№ 2290
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Райна Мартинова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно
гражданско дело № 20221100500319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Предмет на обжалване е решение № 20216789 от 29.11.2021 г., постановено по
гр. д. № 1812 по описа за 2021 г. на СРС, Гражданско отделение, 77 състав, в частта, с
която е уважен предявеният от „ЗК Л.И.“ АД срещу ЗАД „А.Б.“ АД иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1855,04 лева. В тази връзка жалбоподателят се
позовава, че в отговор на изпратената му регресна покана, получена на 24.08.2017 г.,
ответникът е одобрил за плащане сума в размер на 15 014,73 лева. Поддържа се,
доколкото при уреждането на насрещните регресни претенции между двете дружества
ищецът е следвало да заплати на ответника разлика въз основа на признатите взаимно
претенции, което е било сторено на 27.10.2018 г., то и в забава е бил ищецът, като
кредитор, а не ответникът. Обръща внимание, че съдът е уважил иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД като е изчислил законна лихва за забава върху сумата от 20 174 лева за периода от
01.12.2017 г. до 27.10.2018 г., като не ответникът е изпаднал в забава за плащане на
извънсъдебно признатата част от претенцията, доколкото ищецът е следвало да
извърши плащане след направеното прихващане. Поддържа, че в случай че се приеме,
че ответникът дължи лихва за забава, то същата следва да бъде изчислена само върху
сумата от 5159,27 лева за периода 01.12.2017 г. – 27.10.2018 г., съгласно посоченото в
заявлението и в заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 46686/2020 г. В
обобщение на изложените с жалбата съображения отправя искане за постановяване на
1
решение в съответствие със същите.
С отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „ЗК Л.И.“ АД
оспорва жалбата, като поддържа, че заявените с жалбата съображения са
преклудирани. От въззивния съд се иска да остави жалбата без уважение, като
потвърди решението в обжалваната от ответника част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо в обжалваната от въззивника част. По правилността на обжалвания съдебен
акт въззивният съд приема следното:
С исковата молба ищецът твърди, че във връзка с изплатено от него по
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение по процесната застрахователна щета
в размер на 20 970 лева, както и допълнителни разходи в размер на 240 лева, до
ответника е била изпратена покана, получена на 24.08.2017 г. Поддържа, че
прихващане на насрещни вземания е било извършено на 27.10.2018 г., като ответникът
е признал за основателна извънсъдебно предявената към него претенция до размера от
15 014,73 лева. По изложените съображения е предявил главния иск за сумата от
6210,27 лева. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира заплащане на сума в размер на
1951,52 лева за периода 01.12.2017 г. – 27.10.2018 г., представляваща мораторна лихва
върху главница в размер на 21 225 лева, както и сума в размер на 1190,29 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница в размер на 6210,27 лева за периода
от 27.10.2018 г. до 15.09.2020 г.
С отговора на исковата молба ответникът е пояснил, че не оспорва
обстоятелството, че сума в размер на 15 014,73 лева е погасена чрез прихващане, като е
оспорил основателността на иска по чл. 411 КЗ относно претендираната от ищеца
разлика от застрахователното обезщетение, изплатено в изпълнение на задължение по
договора за застраховка „Каско“. Оспорил е същото така основателността на
претенцията за лихва за забава, като е посочил, че липсва основание за претендирането
на такава.
Между страните не е спорно, а и това се установява от представените по делото
писмени доказателства, че на 24.08.2017 г. ответникът е получил от ищеца покана за
плащане на изплатеното от последния по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение във връзка с процесното застрахователно събитие в размер на 21 225 лева
с включени разноски за определянето му.
2
Не е спорно също така обстоятелството, че сума в размер на 15 014,73 лева /част
от регресното вземане на ищеца/ е била погасена чрез прихващане, както и че ищецът е
заплатил горницата след извършеното прихващане на насрещни вземания на на
27.10.2018 г.
С първоинстанционното решение съдът е достигнал до извод, че регресно
вземане е възникнало за ищеца за сума в общ размер на 20 174 лева, като предвид
обстоятелството, че ответникът е погасил сума в размер на 15 014,73 лева е намерил
иска за главница за основателен и доказан в размер на 5 159,27. Над този размер до
предявения от 6 210,27 лв. искът е отхвърлен.
По отношение на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е съобразил
получаването на покана за плащане на 24.08.2017г., поради което е приел, че е
изпаднал в забава след изтичане на 30-дневния срок за плащане по чл. 412, ал.3 КЗ – от
23.09.2017г. Съобразил е, че лихва се претендира върху целия размер на вземането от
20 174 лева за периода 01.12.2017г. до 27.10.2018г., когато е извършено частичното
погасяване и изчислил размера с помощта на електронен калкулатор за лихви, като е
посочил, че същият възлиза на сумата от 1 855.04 лв.
По отношение на останалата част от претенцията за лихва върху остатъка, който
съдът е определил на сумата от 5 159.27 лв. за периода от датата на частичното
погасяване 27.10.2018г. до 15.09.2020 г., до който момент ищецът претендира
обезщетение за забава съгласно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, съдът с помощта на електронен калкулатор за лихви е определил, че
възлиза на сумата от 988.94 лв. В тези размери акцесорните искове са приети за
основателни и доказани.
Въззивният състав на съда приема, че доводите на ответника, съдържащи се в
жалбата, са заявени след настъпване на процесуална преклузия за въвеждането им в
производството, с оглед което и не следва да бъдат уважени. Ответникът до приемане
на доклада по делото не е въвел оспорвания на иска по чл. 86, ал. 1 ГПК с твърдения,
че не е изпаднал в забава, че в изпълнение на задължението си да се произнесе по
предявената претенция в срок от 30 дни от получаването на регресната покана е
определил застрахователно обезщетение и в този срок е отправил до ищеца изявление,
че извършва прихващане до размера на по-малкото вземане, както и че към момента на
погасяване на своето задължение към ищеца е имал ликвидно и изискуемо вземане към
същия в по-висок размер. С оглед липсата на такива фактически твърдения,
ангажирани в определените от процесуалния закон срокове, за съда не е възникнало
задължение да включва такива правнорелевантни факти в доклада по делото и да
разпределя тежест за същите. Обратно тежест за изпадане на ответника в забава за
погасяване на главното вземане е указана на ищеца, като с оглед представените по
делото доказателства следва да се приеме, че предпоставките за основателност на иска
3
са установени от доказателствата по делото. Както се посочи, ищецът е представил
изпратената до ответника покана за погасяване на процесното регресно вземане,
получена на 24.08.2017 г., което обстоятелство не е спорно по делото. Не е спорно
също така, че изявление за прихващане е било отправено от ищеца, който е извършил
плащане за разликата над погасените чрез прихващане насрещни задължения на
27.10.2018 г. Ответникът, както се посочи, не е заявил възражение срещу
основателността на предявения иск, основано на твърдения, че до изтичане на срока за
произнасяне от страна на застрахователя е предприел действия определяне на размера
и по погасяване на претенцията. Доказателства, които да установяват противното,
липсват по делото. Ето защо и преклудирани се явяват заявените за първи път с
въззивната жалба твърдения, че ответникът до началния момент, от който ищецът
претендира присъждане на обезщетение за забава, е предприел поведение, което да го
освобождава от последиците на забавата, поради наличие на забава на кредитора.
Следователно тези възражения не следва да бъдат по-подробно осбъждани.
Що се отнася до възражението, че ответникът следва да дължи лихва за забава
единствено върху сумата от 5159,27 лева за периода 01.12.2017 г. – 27.10.2018 г.,
съгласно посоченото в заявлението и в заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
46686/2020 г., следва да се посочи, че същото не съответства нито на заявеното от
страна на заявителя в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, нито
на съдържанието на издадената заповед, респективно на петитума на исковата молба, с
който съдът е сезиран.
Още със заявлението, по което е образувано ч.гр.д. №46686/2020 г. по описа на
СРС заявителят е посочил, че претендира обезщетение за забава в плащането на цялата
претенция до момента на нейното частично погасяване за периода 01.12.2017 г. –
27.10.2018 г., доколкото след изпадането си в забава ответникът не е предприел
действия за погасяване на задължението. След като вземането е било частично
погасено на 27.10.2018 г., лихва се претендира за непогасения остатък от същото за
периода от 27.10.2018 г. до 15.09.2020 г., която дата предхожда депозирането на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК /29.09.2020 г./. Заповедта за
изпълнение от 20.10.2020 г. съответства на посоченото в заявлението, както и на
петитума на исковата молба, с оглед което и това възражение е неоснователно.
По изложените съображения първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски за въззивната инстанция има само
въззиваемият, който претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК съдът определя същото в размер от 100 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20216789 от 29.11.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1812 по описа за 2021 г. на СРС, Гражданско отделение, 77 състав, в частта, с която
е уважен предявеният от „ЗК Л.И.“ АД срещу ЗАД „А.Б.“ АД иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1855,04 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница от 20 174 лева за периода 01.12.2017г. - 27.10.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8 ГПК на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка
на ищеца: IBAN: BG54 BPBI ****, банка: „Ю.Б.“ АД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5