О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2358 Година 28.07.2020 Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми юли Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6702 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор на първоначалната искова
молба, в който ответникът е подал отговор и предявил насрещен иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор на
насрещната искова молба, в който ответникът по същата и ищец по първоначалния
иск е подал отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че
първоначалната и насрещната искова молба са редовни, а предявените с тях искове
допустими.
С
оглед обстоятелството, че насрещния иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е предявен от ответника против ищеца в срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, по
рода си е подсъден на настоящия съд и може да стане прихващане с първоначалните
искове, следва да бъде приет за
съвместно разглеждане с тях с настоящото определение.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от страните писмени документи, както и да се изиска и приложи
заповедното ч.гр.д. № 4535/2019 г. на Старозагорския районен съд.
Следва
да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да заяви ясно иска ли назначаване на посочените в
първоначалната му искова молба съдебно-икономическа и съдебно-автотехническа
експертизи, в който случай да посочи и предмета и задачите им, а не да обуславя
назначаването им от преценката на съда дали ответника оспорвал и поддържал оспорванията си, едва след което в същото заседание съдът
ще се произнесе по тези му искания (чл. 156, ал. 4 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание и да уточни доказателственото
средство по чл. 186 ГПК или по чл. 192 ГПК, чрез което иска от съда да изиска
от ОД на МВР цялата административно-наказателна преписка по посочения в
исковата му молба АУАН, защото това е негово задължение, едва след което съдът
ще се произнесе в същото заседание и по това му доказателствено
искане (чл.
156, ал. 1 ГПК).
Следва
да бъде уважено искането на ищеца и се допуснат до и призоват за разпит по
делото в качеството на свидетели, след внасяне от ищеца на определения от съда
депозит, посочените съответно в исковата му молба и становището на пълномощника
му лица, тъй като обстоятелствата, които иска да установи с показанията му, са относими към предмета на делото, необходими за правилното
му решаване и могат да бъдат доказани с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. Следва в тази насока да се определи и депозит за призоваване и разпит на
тези свидетели, като се задължи поискалият допускането им ищец да го внесе по
сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Тъй
като ищецът е представил със становището на пълномощника си от 02.07.2020 г.,
посочената в насрещната искова молба преписка по щета № РС00000013 от 2015 г.,
е безпредметно съдът да се произнася по искането на ответника в насрещната му
искова молба, за задължаването на ищеца да я представи (чл.
190 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на
ответника с приложенията към него, а на ответника следва да се изпрати и препис
от отговора на ищеца на насрещната му искова молба, както и становището на
ищеца по отговора на исковата му молба. За насроченото съдебно заседание следва
да се призоват и допуснатите до разпит по искане на ищеца свидетели, след
внасяне от същия на определения от съда депозит за призоваването и разпита им.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИЕМА
за съвместно разглеждане с предявения от ищеца З. първоначални искове по чл.
422, ал. 1 ГПК, предявения от ответника Т.Г.К., против ищеца З. – насрещен иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър
на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца
вземания, са посочени в първоначалната му искова молба и изразяват по същество
в това, че на 05.09.2019 г. депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за сумата 1837.94 лева, от която
главница 1287.36 лева за застрахователно обезщетение, изплатено по ликвидационна
преписка по щета № РСЗ100000033, мораторна лихва в
размер на 550.86 лева от 19.06.2015 г. до 04.09.2019 г. - периода от момента за
заплащане на сумата по главницата на Б. до деня на входиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и
законната лихва върху главницата от деня на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане по ч.гр.д. № 4535/2019 г. на РС С., и поради факта, че срещу
издадената заповед за изпълнение било подадено възражение в срок, му било
указано, че в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането можел да се
предяви установителен иск относно вземането против
длъжника на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като се довнесяла дължимата
държавна такса. Предявявал настоящия установителен
иск, с който моли съда да признаел за установено съществуването по основание и
размер на вземането му за сумата от 1837.94 лева срещу ответника. Вземането било
основано на правото на застрахователя на законна суброгация
до размера на всичко платено на увредения (третото лице) - право, което било възникнало
от виновно причинени имуществени вреди на трето лице от деликвента
- ответната страна. На основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД, след изплащане на застрахователното
обезщетение на увреденото лице, застрахователят встъпвал в правата на увредения
от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и застрахован при него
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Цената
на исковата претенция била цената на изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение на собственика на увреденото имущество. Дължимата държавна такса била
изчислена съобразно правилата на чл. 72 ГПК. За ищеца се породил правен интерес
да предяви настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на
вземането му срещу ответника, поради следните съображения: На 13.01.2015 г. в
гр. С., по вина на ответника било реализирано ПТП между МПС марка „-”, модел „-”,
с рег. № -, управлявано от същия, и МПС марка „- ”, модел „-”, с рег. № -,
собственост на Т., ЕИК Т.. За настъпилото застрахователно събитие бил съставен
констативен протокол (КП) за пътнотранспортно произшествие (ПТП) с № 1506547 от
13.01.2015 г., издаден от органите на СПП при ОД на МВР - С., при и по повод
изпълнение на служебните им задължения, в който било отразено по надлежните
форма и ред, че причините за произшествието се дължали по вина на водача на лек
автомобил МПС, марка „-”, модел „-”, с рег. № -, а именно - ответника. В
горепосочения КП за ПТП безспорно било установено, че в качеството си на виновен
водач ответникът виновно се отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог. Във връзка с процесното
ПТП в ищцовото дружество били заведени две щети -
РС00000013 и РС00000033. По първата от тези щети ответникът след получаване на
покана заплатил доброволно сумата от 443 лева на 22.06.2015 г. С това свое
действие от една страна погасил задължението си по щета РС00000013, а от друга
страна признал, че сумата била дължима, съответно - че по отношение на вредите,
настъпили от ПТП на 13.01.2015 г., било налице регресно
основание, поради виновното отклонение от проверка за алкохол и наркотични
вещества и техни аналози. МПС марка „-”, модел „-”, с рег. № -, било
застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в З., със застрахователна полица № BG/30/114002796876, валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие. За настъпилото
застрахователното събитие в ищцовото дружество била
заведена щета под № РСЗ100000033. След направена оценка на щетата на
собственика на увреденото имущество (МПС) - Т., било изплатено застрахователно
обезщетение по сключена застраховка „Автокаско“ от Б..
На основание чл. 213 КЗ (отм.) ищецът възстановил изплатеното на увреденото
лице застрахователно обезщетение в размер на 1287.36 лева, съгласно представено
авизо преводно нареждане за плащане от 19.06.2015 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение по щета № PC **********. Съгласно чл. 274, ал. 1,
т. 1, пр. последно КЗ (отм.) - (Застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортно произшествие е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов
аналог), в случая възникнало цитираното по-горе правно основание за право на
регрес на застрахователя, на което основава настоящата си претенция. При тази
хипотеза след изплащане на застрахователно обезщетение за застрахователя
възниквало право на законова суброгация до размера на
всичко платено на увреденото лице, като в тази връзка застрахователят имал
право на регресен иск срещу делинквента
Т.Г.К. за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение,
включително лихви и разноски. Регресното право на
застрахователя не било същинско застрахователно право, тъй като не било част от
съдържанието на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, но то възниквало по силата на
закона с плащането на застрахователното обезщетение. От ангажираните
доказателства с исковата молба безспорно се установявали всички предпоставки за
правото на застрахователя да се суброгира изцяло в
правата на увреденото лице до размера на платеното му обезщетение срещу
причинителя на вредите. Правният интерес на ищеца бил налице, поради наличието
на застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования по
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидно към момента на настъпване
на застрахователното събитие (причиняване на увреждането), наличието на противоправно поведение на ответната страна, причинено от
ответника увреждане на трето лице, причинно-следствена връзка между поведението
на ответната страна и причинените вреди, вина на ответника деликвент,
установена по надлежните форма и ред от компетентните държавни органи, размера
на вредите, изплатеното застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 1287.36 лева за главница от неплатено регресно
вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № PC3100000033,
с 550.58 лева мораторна лихва от 19.06.2015 г. до
04.09.2019 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4535 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
Правната
квалификация на предявените първоначални искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор на първоначалната искова молба, ответникът заема
становище, че същата била редовна. Въпреки липсата на описание на
обстоятелствата, определящи размера на претърпяната вреда, доколкото била
посочена тяхната стойност, от външна страна исковата молба била годна да сезира
съда. Непосочването на увредените детайли, а оттам и възможността вредата да
настъпела по описания в исковата молба начин, било въпрос по същество, който
можел да доведе единствено до недоказаност на исковата претенция. Въпреки това
моли съда в доклада си по делото да укажел на ищеца тежестта за тяхното
установяване, защото неизвършването на това действие би представлявало
съществено процесуално нарушение. Така предявеният иск считал за изцяло неоснователен.
Оспорвал го изцяло по основание и размер. Не оспорвал обстоятелството, че на
въпросната дата било настъпило събитието, за което бил съставен представения
констативен протокол. Мястото, на което се било случило, било паркинга пред
дома му - -. Пострадали лица нямало,
като и той бил наясно, че вината за ПТП била изцяло негова. След настъпването
му, тъй като в случая посещение на служители на „Пътна полиция“ не било
задължително, съгласно чл. 123-125а ЗДвП, паркирал в съседство, като оставил и
свои координати за връзка с цел установяване на щетите и изготвянето на
двустранен констативен протокол. Не извършил каквито и да било действия по
своето укрИ.е. В по-късен момент на същата дата бил
установен от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. С., явно
след сигнал от свидетели, а не от собствениците на автомобила. Съставен бил
въпросният констативен протокол за ПТП, както и АУАН за извършените нарушения,
въз основа на който било издадено и наказателно постановление. Следвало отново
изрично да се подчертае, че не бил извършил каквито и да било действия по
отказване на алкохолна проба или по отклоняване от проверка за такава, камо ли
„виновно“. Моли съда да имал предвид, че обвързващата съда материална доказателствена сила на КП за ПТП се разпростирала само и
единствено до установеното мястото на произшествието от контролните органи
позициониране на автомобилите, участниците в ПТП, извършените на място действия
и до установените на място щети (не и механизма на тяхното настъпване, както и
вината на което и да е лице). Изцяло оспорвал факта за наличието на която и да било
от хипотезите на чл. 274, ал. 1 КЗ (отм.). Тяхната липса водела до
неоснователност на исковите претенции. Нещо повече. Самият ищец не твърдял
обстоятелството, че ответникът бил под въздействие на алкохол или наркотични,
или упойващи вещества. Обстоятелства, твърдения, както и каквито и да било
доказателства спрямо виновно отклонение от проба за алкохол, не се твърдели, а
и не били налице. Самото напускане на мястото на ПТП не можело да презюмира виновно и умишлено поведение в хипотезата на чл. 274,
ал. 1 КЗ (отм.). В този смисъл били посочените в отговора решения. По отношение
на твърдените вреди - към настоящия момент имало само и единствено твърдения от
страна на ищеца за това, че в резултат на настъпилото на 13.01.2015 г. ПТП, на
автомобил марка „-“, модел „-“, рег. № -, били причинени имуществени вреди.
Доказателства какви били вредите, как били причинени, кога били причинени и
дали било възможно да бъдат причинени по описания в КП за ПТП начин също.
Приложеното по делото платежно нареждане установявало само и единствено едно
извършено плащане от страна на ищеца и нищо повече. Извършеното от него плащане
не обвързвало ответника докато не се установели всички предпоставки за
ангажирането на отговорността по тяхното репариране (конкретно да бъде установен
действителния им размер и причинно-следствената връзка). Предвид изложеното,
изцяло оспорва размера на вредите и механизма на тяхното причиняване, въпреки
че каквито и да било обстоятелства спрямо тях не били изложени от ищеца. Спрямо
претендиралата лихва за забава - претенцията за заплащане на последната била
изцяло неоснователна. Както казал по-горе, не било налице главно задължение,
въз основа на което да се претендирало акцесорно
такова. Отделно от това срок за заплащане на главното задължение нито се твърдял
от ищеца, нито бил предвиден в закона, за да се считало, че „срокът кани“.
Изрично заявява и че покана до него за заплащане на главното задължение, която
да го постави в забава, а оттам и да било налице основанието на мораторната лихва, не била отправяна. Правим и възражение
за погасяване на обезщетението по давност. Предвид изложеното – спрямо липсата на
основание за възникване на регресното право на
застрахователя, както и изричното признание от него за получаване на сумата от
443 лева по щета, възникнала въз основа на същите факти, с настоящия писмен
отговор желае да предяви и насрещен иск срещу ищеца за заплащането на сумата от
443 лева, получена от ищеца без основание. Предвид гореизложеното, моли съда да
отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от ищеца обективно
кумулативно съединени искове.
Обстоятелствата,
от които произтича претендираното от ответника
насрещно вземане, са посочени в насрещната му искова молба и се изразяват по
същество в това, че искането му било допустимо, предвид че и двата иска почивали
на базата на едно и също събитие, на едни и същи факти, като в интерес на
страните и с цел процесуална икономия било тяхното съединено разглеждане. По
същество на дата 13.01.2015 г. в гр. С. настъпило застрахователно събитие, за
което бил съставен представеният по делото констативен протокол. Мястото, на
което се случило, било паркинга пред дома му - -. Пострадали лица нямало, като
и бил наясно, че вината за ПТП била изцяло негова. След настъпването му, тъй
като в случая посещение на служители на „Пътна полиция“ не било задължително,
съгласно чл. 123-125а ЗДвП, паркирал в съседство, като оставил и свои
координати за връзка с цел установяване на щетите и изготвянето на двустранен
констативен протокол. Не извършил каквито и да било действия по своето укрИ.е. В по-късен момент на същата дата бил установен от
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.С., явно след сигнал от
свидетели, а не от собствениците на автомобила. Съставен бил въпросният констативен
протокол за ПТП, както и АУАН за извършените нарушения въз основа, на който било
издадено и наказателно постановление. Следвало отново изрично да се подчертаело,
че не бил извършил каквито и да било действия по отказване на алкохолна проба
или по отклоняване от проверка за такава, камо ли „виновно“. За въпросното събитие
в деловодството на ответника по настоящия иск била заведена застрахователна
претенция под № РС00000013 от 2015 г. Последният, както той изрично заявявал в
исковата си молба по настоящето дело, определил и изплатил обезщетение в размер
на 443 лева. След това изпратил съобщение до ищеца по насрещния иск за
заплащането на сумата в размер на 443 лева, като претендирал упражняването на
свое регресно право. Ищецът по насрещния иск, непознавайки
функциите на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се подвел и на 22.06.2015 г. заплатил въпросната сума.
Последната била получена изцяло от ответника, като била платена без наличието
на каквото и да било основание.
Насрещното
искане е да се осъди ищеца да върне на ответника платената му без основание сума
от 443 лева.
Правна
квалификация на предявения от ответника насрещен иск е нормата на чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор на насрещната искова молба, ответникът по нея и ищец
по първоначалната заема становище, че насрещният иск бил процесуално допустим,
макар и неоснователен, поради което моли да бъдел разгледан от съда и
отхвърлен. Оспорвал изцяло ищцовите претенции по
основание и размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства. Моли съда да отхвърли ищцовите
претенции изцяло, като на основание чл. 78 ГПК, му присъди разноските в
настоящото производство, в това число за юрисконсултско
възнаграждение. По същество така подаденият иск бил неоснователен. За да бъдел
основателен иск по чл. 55 ЗЗД, следвало кумулативно да бъдели налице две
предпоставки: да било извършено плащане от ищеца към ответника и плащането да било
извършено без основание. Липсата на основание, която твърдял ищецът по
насрещната искова молба, била изначална - тоест, следвало никога в правния мир
да не е съществувало основание за изплащане на сумата. В конкретния случай било
налице както материално, така и фактическо основание - законното основание за
съществуването на неговото вземане бил чл. 500 КЗ. Фактическото основание за
съществуването на вземането му било факта, че основателно изплатил
застрахователно обезщетение на увредено при ПТП от 13.01.2015 г. лице, при
което ПТП деликвентът се бил отклонил виновно от проверка
за алкохол. Дали ответникът по насрещния иск виновно се бил отклонил или
„просто е напуснал“ би било въпрос по същество и въпрос на доказване, в случай
че реално същият считал, че не се бил отклонил. Очевидно обаче след като същият
бил платил цялата сума по поканата за доброволно изпълнение, същият бил
съгласен с описанието на фактите, съответно с извършване на плащането конклудентно признал наличието на основание за регрес. Изрично
обръщал внимание и подчертавал, че в поканата за доброволно изпълнение изрично били
описани обстоятелствата, на които се позовавал, както правни, така и
фактически. Тоест, Т.К. бил абсолютно наясно, че основанието да иска да му
заплати застрахователно обезщетение било виновното отклонение от проверка за
алкохол и очевидно тогава, преди близо 5 години, бил съгласен с това. Как и
защо господин К. заключил 5 години по-късно, че вече всъщност не се бил
отклонил неправомерно от проверка за алкохол, нямало да коментирал, тъй като
този факт бил неотносим към случая.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в първоначалната му искова молба, тъй
като на тях е основал предявените първоначални искове, както и всички обстоятелства,
твърдени в отговора му на насрещната искова молба, тъй като пък на тях той е
основал възраженията си за неоснователност на насрещния иск, а ответникът носи
тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй
като на тях е основал възраженията си за неоснователност на първоначалните
искове, както и всички обстоятелства, твърдени в насрещната си искова молба,
тъй като пък на тях той е основал предявения с нея насрещен иск.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: преводно
нареждане от 19.06.2015 г., застрахователна полица № 30114002796876, протокол
за ПТП № 1506547/13.01.2020 г., покана по регресна
претенция, преводно нареждане от 22.06.2015 г., наказателно постановление №
15-1228-000223/02.02.2015 г., вносна бележка от
22.06.2015 г., покана по регресна претенция от Б.,
протокол за ПТП от 13.01.2015 г., преводно нареждане за кредитен превод от
31.03.2015 г., доклад по щета от 26.03.2015 г., фактура № **********/19.02.2015
г., приемо-предавателен протокол от 14.01.2015 г., фактура
№ **********/05.02.2015 г., фактура № **********/30.01.2015 г., фактура №
**********/30.01.2015 г., опис - заключение по претенция на Б. от 02.06.2015 г.
– 2 бр., възлагателно писмо, опис по претенция на Б.
от 14.01.2015 г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
застрахователна полица № 4704140300000595, копие СУМПС и контролен талон на
водача на увреденото МПС, талон за регистрация на МПС и талон за проведен
технически преглед, застрахователна полица № 30114002796876 и снимки на
увреденото МПС – 4 листа.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4535
по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да заяви ясно иска ли назначаване на посочените в първоначалната му
искова молба съдебно-икономическа и съдебно-автотехническа
експертизи, в който случай да посочи и предмета и задачите на всяка една от тях,
едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по тези му искания за
назначаването им.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание и да уточни доказателственото средство по
чл. 186 ГПК или по чл. 192 ГПК, чрез което иска от съда да изиска от ОД на МВР
цялата административно-наказателна преписка по посочения в първоначалната му искова
молба АУАН, едва след което съдът ще се произнесе в същото заседание и по това
му доказателствено искане.
ДОПУСКА
до разпит в качеството на свидетели по делото лицето Г.П.П.,
което да се призове за разпит за насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание по посочения в първоначалната искова молба негов адрес по месторабота,
както и лицето Р.П.Т., което да се призове за разпит за насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание на посочените в становището на
пълномощника на ищеца от 02.07.2020 г. негови адреси, след внасяне от ищеца на
определения от съда депозит.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца, в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото
определение, да внесе по сметка на Старозагорския районен съд депозит в размер
на 40 лева за призоваване и разпит на тези допуснати по негово искане до разпит
свидетели, и представи в същия срок по делото документа, удостоверяващ
внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен,
свидетелите няма да бъдат призовани и разпитани, а той ще загуби възможността
да поиска разпита им по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 07.10.2020 г. от 11.00
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложенията към него, а на ответника да се изпрати и препис от отговора на
ищеца на насрещната му искова молба с приложенията към него, както и препис от
становището на ищеца по отговора на исковата му молба с приложенията към него.
За тази дата да се призоват допуснатите до разпит свидетели Г.П.П. и Р.П.Т., след внасяне от ищеца на определения от съда
депозит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: