№ 17
гр. Нова Загора , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Гражданско дело №
20202220100720 по описа за 2020 година
Производството е по чл.127а, ал.2, във вр. с чл.127а, ал.3 от СК.
Производството е образувано по искова молба от С. К. Е. - ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител мл.адв. Н.А.С. от АК – Сливен против Р. Щ. Д. с ЕГН
**********.
Посочва се в исковата молба, че през 2019 г. с ответницата се споразумяли да прекратят
брака си по взаимно съгласие, като тя пожелала детето им К.С.Е. да остане при ищеца и той
да отговаря за него, като негов баща и законен представител.
Сочи се, че със съдебно решение № 152/ 16.12.2019 г. на Районен съд - Раднево бракът им
бил прекратен и съдът утвърдил постигнатото помежду им споразумение, като родителските
права над детето К.С.Е. с ЕГН **********, роден на 01.02.2018 г. в гр. Стара Загора били
предоставени на ищеца, а майката била осъдена да заплаща месечна издръжка.
Ищецът твърди, че откакто ответницата ги напуснала грижите за детето ги поел изцяло той,
като помощ и подкрепа за отглеждането му получавал от родителите си, а ответницата от
развода им досега не е потърсила детето си и не е пращала пари за издръжката му, нито се е
интересувала от здравословното му състояние.
Твърди също, че има постоянна работа в Италия, както и осигурена квартира с всички
удобства и принадлежности за отглеждането и възпитанието на детето си, а то имало
издадена италианска карта с адреса на който живеят, тъй като преди да се разделят с Р.,
всички заедно живеели и работели в Италия.
1
През м. август 2020 г. на ищеца му се наложило заедно с родителите и детето си да се върнат
в България за един месец и към настоящия момент не можел да изведе детето си в Италия,
тъй като майката Р. отказвала да даде съгласие за това.
Твърди, че се е опитал да разговаря с нея и да ѝ обясни, че трябва да му подпише декларация
за съгласие, за да изведе детето обратно в Италия, но според нейните виждания, след като
вече били минали дело, то тя му била дала всички права над детето им К.. Трудно можел да
ѝ обясни, че тя също има права над детето, макар и да е заявила, че не го иска.
Разяснява, че детето имало изграден режим в Италия, а тук той нямал нито работа, нито
условията, които ги имал в Италия за отглеждането му, искал детето му да започне да ходи
на ясла и след това на училище в Италия, затова още докато било на малка възраст се
снабдил с адрес там и му направил регистрация, както и карта.
Сочи, че майката Р. била бременна и чакала дете от новия си съжител и му казала, че ще
заминава в Германия, където щяла да ражда и да живее и също нямала намерения да остава в
България.
Посоченото определяло правния му интерес за завеждане на настоящия иск и моли съдът да
постанови решение, с което да замести съгласието на Р. Щ. Д. с ЕГН **********, за
пътуване на детето им К.С.Е. с ЕГН **********, извън територията на Република България,
в страни от Европейския съюз без ограничения на броя на пътуванията, тяхната
продължителност и времето през които се осъществяват, както и за издаване на задграничен
паспорт на детето им.
Отправил е към съда и доказателствено искане за допускане до разпит на трима свидетели, в
режим на довеждане, относно доказване на твърденията си в исковата молба.
Представил е писмени доказателства и моли съдът да ги приеме като такива.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата не е представила писмен отговор по предявения
срещу нея иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдът приема, представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, а именно:
Решение № 152/16.12.2019 г. на Pайонен съд - Раднево, Удостоверение за раждане дубликат,
издадено въз основа на акт за раждане № 224 от 06.02.2018 г.; Удостоверение за гражданска
2
регистрация на гражданин на Европейския съюз на С. К. Е., Удостоверение за гражданска
регистрация на К.С.Е., Договор за наем в Италия, Трудов договор, Уведомление за
назначаване на работа в Италия, Удостоверение за настоящ адрес на С. К. Е., Заверено копие
от италианска карта на С. К. Е., Заверено копие от италианска карта на К.С.Е.,
Удостоверение за раждане на К.С.Е., Декларация за съгласие за обработка на лични данни,
Квитанция за внесена държавна такса; Нотариално заверено пълномощно.
Видно от горецитираното удостоверение за раждане страните са родители на детето
К.С.Е.,родено на 01.02.2018г.Ищецът и ответницата са били съпрези,чийто брак е прекратен
по взаимно съгласие с решение на НЗРС,цитирано по-горе.Ищецът работи в Италия,за което
има разрешение от италианските власти,а и той и детето имат италиански
карти,удостоверяващи самоличността им.Живеят под наем,на основание сключен договор за
наем.
Ищцовата страна поддържа предявения иск.
Ответницата заявява, че е съгласна детето да пътува в чужбина, то живеело при баща си и
няма нищо против да пътува с него.
С оглед изявлението на ответницата, мл.адв. С. счита, че може да се постанови решение при
признание на иска.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
съвкупност, извежда следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предявен иск е с правно основание чл.127а, ал.2 във вр.с ал.3 от СК.
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че с ответницата са
родители на малолетното детето К.С.Е.. Със съдебно решение брака между страните е
прекратен, а родителските права върху детето са предоставени на ищеца в настоящото
производство.Последният има срочен трудов договор за работа в Италия и квартира, а той и
детето имат издадени италиански карти за пребиваване в страната. Ответницата не
предоставяла съгласието си за пътуване на детето извън България. Претендира се съдът да
постанови решение, с което да замести съгласието на майката – ответницата в
производството, за пътуване на детето, в чужбина без ограничения на броя на пътуванията,
3
тяхната продължителност и времето през които се осъществяват, както и за издаване на
задграничен паспорт на детето.
При преценка основателността на така направеното искане, съдът следва да се ръководи
единствено от интересите на детето, като съобрази от една страна конкретните особености
на случая, а от друга обстоятелството, че всяко дете се ползва с гарантирана свобода на
придвижване, която включва, както възможността да се премества и установява в различни
места на територията на страната, в която то живее, така и свободното да напуска и се
завръща в тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл.35 от
Конституцията на Р.България, както и от чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН,
по която Република България е страна.
Съдебната практика е единна и непротиворечива, че когато детето има нужда да пътува в
чужбина, както и когато е в негов интерес да има постоянно местоживеене в чужбина, при
разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен
период от време и до определени държави, както и неограничен брой пътувания, но до
определени държави, а също и местоживеене на детето в определена друга
държава /Решение № 150 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 765/2012 г., IV г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК и в този смисъл задължително за съдилищата/.
По същество съдът намира иска за основателен. Предвид направеното от ответницата
изявление в последното по делото открито съдебно заседание, а именно, че е съгласна детето
да пътува в чужбина, то живеело при баща си и няма нищо против да пътува с него, съдът
счита, че предявения иск, следва да бъде уважен, съгласно чл.237 от ГПК, поради признание
на иска.
По делото не са претендирани разноски и такива не следва да се присъждат в полза на
ищеца,с оглед изхода на делото.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал.2 във вр.с ал.3 от СК, детето К.С.Е., с ЕГН
**********, родено на 01.02.2018 г. ДА ПЪТУВА до Република Италия и всички държави-
членки на Европейския съюз, придружавано от неговия баща и законен представител С. К.
Е., с ЕГН **********, без съгласието на майката Р. Щ. Д., ЕГН ********** и без
ограничение в броя на пътуванията, считано от влизане в сила на решението.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал.2 СК, във вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД ДА СЕ ИЗДАДАТ
необходимите лични документи на детето К.С.Е., с ЕГН **********, родено на 01.02.2018
4
г., само по искане на бащата С. К. Е., с ЕГН ********** и без съгласието на майката Р. Щ.
Д., ЕГН **********, както и за преиздаване на личните документи на детето след изтичане
на срока, за който са издадени.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5