№ 381 / 10.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
10.06.2019
година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори
граждански състав в публично заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна И. и в
присъствието на прокурора……….., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА
гражданско дело № 2735 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът М.Д.М. *** твърди в исковата си молба, че е закупил с
нотариален акт вх.рег.№ 835/23.02.2017 г., акт № 120, том 2, дело № 239/2017
г., парт. книга: том 2, стр.12333 по описа на Служба
по вписванията - Монтана, следния имот: НИВА от 1586 (хиляда петстотин
осемдесет и шест) квадратни метра, трета категория, находяща се в местността ,,Лазаровата воденица” (в урбанизираната територия на град
Монтана, област Монтана), с идентификатор 48489.4.336 (четиридесет и осем
хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, четири, точка триста тридесет и
шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени
със заповед № РД - 18- 19 от 05.04.2006 година на изпълнителния директор на Агенция
по геодезия, картография и кадастър, номер по предходен план: 88001400, при
граници и съседи: имоти с идентификатори 48489.4.335; 48489.6.96; 48489.4.480 и
48489.4.337, от продавача Екатерина И. Тодорова, която след извършена съдебна
делба е призната за собственик с влязъл в сила съдебен акт - протокол от
19.09.2013 г. по гр.дело № 1109/2003 г. по описа на Районен съд - Монтана, на горецитирания имот. Същият е бил съсобствен
преди делбата, наред с други имоти на нея и на нейните брат и сестра - Тодор
Иванов Вълчев и Анка И. Георгиева. Поддържа също така, че в началото на 2018
г. научил чрез връчване на призовка за
принудително изпълнение, че ЧСИ Мая И. с рег.№ 748 от регистъра на КЧСИ е
образувала изпълнително дело № 406 от 2017 г. По него бил насрочен въвод на 21.02.2018г. от 11,30 ч. на взискателите
по изпълнителното дело В.Н.М. и А.И.М. в ПИ с идентификатор 48489.4.336 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана. Поддържа също, че
с нарочна молба до ЧСИ Мая И. по поменатото изпълнително дело, с вх.№ 02576 от
14.02.2018 г. заявил изрично, че има самостоятелни права върху горепоменатия имот, изключващ правата на взискателите В.Н.М. и А.И.М. и които права той отрича. Със
съобщение с изх.№ 03385/19.02.2018 г. по изп. дело №
406/2017 г. по описа на ЧСИ Мая И., същата уведомила, че отлага въвода и му дава три дневен срок да поиска от Районен съд -
Монтана спиране на изпълнението по цитираното изпълнително дело. В изпълнение
на горното, с нарочна молба пред МРС било образувано ч.гр.дело № 398/2018 т., с
правно основание чл.524 от ГПК във вр. с чл.523, ал.2
от ГПК. Твърди, че с решение № 387 от 11.06.2018 година по това дело съдът
спрял изпълнението по изпълнително дело № 406 от 2017 г. по описа на ЧСИ Мая И..
Решението било обжалвано пред Окръжен съд - Монтана, който с решение от
02.11.2018 г. по в.гр.дело № 272/2018 г. го потвърдил. Поддържа също, че взискателите по изпълнителното дело (сега ответници), са
придобили имота в режим на семейна имуществена общност чрез предварителен
договор (купувач В.Н.М.), обявен от съда за окончателен по реда чл.19, ал.3 от ЗЗД, от продавача Тодор Иванов Вълчев, чрез пълномощника Стефка Ангелова, който
продавач не е бил собственик на имота, нито пък същия се е паднал в негов дял
при делбата. За целта Тодор Иванов Вълчев си е послужил с два броя удостотверения за откази от наследство на неговите сестри
Екатерина и Анка, които са недействителни по арг. от
чл.54, ал.1 от Закон за наследството, защото те са се отказали само за
конкретен имот, посочен в съответните за целта молби до съда. Правото да искат
унищожение на отказа от наследство е даден само на лицата по чл.56, ал.1 от ЗН,
но срокът за това, посочен в чл.56, ал.2 от ЗН отдавна е изтекъл и никое лице
не е потьрсило евентуални свои права по този ред.
Ищецът твърди също, че по делбеното дело - гр.дело № 1109/2003 г. по описа на Районен
съд – Монтана тези откази от наследство са признати за недействителни, по
направено изрично възражение по чл. 76 от ЗС в о.с.з. на 27.12.2004 година.
Заявява, че тези откази от наследство са и нищожни, поради противоречие със
закона, с невъзможен предмет и привидни такива и не са произвели търсените правни
последици и на основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с
чл.44 от ЗЗД моли съда да ги прогласи за такива, ведно със законните от това
последици.
Поддържа, че е придобил
собствеността върху имота и на друго основание - придобивна
давност, като в случая присъединява на основание чл.82 от ЗС към владението на
имота от датата на придобиването му и това на своята праводателка
Екатерина И. Тодорова. На същата в качеството й на наследник на майка й Христа
Христова Колова имота й е бил възстановен с решение
на поземлената комисия през 1999 г., което е посочено на стр.1 от ИМ по делбеното дело. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците
В.Н.М., ЕГН ********** и А.И.М. с ЕГН **********, че той -М.Д.М., с ЕГН **********,
е собственик на следния недвижим имот, а именно: НИВА от 1586 (хиляда петстотин
осемдесет и шест) квадратни метра, трета категория, находяща се в местността ,,Лазаровата воденица” (в урбанизираната територия на град
Монтана, област Монтана), с идентификатор 48489.4.336 (четиридесет и осем
хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, четири, точка триста тридесет и
шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени
със заповед № РД - 18- 19 от 05.04.2006 година на изпълнителния директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър, номер по предходен план: 88001400,
при граници и съседи: имоти с идентификатори 48489.4.335; 48489.6.96; 48489.4.480
и 48489.4.337, както и да му присъди сторените деловодни разноски, съгласно
представените за това писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК
ответниците А.И.М. и В.Н.М.,*** са депозирали писмен отговор на исковата молба,
в който изразяват становище за неоснователност на иска. Твърдят, че са
придобили имота, както въз основа на валидна правна сделка, породила своите
правни последици, така и по давност. Правят изявление за наличие на придобивна давност в тяхна полза. Твърдят, че са
собственици не процесния имот, споровете за
собственост върху който са решени изцяло и окончателно с влезли е сила съдебни
решения. Поддържат, че са закупили от Тодор Вълчев процесния
имот. Видно от Решение от 03.12.2014г. на ОС - Монтана, постановено по
в.гр.дело № 310/2014 година, влязло в законна сила, е признато за установено на
основание чл.108 от ЗС, по отношение на ,,Вивакер"
ООД, че те са собственици на процесния имот и
ответникът е осъден да предаде владението върху имота. Въз основа на това
решение е издаден изпълнителен лист в полза на взискателите
и е образувано изпълнително дело № 406 от 2017г. при ЧСИ Мая И.,*** действие ОС
- Монтана. Този процес, по реда на чл.108 от ЗС е воден и при участието на
трето лице помагач - Екатерина Тодорова. На общата наследодателка
на Екатерина Тодорова, Тодор Вълчев и Анка Георгиева - Христа Вълчева, е
възстановено правото на собственост върху две ниви, понастоящем обединени и
формирали процесния имот. Двама от наследниците на
Вълчева - Екатерина Тодорова и Анка Георгиева са направили откази от
наследство, за които неоснователно в исковата молба се твърди, че са нищожни и
недействителни. След направените откази от наследство, праводателят
им Тодор Вълчев е станал собственик на процесните
имоти, като единствен техен наследник.
Поддържат, че са признати за
собственици на процесния имот на основание чл.108 от
ЗС и въз основа на Решение от 03.12.2014г., на ОС -Монтана. постановено по в.
гр.дело № 310/2014г., влязло в законна сила на 03.12.2014г. Поддържат, че са
налице данни, че исковата молба за делба е депозирана на 22.10.2003г., но това
е станало след като по отношение на процесните имоти
е имало, предявен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен. По
така предявения от тях иск е била вписана възбрана върху процесния
имот на 16.10.2003г., отново преди завеждане на делото за делба. По делбеното дело е била постигната спогодба на 19.09.2013г.
Твърдят, че делбата е била одобрена след като предварителният договор е бил
обявен за окончателен, с влязло в сила на 26.02.2007г. съдебно решение. Не
следва и не може да се прави извод, че имотът, след като не се е паднал в дял
на Тодор Вълчев е отпаднало с обратна сила правото му на собственост,
респективно те не са станали собственици. Твърдят, че наследникът Екатерина
Тодорова, в чиито дял са се паднали процесните имоти,
не е направила възражение по чл.76 от ЗН. т.е. същата не може да се позовава на
тази относителна недействителност. Твърдят, че разпоредителната сделка е
действителна и валидно обвързва страните по нея. В съдебния исков процес за
ликвидиране на съсобствеността, сделката може да се обяви за недействителна по
чл.76 от ЗН, по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея. Правото на сънаследника да иска
прогласяване на относителна недействителност по чл.76 от ЗН може да се упражни
само в първа фаза на делбения процес - под формата на
инцидентен установителен иск или правоизключващо
възражение.
Оспорват и направеното
твърдението на ищеца, че е придобил имота по давност като изцяло неоснователно.
Нито ищеца, нито неговия праводател са владяли процесния имот. Твърдят,
че по отношение на процесния имот е била вписана
възбрана в тяхна полза. Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение,
с което да отхвърли иска като неоснователен, както и да им присъди направените
по делото разноски.
Доказателствата по делото са
писмени.
Съдът, като прецени всички
доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при
условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото
доказателства е установено, че с решение от 06.12.2004 година, постановено по гражданско
дело № 1130/2003 година по описа на МРС, е обявен за окончателен сключения на
09.10.2003 година предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата
на който Тодор Иванов Вълчев от град Монтана е продал на В.Н.М. *** нива от
0,885 дка, трета категория, в м.”Лазаровата
воденица”, имот № 088012 по картата на землището на град Монтана, при граници
/съседи/: № 088011, № 000764, № 000748 и нива от 0,702 дка, трета категория, в
м.”Лазаровата воденица”, имот № 088013 по картата на
землището на град Монтана, при граници /съседи/: № 088012, № 000764, № 000748.
Това решение е оставено в сила с решение от 13.06.2005 година, постановено по
в.гр.д.№ 75/2005 година по описа на Окръжен съд – Монтана.
С решение от 03.12.2014 година,
постановено по в.гр.д.№ 310/2014 година, Окръжен съд – Монтана е признал за
установено по отношение на „Вивакер” ООД – град
Монтана, че В.Н.М. и А.И.М.,***, са собственици на процесния
имот и е осъдил „Вивакер” ООД – град Монтана да
възстанови владението върху имота на В.Н.М. и А.И.М.. Този процес, по реда на
чл.108 от ЗС е воден при участието на трето лице помагач - Екатерина Тодорова. Това
решение също е влязло в сила и въз основа на него е издаден изпълнителен лист в
полза на В.Н.М. и А.И.М.. Образувано е изпълнително дело № 406 от 2017 година
при ЧСИ Мая И.,***/2003 година по описа на Районен съд – Монтана е постигната
съдебна спогодба, която е одобрена от съда. Съдебната спогодба е постигната
между Анка И. Георгиева, Екатерина И. Тодорова и Тодор Иванов Вълчев. По силата
на сключената съдебна спогодба съдът е предоставил в дял на Екатерина И.
Тодорова процесния недвижим имот.
С нотариален акт вх.рег.№
835/23.02.2017 г., акт № 120, том 2, дело № 239/2017 г., парт.книга:
том 2, стр.12333 по описа на Служба по вписвания – Монтана, ищецът М.Д.М. е
закупил от Екатерина И. Тодорова, процесния недвижим
имот.
С решение от 11.06.2018 година по
гр.д.№ 398/2018 година на Районен съд – Монтана е спряно изпълнението по
изпълнително дело № 406/2017 година по описа на ЧСИ Мая И. и е определен на
ищеца М.Д.М. едноседмичен срок за предявяване на иск за защита правото на
собственост срещу А.И.М. и В.Н.М.. Това решение е потвърдено с решение на
Окръжен съд – Монтана, постановено на 02.11.2018 година по в.гр.д.№ 272/2018
година по описа на МОС.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.124
ал.1 ГПК, “всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Следователно, за да бъде уважен един такъв иск е необходимо да са налице
кумулативно и двете предпоставки на закона: ищецът да установи своето право,
което е нарушено от ответника и последният да оспорва това право.
От данните по делото се
установява, че ответниците А.И.М. и В.Н.М. са собственици на процесния имот и това е станало преди ищецът да е сключил
договор за покупко-продажба на същия имот с Екатерина И. Тодорова,
материализиран в нотариален акт № 88, том І, рег.№ 870, дело № 44/2017 година.
Ответниците са собственици на процесния имот,
споровете за собственост върху който са решение с влязли
в сила съдебни решения. С решение от 06.12.2004 година на Районен съд – Монтана,
постановено по гражданско дело № 1130/2003 година и влязло в законна сила на 26.02.2007
година, договорът, с който ответниците са закупили от Тодор Вълчев процесния имот, е обявен за окончателен. Установено е също,
че с решение от 03.12.2014 година на Окръжен съд - Монтана, постановено по
в.гр.дело № 310/2014 година, влязло в законна сила на 03.12.2014 година, е
признато за установено на основание чл.108 от ЗС, по отношение на „Вивакер” ООД, че ответниците са собственици на процесния имот и ответното дружество е осъдено да предаде
владението върху имота. Именно въз основа на това решение е издаден
изпълнителен лист в полза на ответниците – взискатели
по образуваното изпълнително дело № 406 от 2017 година на ЧСИ Мая И. ***
действие Окръжен съд - Монтана. Видно от материалите по гражданското дело,
образувано по иск с правно основание чл.108 от ЗС, този процес е воден при
участието на трето лице помагач - Екатерина Тодорова. В мотивите на решението
от 06.12.2004 година на Районен съд – Монтана, постановено по гражданско дело №
1130/2003 година, в което решение предварителният договор, с който ответниците са
закупили от Тодор Вълчев процесния имот, е обявен за окончателен,
съдът е приел, че на общата наследодателка на
Екатерина Тодорова, Тодор Вълчев и Анка Георгиева - Христа Вълчева, е
възстановено правото на собственост върху две ниви, понастоящем обединени и
формирали процесния имот. Приел е също така, че двама
от наследниците на Христа Вълчева - Екатерина Тодорова и Анка Георгиева са
направили откази от наследство, като след тях, праводателят
на ответниците Тодор Вълчев е станал надлежен собственик на процесните
имоти, като единствен техен наследник. Именно на така възприетите от съда
обстоятелства е налице влязло в сила решение от 06.12.2004г. на МРС,
постановено по гр. дело № 1130/2003 година, влязло в законна сила, с което
договорът, с който ответниците са закупили от Тодор Вълчев процесния
имот, е обявен за окончателен. Ответниците са признати за собственици на процесния имот на основание чл.108 от ЗС и въз основа на решение
от 03.12.2014 година на ОС - Монтана, постановено по в.гр.дело № 310/2014
година, влязло в законна сила.
Съдът намира за неоснователни
твърденията на ищеца в исковата молба, че праводателят
на ответниците Тодор Вълчев не е собственик на процесния
имот, тъй като по силата на одобрена от Районен съд - Монтана спогодба от
19.09.2013 година по гр.дело № 71109/2003 година, имотите, предмет на
предварителния договор от 09.10.2003г., не са се паднали в негов наследствен
дял. От материалите по делбеното производство, е
видно, че исковете молба за делба е депозирана на 22.10.2003 година, когато по
отношение на процесните имоти е имало вече предявен
иск за обявяване на предварителен договор за окончателен. По така предявения от
ответниците в настоящото производство иск е била вписана възбрана върху процесния имот на 16.10.2003 година, отново преди завеждане
на делото за делба.
На ответниците, които са взискатели по изпълнително дело № 406 от 2017 година на ЧСИ
Мая И., не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни
права, които не са били вписани преди възбраната и решения по искови молби,
подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. В този смисъл
е разпоредбата на чл.453 т.1 и т.2 ГПК. Меродавен е моментът кога е вписана
възбраната на процесния имот и това е станало на
16.10.2003 година, преди завеждане на делото за делба и много преди ищецът да
сключи договор за покупко-продажба на процесния имот,
което е сторил на 23.02.2017 година.
Възбраната макар и да няма вещно-прехвърлителен ефект, тя изпълнява обезпечителни
функции и подготвя прехвърлянето на собствеността. Законодателната идея, която
се постига чрез налагане на възбраната, е съответният недвижим имот да се
изключи от правния оборот и да се гарантират правата на кредитора. От значение
в случая е единствено датата на вписването й, която предхожда датата на
вписване на исковата молба за делба. Вписването, което законодателят е
предвидил е в интерес и на останалите субекти от правния оборот и създава
необорима презумпция, че съответното правно действие, извършено с имота, е
доведено до знанието на всички трети лица, тоест изпълнена е оповестителната функция на вписването и ако трето лице реши
да придобие имота, то го придобива на риск, обременен със съответните тежести.
С оглед на това съдът приема, ответниците
не са нарушили правото на собственост на ищеца, тъй като те са собственици на процесния имот. Не е налице отпаднало правно основание.
Делбата е била одобрена след като предварителният договор е бил обявен за
окончателен, с влязло в сила на 26.02.2007 година съдебно решение.
По делото не се събраха и
доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че е придобил имота по
давност.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че предявената искова претенция с правно основание чл.124 ал.1 ГПК като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Разноски в производството от
ответниците не са реализирани, поради което съдът не присъжда такива.
Предвид изложените по-горе
съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от М.Д.М. ***, ЕГН ********** против А.И.М., ЕГН ********** и В.Н.М.,
ЕГН **********,***, установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК – да се признае за установено по отношение на А.И.М.
и В.Н.М., че М.Д.М. ***, ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот: НИВА
от 1586 (хиляда петстотин осемдесет и шест) квадратни метра, трета категория,
находяща се в местността ,,Лазаровата воденица” (в урбанизираната
територия на град Монтана, област Монтана), с идентификатор 48489.4.336
(четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, четири, точка
триста тридесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Монтана, одобрени със заповед № РД - 18- 19 от 05.04.2006 година на
изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, номер по
предходен план: 88001400, при граници и съседи: имоти с идентификатори
48489.4.335; 48489.6.96; 48489.4.480 и 48489.4.337
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :