Решение по дело №345/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 ноември 2019 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20197240700345
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

№ 397        12.11.2019г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                    

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар  Минка Петкова                                                                                       

и с участието на прокурор                                                                            като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №345 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от Р.  С.Н. *** против решение № 49648/11.04.2019 година на началник отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора, с която е възобновено производството по влязъл в сила акт за установяване на задължение по декларация / АУЗД/ № 49648 от 09.01.2015 година като задълженията й за имота са изменени както следва:  за 2013 г. ДНИ/ данък недвижими имоти/  от 802,71лв. на 663,95 лв. главница и лихва от 108,50 лв.  на 89,75лв. към 09.01.2015 г.  за ТБО/ такса битови отпадъци/ от 770,60лв.  на 637,40 лв. главница и лихва за забава от 104,17лв. на 86,17лв. към 09.01.2015 г., за 2014 година: ДНИ от 931,15 лв. на 770,19 лв. главница  и лихва за забава  от 31,39 лв. на 25,85 лв. към 09.01.2015 година,  за ТБО от 963,26 лв. на 796,74лв. главница и лихва за забава от 32,47лв. на 26,75 лв.  към 09.01.2015 година.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение,. Жалбоподателката твърди, че е собственик по наследство на имот, находящ се в местността „ Бойчо бунар”, община Стара Загора, който представлява лозе от 15 915 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на гр. Стара Загора, представляващ имот с идентификатор № 68850.513.6146 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора. С АУЗД № 49648/09.01.2015 г. за притежавания от нея имот са й били определени ДНИ и ТБО за 2013 г. и за 2014 г. Този акт не бил обжалван от нея и бил влязъл в законна сила. По нейна молба с решение № 49648 от 11.04.2019 г. началникът на отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора бил възобновил производството по влязъл в сила АУЗД № 49648 от 09.01.2015 година, като бил изменил задълженията й за ДНИ и ТБО за 2013 г. и за 2014 г.   Основният мотив за облагане на имота с ДНИ и ТБО било твърдението, че имотът се намира в строителните граници на гр. Стара Загора и като такъв се явявал облагаем по смисъла на чл. 10,ал.1 от ЗМДТ/ Закона за местните данъци и такси/.Според изложеното в жалбата, след като имота, нейна собственост е с начин на трайно предназначение „нива” и  за него няма приет ПУП , не  били налице изискваните от  закона три предпоставки на чл. 10,ал.1 от ЗМДТ за облагането му  с ДНИ: имотът да попада в строителните граници, за него не било налице установено с ПУП конкретно предназначение и имотът бил с непроменено предназначение Тя не дължала и ТБО за 2013 г. и за 2014 г. по силата на чл. 64,ал.1 от ЗМДТ След като имотът й не е от облагаемите с ДНИ  тя не била задължено лице за ТБО. Отделно релевира доводи, че в  местността, в която е разположен имота й не се осъществява нито една от услугите по чл. 62 от ЗМДТ. По тези съображения , моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за установяване на задължения по декларация № №49648/ 09.01.2015 г., издаден от старши инспектор в отдел „МДТ” при община Стара Загора в потвърдената част с решение № 49648/11.04.2019 г. на началник отдел „ МДТ” при община Стара Загора.

Ответникът по жалбата – Началник отдел  „Местни приходи" при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон, е законосъобразно.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката се легитимира като собственик на следния недвижим имот: лозе от 15,915 дка, находящо се в строителните граници на гр. Стара Загора в местността „ Бойчо Бунар”, имот 24 съгласно решение № 50185 от 22.12.2003 г. на ОСЗГ гр.Стара Загора. Според скица № 15-168533 от 20.03.2018 година на СГКК поземлен имот с идентификатор 6885.513.6146 се намира в парк Бедечка с площ 15913 кв.м., територия урбанизирана , с начин на трайно ползване нива и с номер по предходния план 24 . С АУЗД № 49648/ 09.01.2015 година,  издаден от старши инспектор в отдел „ МДТ” при община Стара Загора  за процесния имот са определени следните задължения: за 2013 ДНИ-802,71лв. и  лихва 108,50лв., ТБО -770,60 лв. и лихва 104,17 лв., за 2014 г.: ДНИ: 931,15 лв. и лихва 31,39 лв.  и ТБО 963,26 лв. и лихва 32,47 лв. По делото липсват доказателства, а това се признава и от жалбоподателката, че тя не го е оспорила и той е влязъл в сила. Във връзка с него е образувано и изпълнително производство по изпълнително дело № 201188700400151 по описа на частен съдебен изпълнител С.. Р.Н. е подала искане рег. № 10-02-2452/22.03.2019 година, с която е изискала от кмета на община Стара Загора  да се направят преизчисления за ТБО и ДНИ за притежавания от нея имот и да се изпратят коригираните данни на ЧСИ С.. Тя е и подала нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ за притежавания от нея имот ,” нива, местност „Бойчо Бунар” ПИ 68850.513. 6164. Във връзка с направеното искане началник отдел „МДТ“ при община Стара Загора се е произнесъл с решение № 49648/11.04.2014 година. С него той е възобновил производството по влязъл в сила АУЗД № 49648/09.01.2015 г. и е изменил същия акт в частта  за установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2013 г. и за 2014 г както следва: за  2013 г: ДНИ от 802,71лв. на 663,95 лв. главница и лихва от 108,50лв.  на 89,75лв. към 09.01.2015 г.  за ТБО от 770,60 лв. на 637,40 лв. и лихва за забава от 104,17лв. на 86,17лв. към  09.01.2015 , за 2014  година ДНИ от 931,15 лв на 770,19 лв, главница  и лихва за забава от 31,39 лв на 25,85 лв към 09.01.2015 година  за ТБО от 963,26лв. на 796,7лв.5 главница и лихва за забава от 32,47лв на 26,75 лв към 09.01.2015 година. Административният орган е приел, че са налице основанията за възобновяване на производството по АУЗД № 49648/ 09.01.2015 година,  издаден от старши инспектор в отдел „ МДТ” при община Стара Загора на основание чл. 99,т.1 и т.2 от АПК.

От фактическа страна е прието, че имотът на Р. Н. се намира в местността „ Бойчо бунар” в строителните граници на гр. Стара Загора и като такъв се явявал облагаем по смисъла на чл. 10,ал.1 от ЗМДТ. Не е приел за основателен, довода,  че за имота й не следва да се събира ТБО, тъй като същият не попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Но е констатирал, че в първоначално подадената данъчната декларация на лицето е допусната грешка при попълване от длъжностните лица на  служебната информация и неправилно е отразено, че имотът се намира във ІІ зона спрямо строителните граници на гр. Стара Загора. Този недвижим имот се намира в ІІІ зона спрямо строителните граници на населеното място. Поради тази грешка задълженията ДНИ и ТБО, установени с АУЗД № 49648/ 09.01.2015 година,  издаден от старши инспектор в отдел „ МДТ” при община Стара Загора са изчислени при данъчна основа/ данъчна оценка/, чието размер  е по-висок от действителния такъв за имота. И поради което е приел, че съставеният АУАН от 2015 г.  следва да се измени, съобразно реалната данъчна основа. Според чл. 17 от Наредбата за администриране на местни данъци на територията на община гр.Стара Загора данък ДНИ е 1,25 на хиляда, а за 2014 г. – 1,45 на хиляда, а според решение № 25/22.12.2011 г., валидно за 2013 г. ТБО е 1,20 на хиляда, а според решение №  945/31.10.2013 г. ТБО е 1,50 на хиляда. Определена е данъчната оценка на имота за 2013 г. и за 2014 г.- 531163,20 лв., която не се оспорва от жалбоподателката.

Представени са и приети като доказателства по преписката както следва: договори и анекси към тях за извършване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата за обществено ползване в община гр. Сара Загора за процесния период 2013 г. – 2014 г. с фирми „ Загуба „ АД гр. Стара Загора „ Нелсен чистота „ ООД гр. Стара Загора / стр. 58 – 154 от делото,  протоколи, с които са приемани  извършените от  концесионера  дейности по сметосъбиране и сметоизвозване / стр. 157 -  262 от делото/, предписание № 187от 12.03.2013 г. на РИОСВ гр. Стара Загора, акт  за общинска собственост № 00571 от 04.10.1999 г., скица № К03318/04.10.2013 г. акт за общинска собственост № 00573 от 04.10.1999 г., скица № К03779 от 04.01.2013 г., акт за общинска собственост № 8064от 12.11.2009 г., скица № Ф03276 от 05.12.2009 г., от които се установява, че за процесния период в област Стара Загора е въведено в експлоатация депо за неопасни отпадъци, собственост на община Стара Загора, находящо се в землището на с. Богомилово поземлен имот № 000656 с площ от 5,923 дка, ПИ № 109001 с площ 23,684 дка и в землището на с. Християново – имот № 011002 с площ 68,728 дка/ стр. 263- 276 от делото/, Наредбите за определяне и администриране на местните такси и цени за услуги, приета с решение по протокол № 7, на проведеното на 29.03.2012 г. заседание на ОС /общински съвет/  Стара Загора, ведно с измененията от 19.06.2014 г. и 16.05.2013 г. / лист – 277 -354 от делото./, Наредбата за определяне и администриране на местните данъци на територията на община Стара Загора, приета с решение по протокол № 7 на проведеното на 21.02.2008 г. заседание на общински съвет Стара Загора, ведно с измененията й от 29.01.2009 г. от 22.12.2009 г. от 21.12.2010 г. от 31.10.2013 г. / лист   354 – 392 от делото/, Решение, взето по протокол № 4 на заседанието на ОС гр. Стара Загора  от 22.12.2011 г. за приемане на план сметка за определяне на такса битови отпадъци през 2012 г. в община Стара Загора, решение по протокол № 17 от заседанието на ОС гр. Стара Загора за одобряване на план сметка за необходимите средства за извършване на дейностите по чистота през 2013 г. решение по протокол № 26 на заседанието на ОС гр. Стара Загора, преведено на 31.10.2013 г. за определяне размер на таксата за битови отпадъци за 2014 г., заповед № РД-25-2055 от 29.10.2102 г.на кмета на община Стара Загора  за определяне на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честота на сметоизвозване за 2013 г. на територията та община Стара Загора и заповед № 10-00-2352 от 20.10.2013 г на кмета на община Стара Загора за  определяне на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честота на сметоизвозване за 2014 г. на територията на община Стара Загора .

 

За изясняване на обстоятелствата по делото е изготвена и приета Съдебно техническа експертиза според която ПИ/ поземлен имот/ с идентификатор  № 68850.513.6146 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора попада в строителните граници на Стара Загора. За имота няма процедиран ПУП и не е предвидена промяна на предназначението му- Предназначението на имота е такова съгласно предвижванията на ОУП. , одобрен с решение № 1158/26.05.2011 г. на ОС гр. Стара Загора  Върху имота е отразена постройка, помпена станция, собственост на община Стара Загора. Тъй като имотът попада в строителните граници на града в територията, в която той попада  има организирано сметоизвозване и сметосъбиране, обезвреждане на битови отпадъци  и то ежедневно  в сметосъбиращи съдове тип „бобър“ и тип „мева”, а за контейнерите 6 кубика – два пъти седмично. Според ОУП северната част на имота попада в устройствена зона ОД – за други рекреационни дейности, южната част попада върху устройствена зона – ОЗ.  При огледа на имота е установено, че същият е покрит с висока и гъста растителност и само отстрани има тесен път. По този път не са разположени контейнери или други съдове за смет. В южната част на имота има поставен контейнер, а северната част на имота, граничи с ул. „Хан Аспарух”. На автобусната спирка между бензиностанциите „Петрол” и „ 99 +” са поставени два контейнера, но достъпът до тях е ограничен, тъй като трябва да се пресече четири лентов път, а между пътните платна са поставени мантинели. Другият контейнер е поставен на бензиностанцията „ Петрол” и е на разстояние на около 150-200 метра от имота.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св.Й.Й. се установи, че единственият контейнер в близост до имота е до езеро „Загорка” и е поставен през 2018 г. Разстоянието от контейнера до имота на Р. е 300 – 400 метра. До контейнера се стига, като се минава по алея, обрасла с шубраци. Контейнерът, който се намира до бензиностанцията е два пъти по-далеч от имота на жалбоподателката и за да се достигне до него е невъзможно, защото на пътя са поставени мантинели, а той се намира на отсрещната страна.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на решение № 49648/11.04.2019 година на началник отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора, намира за установено следното:

 

            Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, в срок, с оглед на което е процесуално допустима.

           

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

       Съгласно §2 от ДР на ДОПК, за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Тъй като в ДОПК, не е предвидена възможност за отмяна на влезли в сила ревизионни актове, респективно АУЗД, то ще намерят приложение общите разпоредби на глава седма от АПК - "възобновяване на производство по издаване на административни актове". В конкретния случай, ответникът по делото е приел, че възражението на жалбоподателя по същността си е искане по чл. 99 от АПК и го е разгледал като такова. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай оспореното решение е такова по чл. 104 от АПК.

 

 

 

 

В чл. 102 от АПК, са посочени сроковете в рамките на които от съответните страни може да се поиска възобновяване на производството по издадените и влезли в сила индивидуални административни актове. Предвидени са два срока, диференцирани в зависимост от посочените основания за възобновявания.Съгласно чл. 102,ал.1от АПК  възобновяване на производството по чл. 99,т.1 може да се прави в тримесечен срок от влизане на акта . В решението е отбелязано, че АУД е влязъл в сила на 13.03.2015 година/ и срокът за възобновяване на производството е изтекъл н 13.06.2015 година. Поради искането за възобновяване на производството на това основание е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 102,ал.2 от АПК възобновяване на производството по чл. 99,т.2-7. може да се прави в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за отмяна или изменение на административния акт. Съдът намира, че жалбоподателката е разбрала, че имотът й се намира в трета зона чрез подаване на нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ -10.04.2019 г., поради което е спазен тримесечния срок за възобновяване  на производството по влязъл в сила Акт за установяване на задължения по декларация № 49648/ 09.01.2015 г., издаден от старши инспектор в отдел „ МДТ” при община Стара Загора.

 

 

 

 

 

Не се установяват допуснати нарушения на административно-производствените правила.

 

Относно съответствието на акта с материалния закон, съдът съобрази следното:

 
           Страните  не спорят, че имотът на жалбоподателката се намира в строителните граници на гр. Стара Загора и  същият представлява лозе. И спорът е правен и свежда до обстоятелството, дали  такива имоти с предназначение „ земеделска земя”, когато  попадат в строителните граници на населеното място попадат в изключенията чл. 10,ал 3 от ЗМДТ и  подлежат ли те на облагане  ДНИ.
        Приложимата редакция на чл. 10,ал.1 от ЗМДТ за 2013 г. е , че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по специален закон .За 2014г редакция на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (ДВ бр. 61 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.,  предвижда, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ законодателят е определил като необлагаеми с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен
     При тази нормативна уредба следва да се приеме, че законодателят е обособил две групи поземлени имоти, които притежават релевантни за данъчното облагане характеристики.

Първата група са поземлени имоти, намиращи се в строителните граници на населените места и селищните образувания, като в случая следва да се изяснят понятията населено място и строителни граници, с които борави ЗМДТ, и съобразно тяхното съдържание да се преценява приложението и относимостта им към спора.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, "населено място" е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Допълнително следва да се има предвид и чл. 18, ал. 1 от същия Закон, съгласно който територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището.

Понятието "строителни граници" няма легална дефиниция, но то реферира към понятието "територия на населено място" по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, съгласно който това е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. В теорията се приема, че строителната граница на населено място е границата, определена с устройствен план - общ или подробен, която разграничава урбанизираната територия на населеното място от неговото землище. В този смисъл съдът изрично отбелязва, че строителните граници не се обвързват непременно с наличието на подробен устройствен план (ПУП), въз основа на който план се предвижда и разрешава конкретно строителство, т. е. за понятието "строителни граници" не следва да се съди само от възможността за застрояване. Строителните граници могат да бъдат очертани и с общ устройствен план, който в този случай ще ги отграничи от землището на населеното място.

По аргумент от горното, за следващото понятие – урбанизирана територия, следва да се приеме, че това е територията, заключена в строителните граници. В този смисъл урбанизирана територия и строителни граници се явяват синонимни понятия. Чл. 7, ал. 1 от ЗУТ сочи, че урбанизираните територии са населените места и селищните образувания, и изброява видовете територии съобразно основното им предназначение, дадено с общия устройствен план (ОУП). Съгл. чл. 7, ал. 1 от ЗУТ според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани (населени места и селищни образувания); земеделски територии; горски територии; защитени територии; нарушени територии за възстановяване; територии, заети от води и водни обекти; и територии за транспорт. Т. е. предвид и формулировката на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, облагаеми ще са имотите, попадащи в строителните граници на населените места, в т. нар. селищна територия или урбанизирана територия по см. чл. 7, ал. 1 от ЗУТ. В  чл. 8 от ЗУТ са изброени и възможните конкретни предназначения на териториите, които се определят вече с ПУП.

 Съгласно чл. 106 и чл. 107 вр. чл. 105, т. 3 от ЗУТ, с ОУП се определя общата структура на разработваната територия – предмет на плана, като ОУП може да е за населеното място – град, заедно с неговото землище, като територията – предмет на ОУП, може да не съвпада със землището на града. С ОУП се определят границите за населеното място и общата структура на територията, предмет на плана – жилищни, производствено-складови, за паркове и градини, за спорт и забавления, за обществено обслужване, за обекти на културното наследство и др., както и земеделските територии, горски територии, за природозащита и др.

С оглед изложеното строителните граници на населените места при действието на ЗУТ от 2001 г. се определят с устройствен план (ОУП или ПУП), поради което използваното от законодателя в § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ понятие "устройствен план" (а не ПУП), не е случайно.

С оглед изричната формулировка на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, според която в първата група попадат всички имоти, които са в строителните граници на населените места, е без значение дали тези имоти са земеделски земи по см. чл. 2, т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). За целите на облагането с местни данъци и такси е без значение дали същите са предназначени за земеделско производство. При наличие на устройствен план като ОУП, определящ строителните граници на населеното място и включващ в тях земеделски земи, следва да се приеме, че същите са облагаеми по смисъла на ЗМДТ. Изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, предвиждащо необлагаемост с ДНИ на земеделските земи, се отнася само до такива, намиращи се извън строителните граници на населените места и селищните образувания, определени с ОУП; както и за тези, за които с ПУП не е предвидено предназначение по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ и не е променено предназначението им по реда, разписан в Закона за опазване на земеделските земи и Правилника за приложението му.

Аргумент в подкрепа на извода, че наличието на одобрен ОУП, по силата на който процесният имот е включен в строителните граници на гр.Стара Загора, представляващо основание за приложението на ЗМДТ за имотите, е и изричният текст на чл. 20 от ЗОЗЗ, според който границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в границите на урбанизираните територии, се определят с общ или подробен устройствен план. В същия смисъл е и чл. 2 от ЗСПЗЗ, съдържащ легалната дефиниция за земеделски земи – тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в строителните границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон.

От изложеното следва, че щом поземленият имот според действащия ОУП от 2011 г.  на гр. Стара Загора е определен като урбанизирана територия (т. е. намират се в строителните граници на населеното място), то спрямо този имот при преценка облагаемостта му е приложима първата хипотеза на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, при което дали имотът е урегулиран и с ПУП, и дали е променено предназначението му от земеделски за конкретни неземеделски нужди по реда на ЗОЗЗ, са факти, ирелевантни за приложението на специалния ЗМДТ.

Това е така, защото изискването за промяна предназначение на земята е установено за втората група имоти, които законодателят определя като облагаеми с чл. 10, ал. 1 от ЗУТ – поземлени имоти извън строителните граници на населените места, които според ПУП имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ и след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В тази втора група попадат имоти, които се намират в неурбанизирани територии – извън строителните граници на населените места и селищните образувания, за които, за да са облагаеми, ЗМДТ изисква да имат одобрен ПУП, определящ конкретното им предназначение по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ – в тази връзка като релевантен факт за облагането им с местния ДНИ е възведена и промяната на предназначението им, когато такава се изисква от специален закон.

Имотът, собственост на жалбоподателката се намира в местност „Бойчо Бунар”, гр. Стара Загора, т. е. в строителните граници на града според ОУП. на Стара Загора и разполага с идентификатор. Местонахождението му не е било оспорено и опровергано от жалбоподателя в нито един момент на производството. А след като попада в строителните граници на града според ОУП, то той е извън втората група имоти, визирани като облагаеми с нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ.

По отношение на размера на ДНИ той не се оспорва от жалбоподателката с оглед изричното й изявление. Според чл. 17 от Наредбата за определяне на местни данъци  на територията на община Стара Загора размерът му за 2013 г. е 1, 25 на хиляда от данъчната оценка на имота,  а според редакцията на чл. 17/ изменен с решение № 26 на ОС Стара Загора от 31.10.2013 г. размерът на данъка е 1,45 на хиляда върху данъчната оценка за имота .

Данъчната оценка за имота е 53163,10 лв., поради което съдът приема, че  размерът на ДНИ  от 663, 95 лв. и 770,19 лв. е определен правилно от началник отдел местни данъци и такси при община Стара Загора.  Поради неплащане на данъка в сроковете по чл. 11 от Наредбата жалбоподателката е изпаднала в забава и дължи лихва за забава в размер на 89,75 лв. и на 25,85 лева, който размер не се оспорва от Н..

 Същевременно, съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на териториите за обществено ползване. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик на облагаем с данък недвижими имот. Следователно двете задължения имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот,   т.е задълженията възникват и съществуват за лицето-титуляр на правото на собственост върху имота/или вещта.  

 

 

 

 

 

Съгласно чл. 63, ал. 1 и за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 /респ. 31/ октомври на предходната година.

Съгласно чл. 67, ал. 4 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет; таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ се налага изводът, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентиран в ал. 1, е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет.

Способите по ал. 1 и ал. 2 за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност – в посочената в закона последователност.

Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на Общинския съвет съгласно разпоредбите на чл. 9 ЗМДТ и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, който орган приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-cметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 14 ЗМДТ.

По делото е представена Наредба  за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата) на община Стара Загора. Според чл.20 от Наредбата, размерът на таксата се определя въз основа на решение на ОС пран-сметка. А От представената по делото административна преписка се установява, че в изпълнение изискванията на наредбата размерът на таксата за битови отпадъци е определян за всяка услуга поотделно с решения на Общински съвет – Стара Загора за 2013 г. в размер на 1,2 на хиляда върху данъчната оценка на имота, а за 2014 г. е 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

 

ТБО е съвкупност от три различни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване /за тази услуга не е вменено задължение/; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци. Трите услуги са с различно предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки.

 За първата услуга се дължи заплащане, ако сметоизвозването и сметосъбирането е организирано от общината. Безспорно е, че до имота на жалбоподателката има разположени контейнери. Дали те се ползват от нея е неотносимо за спора, административният орган следва да докаже, че такива все намират в близост  до имота. Поради което съдът приема, че от събраните по делото доказателства, се установи, че общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване за имота на жалбоподателката.

 Съгласно съдебната практика услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за този вид услуга са: правният субект да притежава качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически да е предоставяна от общината. Следователно, във връзка с дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил сред предпоставките, включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр. 153 от 1998 г.), според. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл. 71, т. 2 ЗМДТ – такова фактическо положение ответникът установи чрез представените писмени доказателства.

Услуга "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" е необходима по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така също за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това, в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата.. Нейната дължимост, за разлика от другите две услуги, законодателят не обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се приема, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради това, единствената хипотеза, при която лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на ТБО, е когато липсва изградено депо, обслужващо района на общината. В случая обаче съобразно представените доказателства такова е на лице – общината е изградила депо за обезвреждане на битови отпадъци –. Наличието на депо, обслужващо района на общината, налага извод за липса на условието и на чл. 71, т. 3 ЗМДТ за недължимост на такса за услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депа".

 

Съобразно изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният административен акт относно вменените задължения за съответните периоди за такса битови отпадъци за правилен и законосъобразен по отношение на имота на жалбоподателката. Размерът на ТБО е определен въз основа на решение на ОС Стара  Загора и е в размер на 1,2 на хиляда от данъчната оценка на имота / така решение от 22.11.2011 г.-лист 343 от делото / и 1,5 на хиляда от данъчната оценка на имота./ според решение от 31.10.2013 г. – лист 398 от делото./ Размерът на ТБО за имота за 2013 т. е 637,40 лева, а за 2014 г. -796,74 лева при данъчна оценка за имота в размер на 53163,10 лв. Поради неплащане на ТБО в срок Н.  дължи и лихва за забава, в размер от 86,17 лв. и 26,75 лв. към 09.01.2015 година.

 

 

С  оглед на изложеното съдът приема, че решение № 49648/11.04.2019 година на началник отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора се явява законосъобразно. Решението, като издадено от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да се остави в сила, съответно жалбата се явява неоснователна.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено  и следва да се определи в размер от 150 лева.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.  С.Н. против  решение № 49648/11.04.2019 година на началник отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора,  като  задълженията й за имот с идентификатор 68850.513.6146 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара са  изменени както следва:  за 2013 г. ДНИ/ данък недвижими имоти/  от 802,71лв. на  663,95 лв. главница и лихва от 108,50 лв.  на 89,75 лв. към 09.01.2015 г.  за  такса битови отпадъци/ от 770,60лв.  на 637,40 лв. и лихва за забава от 104,17лв. на 86,17лв. към 09.01.2015 г.; за 2014 година: данък недвижим имот от 931,15 лв. на 770,19 лв. главница  и лихва за забава  от 31,39 лв. на 25,85 лв. към 09.01.2015 година,  за такса битови отпадъци  от 963,26лв. на 796,74лв. главница и лихва за забава от 32,47лв. на 26,75 лв.  към 09.01.2015 година, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА  Р.  С.Н. *** разноски в размерна 150/ сто и петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: