РЕШЕНИЕ
№ 5055
Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ИСКРЕНА ДИМИТРОВА |
При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20247050702528 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.26, ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/.
Образувано е по жалбата на „МАК Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Ю. Н. Н. и „АСПАРУХОВО ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано заедно от управителите К. Ж. С. и Ж. А. А., чрез адв.С. К., против мълчалив отказ на кмета на Община-Варна по Заявление рег.№ АУ065532ВН/03.07.2024г. за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя, за реализиране на „Сграда със смесено предназначение“ в УПИ І-151 „за смесено предназначение“, кв.142а, по плана на 29-ти м.р., р.н Аспарухово, [населено място].
Жалбоподателите твърдят, че имат правен интерес от оспорване на мълчалив отказ по заявление рег.№ АУ065532ВН/03.07.2024г., т.к. в срока по чл.26, ал.3, т.1 ЗП, смятано от датата на отстраняване на нередовностите по заявлението – от 10.09.2024г. до 25.09.2024г., а в случай че срокът е едномесечен – до момента на подаване на жалбата, компетентният административен орган не се е произнесъл, поради което е налице мълчалив отказ. Твърдят незаконосъобразност на мълчаливия отказ поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Считат, че доколкото са спазени процесуалните изисквания за образуване на административното производство – сезиран е компетентен да се произнесе по искането административен орган, от заинтересовано лице с доказан правен интерес, заявлението е в изискуемата от закона форма и при изпълнение на всички предпоставки по чл.26 ЗП и чл.23 – 25 от Наредбата за специално ползване на пътищата, административният орган е бил длъжен да издаде искания акт. По изложените съображения се иска отмяна на мълчаливия отказ.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.С. К., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. Счита, че твърденията в жалбата се доказват от заключението по изслушаната Съдебно-техническа експертиза и моли съдът да отмени мълчаливия отказ като задължи административния орган да издаде заявения акт. Претендира присъждане на сторените в производството разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, като моли при преценката си съдът да го съпостави с възнаграждението на вещото лице и да съобрази специфичността на спора.
Ответната страна – Кметът на Община – Варна, чрез юрк.Р. С., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 17531/20.11.2024г. Посочва изискуемите документи за извършване на заявената административна услуга, сред които влязло в сила Разрешение за строеж – в случаите, когато такова се изисква от ЗУТ, и в тази връзка се позовава на адм.д. № 1822/2024г. по описа на Административен съд – Варна, XIV-ти състав, образувано по жалба на „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД против Заповед № Г-319/30.08.2016г. на зам.-кмета на Община – Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ I-151 „за смесено предназначение“, в кв.142а по плана на 29-ти м.р. на [населено място], имот с ид.10135.5506.1006 – въз основа на която е одобрено разрешението за строеж за строителството в имота на жалбоподателите, като счита, че въпросът за законосъобразността на оспорения устройствен план, на база на който е издадено разрешението за строеж, има преюдициално значение за разрешаване на настоящия спор.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.С., която моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Счита, че дори с изслушаната по делото СТЕ не се доказва по безспорен начин наличието на всички предпоставки, обосноваващи изпълнението на исканата административна услуга. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
1. Жалбоподателят „МАК Н.“ ООД, ЕИК *********, се легитимира като собственик на ПИ 10135.5506.1006 по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], р-н Аспарухово, [улица], по силата на апорт, вписан на 10.11.2009г. /справка от ТР на л.15-16/.
2. На 22.10.2020г. Главният архитект на Община–Варна съгласувал и одобрил Инвестиционен проект за строеж на обект: „Сграда със смесено предназначение в УПИ I-151 „за смесено предназначение“, в кв.142а по плана на 29-ти микрорайон, район „Аспарухово“, общ.Варна, фаза – Технически проект, с възложител „МАК Н.“ ООД, ведно с части: Временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ - л.113-116; План за безопасност и здраве, фаза – Технически проект – л.150; План за безопасност и здраве за обект: ВиК отклонение за Сграда със смесено предназначение в УПИ I-151 „за смесено предназначение“, в кв.142а по плана на 29-ти микрорайон, район „Аспарухово“, фаза: работен проект /л.103 - 107/;
3. Със Заповед № 0032/08.01.2024г. /л.174/ - въз основа на заявление с рег. № РД2101218ВН/15.06.2021г. на „МАК Н.“ ООД и в изпълнение на влязло в сила Решение № 1602/17.11.2023г. по адм.д. № 1171/2023г. на Административен съд – Варна, кметът на Община – Варна разпоредил премахването на 7бр. иглолистни дървета и 1бр. широколистно дърво, както и извършването на компенсация чрез засаждане на 35бр. иглолистни дървета от вида „атласки кедър“.
4. След влизане в сила на Заповед № 0032/08.01.2024г., главният архитект на Община – Варна издал Разрешение за строеж № 61/29.04.2024г., влязло в сила на 22.05.2024г. /л.178/.
5. На 03.06.2024г. „МАК Н.“ ООД /възложител/ сключило с „Аспарухово център“ ООД /изпълнител/, договор /стр.13/, по силата на който изпълнителят да извърши СМР срещу възнаграждение на обект – Сграда със смесено предназначение в УПИ I-151 „за смесено предназначение“ (ПИ с ид. 10135.5506.1006 по КККР).
6. На 03.06.2024г. „Аспарухово център“ ООД /възложител/ сключило със „Строй Транс Варна“ ЕООД /изпълнител/ договор /л.59/, по силата на който изпълнителят да извърши: изкоп и извозване на земни маси, и строителни отпадъци от обект: „Събаряне на съществуващи сгради и строеж на сграда със смесено предназначение в УПИ I-151, кв.142а /ПИ с ид. 10135.5506.1006/“.
Списъкът на превозните средства на „Строй Транс Варна“ ЕООД, с които се допуска транспортиране на отпадъци, е утвърден с Решение № 03-РД-702-05/20.10.2022г. на директора на РИОСВ - Варна, с което е изменена и допълнена регистрацията на дружеството по чл.35, ал.3 и 5 ЗУО /л.63 - 67/.
7. На 06.06.2024г. кметът на Район „Аспарухово“ издал Разрешение № 20/СМ/06.06.2024г. /л.180/, с което разрешил на „МАК Н.“ ООД да ползва общински терен за разполагане на строителни материали по одобрен ПБЗ за обект: „Сграда със смесено предназначение в УПИ I-151 „за смесено предназначение“, в кв.142а по плана на 29-ти микрорайон, район „Аспарухово“.
8. С № 652/10.06.2024г. кметът на Община – Варна издал на „МАК Н.“ ООД Удостоверение за насочване на строителни отпадъци /л.182/.
9. С рег. № РД24016229ВН/13.06.2024г. /л.184/, дружеството подало заявление до кмета на Община – Варна за предприемане на необходимите действия по отношение осигуряване на достъп за зареждане на магазин „Билла“, разположен в УПИ II „за жилищно строителство и магазини“, кв.142а, по плана на 29-ти м.р. (ПИ с ид. 10135.5506.148), т.к. към момента за достъп и зареждане на магазина се ползва неговия имот.
10. С рег. № РД24016463АС/17.06.2024г. /л.185/, „МАК Н.“ ООД уведомило кмета на район „Аспарухово“, че считано от 26.06.2024г. започва ограждане на парцела на основание Разрешение № 20/СМ/06.06.2024г. за ползване на общински терен, издадено от кмета на общината.
11. С рег.№ 819000-32565/17.06.2024г. /л.186/ полицейски инспектор при ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“ уведомил „МАК Н.“ ООД, че представеният Проект за ВОБД на обект: „Сграда със смесено предназначение в УПИ I-151 „за смесено предназначение“, в кв.142а по плана на 29-ти микрорайон, район „Аспарухово“, отговаря на изискванията на Наредба № 3/16.08.2010г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, и СМР могат да бъдат извършени по разработения проект, при стриктно спазване на следните условия: проектът да бъде съгласуван и одобрен от Община Варна на основание чл.80, ал.1, т.3 от Наредба № 3/16.08.2010г. на МРРБ; да се спазва разпоредбата на чл.81 от Наредба № 3/16.08.2010г. за издаване на заповед за въвеждане и поддържане на ВОБД, с която се указват временният режим на движение, срокът на действие на ВОБД и съставът на комисията за приемането на временната организация и за нейното премахване; преди започване на СМР да се уведомят Сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна и администрацията, управляваща пътната мрежа, с цел проверка на наличността и изправността на предвидената сигнализация за въвеждане на ВОБД, съгласно одобрения проект.
12. С рег. № АУ058530ВН_001ВН/19.06.2024г. /л.187/, кметът на Община – Варна издал Маршрут за транспортиране на отпадъци, в периода 24.06.2024г. – 31.12.2024г.
13. Със Заявление – по образец с вх.№ АУ065532ВН/03.07.2024г. /стр.1 от пр./, „МАК Н.“ ООД подало до кмета на Община – Варна искане за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земя в обхвата на пътя /услуга № 9120/ за реализиране на „Сграда със смесено предназначение“ в УПИ I-151 за „смесено предназначение“, кв.142а по плана на 29-ти микрорайон, район „Аспарухово“, [населено място] (ПИ 10135.5506.1006 по КККР на [населено място]).
Към заявлението са приложени: документ за собственост/учредено право на строеж; писмено становище – положително, от Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Варна; одобрен проект за временна организация на движението – копие; копие от Разрешение за строеж № 61/29.04.2024г. за сграда със смесено предназначение в УПИ I-151 – „за смесено предназначение“ /ПИ с ид.10135.5506.1006/; нот.заверено пълномощно; доказателства за платена държавна такса.
14. С писмо изх. № АУ065532ВН_001ВН/18.07.2024г. /стр.6/ директорът на Дирекция „ИИБ“ при Община – Варна изискал от заявителя „МАК Н.“ ООД договор със строител и договор с надзорна фирма.
15. С н.а. № 64/29.08.2024г., том VI, дело № 950/2024г. /стр.19/, „МАК Н.“ ООД учредило в полза на „АСПАРУХОВО ЦЕНТЪР“ ООД безсрочно право на строеж на обекти в жилищна сграда – подробно описани в нот.акт, както и прехвърлило собствеността на 50,00кв.м. ид.ч. от ПИ 10135.5506.1006 по КККР на [населено място].
16. За строител на обекта по смисъла на чл.163 ЗУТ бил избран „АТА БИЛД“ ЕООД – вписан в Централния професионален регистър на строителя съгласно Удостоверение за вписване № I-ТV 015413 /стр.39/, с който „АСПАРУХОВО ЦЕНТЪР“ ООД сключил договор от 02.09.2024г. /л.75/.
17. На 09.09.2024г. „МАК Н.“ ООД и „АСПАРУХОВО ЦЕНТЪР“ ООД, в качеството си на възложители на строежа по смисъла на чл.161 ЗУТ, сключили с „И. – 90-Консулт“ ООД договор за упражняване на строителен надзор в строителството /стр.40; л.68/.
18. На 09.09.2024г. „Аспарухово център“ ООД /възложител/ сключило с „ТЕМПО 2“ ООД /изпълнител/ договор /л.78/, с който изпълнителят се задължил да произвежда и доставя заявените от възложителя бетонови и циментови разтвори – по видове, марки и място на доставка, съгласно Приложение 1, след заявка на оторизираните лица по Приложение 2 и с автомобилите по Приложение 3 /л.82/ – всички приложения неразделна част от договора.
19. Указанията по писмо изх. № АУ065532ВН_001ВН/18.07.2024г. били изпълнени със заявление вх. № АУ065532ВН_002ВН/10.09.2024г. /стр.7/.
20. С рег. № АУ090210ВН_001ВН/12.09.2024г. /л.191/, кметът на Община – Варна издал Маршрут за движение на товарни автомобили при въведена забрана за движение на товарни превозни средства, в периода 15.10.2024г. – 31.12.2024г.
По делото е работила СТЕ, която е изследвала изпълнението на условията за издаване на исканото разрешение. Експертизата е изслушана в с.з. на 22.04.2025г. и по нея без оспорване от страните е прието заключението със С.д. № 6330/14.04.2025г. (С.д. № 6436/15.04.2025г.), изготвено от инж.К. Ч., от което се установява следното:
- В представения проект за временна организация и безопасност на движението, е осигурена възможността за преминаване на тежки превозни средства. Основният подход, осигуряващ вход-изход към строежа, е от [улица], която е от първостепенната улична мрежа на [населено място] – IV-ти клас съгласно Генералния план за организация на движението. Ширината на пътното платно на улицата пред устроения временен вход-изход за извършване на СМР в процесния обект е приблизително 10.0м., което осигурява повече от достатъчно разстояние за маневриране на тежкотоварна техника. Никъде в проекта по част ВОБД не се упоменава необходимостта от осигуряване преминаването на извънгабаритни превозни средства. Ако се наложи използването им, те биха били предмет на допълнително индивидуално обследване по отношение осигуряване безопасността на извършваните от тях маневри и подходи към и от определената им работна площадка.
При изслушване на заключението в с.з. вещото лице пояснява, че в случая се касае за товарна техника – по одобрения списък с бетоновози и бетон-помпи на „Темпо 2“ ООД, който е съгласуван от Дирекция „ЕООС“ на Община Варна и е разрешено транспортирането на бетоновите разтвори и тяхното изпомпване. Със съгласуване на проекта за временна организация се разрешава (или се предполага, че се разрешава), разполагането на тази товарна техника, която не е непременно тежка по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (чл.2 и чл.3 от Наредба № 11/03.07.2001г.). В плана за безопасност и здраве е показан монтажен кран, който по презумпция се сглобява на място. Единственото условие за необходимост от осигуряване преминаването на извънгабаритна техника, е извънгабаритните секции на този кран да извършват маневри, които по някакъв начин да застрашат и пешеходното, освен автомобилното движение. В случая не се касае за пропуск на проекта, а не е предвидено преминаването на извънгабаритна техника.
- Към конкретния случай не съществува относима забрана, регламентирана със Закона за движение по пътищата или със Закона за пътищата. Проектът за временна организация и безопасност на движението ясно дефинира временното ползване за всеки от определените етапи с извършване на СМР на прилежащите на имота тротоари по [улица]и [улица], както и частично ползване на платното за движение на [улица], при условие на осигуряване безопасността на автомобилното и пешеходно движение. Определянето на части от пътното платно за временно ползване при въвеждането на временна организация на движението се урежда именно с проекта по част ВОБД, който при условията на чл.80, ал.1, т.3 от Наредба №3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, се съгласува най-малко 15 дни преди започване на работите със съответната общинска администрация и със службите за контрол на Министерството на вътрешните работи.
- За водопроводното отклонение, пресичащо [улица], по делото са приложени копия на чертежи (заверени с печат „Вярно с оригинала“) на одобрени проекти по част ВОБД – чертеж 4/4 (л.198) и част ПБЗ за ВиК – чертеж „Външни ВиК връзки“ лист 01 (л.199). Проектите са одобрени и съгласувани от Дирекция „АГУП“ към Община Варна, от гл.арх. В. Б. и Сектор „Пътна Полиция“ към ОДМВР – Варна. Водопроводното отклонение, съгласно горецитираните проекти, е предвидено да се изпълни с хоризонтален сондаж пресичащ [улица]по безразрушителен по отношение на пътната настилка метод. В приложеното на л.178 от делото Разрешение за строеж №61/29.04.2024г., се установява наличието на съгласуван и одобрен инвестиционен проект на 22.10.2020г. от главен архитект на Община Варна, както и предварителен договор с „ВиК Варна“ ООД от 09.06.2020г.
- СТЕ не е установила декларация от собственика или ползвателя на пътното превозно средство по т.1 или от лицето, което извършва превоза, съдържаща информация за габаритните размери, общата маса и натоварването на ос (Приложение № 4 към чл.15, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г.), но са установени: 1/ Договор между Възложител – „Аспарухово център“ ООД и Изпълнител – „Темпо 2“ ООД (л.79 - 82) за доставка на бетонови разтвори и изпомпване на бетонови разтвори с бетон-помпа. Списъкът с автомобилите на изпълнителя се съдържа в Приложение № 3 от договора (л.188), който е одобрен и заверен от Дирекция „Екология и опазване на околната среда“ към Община Варна. В резултат, има издаден одобрен маршрут за движение на товарни автомобили при въведена забрана за движение на товарни превозни средства за транспортиране на бетонови и циментови разтвори от бетонов възел на „Темпо 2“ ООД до процесния обект – л.191; 2/ Договор между Възложител – „Аспарухово център“ ООД и Изпълнител – „Строй Транс Варна“ ЕООД (л.59 - 62) за изкоп и транспортиране на земни маси и строителни отпадъци от обекта. На л.67 от делото е представен списък с камионите на Изпълнителя – модел и регистрационен номер. В резултат, има издадени одобрени маршрут за извозване на отпадъци издаден от Дирекция „ЕООС“ на Община Варна, неразделна част от Удостоверение №652/10.06.2024г. за насочване на строителни отпадъци.
След анализ на представената към делото документация и издадените одобрени маршрути за движение на товарни автомобили (за които има одобрени списъци), СТЕ дава заключение, че проектът не предполага необходимостта от ползване на тежки и/или извънгабаритни превозни средства по смисъла на чл.2 и чл.3 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
При изслушване на заключението вещото лице отново пояснява, че е важно да се прави разлика между товарни и „тежки“ автомобили. Издадените разрешения са за товарни автомобили, които не покриват изискванията на чл.2 и чл.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. (за извънгабаритни и тежки ППС). Фактът, че администрацията, управляваща уличната мрежа, в случая – Община Варна, е съгласувала списъците с автомобили, означава, че тези автомобили са товарни, но не са тежки и/или извънгабаритни по смисъла на тази Наредба. По принцип тези автомобили не би трябвало да имат право за придвижване, но в случая одобреният маршрут осигурява право на преминаване на автомобилите по списъка за транспортирането на бетонови смеси и тяхното изпомпване – от бетонов възел на „Темпо 2“ ООД до обекта. Не се касае за пропуск, а е изпълнено изискването администрацията към изпълнителя.
- В конкретния случай специалното ползване на пътя съгласно проекта по част ВОБД, предполага разполагане на тежкотоварна техника върху площи от обхвата на [улица]и [улица]с функционално предназначение - тротоарни настилки. Тяхното възстановяване е предмет на детайла, представен в одобрения проект по част ВОБД (чл.18, ал.4 ЗП). Увреждане собственост на други лица, следствие на специалното ползване на пътя не е налице.
Доколкото ползването на устроения на [улица]вход/изход към рампите за зареждане на магазин „Билла“ и устроените паркоместа в прилежащия на северната граница на процесния имот ПИ 10135.5506.148, може да се разглежда като дейност от обществен интерес – ползването на този вход/изход ще бъде невъзможно. Същият попада изцяло в границите на процесния имот, за което Община Варна е уведомена на 13.06.2024г. със Заявление рег. №РД24016229ВН за предприемане на действия по компетентност. Съгласно действащия регулационен план на 29 м.р., р-н „Аспарухово“, Община Варна, автомобилният достъп до ПИ 10135.5506.148 се осъществява през [улица]одобрен и съгласуван ПУП-ПРЗ за процесния имот на л.194.
При изслушване на заключението вещото лице уточнява, че извън компетенциите му е да отговори дали дейностите засягат обществен интерес, но посочва, че изпълнението на временната организация, и на строежа, е несъвместимо с функционирането на този вход/изход.
Изследването на СТЕ е онагледено с приложени към заключението: схема-извадка от актуалната кадастрална карта върху базова карта с ортофото заснемане. В син цвят, със стрелки, е представено съществуващото положение на вход/изхода към ПИ 10135.5506.148 (магазин „Билла“), а в червен цвят, със стрелки – вход/изход за осигуряване автомобилния достъп до имота съгласно действащия регулационен план.
- Специалното ползване на пътя чрез въвеждането на ВОБД не води до трайна промяна предназначението или характеристиките на прилежащите улици от първостепенната и второстепенна улични мрежи на [населено място]. Частичното ограждане и затваряне на прилежащите на процесния имот тротоари е осигурено чрез подходяща вертикална сигнализация (пътни знаци) и надлъжно ограждане, като е поставено изискване за осигуряване на осветление на строителните площи през нощта.
- Не са налични данни за преустройство на прилежащата улична мрежа предвидени с влязъл в сила ПУП. В периода 2022 - 2023г. е изпълнен проект за Основен ремонт на [улица]по плана на 27-ми и 28-ми м.р., район Аспарухово в обхвата пред лицето на процесния имот. С изпълнението на процесния проект не е извършвано преустройство на улицата или съществена промяна в организацията на движение в проектния обхват. В Генералния план за организация на движението на [населено място] също няма предвидени мерки за преустройство на прилежащата улична мрежа.
- Проектът за временна организация и безопасност на движението, осигурява безопасността не само на автомобилното движение, но предвижда мерки за безопасното преминаване на пешеходци в проектния обхват, съгласно изискванията на Закона за движение по пътищата. Спазени са всички приложими за обекта изисквания на Наредба №3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Със заявление вх.№ АУ065532ВН/03.07.2024г. жалбоподателят „МАК Н.“ ООД поискал издаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земя в обхвата на пътя за реализиране на: „Сграда със смесено предназначение“ в УПИ I-151 за „смесено предназначение“, кв.142а по плана на 29-ти микрорайон, район „Аспарухово“, [населено място] (ПИ 10135.5506.1006 по КККР на [населено място]).
Дейността по разполагане на тежкотоварна техника върху площи от обхвата на [улица]и [улица]с функционално предназначение - тротоарни настилки, за реализирането на посочения строеж, представлява „специално ползване на пътищата“ по смисъла на § 1, т.8 ДР на ЗП, което съгласно чл.18, ал.1 ЗП и чл.23 от Наредбата за специалното ползване на пътищата, се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя.
Съгласно чл.18, ал.5 ЗП, специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. По силата на тази законова делегация, с ПМС № 179/04.07.2001г. е приета Наредба за специално ползване на пътищата /НСПП/.
Съгласно чл.5, ал.1 НСПП, разрешенията за специално ползване на пътищата се издават по искане на заинтересуваните лица при условията и по реда на чл.26 ЗП и Наредбата.
Органите, компетентни да издават разрешенията за специалното ползване на пътищата, са посочени в чл.5, ал.2 от Наредбата. Съгласуването с друг административен орган, предоставянето на информация или документи, които са налични или се издават от такъв, се осъществява служебно от администрацията, управляваща пътя, и за тях се дължат такси от заинтересуваните лица в предвидените в закон и/или подзаконов нормативен акт случаи – чл.5, ал.6 НСПП.
Издаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя, е административна услуга по § 1, т.2, буква б) от ДР на Закона за администрацията. Отказът на административния орган за извършване на услугата, съгласно § 8 ПЗР АПК, представлява индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК и подлежи на съдебен контрол.
В случая заявлението, сложило началото на административното производство, попада в хипотезата на чл.26, ал.2, т.1, буква а) ЗП и по арг. от чл.26, ал.3 ЗП и чл.5, ал.2, т.4 НСПП, именно кметът на Община – Варна е компетентен да издаде исканото разрешение.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3, т.1 ЗП, която е специална по отношение на чл.57 АПК, в хипотезите по чл.26, ал.2 ЗП, разрешението се издава в 15-дневен срок от подаване на заявлението, освен ако се налага допълнително проучване, но не по-късно от един месец.
Съгласно чл.30, ал.2 АПК, при констатиране на недостатъци в искането, заявителят се уведомява за тяхното отстраняване в тридневен срок. Ако нередовностите не бъдат отстранени в указания срок, съгласно чл.56, ал.2 АПК производството се прекратява. При срочно изпълнение на указанията на административния орган, съгласно чл.30, ал.3 АПК срокът за произнасяне по заявлението започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.
В случая, заявителят „МАК Н.“ ООД е уведомен за наличие на недостатъци в заявлението му (липсата на договор със строител и на договор с надзорна фирма) с писмо изх. № АУ065532ВН_001ВН/18.07.2024г., в което не е указан срок за представяне на изисканите доказателства, а само е посочено, че същите са необходими за „продължаване преписката“ за издаване на заповед за временна организация. По делото липсват доказателства, а и не се сочи от страните, административният орган да е постановявал акт по чл.56, ал.2, вр. чл.30, ал.1 и ал.2 АПК за прекратяване на производството. Нередовностите в заявлението са отстранени със заявление вх.№ АУ065532ВН_002ВН/10.09.2024г. и смятано от тази дата са започнали да текат сроковете за произнасяне по чл.26, ал.3, т.1 ЗП, изтичащи съответно на – 25.09.2024г. и на 11.10.2024г.
До изтичане на сроковете по чл.26, ал.3, т.1 ЗП, кметът на Община – Варна не е издал исканото разрешение, поради което по заявление вх.№ АУ065532ВН/03.07.2024г. е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК. Жалбата до съда е подадена на 16.10.2024г., т.е в срока по чл.149, ал.2 АПК смятано и от двете дати.
Независимо че административното производство е започнало по заявление на „МАК Н.“ ООД, безспорно за вторият жалбоподател е налице правен интерес да оспорва мълчаливия отказ по същото заявление, т.к. в хода на административното производство, по силата на нот.акт № 64/29.08.2024г., том VI, дело № 950/2024г. за учредяване право на строеж и прехвърляне на ид.ч. от ПИ 10135.5506.1006 /стр.19/, „АСПАРУХОВО ЦЕНТЪР“ ООД е придобило качеството на „възложител“ на строежа по смисъла на чл.161, ал.1, изр.1 ЗУТ. Съгласно чл.161, ал.1, изр.2 ЗУТ възложителят, като участник в строителството по смисъла на чл.160, ал.1 ЗУТ, има задължение да осигури всичко необходимо за започване на строителството, в т.ч. изпълнението на проекта за ВОБД – чл.4, ал.3 от Наредба № 3/16.08.2010г. за временна организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Именно във връзка с реализиране на строителството на „Сграда със смесено предназначение“ в УПИ I-151 за „смесено предназначение“, кв.142а по плана на 29-ти микрорайон, район „Аспарухово“, [населено място] (ПИ 10135.5506.1006), се налагат дейностите по ограничаване, прекъсване, отклоняване, спиране или въвеждане на ограничения на движението, за които съгласно чл.24, ал.2 НСПП се изисква разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя, поради което освен заявителят „МАК Н.“ ООД и „АСПАРУХОВО ЦЕНТЪР“ ООД се явява пряко засегнат от постановения мълчалив отказ.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата е подадена от надлежни страни, при наличието на пряк и непосредствен правени интерес, в срока по чл.149, ал.2 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че жалбоподателите са възложители на строеж по смисъла на чл.161, ал.1 ЗУТ за обект: „Сграда със смесено предназначение в УПИ I-151 „за смесено предназначение“, в кв.142а по плана на 29-ти микрорайон, район „Аспарухово“, общ.Варна, за който има съгласуван и одобрен на 22.10.2020г. от главния архитект на Община – Варна Инвестиционен проект, както и издадено Разрешение за строеж № 61/29.04.2024г., влязло в сила на 22.05.2024г. /л.178/. Неразделна част от одобрения Инвестиционен проект са и части „Временна организация и безопасност на движението“ /ВОБД/ и „План за безопасност и здраве“ /ПБЗ/.
Проектът за ВОБД, съставляващ неразделна част от Инвестиционния проект, се изисква задължително в случаите на извършване на дълготрайни СМР и се изработва, и съгласува, при условията на глава седма от Наредба № 3 от 16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, издадена на основание чл.3, ал.3 ЗДвП от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Проектът за ВОБД се изпълнява въз основа на договор между възложителя и лицата, които извършват СМР – чл.4, ал.2 и ал.3.
Съгласно чл.76, ал.2 от Наредба № 3/16.08.2010г., когато при изпълнението на СМР се изисква инвестиционен проект, проектът за ВОБД е неразделна част от него в процедурите по оценяване на съответствието, съгласуването и одобряването му по реда на ЗУТ. Проектът за ВОБД за работен участък на местни пътища и улици, се съгласува и одобрява след представяне на становище от: съответната структура на пътната полиция към СДВР или ОДМВР (т.1) и съответната община (т.3) – чл.76, ал.4.
Проектът за ВОБД и положителното становище на съответната структура – отдел/сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, изискано при условията на чл.5, ал.6 НСПП – служебно от администрацията, управляваща пътя, са задължителни предпоставки по чл.25 НСПП за издаване на разрешение за специално ползване на пътя по чл.23 НСПП.
Съгласно чл.23 НСПП, разрешенията за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя се издават по образец, утвърден от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или от кмета на съответната община.
Съгласно чл.24, т.2 НСПП, разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя се изисква при ограничаване, прекъсване, отклоняване, спиране или въвеждане на ограничения на движението при извършване на строителни, монтажни и ремонтни работи при изграждане на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях, изграждане на рекламни съоръжения или прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и съоръжения.
Разрешенията за специално ползване на пътя по чл.23 се издават по искане на заинтересуваното лице чрез образец съгласно приложение № 7 въз основа на платена такса, проект или схема за временна организация и безопасност на движението и положително становище, изискано при условията на чл.5, ал.6 от отдел/сектор „Пътна полиция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и/или Столичната дирекция на вътрешните работи – чл.25 НСПП.
Съгласно чл.26, ал.7 ЗП, разрешенията се издават при следните условия: т.1 - да съществуват реални възможности за преминаване на тежкото и/или извънгабаритното превозно средство; т.2 - да са спазени изискванията на ЗДвП, ЗП, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища; т.3 - при временното ползване на части от пътно платно: а) ЗП и ЗДвП да не забраняват дейността, свързана с временното ползване на части от пътното платно; б) за временното пресичане на пътя да има одобрен проект за пресичането; т.4 - да е подадена декларация от собственика или ползвателя на пътното превозно средство по т.1 или от лицето, което извършва превоза, съдържаща информация за габаритните размери, общата маса и натоварването на ос.
Съгласно чл.26, ал.8, т.3 ЗП, срокът на валидност на разрешенията при временното ползване на части от пътното платно и другите видове специално ползване на пътищата - по преценка на разрешаващия орган, съобразена с искането на заявителя.
Съгласно чл.6, ал.1 НСПП, администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато: т.1 - не са налице условията по чл.26, ал.7 ЗП; т.2 - специалното ползване предполага увреждане на собствеността на други лица или прави невъзможно ползването на пътя за дейности от обществен интерес; т.3 - специалното ползване изисква трайна промяна на предназначението и характеристиките на пътя; т.4 - предстои преустройство на пътя, предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план; т.5 - не е осигурена безопасността на автомобилното движение съгласно изискванията на Закона за движението по пътищата, установено със становище на органите на Министерството на вътрешните работи.
Отказите по ал.1 се правят от органа, компетентен да издаде разрешението, като се мотивират писмено – чл.6, ал.2.
След като изискването за писмена форма на акта е нормативно регламентирано, обжалваният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен само на това основание.
Както приема ВАС в Решение № 12080/09.11.2016г. по адм.д. № 2039/2016г., правната конструкция на мълчаливия отказ в съчетанието на фикция, че е налице волеизявление и презумпция – отказ, е юридическа гаранция и улеснява защитата срещу бездействието на администрацията да се произнесе в предвидените в закона срокове. Обжалването на мълчаливия отказ като административен акт, поради особеностите му, свързани с липсата на форма и материализиране, се свързва със срока за издаването му като единствена правно техническа възможност за защита на правата и интересите на искащия издаването на акта.
Мотиви за бездействието на административния орган по заявлението на „МАК Н.“ ООД в сроковете по чл.26, ал.3, т.1 ЗП, могат да се извлекат от отговора по жалбата, в който ответната страна се позовава адм.д. № 1822/2024г. по описа на Административен съд – Варна, XIV-ти състав, образувано по жалба на „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ срещу Заповед № Г-319/30.08.2016г. на зам.-кмета на Община – Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ I-151 „за смесено предназначение“, в кв.142а по плана на 29-ти м.р. на [населено място], имот с ид.10135.5506.1006, въз основа на която е одобрено разрешението за строеж за реализация на строителството в имота на жалбоподателите, като счита, че въпросът за законосъобразността на оспорения устройствен план, на база на който е издадено разрешението за строеж, има преюдициално значение за разрешаване на настоящия спор и на това основание е спиране на съдебното производство до приключване на адм.д. № 1822/2024г. с влязъл в сила акт. Тази преценка на административния орган е неправилна, т.к. – както съдът вече е приел с протоколно определение от с.з. проведено на 03.12.2024г., заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ и Разрешението за строеж са два отделни индивидуални административни акта по чл.215, ал.1 ЗУТ, които подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Освен това съгласно чл.156, ал.8 ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.
Поради липсата на нормативно изискуемия писмено мотивиран отказ и по арг. от чл.173, ал.1 АПК, обжалваният мълчалив отказ следва да бъде отменен, като преписката бъде върната за ново разглеждане и произнасяне с изричен и мотивиран акт.
При произнасянето си по искането, административният орган следва да съобрази условията за издаване на разрешения по чл.26, ал.7 ЗП, евентуално тяхната липса като основание за отказ съгласно чл.6, ал.1, т.1 НСПП, както и да извърши преценка за наличието на останалите основания за отказ по чл.6, ал.1, т.2 – т.6 НСПП.
При преценката по чл.6, ал.1, т.1 НПП, вр. чл.26, ал.7 ЗП и по чл.6, ал.1, т.2-т.6 НСПП, административният орган следва да се съобрази и със заключението по изслушаната по делото СТЕ, според което:
- В представения проект за ВОБД е осигурена възможността за преминаване на тежки превозни средства – товарна техника, съгласно одобрения от Дирекция „ЕООС“ при Община – Варна списък с бетоновози и бетон-помпи на „Темпо 2“ ООД, с които е разрешено транспортирането на бетоновите разтвори и тяхното изпомпване.
- Проектът за ВОБД не предполага необходимост от ползване на тежки и/или извънгабаритни превозни средства по смисъла на чл.2 и чл.3 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което не се изисква декларация от собственика или ползвателя, или от лицето, което извършва превоза, съдържаща информация за габаритните размери, общата маса и натоварването на ос. Към договор между „Аспарухово център“ ООД и „Темпо 2“ ООД и към договор между „Аспарухово център“ ООД и „Строй Транс Варна“ ЕООД, са приложени списъци на автомобилите на изпълнителите, които са одобрени от Дирекция „Екология и опазване на околната среда“ към Община Варна и са издадени одобрени маршрути за движение за товарни автомобили. Издадените разрешения са за товарни автомобили, които не покриват изискванията на чл.2 и чл.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. (за извънгабаритни и тежки ППС).
- Проектът за ВОБД ясно дефинира временното ползване за всеки от определените етапи с извършване на СМР на прилежащите на имота тротоари по [улица]и [улица], както и частично ползване на платното за движение на [улица], при условие на осигуряване безопасността на автомобилното и пешеходно движение.
- За водопроводното отклонение пресичащо [улица]са налице съгласувани и одобрени от Дирекция АГУП при Община – Варна проекти по част ВОБД и от С. П. П. към ОД на МВР Варна.
- Специалното ползване на пътя чрез въвеждането на ВОБД не води до трайна промяна предназначението или характеристиките на прилежащите улици от първостепенната и второстепенна улични мрежи на [населено място]. Частичното ограждане и затваряне на прилежащите на процесния имот тротоари е осигурено чрез подходяща вертикална сигнализация (пътни знаци) и надлъжно ограждане, като е поставено изискване за осигуряване на осветление на строителните площи през нощта.
- Специалното ползване на пътя съгласно проекта по част ВОБД, предполага разполагане на тежкотоварна техника върху площи от обхвата на [улица]и [улица]с функционално предназначение - тротоарни настилки. Тяхното възстановяване е предмет на детайла, представен в одобрения проект по част ВОБД (чл.18, ал.4 ЗП). Увреждане собственост на други лица, следствие на специалното ползване на пътя не е налице.
- Не са налични данни за преустройство на прилежащата улична мрежа предвидени с влязъл в сила ПУП. В периода 2022 - 2023г. е изпълнен проект за Основен ремонт на [улица]по плана на 27-ми и 28-ми м.р., район Аспарухово в обхвата пред лицето на процесния имот. С изпълнението на процесния проект не е извършвано преустройство на улицата или съществена промяна в организацията на движение в проектния обхват. В Генералния план за организация на движението на [населено място] също няма предвидени мерки за преустройство на прилежащата улична мрежа.
- Проектът за временна организация и безопасност на движението, осигурява безопасността не само на автомобилното движение, но предвижда мерки за безопасното преминаване на пешеходци в проектния обхват, съгласно изискванията на Закона за движение по пътищата. Спазени са всички приложими за обекта изисквания на Наредба №3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.
Относно заключението по СТЕ – че специалното ползване на пътя в случая ще направи невъзможно ползването на устроения на [улица]вход/изход към рампите за зареждане на магазин „Билла“ и устроените паркоместа в прилежащия на северната граница на процесния имот ПИ 10135.5506.148, при изричното уточнение на вещото лице - че извън компетенциите му е да отговори дали дейностите засягат обществен интерес, следва да се посочи, че тези дейности не могат да се разглеждат като такива от обществен интерес. Основателно процесуалният представител на жалбоподателите възразява, че дейността на търговски обект – магазин „Билла“, не може да се разглежда като такава от обществен интерес, т.к. по арг. от § 1, т.5 ДР на Закона за насърчаване на заетостта и от чл.3, ал.1, т.2 и т.3, и ал.2 от Закона за социалните услуги, като „дейности от обществен интерес“ или „общественополезни дейности“, може да се разглеждат дейностите по комунално-битово обслужване; благоустройство на населеното място и производствени зони, саниране на площи, индустриални райони, сгради и други; поддържане и опазване на общинската и държавната собственост; опазване на околната среда; поддържане и опазване на паметници на културата и оказване на социални услуги. В този контекст е ирелевантно, че достъпът до търговския обект на неговите клиенти ще бъде ограничен, т.к. същите не са потребители на социални услуги. Освен това с рег. № РД24016229ВН/13.06.2024г. /л.184/, „МАК Н.“ ООД е подало заявление до кмета на Община – Варна за предприемане на необходимите действия по отношение осигуряване на достъп за зареждане на магазин „Билла“, разположен в УПИ II „за жилищно строителство и магазини“, кв.142а, по плана на 29-ти м.р. (ПИ с ид. 10135.5506.148), т.к. към момента за достъп и зареждане на магазина се ползва неговия имот, а както е установило вещото лице, достъпът следва да се осъществява през ул.Нишава - както е по одобрената и действаща улична регулация.
Доколкото наличието на влязло в сила разрешение за строеж е документ, който задължително се подава към заявлението – вж.т.5 към раздел „Изисквания, процедури, инструкции“ от Информацията за предоставяне на услугата, публикувана на сайта на Община – Варна - https://www.varna.bg/bg/795, т.е. наличието му е свързано с редовността на заявлението и преценката по чл.30, ал.2 АПК, при повторното разглеждане на заявлението на жалбоподателите, кметът на Община – Варна следва да съобрази обстоятелството, че спорът за законосъобразността на Заповед № Г-319/30.08.2016г. на зам.-кмета на Община – Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ I-151 „за смесено предназначение“, в кв.142а по плана на 29-ти м.р. на [населено място], имот с ид.10135.5506.1006, не касае законосъобразността и валидността на Разрешение за строеж № 61/29.04.2024г., влязло в сила на 22.05.2024г. Заповедта за одобряване на устройствената разработка и Разрешението за строеж са два отделни индивидуални административни акта по смисъла на чл.215, ал.1 ЗУТ, които подлежат на самостоятелен контрол и съгласно чл.156, ал.8 ЗУТ, влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно списък по чл.80 ГПК се претендират, както следва: от „МАК Н.“ ООД – 50,00лв. за държавна такса; от „АСПАРУХОВО ЦЕНТЪР“ ООД – общо в размер на 3570,00лв., от които: 50,00лв. държавна такса, 1020лв. депозит за вещо лице и 2500,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие серия Б № **********, и платежно нареждане от 11.10.2024г., е изплатено изцяло по банков път.
Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява от настоящия състав като неоснователно.
По арг. от чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.78, ал.5 ГПК, при възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът дължи преценка доколко размерът му се явява справедлив и обоснован от обема на извършената работа и фактическата, и правна сложност на спора, като тази преценка се извършва при прилагане на обективните критерии, регламентирани в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
В случая настоящият състав преценява, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение изцяло съответства на обема на извършената адвокатска работа, както и на фактическата и правна сложност на случая, преценени по критериите в § 1а, ал.2, т.1, букви а) и б) и т.2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г, според които: при преценката за „фактическа и правна сложност“ на случая се вземат предвид: т.1 - при адвокатска работа, която не е свързана с процесуално представителство: а) видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай; б) видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая; т.2 - при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство – освен критериите по т.1, за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.
Видно от протокола за избор на съдия, делото е разпределено в група 0301 и статистически шифър 3000, които се отнасят за делата по ЗУТ, група на натовареността – ЗУТ, поради което е относимо правилото по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г., според което възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ и ЗКИР е в размер на 1250лв. По делото са проведени четири открити съдебни заседания, във всяко от които адв.К. се е явила, а съгласно чл.7, ал.9 от Наредбата, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.
Делото е разпределено с коефициент на тежест „1“, който видно от Приложение към Правилата за оценка на натовареността на съдиите го опредяла със средна фактическа и правна сложност (при максимален коефициент за натовареност за основни дела 2,1 - за делата по ЗДДС и минимален 0,6).
Във връзка със съдебното обжалване адв.К. е изготвила подробна жалба, съдържаща доводи, както по допустимостта на оспорването, така и по същество. Проявила е инициатива за попълване на делото с относимите към спора писмени доказателства, вкл. тези, които съставляват част от административната преписка (приложенията към процесното заявление), но в нарушение на изискването на чл.152, ал.2 АПК не са представени от ответника. Направила е и искане за назначаване на СТЕ с прецизно формулирани задачи, като предвид специфичността на същите и липсата на специалисти – пътен инженер в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебен район на Окръжен съд – Варна и Административен съд – Варна, е проявила активност за намирането на специалист, който да изготви заключението, като още в първото открито заседание, в което е назначена СТЕ, е направила искане за отправяне на запитване към КИИП – РК Варна относно наличието на специалисти, които могат да изпълнят задачите по допуснатата СТЕ, в частност специалист - пътен инженер.
Освен това обемът и спецификата на писмените доказателства, както и на приложимата правна уредба – ЗП, ЗУТ, ЗДвП, НСПП, Наредба № 3/16.08.2010г., Наредба № 11/03.07.2001г., безспорно обуславят висока фактическа и правна сложност на спора по критериите в § 1а, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
По изложените съображения съдът намира, че изплатеното адвокатско възнаграждение кореспондира изцяло с обема на извършената адвокатска работа по случая и с фактическа и правна сложност на спора, поради което се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл.36, ал.2 ЗА, и не са налице основания за неговото редуциране.
Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „МАК Н.“ ООД, ЕИК ********* и „АСПАРУХОВО ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК *********, представлявани от адв.С. К., против мълчалив отказ на кмета на Община - Варна по Заявление рег.№ АУ065532ВН/03.07.2024г. за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя, за реализиране на „Сграда със смесено предназначение“ в УПИ І-151 „за смесено предназначение“, кв.142а, по плана на 29-ти м.р., р.н Аспарухово, [населено място].
ВРЪЩА преписката на кмета на Община – Варна за ново произнасяне по Заявление рег.№ АУ065532ВН/03.07.2024г. на „МАК Н.“ ООД, ЕИК *********, в 15- дневния срок по чл.26, ал.3, т.1 ЗП и съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на „АСПАРУХОВО ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано заедно от управителите К. Ж. С. и Ж. А. А., разноски за производство в размер на 3570,00лв. (три хиляди петстотин и седемдесет лева).
ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на „МАК Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Ю. Н. Н., разноски за производството в размер на 50,00лв. (петдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!
Съдия: | |