Решение по дело №376/2020 на Районен съд - Ботевград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

No 260084

гр. Б., 16.07.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Б., V граждански състав в публично заседание на първи февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.

 

при участието на секретаря Х. К., като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 376 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът “*” ЕАД, гр. С. твърди, че по подадено от него в качеството му на кредитор заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни документи – извлечение от счетоводните книги за сметка No * е било образувано ч. гр. д. No 1453/2019 г. по описа на БРС срещу ответника за заплащане на дължими към банката суми, произтичащи от отпуснат на ответника кредит овърдрафт по Договор за кредит овърдрафт от 24.07.2018 г., съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист на 26.08.2019 г. срещу длъжника за сумите, както следва: 100.00 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2018 г. до окончателното плащане, 8.07 лв. - договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 24.07.2019 г. вкл., 0.81 лв. - законна лихва за периода от 25.07.2019 г. до 22.08.2019 г., както и направените по делото разноски от 75.00 лв. Предвид връчване на поканата за доброволно изпълнение заедно със заповедта за изпълнение на длъжника в изпълнителното дело по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът предявява иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от предоставен кредит овърдрафт на ответника по сключен Договор за кредит овърдрафт от 24.07.2018 г., по силата на който банката е предоставила на ответника и същият е усвоен от нейна страна кредит с лимит в размер на 100.00 лв. Банката е изпълнила задължението си по кредитния договор, като в съответствие с уговореното в договора е предоставила сумата по разрешения кредит за усвояване чрез превод на сумата по кредита по разплащателна сметка на ответника, открита в *. Кредитът е усвоен от ответника поетапно, на части, за периода от 24.07.2018 г. до 17.08.2018 г. Сочи, че съгласно чл. 4 от сключения договор, начислената върху ползваната част от кредита лихва е следвало да се издължава до 5-то число на всеки месец и да постъпва по посочена в договора за кредит разплащателна сметка.

Твърди, че впоследствие изплащането на уговорените месечни суми за револвиране на кредита, както и договорените лихви върху ползваната част от кредита, е преустановено, като към 24.07.2018 г. кредитът е станал изискуем на краен падеж в размер на пълния му остатък, като този остатък е трансформиран като кредитна линия. Сочи, че крайният падеж е настъпил поради уговорения в чл. 2 от договора срок за ползване на овърдрафта от 12 месеца.

Излага, че след тази дата няма постъпления по разплащателната сметка. При настъпилия краен падеж остатъкът от кредита е станал изцяло дължим в пълен размер.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца по силата на Договор за кредит овърдрафт от 24.07.2018 г. описаните по-горе суми, а именно 100.00 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2018 г. до окончателното плащане, 8.07 лв. - договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 24.07.2019 г. вкл., както и 0.81 лв. - законна лихва за периода от 25.07.2019 г. до 22.08.2019 г. Претендира разноски.

Ответникът- Б.М.И. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска.

С молба вх. No 260480/28.01.2021 г., депозирана преди съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.

Ответникът, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:

Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На последната е връчен препис от исковата молба, като в призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е представила в срок отговор на исковата молба, не се е явила и не е изпратила представител в съдебно заседание по делото, за което е била редовно призована, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства - заверено копие на ч. гр. д. No 1453/2019 г., заверени копия на Договор за кредит овърдрафт от 24.07.2018 г., Общи условия за предоставяне на кредит овърдрафт, извлечение по сметка с титуляр Б.М.И. за периода от 24.07.2018 г. до 26.08.2019 г., и заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за вероятно основателни съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

При наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че исковете следва да бъдат изцяло уважени, така както са предявени, като бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 1453/2019 г. по описа на БРС, произтичащи от Договор за кредит овърдрафт от 24.07.2018 г., сключен между ищеца като кредитор и ответника Б.М.И. като кредитополучател, както следва: за сумата от 100.00 лв., представляваща главница по Договор за кредит овърдрафт от 24.07.2018 г., за сумата от 8.07 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 24.07.2019 г., както и за сумата от 0.81 лв., представляваща законна лихва за периода от 25.07.2019 г. до 22.08.2019, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението, без решението да се мотивира по същество.

Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по настоящото дело в размер на 425.00 лв., от които 125.00 лв. за държавна такса, 200.00 лв. за възнаграждение за вещо лице и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.   

Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземанията на “*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н “О.”, ул. “М.” No *, към Б.М.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, за които е издадена Заповед No 4446/26.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No 1453/2019 г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща главница по Договор за кредит овърдрафт от 24.07.2018 г., сумата от 8.07 лв. /осем лева и седем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 24.07.2019 г., както и сумата от 0.81 лв. /осемдесет и една стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 25.07.2019 г. до 22.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.М.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н “О.”, ул. “М.” No *, сумата от 425.00 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 1453/2019 г. по описа на РС-Б..

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :