Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 17.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 6161 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против В.Ж., с която е предявен иск на
основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответника, като по образуваното ч.гр.
дело №2332/2019г. по описа на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и
незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за
негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер 21866.
Вземането се обосновава със
следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си, като в
обстоятелствената част е отразено от
какво произтича конкретното вземане.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че
дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва : 407,50
лв. – главница, за периода от 01.11.2017 г. до 28.02.2019 г., 25,15лв. – лихва
върху главницата, за периода от 03.01.2018г. до 03.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №32332/2019г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответната страна,чрез назначения особен представител адв.В.К.,
в който заявява, че искът е вероятно основателен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ***, който
поддържа исковете.
В о.с.з. ответникът се представлява от
адв.К., който не оспорва иска с оглед
направеното от него изявление в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. № 2332/2019год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 11.04.2019год. на
основание депозирано от ищеца против ответника заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за сумите, както
следва : 407,50 лева
за главница за периода 01.11.2017 г.– 28.02.2019 г. и лихва върху главницата в
размер на 25,15 лева за периода 03.01.2018 г. до 03.04.2019 г. и законната
лихва върху главницата от 11.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 25 лв. за деловодни разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните
обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2017
г.– 28.02.2019 г.
Искът на основание чл.422 от ГПК е предявен
поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
предявеин е в срок , поради което е
допустим, а по същество
–основателен и доказан.
Няма спор по делото, че ответникът е
собственик на топлоснабдения недвижим
имот, находящ се в ***. Писмените доказателства , предзставени от ищеца не са оспорени, а наред с това
особеният представител изрично е заявил,
че няма искания в тази връзка и не оспорва
нито размера на исковите
претенции, нито факта на доставката на топлоенергия до ЕС, в която се намира имота на ответната страна.
Ответната страна се явява клиент на
ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, като дори при
прекратено топлоподаване към
отоплителните тела в техните имоти, тези лица се считат за потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в
общите части на сградата. Поради това притежаването на правото на собственост
или на правото на ползване върху
апартамент, намиращ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, прави тези
лица потребители на топлоенергия за битови нужди, като договорното
правоотношение с топлопреносното предприятие възниква по силата на самия закон
- чл.150 ал.1 от ЗЕ. Според тази норма продажбата на топлоенергия се
осъществява при публично известни Общи условия / в случая на съда е служебно
известно с оглед броя на разгледаните еднотипни дела, по които ищец е „Т.П.“ ЕАД,
че същите са публикувани в бр. 239/2007
г. на в-к Посоки и във в-к Нощен труд/, които имат силата на договор
между потребителите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Това дава
основание на топлопреносното дружество да счита както собственикът, така и носителят
на правото на ползване за клиенти на
топлинна енергия, обвързани с посочените по –горе Общи условия, като то може да
насочи претенцията си за ползваната в имота топлинна енергия срещу всеки от
тях. В конкретния случай, партида за отчитане на топлинната енергия за
процесния недвижими имот е била открита на името на собственика на имота –
ответникът в процеса. Общите условия позволяват на продавача на топлоенергия да
открие партида за отчитане на ползваната за конкретен имот топлоенергия въз
основа на документ, удостоверяващ собствеността или вещното право на ползване
на новия собственик на имота или на ползвателя, дори без който и да било от тях
да е изпълнил задължението си в 30-дневен срок от промяната на собствеността, респ. от
придобиване на правото на ползване да подаде заявление по образец за откриване,
промяна или закриване на партида. Съгласно чл.56 и чл.57 от Закона за
собствеността, които определят съдържанието на правото на ползване, в т.ч.
правата, както и задълженията на носителя на това ограничено вещно право,
ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Тези
норми обаче имат пряко значение за отношенията между самия собственик и носителя на ограниченото
вещно право на ползване, а не и за облигационните отношения, които възникват по
силата на посочения по-горе чл.153 ал.1 във вр. с чл.150 ал.1 от Закона за
енергетиката между топлопреносното предприятие и клиента на топлоенергия.
Предвид изложеното,
е без значение, дали
между страните е или не е сключен индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия.
Следва да се посочи, че след отказ за
ползване на парно отопление в съответната топлоснабдена сграда, лицата престават да имат качеството на
потребители, а заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата, се явява задължение, но не
на потребител на услуга, а в качеството на етажен собственик.
С оглед изложеното, предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде
изцяло уважен.
По отношение разноските по делото: Предявеният
иск е за еднакво по размер вземане, предвид проведеното преди това заповедно
производство. Следва да се присъдят изцяло в полза на ищеца разноските в
исковото и заповедното производство,
а именно – общо 475лв. разноски в
исковото производство/ държавна такса -75лв.,
юрисконсултско възнаграждение 100лв. и хонорар на особения представител
300лв./, както и разноски в заповедното производство – общо 75лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че В.К.Ж., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва: 407,50 лв. – главница, за периода
от 01.11.2017 г. до 28.02.2019 г., 25,15лв. – лихва върху главницата, за
периода от 03.01.2018г. до 03.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 11.04.2019год.
до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело №2332/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.К.Ж.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, направените разноски по делото в производството по
чл.422 от ГПК в общ размер 475лв.,
както и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №2332/2019год. по описа
на Плевенски районен съд в общ размер – 75лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: