Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.08.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Йовка Панайотова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1801 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 234077 от 09.10.2017 г.,
постановено по гр.дело № 56865/2010 г., по описа на СРС, ГО, 69 състав е
поставен в дял на основание чл.349, ал.2 от ГПК на Х.Я.К., ЕГН **********,
следния допуснат до делба недвижим имот: АПАРТАМЕНТ с идентификатор 68134.407.14.2.4, находящ се
в гр.София, район Оборище, ул.“ *******на етаж 5, сграда 2, състоящ се от две стаи, хол, кухня,
баня, клозет, 2 черни антрета и входно антре, застроен на 103,82 кв.м., с
кубатура 319,77 куб.м., заедно с прилежащите мазе с кубатура от 21,37 куб.м. и
таван с кубатура от 9,91 куб.м., и с 4,64% идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма; под
него обект с идентификатор 68134.407.14.2.3 и над него няма, и заедно с 4,64 %
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.407.14 с площ от 689 кв.м.
по скица, а по документ за собственост 684 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“ *******при
съседи: ПИ с идентификатор 68134.407.268; ПИ с идентификатор 68134.407.269; ПИ
с идентификатор 68134.407.13; ПИ с идентификатор 68134.407.15; при условие , че
в 6- месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане, Х.Я.К.,
ЕГН **********, заплати за уравнение на дяловете на основание чл.349, ал.5 ГПК на съделителя В.Я.К., ЕГН **********,
сумата от 106745 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
решението за възлагане до окончателното изплащане. С решението на съда е
отхвърлена предявената от В.Я.К., ЕГН **********, претенция за поставяне в дял
на горепосочения имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК. С решението на съда е осъден
на основание чл.355 ГПК и чл.77 ГПК, Х.Я.К.,
с ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата от 4269,80 лв., държавна
такса по извършването на делбата. С решението на съда е осъден на основание
чл.355 ГПК и чл.77 ГПК, В.Я.К., ЕГН **********,
да заплати по сметка на СРС, сумата от 4269,80 лв., държавна такса по
извършване на делбата.
Срещу решението на СРС, 69 с-в е постъпила въззивна жалба от В.Я.К., подадена чрез
пълномощника адв. Х.Г., с искане същото да бъде отменено, като необосновано, незаконосъобразно
и неправилно. В жалбата се излагат подробни доводи, че ищецът Х.К. не отговаря
на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК за поставянето му в дял на процесния
недвижим имот. Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Х.Г. моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
искането на ищеца Х.Я.К. за възлагане на
процесния недвижим имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, като уважи направеното
искане на въззивника- ответник В.Я.К. за възлагане на неподеляемото жилище по
чл.349, ал.2 от ГПК, като делът на ищеца бъде уравнен в пари. При условията на
евентуалност се прави искане, в случай, че не са налице основания за възлагане
на процесния недвижим имот на
В.Я.К.,
да бъде постановено решение с което на основание чл.348 от ГПК, имота да бъде
изнесен на публична продан. От друга страна се прави искане, в случай, че
процесния недвижим имот бъде възложен при условията на чл.349, ал.2 от ГПК на
ищеца Х.Я.К., съдът да определи по-голяма стойност на паричното уравнение на
дела на въззивника- ответник. Претендира присъждане на направени по делото
разноски.
Въззиваемата страна- ищец Х.Я.К., чрез пълномощника си
адв.А.Г. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, в частта по възлагане на апартамента, а сумите
за уравнение на дяловете да бъдат преизчислени с оглед новата съдебно-
техническа експертиза.
отхвърлена,
а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Производството е делбено във фаза по
извършване на делбата.
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК с решението, с което се
допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти
тя следва да се извърши, както и каква е частта на всеки един от съделителите.
След като решението за допускане на делбата на съсобствени имоти по чл.344 от ГПК
влезе в сила, съсобствеността реално се ликвидира по един от четирите предвидени
в закона способа: а/ чрез съставяне на разделителен протокол по чл.350 от ГПК и
теглене на жребий по чл.352 от ГПК; б/ чрез разпределение на съсобствените
имоти между съделителите без теглене на жребий по чл.353 от ГПК, когато
съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно; в/
чрез изнасяне на имота на публична продан по чл.348 от ГПК, когато се касае до
неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, и г/ чрез
възлагане на имота по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато са налице условията на закона.
В настоящия случай с влязло в сила решение по делото
в първата фаза на делбеното производство е
допуснато на основание чл.69, ал.1 от ЗН извършването на съдебна делба между
Х.Я.К., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Я.К., ЕГН **********, на следния
съсобствен по наследяване недвижим имот: апартамент с идентификатор
68134.407.14.2.4, находящ се в гр.София, район Оборище, ул.“ *******на етаж
5, сграда 2, състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня, клозет, 2 черни антрета и входно антре, застроен на 103,82 кв.м.,
с кубатура 319,77 куб.м., заедно с прилежащите мазе с кубатура от 21,37 куб.м.
и таван с кубатура от 9,91 куб.м., и с 4,64% идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма; под
него обект с идентификатор 68134.407.14.2.3 и над него няма, и заедно с 4,64 %
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.407.14 с площ от 689 кв.м.
по скица, а по документ за собственост 684 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“ *******при
съседи: ПИ с идентификатор 68134.407.268; ПИ с идентификатор 68134.407.269; ПИ
с идентификатор 68134.407.13; ПИ с идентификатор 68134.407.15, при следните
дялове: ½ идеална част за Х.Я. Катени
и ½ идеална част за В.Я.К..
В срока по чл.349, ал.4 от ГПК, ищецът Х.Я.К.,
чрез пълномощника си адв.А.Г. е предявил възлагателна претенция по чл.349, ал.2
от ГПК за възлагане на процесния имот- апартамент, с твърдение че при откриване
на наследството- 24.04.2010 г. е живял в него и не притежава друго жилище, с
оглед представените към молбата доказателства.
В срока по чл.349, ал.2 от ГПК,
ответникът В.Я.К., чрез пълномощника си адв.Хр.Г., също е предявил възлагателна
претенция по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на процесния имот- апартамент, с
твърдение че заедно със съпругата си е обитавал имота и са се грижили за
наследодателката.
Предпоставките, при които е допустимо
имот да бъде поставен в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, са следните: 1/
имотът да е жилищен по предназначение – т.е. да служи за задоволяване на
жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; 2/
да е реално неподеляем; 3/ съсобствеността да е възникнала от наследяване; 4/
съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на
откриване на наследството и 5/ предявилият претенцията да не притежава друго
жилище.
В процесния
случай е безспорно между страните, че процесният недвижим имот е жилищен,
реално неподеляем и съсобствеността по отношение на същия е възникнала в
резултат на наследяване, а и тези обстоятелства се установяват по делото въз
основа на съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства/ гласни и
писмени/ дават основание на съда да направи обоснован извод, че в процесния
случай предявената
от ищеца Х.К. възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на
процесния имот- апартамент е основателна.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал.
3 от ГПК /отм./, поради което и разясненията в Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 год. на ВКС по гр.д. № 1/2004 год., ОСГК, са приложими на общо
основание. Според приетото в т. 7 и т. 9 от посоченото Тълкувателно решение,
наследникът трябва да е живял в имота постоянно, продължително, т.е. да е
налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево
отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел
използването му по предназначение за задоволяване на жилищни нужди на
съделителя /въпросът се решава с оглед конкретните за случая обстоятелства/. Законът
не поставя изискването съделителят да е живял с наследодателя в едно
домакинство. Когато съсобствеността на неподеляем делбен жилищен имот е
възникнала в резултат на две или повече открити наследства, то за възлагането
по чл. 349, ал. 2 ГПК е достатъчно претендиращият възлагането съделител да е
живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права.
В
решение №19 от 08.02.2013 год. на ВКС по гр.дело № 619/2012 год., ІІ г. о., ГК,
е прието, че по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се иска възлагане на имот,
ако съсобствеността е възникнала по наследяване и то на общ за всички
съделители наследодател, а в случаите на последователно придобиване на права по
наследство от двама общи наследодатели /възходящи/ от страна на всички
съделители, възлагане може да се иска ако са налице предпоставките за това към
момента на откриване на което и да е от двете наследства, тъй като всяко едно
от последователно осъществилите се наследявания дава право на възлагане по
смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК, противопоставимо на един и същ кръг лица –
наследници по закон и на двамата наследодатели.
В процесния случай ищецът Х.Я.К. черпи права, както от наследството на
своя пряк наследодател Я.Д.К. /баща на страните – починал на 15.06.2004 год./,
така и от наследството на своята пряка наследодателка С.Ф.Д./майка на страните
– починала на 24.04.2010 год./. Същият има право да иска допуснатият до делба
жилищен имот- апартамент да му бъде поставен в дял, доколкото е установено по
несъмнен и категоричен начин въз основа на ценените гласни доказателства/
показанията на свидетелката С.С./, че е живял в него, както към момента на
откриване на наследството на С.Ф.Д.– обща наследодателка и за другия съделител
/ответникът В.Я.К./, така и към момента на откриване на наследството на Я.Д.К.-
общ наследодател и за другия съделител /
ответникът В.Я.К./. От друга страна обстоятелството, че ищецът Х.К. е
бил в краткосрочна командировка при настъпване на смъртта на майка му, не
променя трайното фактическо състояние при което същия е пребивавал
продължително време в процесния недвижим имот, с цел използването му за жилищни
нужди. Съдът приема за установено и обстоятелството, че ищецът Х.К. не
притежава друго жилище, с оглед представената по делото декларация за семейно и материално положение, и имотно
състояние от 14.07.2014 г., поради което са налице предпоставките на чл.349,
ал.2 от ГПК за възлагане в дял на процесното жилище.
В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че са налице предпоставките за извършване на делбата по реда на чл.
349, ал. 2 от ГПК, поради което и своевременно направеното от ищеца Х.К. искане
за възлагане на процесния недвижим имот се явява основателно и следва да бъде
уважено.
На
следващо място, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства/
гласни и писмени/ дават основание на съда да направи обоснован извод, че в
процесния случай предявената
от ответника В.К. възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на
процесния имот- апартамент е неоснователна. От събраните по делото
доказателства/ включително и от показанията на свидетеля М./ не се установява
по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът В.К. е живял в процесното
жилище към момента на откриване на наследството на С.Ф.Д.– обща наследодателка/ майка на страните- починала на
24.04.2010 год./ и за другия съделител Х.К.. Ответникът В.К. не е представил по
делото и декларация за имотно състояние, с оглед установяване на
обстоятелството дали притежава друго жилище. С оглед на което съдът приема, че
ответникът В.К. не отговаря на изискванията на чл.349, ал.2, изр.1-во от ГПК за
поставяне на процесния недвижим имот в негов дял. Неоснователен е довода
изложен във въззивната жалба, че в настоящия случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл.349, ал.2, изр.2 от ГПК, съгласно която когато няколко
съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за
поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока
цена. Безспорно в случая и
двамата съделители са предявили претенции за поставяне на имота в техен дял, но
от друга страна съдът приема, че само съделителя Х.К. отговаря на условията на
чл.349, ал.2, изр.1-во от ГПК за поставяне на процесното жилище в негов дял.
Противно на изложеното във въззивната жалба, ответникът В.К. не отговаря на
условията на чл.349, ал.2, изр.1-во от ГПК за поставяне на процесното жилище в
негов дял.
На
следващо място, съдът приема с оглед
заключението на вещото лице инж.Й.Н. по допуснатата от въззивната инстанция
съдебно техническа експертиза, което кредитира, като компетентно и обективно
изготвено, че справедливата пазарна стойност на процесния апартамент е в размер
на сумата от 267342 лв. С оглед на което ищецът Х.К. следва да бъде осъден да
заплати на ответникът В.К. сумата от 133671 лв. /сто тридесет и три хиляди,
шестстотин седемдесет и един лева /- за уравнение на дела му от процесния апартамент, в шестмесечен
срок от влизане в сила на решението, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от влизане на решението в законна сила до окончателното й
изплащане.
По
изложените съображения обжалваното решение, следва да бъде отменено, в частта,
с която е посочено, като условие при поставянето в
дял, че в 6- месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане, Х.Я.К.,
ЕГН **********, заплати за уравнение на дяловете на основание чл.349, ал.5 ГПК на съделителя В.Я.К., ЕГН **********,
сумата от 106745 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
решението за възлагане до окончателното изплащане, като вместо това ищецът
Х.К. следва да бъде осъден да заплати на ответникът В.К. сумата от 133671 лв.
/сто тридесет и три хиляди, шестстотин седемдесет и един лева /- за уравнение
на дела му от процесния
апартамент, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в законна сила
до окончателното й изплащане.
В
останалата обжалвана част- в частта, с която е поставен в
дял на основание чл.349, ал.2 от ГПК на Х.Я.К., ЕГН **********, процесния
допуснат до делба недвижим имот- апартамент,
в частта, с която е отхвърлена предявената от В.Я.К., ЕГН **********,
претенция за поставяне в дял на горепосочения имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК, както и в частта, с която са осъдени
съделителите да заплатят по сметка на СРС, дължимите държавни такси по
извършване на делбата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На следващо място всеки един от съделителите следва да бъде осъден да
заплати на основание чл.355 от ГПК по сметка на СГС, дължима допълнително държавна такса в размер на сумата от 1077,04
лв.
Относно разноските по производството.
Когато
е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на
съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените
от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата
на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу
страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са
сторени разноските – виж т. 9 от Постановление
№ 7 от 28.11.1973 г., Пленум на ВС, в този смисъл и Определение № 4 от
6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. дело № 542/2010 г., II г. о., ГК, Определение №
47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 6919/2014 г., I г. о., ГК,
Определение № 45 от 27.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 466/2018 г., I г. о.,
ГК и Определение № 78 от 27.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1521/2018 г., I
г. о., ГК.
Ето защо, предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и с оглед
изричната претенция на въззиваемата страна- ищец за присъждане на разноски и на
основание чл.273 от ГПК вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът- ответник следва
да бъде осъден да му заплати сумата от 3600 лева, представляваща уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно приложен
договор за процесуално представителство от 22.01.2018 г. и списък по чл.80 от ГПК, като направеното от въззивника – ответник, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът
намира за неоснователно. Съдът приема, че в настоящия случай заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната правна
и фактическа сложност на делото. От друга страна, съдът намира, че при този
изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззивника-ответник не се
следват разноски.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 234077 от 09.10.2017 г.,
постановено по гр.дело № 56865/2010 г., по описа на СРС, ГО, 69 състав, в частта, с която е поставен в дял на основание чл.349, ал.2 от ГПК на Х.Я.К., ЕГН **********, следния допуснат до делба недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ с идентификатор
68134.407.14.2.4, находящ се в гр.София, район Оборище, ул.“ *******на етаж 5,
, сграда 2, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, 2 черни антрета и
входно антре, застроен на 103,82 кв.м., с кубатура 319,77 куб.м., заедно с
прилежащите мазе с кубатура от 21,37 куб.м. и таван с кубатура от 9,91 куб.м.,
и с 4,64% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж няма; под него обект с идентификатор
68134.407.14.2.3 и над него няма, и заедно с 4,64 % идеални части от поземлен
имот с идентификатор 68134.407.14 с площ от 689 кв.м. по скица, а по документ
за собственост 684 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“ *******при съседи: ПИ с
идентификатор 68134.407.268; ПИ с идентификатор 68134.407.269; ПИ с
идентификатор 68134.407.13; ПИ с идентификатор 68134.407.15, в частта, с която е отхвърлена
предявената от В.Я.К., ЕГН **********, претенция за поставяне в дял на
горепосочения имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК, в частта, с която е осъден на основание чл.355 ГПК и чл.77 ГПК, Х.Я.К., с ЕГН **********, да заплати
по сметка на СРС сумата от 4269,80 лв., държавна такса по извършването на
делбата, както и в частта, с която е
осъден на основание чл.355 ГПК и чл.77 ГПК,
В.Я.К., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС, сумата от 4269,80
лв., държавна такса по извършване на делбата.
ОТМЕНЯ
решение № 234077 от 09.10.2017 г., постановено по гр.дело № 56865/2010 г., по
описа на СРС, ГО, 69 състав, в частта, с
която е посочено като условие при поставянето в дял, че в 6- месечен срок
от влизане в сила на съдебното решение за възлагане, Х.Я.К., ЕГН **********,
заплати за уравнение на дяловете на основание чл.349, ал.5 ГПК на съделителя В.Я.К., ЕГН **********, сумата
от 106745 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
решението за възлагане до окончателното изплащане, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Х.Я.К.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 18, да заплати на В.Я.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 133671 лв. /сто тридесет и три
хиляди, шестстотин седемдесет и един лева /- за уравнение на дела му от описания по-горе апартамент, в
шестмесечен срок от влизане в сила на решението, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от влизане на решението в законна сила до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
В.Я.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на Х.Я.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 18, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 3600
лв./ три хиляди и шестстотин лева/, представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
ОСЪЖДА
Х.Я.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 18, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.355 от ГПК, сумата от 1077,04 лв. / хиляда
седемдесет и седем лева, и 04 стотинки/, представляваща дължима държавна такса
по делото.
ОСЪЖДА В.Я.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл.355 от ГПК, сумата от 1077,04 лв. / хиляда
седемдесет и седем лева, и 04 стотинки/, представляваща дължима държавна такса
по делото.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.