребителя е не е посочен в договора в действителния размер в
нарушение изискванията на чл. 5 и чл. 11 т.10 ЗПК. Смята, че с договорената
неустойка кредиторът се обогатява допълнително, нарушават се добрите нрави и се
внася неравноправие между правата и задълженията на потребитея и доставчика на
финансова услуга. На следващо място
договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави,
тъй като не отговаря на действителните параметри по договора, а с договорената
неустойка следва да се увеличи и стойността на реално приложения ГПР. Смята, че
по този начин се заобикалят материално правните изисквания регламентирани в чл.
19 ал.4 от ЗПК. На следващо място сочи, че неустойката за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е
загубила присъщата за неустойката
обезщетителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като такива
биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник
и невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото
имущество, договорената неустойка
представлява близо 100% от заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението
на договорното задължение и не кореспонсдира с последици от неизпълнението. Ето
защо счита, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по догвора
за кредит, а е налице оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителя. Поради оскъпяване на дължимата по
договора сума с начислената неустойка се оскъпява и дължимия лихвен процент и
ГПР, без това да е изрично посочено в договора, което е в нарушение на чл. 11
т.9 и 10 ЗПК, което пък води до недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. Ангажира събиране на доказателтсва, претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението на
ищеца, че не й е предоставен договор № 237865/31.08.2017г., като заявява, че при сключването му екземпляр
от него е предоставен на заемополучателя. Твърди, че сключеният договор е
действителен, пораждащ валидно правоотношение, сключен при липса на пороци
водещи до неговата недействителност или на клаузи от него. Не оспорва, че на
31.08.2017г между ищцата в качеството на заемател и „Кредихелп“ ООД(сегашно
наименование „Мъни плюс Мениджмънт“ ООД) заемодател е сключен договор зазаем,
по силата на който заемодателят се е задължил да предостави заем в размер на
255,65евро или тяхната левова равностойност
съгласно официалния курс на БНБ в размер на 500лв. Сумата е предоставена
на заемателя, което е удостоверено с разписка. Съгласно чл. 3 от договора
страните са се съгласили срокът на заема да е 34 седмици, с размер на
двуседмична погасителна вноска 17,25 евро или 33,73лв, с общ размер на всички
плащания по заема 573,41лв при лихвен процент от 40,73% и ГПР 41,45%. Оспорва
твърденията за нишожност, поради противоречие на договора с императивни
изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Сочи, че всички клаузи на процесния договор са
индивидуално уговорени при неговото сключване, заемателят се е запознал със
съдържанието на разпоредбите и пряко е участвал в тяхното формулиране преди сключването на договора при самите
преговори, получил е стандартен европейски фармуляр, съдържащ всички основни
условия на договора. В тази връзка заемателят е приел за напълно изпълними
условията на чл. 12 ал.3 от Договора. Излага доводи, че според НСИ средната РЗ за страната е 1125лв, поради
което и поставеното в цитирания текст на договора условие не е
неизпълнимо. Заявява, че ищцата не
твърди да е направила опит да представи лице за поръчител в който и да било
момент от срока на кредита, не е имала никакви възражения относно поставените
условия към лицето поръчител, съгласила се е с така уговорената клауза,
договорът е подписан при тези условия без възражения. Ето защо счита, че
клаузата на чл. 12 е законосъобразна и в пълно съответствие с морала и добрите
нрави, и не съдържа неравноправни клаузи. Сочи, че е съвсем нормално кредиторът
по договора да иска гаранция от трето лице поръчител предвид бизнес модела на подобен род кредити
и риска при експозицията. Оспорва
твърденията за това, че неустойката е
загубила обезщетителната си функция, както и че противоречи на добрите нрави, като
заявява че е уговорена да бъде дължима на части, което е в пълен унисон с
интересите на потребителя и е договорено правото на потребителя във всеки един
момент да предложи поръчител, което би довело до незабавно преустановяване
дължимостта на бъдещите части от неустойката. Оспорва твърдението размерът на
възнаградителната лихва да не отговаря на действително приложения лихвен
процент, като твърди че легален максимален размер на възнаградителната лихва в
Р България не съществува, а дължимият лихвен процент по един потребителски
кредит се регулира косвено чрез ГПР, който съдържа в себе си дължимата лихва.
Оспорва като неоснователно и твърдението че с начислената неустойка се изменя
размера на ГПР, тъй като съгласно ЗПК в
ГПР не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от
задълженията му според договора за кредит. Ето защо намира несъстоятелно
твърдението за недействителност на договора за кредит, поради непосочване на
действителния ГПР. Моли исковете да се отхвърлят, изцяло, а в случай че бъде
уважен изцяло или отчасти прави възражнеие за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Ангажира събиране на
доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното: На 31.08.2017г
между ищцата в качеството на заемател и Кредихелп ООД гр София - заемодател е
сключен индивидуален договор за заем 237865/31.08.2017г, по силата на който на
заемателя е предоставен заем в размер на 255,65 евро или тяхната левова равностойност
съгласно официалния курс на БНБ, със срок
на заема 34 седмици и размер на двуседмича погасителна вноска от
17,25евро/33,73лв/, платими в срок
до 24.06.2018г, при ГЛП от 40,73% и ГПР
41,45%. Заемателят се е задължил в срок от три дни след сключавенто на договора
да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поеманае на солидарно задължение в полза на заемодателя за
връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви , разходи и неустойка,
което трето лице следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в
страната и да сключи договор за всъпване в дълг/чл. 12 ал.1,2/. Третото лице следва
да бъде дееспособно физическо лице , навършена възраст 25 години, минимален
осигурителен брутен доход за последните шест месеца 1500лв месечно, валидно
трудово правоотношене от поне 6 месеца преди сключването на договора за заем,
стабилна кредитна история, да не е активен потребител на заемните продукти на заемодателя или поръчител
по друг активен паричен заем/ал.3/, като в случай на неизпълнение заемателят
дължи неустойка в размер на
223,12евро/436,36лв/, дължима на части съгласно погасителен план. С допълнително споразумение от 14.05.2018г към индивидуален договор за заем 237865/31.08.2017г, заемателят е удостоверил че при сключването
на договор за заем му е предоставен СЕФ,
участвал е в провеждането на преговори преди сключването на това споразумение,
а заемодателят се е задължил да предоставина заемателя заем в размер на пълния
размер на вече заплатената главница по договора за паричен заем от 31,06евро
или тяхната левова равностойност
съгласно официалния курс на БНБ. Страните са се съгласили предоставената
главница по споразумението да бъде добавена към общия размер на незаплатената
част от главницата по договора за
паричен заем, с договорен размер на двуседмичната вноска от 33,73лв и срок за
плащане, съгласно погасителен план неразделна част от споразумението, в срок
до 08.01.2019г.
Съгласно
заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно
компетентно и безпризстрастно изготвено, ГПР е
изчислен съобразно формулата опредЕ. в Приложение
№ 1 към чл. 19 ал.2 от ЗПК и е в размер на 41,45%, в ГПР е всключен само
фиксираният ГЛП от 40,73%. Вещото лице е посочило, че оскъпяването на кредита с
уговорената в чл. 12 ал.4 от договор
237865/31.08.2017г неустойка е в размер на 87,28%.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум
следва да се направи извод, че са предявени главен иск с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор
237865/31.08.2017г, както и евентуален по чл. 26 ал.1 ЗЗД – за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 12 от договора. С
оглед твърденията е налице интерес от предявените искове.
Разгледани по същество. Не е спорно
между страните обстоятелството, че на 31.08.2017г между ищцата в качеството на
заемател и ответника – заемодател, е
сключен договор за паричен заем, по силата на който на ищцата е предоставена
сумата от 255,65евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс
на БНБ, със срок на заема 34 седмици и
размер на двуседмича погасителна вноска от 17,25евро/33,73лв/, платими в срок до 24.06.2018г, при ГЛП от 40,73% и ГПР 41,45%. Не
се спори и относно обстоятелството, че заемодателят е поел задължението да представи обезпечение, чрез осигуряване на
физическо лице поръчител, който да отговаря на изискванията на чл. 12 от договора,
както и че в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 223,12евро/436,36лв/,
платима разсрочено ведно с погасителните вноски по договора. Това се
установява и от ангажираните и неоспорени писмени доказателства. Не се спорно по делото, че
ответникът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума. Твърди се от ищцата, че не й е предоставен екземпляр от
сключения договор. Това възражение е основателно. Съгласно текста на чл. 10
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. При доказателствена тежест на ответника да установи, че е
предоставил на заемателя екземпляр от сключения договор, той не стори
това. Ищцата твърди на следващо място,
че посочените в договора ГЛП и ГПР не отговарят на действитено приложените,
тъй като не е включена начислената неустойка. Това възражние е основателно.
Съгласно неоспореното заключение
на ССчЕ, ГПР е изчислен съобразно формулата опредЕ. по
силата на Приложние № 1 към чл. 19 ал.2 от ЗПК, в него е включена единствено
възнаградителната лихва, и е в размер на 41,45%, а оскъпяването на кредита с уговорената в чл. 12
ал.4 от договор 237865/31.08.2017г
неустойка е в размер на 87,28%. Съгласно
текста на чл. 19 ал.3 ЗПК, при изчисляване
ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнеине на задължнията си по договора за потребителски кредит. Цитираната
разпоредба се отнася за неизпълнение на основното
задължение на потребителя - да върне предоставения му кредит, а не за
неизпълнението на други задължения. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от кредитора. Последният, преди сключване на договора
за кредит, следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя/чл.
16 ЗПК/ и да прецени дали да му предостави
кредит без обезпечение, а риска от
невръщането на кредита следва да се калкулира в уговорената по договора лихва. Ето
защо невключване размера на начислената
неустойка в ГПР води до нарушение текста на чл. 19 ЗПК. В случая е налице заобикаляне императивната
разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, а
посочените в договора проценти на възнаградителната лихва и на годишния процент
на разходите, не съответстват на действително уговорените такива и са нищожни.
Предвид горното, настоящият състав намира, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл. 11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК се явява нищожен. Ищцата счита, че
неустойката е загубила присъщата си обезщетителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, които биха настъпили единствено
при настъпила неплатежоспособност на длъжника. Посочените изисквания към
поръчителя водят до невъзможност за изпълнение на поетото
задължение по договора. Освен това преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя. Не е налице неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143 т.5 ЗПК. По
отношение процесния договор са приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор,
сключен с потребител. Текстът на чл. 143 ал.1 т. 5 ЗЗП постановява, че е неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, която задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка, освен ако не е уговорена индивидуално/ал. 2 от с з/.
Действително, в настоящия случай е
предвиден размер на неустойка от 223,12евро/436,39лв/ при предоставен заемна
сума от 255,65 евро/или тяхната левова равностойност/, или в размер доближаващ на предоставената заемна сума. От представения по
делото договор за заем от 31.08.2017г обаче
се установява, че клаузата за неустойка е уговорена индивидуално/чл.12 ал.5/,
поради което не е налице неравноправна
клауза по смисъла на чл. 146 вр.чл. 143 ал.1 т 5 от ЗЗП. Ето защо процесният договор за заем от 31.08.2017г
следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11
ал.1 т. 9 и т. 10 от ЗПК вр чл 26 ал.1 ЗЗД.
Поради уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуално
заявения – за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка.
При
този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски по производството в
размер на 230лв.
Съобразно
изхода на делото , следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв Е. Г. И. ***
№ 2 сумата от 300лв адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата в производството.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор
за кредит с № 237865/31.08.2017г,
сключен между МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД / ЕИК201284228, със
седалище и адрес на управление гр София
ул „Рачо Петков Казанджията“ № 4 ет.6/ с
наименование до 10.10.2019г - КРЕДИХЕЛП
ООД / и Т.К.Т. ЕГН********* ***, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал.1 т.
9 и т. 10 от ЗПК вр чл 26 ал.1 ЗЗД
ОСЪЖДА МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД / ЕИК201284228, със седалище и адрес на управление гр
София ул „Рачо Петков Казанджията“ №
4 ет.6/ с наименование до 10.10.2019г - КРЕДИХЕЛП ООД / да заплати на Т.К.Т. ЕГН********* *** разноски по производството в размер на 230(двеста
и тридесет)лв
ОСЪЖДА
на основание чл. 38 ал.2 от ЗА МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД / ЕИК201284228,
със седалище и адрес на управление гр София
ул „Рачо Петков Казанджията“ № 4
ет.6/ с наименование до
10.10.2019г - КРЕДИХЕЛП ООД / да заплати
на адв Е. Г. И. *** № 2 сумата от 300(триста)лв
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: